Евангелието на Луцифер

298
5.
— Ти си костелив орех — отбеляза КК.
— Знам. И преди са ми го казвали.
Седяхме в гостната с по чаша коняк. От заминаването на Моник бяха минали десет часа. Липсваше ми. Потискаше ме убеждението, че ме бе подвела, а аз я бях наранил.
Думите й не ми излизаха от ума. Може би скоро ще започнеш да
вярваш на хората около теб, Бьорн Белтьо.
— За какво мислиш? — попита КК.
— Защо не ми разказа всичко, което знаеш за „Евангелието на
Луцифер“?
— Положил съм клетва за мълчание — закони за секретната информация. Ако ти разкажа много от нещата, които знам, ще бъда подведен под отговорност.
— И все пак разказа това-онова.
— В света на разузнаването съществува понятието постепенен протокол.
— Което ще рече?
— Никога не казвай повече, отколкото е абсолютно наложително. Поднасяй на обекта информацията точка по точка. Не издавай нови сведения, преди да е крайно необходимо. Винаги запазвай нещо в тайна, за да имаш карти за преговори.
— Имаш ли ми доверие?
— Разбира се. Вярвам ти. Можеш да обезсърчиш всеки, когато изпаднеш в някое от инатливите си настроения, и се случва често, но въпреки това ми харесваш.
— Да бъдем ли напълно искрени един с друг?
— С удоволствие.
— Проектът Луцифер от ЦРУ ли се ръководи?
— И да, и не. По-скоро не. Технически погледнато сме самостоятелни, но за да избегнем публичност около бюджетите си,
прекарваме финансирането през ЦРУ. Естествено, постоянно ги държим в течение. Най-важното в отношенията ни с ЦРУ е, че

299
разполагаме с целия им апарат — технологията, щаба, агентите.
Executive order от президента на САЩ.
— На кого докладваш?
— На страшно специална група.
— На кого?
— Свръхсекретно е.
— Как очакваш да получиш нещо от мен, когато не даваш нищо от себе си.
— Нека се задоволим да кажем, че групата се ръководи от президента.
— Заради ръкопис на няколко хиляди години?
— Заради загадките и съдържанието.
— Нещо ме кара да си мисля, че добрият стар Сатана не играе главната роля тук.
— Само индиректно.
— Колко от това, което си ми разказал, е било лъжи и прикрития?
— Не ме разбираш. За нищо не сме излъгали. Теориите ни са действителни. Разбира се, не влагаме толкова много работа и ресурси във висящи догадки, извадени от текст на няколко хиляди години.
Нищо не е било лъжа.
— И въпреки това твърдиш, че знаете много повече от това,
което си ми разказал.
— Да.
— Значи признаваш, че криеш информация.
— Да.
— А вярно ли е, че сте зависими от моя ръкопис, за да постигнете целта си?
— Да. Знаем много на базата на двете версии, с които разполагаме, но без твоята трета част, не можем да продължим.
— На твоя език се намираме в ситуация, която може да бъде наречена deadlock. Задънена улица.
— Бьорн. Сега имам едно предложение за теб. Въпрос. Нещо,
над което дълго съм размишлявал. Хубаво си помисли, преди да отговориш.
— Какво предложение?
— Би ли могъл да си представиш да се присъединиш към нас?

300
— Нас? Кои нас?
— Проектът Луцифер.
Въпросът ме смая. И през ум не ми бе минавало нещо подобно.
Още от началото на познанството ни с КК хранех известен скептицизъм, една може би несправедлива подозрителност към него и целия му проект. Знам, че умея да бъда особен и твърдоглав дявол.
Дали аз, Бьорн Белтьо, главен асистент по археология, човече със слаби нерви от малка Норвегия, да се включа в свръхсекретен академичен съюз с достъп до всевъзможни технологии и паравоенни ресурси?
Мисълта ми изглеждаше абсурдна… глождеше… изкушаваше…
— Какво ще кажеш, Бьорн?
— Ако предложиш нещо подобно на началниците си, ще умрат от смях.
— Не говори така. Съветът на Проекта Луцифер, който трябва да одобрява всички нови членове единодушно, даде зелена светлина да те приемем. Миналото ти, опитът ти и не на последно място професионалната ти почтеност са големи предимства.
— Да не говорим пък, че притежавам ръкописа, от който сте зависими.
— Естествено.
Просто трябва да призная. Предложението ме поласка. Искаха да ме вземат. Искаха да ме приемат в специална, свръхсекретна група учени. Бях добре дошъл в отбора.
— Питал ли си вече онези… съвета?
— Формалностите са уредени. Липсва ни само подписът ти върху декларацията за мълчание и клетва за лоялност. Ще минеш директно под мое ръководство. Вече си проверен от ПСТ
[1]
и ЦРУ. Ти ще бъдеш моя лична отговорност, Бьорн.
Мисълта да се присъединя към проекта отвори нова врата в главата ми. Врата, за която не бях и подозирал — а и не знам какво доведе до нея.
— Ако избереш да се включиш към нас, да станеш част от екипа,
ще мога да ти разкажа повече. Много повече.
Част от екипа…
— Може би ще се нуждая от добър археолог… Засега разполагам със страшно много умели археолози, за да ръководят

301
самите разкопки. Само че има вероятност да ми потрябва личен съветник, археолог, който да бъде моята дясна ръка и да ми помага.
— Какви разкопки?
— О… — възкликна КК и се облегна назад, — просто най- вълнуващото археологическо откритие на света — разкопки, които тотално биха засенчили Картъровото откритие на Тутанкамон.
Разкопки, Бьорн, които ще поставят началото на нов световен ред.
[1]
Polities sikkerhetstjeneste — Службата за безопасност на
Норвегия. — Б.пр.
↑

302
6.
Твърдението звучеше толкова невероятно и преувеличено помпозно, че разбрах колко сериозни бяха думите му.
— Какво търсиш, КК?
— Бьорн Белтьо, искаш ли да хванеш лопатата, четките и адското си твърдоглавие и да се присъединиш към мен в търсенето на нещо фантастично?
— Ще ми разкажеш ли всичко? Ако кажа да — ще ми разкажеш ли всичко?
— Малко по малко — изкиска се той. — Постепенен протокол.
— Нали не е някаква измама, КК?
— Не, Бьорн, никаква измама не е. Къде е ръкописът?
— Чакай, чакай. Трябва да си изясня това. Ако ти дам ръкописа,
ще ме приемете в Проекта Луцифер?
— Правилно.
— И ще участвам в археологическите разкопки?
— Правилно.
— И няма да криеш нищо?
— В хода на проекта ще научиш всичко.
Преглътнах. Тежко. Сърцето ми бумтеше. Силно.
— Какво ще кажеш? — настоя той. — Договорихме ли се?
Помислих си за Кристиян Кайсер. За Тарас Корольов. За Мари-
Елиз Моние. За всичко, което им дължах.
Можех и да продължа да си мълча. Можех да продължа личната си, дребна битчица за ръкописа. Бьорн, неуморният рицар.
Или пък да започна да се доверявам на хората.
И да стигна до някъде.

Изтегляне 4.15 Mb.

Сподели с приятели: