КРАТКО ВЪВЕДЕНИЕ ОТНОСНО ДРАКУЛСЪНДЖЕЙЦИТЕ

218
Представата на дракулсънджейците за Луцифер/
Сатаната е доста по-комплексна, отколкото у модерни сатанисти като Ла Вей. Също както гностиците и катарите дракулсънджейците вярват, че светът е създаден от демиург, по-нисшестоящо божество, но докато гностиците и катарите не заявяват категорично, че този демиург съвпада с образа на Сатаната, дракулсънджейците смятат,
че демиургът е тъмната, следователно зла част от троицата.
Свещеният им символ, трикветрата,
символизира Бог, Сатаната и сила, която наричат costhul,
обединяваща божественото и сатанинското, двете противоположности на вселената. Те твърдят, че Бог и
Сатаната са част от costhul — едно универсално цяло.
Точно както християните смятат Отца, Сина и Светия дух за едно цяло, не три образа, дракулсънджейците почитат
Бог, Сатаната и costhul като равностойни. Тъй като юдаизмът, християнството и ислямът се кланят на изключително божествените (светли) сили, сектата се опитва да поддържа баланса във вселенския costhul, като най-напред се моли, и с това подсилва Сатаната и силите на мрака. Вярват в Бог, но за тях той е просто една трета от божественото цяло.
Нездравите практики и ритуали на сектата —
включващи кръвни жертви, тамян и голота — се дължат на примитивни представи и на връзките между земните хора и боговете. Тамянът има същата символна стойност, която можем да открием във всяка една римокатолическа литургия и до ден-днешен. Още от античността насам вярващите смятат, че тамянът освещава места и действия.
Като символична жертва той отнася със себе си молитвите при боговете. Още в Петокнижието се описва предпочитанието на Господ към тамяна. Голотата е свързана със стремежа им към чистота, към основното,
изначалното. Адам и Ева например били голи допреди първородния грях.
Като събличат жертвите си,
дракулсънджейците вярват, че в смъртта си те биват

219
връщани при боговете, както са били създадени, голи и чисти.“
За кратка минутка останах неподвижен, замислих се как сектата бе отнела живота на мъжа, който така безпристрастно бе описал екстремизма й, и как почти успяха да ме обезкървят.
Взех да разлиствам някаква дисертация — Blut und Helligkeit:
Anthropologie und Metaphysic — обясняваща как дракулсънджейците смятали кръвните жертви за свещенодействие. Разделяйки тялото от кръвта, жертвоприношението се свързва с прочистването на тялото и душата. Мисленето им повлияло румънския граф Влад Цепеш,
вдъхновил Брам Стокър да напише Дракула, както и унгарската графиня Елизабет Батори, избила стотици девици, за да се къпе в кръв.
Представата за свещената и чудодейна сила на кръвта не е нова, нито необичайна. Както посочваше авторът на дисертацията, много християни пият кръвта Христова по време на причастие, сякаш това е най-естественото нещо. За Свидетелите на Йехова кръвта е толкова неприкосновена, че по-скоро ще умрат, отколкото да позволят медицинско кръвопреливане. В откъс, третиращ серума на истината,
натриев пентотал, открих куриозна препратка към убеждението на дракулсънджейците, че кръвопускането може да предизвика медицинско късо съединение в мозъчната кора и умиращият не би могъл да излъже. Необяснима беше и информацията в ксерокопие от кратко съобщение в International Herald Tribune от 20 ноември 2007 г.:

Изтегляне 4.15 Mb.

Сподели с приятели: