Евангелието на Луцифер

197
Накрая не успявам да се стискам повече. Толкова ми се пишка,
че едва не повръщам. Мисля си, че сигурно ще лежа тук още дълги
часове и ще бъде невъзможно да се стискам толкова дълго, цялото
ми тяло ще изтръпне. И ето че без да искам се изпускам. Какъв срам
— казва Ло-Ло. Мъжете със сигурност ще разберат, когато отворят
капака. Усещам, че се изчервявам в мрака.
* * *
Ло-Ло е дух. Преди много, много време е бил елф в кралство,
управлявано от кралица на име Сухливан и зъл трол на име Зах-Мал.
Той поне твърди така. Сухливан и Зах-Мал отнели живота на краля с
екстракт от беладона. В продължение на стотици години Ло-Ло
живял в зелена дъбова гора в полите на планината. Разправя, че
обработвал земята и отглеждал животните си, гледал звездите.
Тогава се наричал Lownndilar-cahn-Loshwikemin. Ловял шарани в
синьо-зеленото вирче под един водопад. Хапвал ги със зеленчуци от
градината си. Когато бил на 753 години, умрял от отровен бонбон,
изпратен му от Зах-Мал. Така и не разбрал какво лошо бил направил и
с какво подразнил магьосника. Оттогава живеел сред духовете. В
годината, когато съм се родила, той бил повикан на Земята от
архангел Михаил, за да служи като мой ангел хранител. Той ми
разказа всичко това. Не знам дали мога да му вярвам. Казва толкова
много неща. Малко е особен. Направо да не повярваш, че е живял цели
753 години преди да умре. Не изглежда чак толкова мъдър. Баба беше
стара и мъдра. Ло-Ло обаче все още звучи като дете. Наричам го
просто Ло-Ло. Не може да обикаляш наоколо с името Lownndilar-
cahn-Loshwikemin. Просто не може.
Мама и татко казват, че съм си го измислила.
Казват, че съществувал само във въображението ми.
Нека да си говорят — казва Ло-Ло.
Те не могат да го видят. Нито да го чуят. Не го забелязват,
дори когато стои на пода точно до мен, вие и пее някой от онези
народни тонове, които били популярни в страната на елфите по
негово време. Гледат право през него. Гласът му не се задържа в
ушите им. Когато лежи до мен в леглото ми, а мама и татко дойдат

198
да ми пожелаят лека нощ, случва се да седнат отгоре му. Тогава си
лежи най-кротко и върти очи.
Ти ангел ли си, Ло-Ло? — попитах го веднъж.
Иска ми се.
А какво си тогава?
Май съм просто дух.
Но нали казваш, че си мой ангел хранител?
Ангелите хранители не са обикновени ангели, Силвана.
Каква е разликата между дух и ангел?
Божието присъствие.
Какво искаш да кажеш?
Той мълча доста дълго. Крайно необичайно за Ло-Ло. Най-сетне
каза:
Не мисли за това, Силвана, не си мъчи главицата с такива
неща.
Защо не?
Може би ще разбереш, когато пораснеш.
Ти разбираш ли?
Бих искал, но не мисля.
* * *
Милостиви Боже, пусни ме навън, помогни ми да изляза!
Милостиви Боже, нека това е само кошмар, нека се събудя и открия,
че просто съм сънувала, моля ти се, Боже! В името Христово, амин.
Не трябва да спиш твърде дълбоко, приятелче.
Защо?
Имаш треска и спазми. Не заспивай.
Толкова съм уморена.
Опитай да останеш будна.
Дробовете ми са пълни с пясък.
Няма достатъчно въздух в ковчега — казва Ло-Ло. Той се
сгушва до мен и прошепва името ми в ухото ми, за да ме утеши.
Скимтене. От мен се лее пот. Въздухът не стига. Умирам.
Умирам, мамо и татко, защо не идвате да ме вземете? Искате да
умра ли?

199
Тялото ми трепери, тресе се.
Нямам сили да будувам.
Ло-Ло: Събуди се, приятелче.
Не мога.
* * *
Спя.
Сънувам.
Събуждам се.
Отварям очи.
Демонът седи в другия край на саркофага, сгърбен и недорасъл.
Гледа ме втренчено. Целият блещука. Затова го виждам в мрака.
Ръцете му са като нокти на хищник. Плешивата му глава има остър
връх с кожа, толкова тънка, че виждам черепа му.
Пищя.
Очите му угасват. Остава само вонята му. Ло-Ло! — крещя аз.
Ло-Ло не отговаря.
Крещя ли, крещя.
[1]
Откровението на Йоан се нарича още Апокалипсис, тъй като разказва за времето на Страшния съд и края на света. Според традицията, авторството му е проследено до евангелиста Йоан
(вероятно един от дванадесетте апостоли на Христос). На практика не е ясно кой е написал книгата Откровение. Датира от периода 68–96 г.
↑

200

Изтегляне 4.15 Mb.

Сподели с приятели: