Евангелието на Луцифер
Изтегляне 4.15 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ЕМОЦИОНАЛНА АЛХИМИЯ, emoc intelig
| 4. За тримата монаси 4.1. Потин Потин се родил в християнско (коптско [8] ) семейство близо до Тива около 300 г. от н.е.: „Ръководителите ми от рано ме смятаха за буден, ученолюбив, набожен и добродетелен; ето защо като малък бях изпратен в манастира, където под вещото ръководство на по- висшестоящите да развия познанията си за нашия Господ Бог, Исус Христос, да му служа и да го славя, както е проповядвал апостол Марко“. На двайсетгодишна възраст Потин е изпратен в северна Александрия в Египет. Служи като монах при патриарха на Александрия [9] в качеството си на служител или личен асистент. Потин, донесъл със себе си първата част на „Евангелието на Луцифер“ от Никея, побягнал по сухоземния път към Византион, откъдето се върнал в Александрия с търговски кораб. За пътуването си 212 по море пише: „Господ Бог, който погледна милостиво на намерението ни, ни благослови с попътен вятър през целия път. Спряхме за малко на Крета, за да натоварим стоки. Капитанът не задаваше въпроси и изглежда му се нравеше, че бях поклонник на път за дома“. Вече в Египет, Потин се покрива в неназован пустинен манастир, по всяка вероятност близо до Тива. В продължение на години напразно чака двамата си събратя: „Търпеливо оставях дните да се нижат като пясък между пръстите, но така и не видях отново нито Никазий, нито Якоб. Не знаех какво ги е сполетяло и мъката ми беше голяма“. Потин скрива ръкописа (първа част от „Евангелието на Луцифер“) в пещера в планината: „Дълбоко навътре в пустинята, във властта на слънцето, сред пясък и скорпиони, на ръба на ръждивочервена скала има пещери, за които знае само някой и друг козар. Тук, в запечатана делва от най-добрата глина, ще скрия свитъка, предавайки го на времето с надеждата, че ще го открият хора, по- разумни от моите съвременници“. В края на живота си Потин по неизвестни причини се мести в Испания и служи в манастира „Св. Павел“. Тук пише Codex Hispania, на който се базира този доклад. Първа част от „Евангелието на Луцифер“, която Потин носи от Никея, е открита в Египет от козар през 1969/1970 г. и попада в ръцете на италианския теолог Джовани Нобиле през май 1970 г. чрез местен търговец на черно, сътрудничил си с италиански антиквар. 4.2. Никазий Произходът на Никазий е неизвестен и не знаем на кой епископ е служел. Потин пише: „От далечните царства на запад, през планини и реки, моят брат Никазий пристигна на кон заедно с господаря си, епископа, и знаех, че той е мой приятел“. Името и произходът биха могли да ни насочат към Галия [10] , откъдето идва и по-късният му съименник, светецът св. Никазий, официален пратеник на събора. Можем да допуснем, че е по- възрастен от Потин (който нарича Никазий както „мой мъдър съветник“, така и по-късно „моят по-голям брат“). Много от сведенията на Потин за Никазий… 213 „… и така, послушах мъдрите му слова… … силната му и убедителна реч… … Никазий виждаше светлина там, където ние, останалите, виждахме само мрак…“ … ни дават повод да спекулираме, че тъкмо Никазий е убедил другите двама монаси да спасят ръкописа от унищожение. Не знаем какво се е случило с него. Потин пише: „Стиснах ръката на Никазий, пожелах му късмет и никога повече не го видях“. Бихме могли да допуснем, че Никазиевата втора част от ръкописа е била причината за основаването на ордена на дракулсънджейците. На базата на текста в нея те развиват религия за Страшния съд с убеждението, че двама богове — един на светлината, в образа на Исус Христос, и един на мрака, представен от сина на Сатаната или Антихриста — ще се върнат на Земята в тела от плът и кръв, за да започнат битка, която ще завърши с Армагедон и спасението на душите. 4.3. Якоб За Якоб знаем малко. Бил е монах от Сирия. Потин го нарича „брат“. Не знаем на кой епископ е служел, нито годините на раждането и смъртта му. Потин пише: „Името му беше Якоб; лоялен и съвестен служител на епископа си“. Монахът Якоб трябвало да пътува до Александрия през Византион и Атина. За кончината му не се знае нищо. Изтегляне 4.15 Mb. Сподели с приятели:
|