Главата ме боли. Когато отворя очи, мракът блещука. Вие ми се свят, макар да лежа по гръб. Търкалям се непрестанно. Повръщам. Милостиви Боже, нека пийна нещо! Устата ми е пресъхнала. Езикът е подпухнал. Когато изместват тежкия капак на ковчега, светът експлодира в светлина. Налага се да затворя очи. Така боли от светлината. Гълтам жадно свежия въздух. Опитвам да се надигна, но съм толкова немощна и замаяна, че нямам сили. Свърши ли? Може ли да си ходя? Стой спокойно, Силвана — казва мъжът с милия глас. Подава ми чаша вода и чинийка със суха бисквита и малък домат. Изпивам чашата и моля за още. После — казва той. Може ли да си ходя вече? Още не, Силвана. Опитвам се да се притегля над ръба. Скоро, Силвана, скоро. Разплаквам се. Не искам да седя повече тук! — крещя аз. * * * Натискат ме обратно в ковчега, надолу в мрака, и наместват каменния капак на мястото му. [1] Предходната заглавна страница: Петте Моисееви книги вероятно са писани от редица автори в продължение на петстотин години. Според теологическата документална хипотеза произходът на Петокнижието може да се припише на йеховистичното предание (950 г. пр.Хр.), елохистичното предание (850 г. пр.Хр.), документа на девтерономиста (620 г. пр.Хр.) и преданието на свещениците (450 г. пр.Хр.). ↑
