Евангелието на Луцифер

201
2.
— Шокова граната с газ.
Мъжки глас. Американец.
Обърнах глава встрани, но не го видях.
— BZ-91 — продължи той. — Обезвреждащ газ на основата на скополамин и морфин. Разработен от ЦРУ през 2005-а. Страшно ефективен. Изкарва те от равновесие за половин секунда. Успяха само да те боднат със скалпела.
Опитах да се изправя на леглото, за да видя кой говореше, но не можах. Паднах назад и изстенах.
— Главоболието и леката форма на скованост ще продължат до петнайсет часа при вдишване. Съжалявам. Алтернативата беше въоръжена акция. Кофти работа. Не съм любител на въоръжените акции. Знаеш как е. Умират хора. Доста за разчистване. Бомбичките с газ определено са за предпочитане. След няколко часа ще станеш на крака.
Тежки стъпки. Полъх на Old Spice. В зрителното ми поле навлезе размазан силует. Стиснах очи, за да фокусирам. Той седна на стола до леглото.
— Имаме си оперативен отряд командоси на наше разположение. Собствено елитно поделение, докарано от Navy
SEALs
[1]
. Те те освободиха. Никога не си бил в реална опасност, макар навярно да си се чувствал така. Съжалявам за това. Следяхме тези монаси от известно време насам.
Тези монаси…
Силуетът принадлежеше на висок, слаб мъж на около петдесет години с приятен външен вид и набиващ се на очи гърбав нос.
— Кой си ти? — Гласът ми звучеше като чакъл в мелачка.
— Името ми е Карл Колинс. Повечето ме наричат КК.
Единственото, което ти трябва да знаеш в момента е, че ти желая доброто.
По причини, които психолозите биха могли да обяснят по-добре от мен, храня известен скептицизъм към хора, твърдящи, че ми желаят доброто.

202
— Апартаментът, където живеехте с Моник, беше под наблюдение. Точно както подозираше. Не само със сензори, а и със скрити камери и микрофони. Когато видяхме, че започна да пишеш на
Моник, разбрахме, че си ни разкрил. Последвахме те до паркинга. За съжаление оперативните агенти не бяха в позиция да се намесят,
когато онези те надвиха. Съжалявам, че отне толкова време. Както казах, имахме пълен контрол над ситуацията.
— Къде е Моник?
— Тук е. Взехме я, след като ти излезе.
— Какво сте направили с нея?
— Абсолютно нищо. Не ме разбираш. Аз съм на твоя страна.
— Всички това казват…
— Информирали сме главен инспектор Хенриксен в Осло за развитието на нещата. Няма за какво да се безпокоиш.
— Познаваш Хенриксен?
— Че как иначе. Изглеждаш гроги, Бьорн. Почини си няколко часа. Имаме много да си говорим.
КК изчезна от стаята. Аз пък изчезнах в мрака.
[1]
Военноморски тюлени — най-елитната специална част във
Военноморските сили на САЩ. — Б.а.
↑

203
3.
Първото, което проникна в съзнанието ми, бе някакъв тихичък шум. Чук-чук. Чук-чук. Чук-чук. Опитах се да отворя очи. Да се събудиш от химически сън е като да се издигнеш до повърхността в кална баня. Опитах се да идентифицирам чаткащите звуци. Когато след това притиснах клепачи — първо десния, после и левия — зърнах неясния силует на Моник. Седеше на стола до леглото и плетеше.
Звукът идваше от куките й.
— Добро утро — изкашлях аз.
Тя остави плетката. Дори и в състоянието ми на сънлива отнесеност, не ми убягна факта, че на практика бях гол. В легло. В
затворена стая. Заедно с Моник.
— Добре ли си? — попитах аз.
Тя кимна и написа: „А ти?“.
— Замаян съм. Лошо ми е. Кои са те?
— Приятели.
Моник ми помогна да стана от леглото и да отида до тоалетната.
Изплакнах лицето си със студена вода и се облякох. Чувствах се като развалина след запой с коняк и рохипнол. Когато се затътрих обратно в стаята, там ме чакаха КК и Моник.
— Бьорн — възкликна той, сякаш бяхме първи приятели, —
изглеждаш много по-добре.
— Не ставай смешен. Знам точно как изглеждам.
Опитах се да срещна погледа му с очи, премрежени от газ, сън и една особено изпаднала представа за себе си. Без особен успех. Когато съм ужасно уморен или пиян, или пък лекарите са ме натъпкали с малко повечко розови таблетки, проявявам склонност към кривогледство. Дебелите стъкла на очилата само увеличават тази ми злочестина. Кривогледството не ми е предимство.

204
4.
Да се обграждаш с красиви предмети не е просто признак на суета. В същата степен може да бъде и опит да създадеш хармония в съществуванието си. Фън шуй на душата. Да откриваш спокойствието в красотата.
Професор Алдо Ломбарди имаше вид на човек, вече постигнал спокойствието. Очакваше ни в пищна стая с кадифени тапети,
барокови картини и полилеи.
Лъжецът му с лъжец.
— Как се чувстваш? — попита той с престорена загриженост,
когато, едва вървейки, влязох в стаята.
На мен пък най-много ми се щеше да го прасна. Само дето бях твърде изнемощял.
Алдо Ломбарди се покашля виновно.
— Съжалявам, че до известна степен ви заблудих. Никога не съм ви лъгал. Искам да знаете това. Само че не ви разказах и цялата истина.
Старите кожени канапета изскърцаха, когато седнахме.
Домашната прислужница влезе с поднос с кафе и чай. Стъклото издрънча в стъкло, когато постави чашите и чинийките върху маса,
чийто стъклен плот почиваше върху посребрени крака от ковано желязо. Тя сервира чай за Моник и кафе за КК, Алдо и мен.
— Кои сте вие? — попитах аз, след като затвори вратата зад гърба си. Гласът ми трепереше и това ме дразнеше. — Какво искате от нас?
— Добре разбирам подозрението ти — каза КК. — Естествено е да се опасяваш, че ние стоим зад отвличанията и убийствата.
— Мина ми през ума.
— Две групировки преследват „Евангелието на Луцифер“. Две съвсем различни групировки. Аз и Алдо представляваме едната.
Другата, монасите, е религиозна секта, назована дракулсънджейци.
Името означава нещо като драконова кръв.
— „Евангелието на Луцифер“ е един от многото текстове,
залегнали в основата на вярата им — обади се Алдо Ломбарди. —

205
Проблемът е, че дракулсънджейците, както и всички останали, са изтълкували текста погрешно.
— Религиозен орден? Който убива? — написа Моник и вдигна тефтера, за да можем всички да прочетем.
— Парадокс — каза Алдо Ломбарди. — Не е ли така? В същата степен като средновековните християнски кръстоносни походи и инквизицията. Или пък джихада на ислямистите и камикадзетата.
Библията е пълна с примери как животът може да се жертва за постигането на по-висша цел. Дракулсънджейците, както и йезуитите,
смятат, че целта оправдава средствата. Те вършат делата на Бог и
Сатаната тук, на Земята.
— На Сатаната?
— Почитат Луцифер — обясни КК. — Няма да сбъркаме много,
ако ги заклеймим като екстремисти. Тези монаси са фанатици,
живеещи в миналото във всяко едно отношение.
— Тогава кои сте вие? Добрите момчета?
— Ние сме учени — отвърна КК. — Хора на науката.
Принадлежим към голяма изследователска организация. Носи кодовото название The Lucifer Project.
— The… какво?
— Проектът Луцифер. Групата се състои от водещи специалисти в различни области на науката: Археолози. Историци. Теолози.
Палеографи.
Антрополози.
Философи.
Езиковеди.
Физици.
Астрономи.
Биолози.
Математици.
Социолози.
Психолози.
Антрополози. Това са само…
Погледнах професор Алдо Ломбарди.
— А твоята роля?
— Аз съм един от теолозите на проекта.
— Всичко, което ни разказа за Сатаната…
— … е вярно. Наистина, в „Евангелието на Луцифер“ не пише нищо изрично за сина на Сатаната. Важното обаче е, че дракулсънджейците вярват, че нещата стоят така. Вярват! По този начин тълкуват древния текст. Разчитат собственото си тълкувание в пророчествата. Както свещениците понякога тълкуват Библията погрешно, а се случва и имамите да изтълкуват погрешно Корана.
— Затова дракулсънджейците са толкова обсебени от идеята да се докопат до ръкописа — вметна КК. — Искат да помогнат синът на

206
Сатаната да се роди.
— Всичко, което ти разказах за Антихриста — продължи Алдо
Ломбарди, — се базира на техните представи. Както Библията е пълна с грешки, възникнали при преписа, превода и тълкуването на ръкописите, гръцките и латински преводи на „Евангелието на
Луцифер“ също били, меко казано, неточни.
— Откъде знаете какво съдържа ръкописа, след като не сте го чели?
— Чели сме големи откъси от него — отговори КК, — а също и текстове, които препращат към него. Нуждаем се обаче от пълния ръкопис.
— Молим те — каза Алдо Ломбарди, — да предадеш
„Евангелието на Луцифер“ на нас. Ние умеем да го четем правилно.
— Какво ще се случи с мен и Моник, ако откажа?
— Да се случи? — изкикоти се КК тихо. — Разбирам, че нямаш особено високо мнение за нас.
— Искам да се върна у дома! Разрешавате ли ми?
— Естествено, свободен си да си заминеш. Не си пленник. Ние обаче се надяваме да избереш да останеш.
— Защо да го правя?
— Защото искаш да узнаеш повече. Защото и ти като нас си любопитен накъде ще ни отведе ръкописът.
КК наля още кафе за мен и Алдо Ломбарди. Чаената чаша на
Моник все още бе наполовина пълна.
— Къде са монасите? — попитах.
— На сигурно място.
— Какво ще рече това?
— Държим ги под охрана.
— Искам да говоря с тях.
— Те не искат да говорят с никого.
— Нека поне ги погледна в очите.
— Защо?
— Искаха да ме убият.
— Е, и?
— Ако не се бяхте появили, щяха да ми източат кръвта. Струва ми се, че имам известно право да се срещна с тях отново.
КК хвърли поглед на Алдо Ломбарди, който поклати глава.

207
— Не знам… — колебаеше се КК.
— Доколкото разбирам, имате две алтернативи. Можете да ме пуснете да си замина — тогава забравете за ръкописа. Или пък можем да си сътрудничим.
— Чудесно. Ще се срещнеш с тях. Утре. Само не си мисли, че ще ти кажат каквото и да било.
— Ще видим. Е, разкажете ми за какво става въпрос. Какво е
„Евангелието на Луцифер“? Как е попаднало в Киев?
— Не бързай толкова, Бьорн. Въпросите ти изискват подробни отговори. Нека ти обясня… През 1955-а група археолози,
предвождани от американеца Джоузеф ван дер Велт, направиха откритие при разкопките на християнски манастир в Испания,
разрушен, когато римляните загубили контрола над Иберия през V
век. Намериха текст върху папирус, Codex Hispania, който разказва за
„Евангелието на Луцифер“ и вселенския събор в Никея. Веднага се свързаха с Проекта Луцифер. Codex Hispania съдържа важни насоки,
които ни помогнаха да разширим систематичното си и целенасочено издирване на третата част от евангелието. Тази, която ти притежаваш.
— Ръкописът от Киев не е ли пълен?
— „Евангелието на Луцифер“ не е съществувало като цялостен текст от 1700 години насам. Бил е разделен на три на Никейския събор през 325 г. Версията от Киев е последната.
— Разбирам. — Но както обикновено, само преувеличавах. —
Нека ви задам един въпрос: Световните музеи и архиви са пълни с апокрифни текстове с предсказания и пророчества. Защо влагате толкова много ресурси в издирването на текст, за който никой не е чувал? Не е достатъчна причината, че някаква религиозна секта вярва в някакво пророчество за сина на Сатаната.
— Ти си буден наблюдател, Бьорн. А си и разумно скептичен.
Имаш право. В основата на всичко стои нещо друго, доста по- сензационно.
КК ми подаде някаква папка с многозначително изражение на лицето.
— Изчети този доклад. Тук има доста ключова информация.

208

Изтегляне 4.15 Mb.

Сподели с приятели: