Евангелието на Луцифер

303
— Ръкописът е в Исландия.

304
7.
Признанието предизвика чувство на облекчение, на неизбежност, на любопитство към всичко, което ме очакваше. Мислех си, че ще съжаля. Веднага. Но не. Чувствах, че бях постъпил правилно.
Чувствах се добре.
Съвсем искреното смайване на КК издаваше, че Исландия не бе му минавала през ума. Същевременно долових и още нещо по лицето му: облекчение, радост, задоволство.
— Исландия? — повтори той.
— В Рейкявик. На сигурно място е.
— Колко сигурно?
— В защитено от пожари хранилище.
В погледа му личеше как мислеше, разсъждаваше.
— Ама разбира се! — възкликна той. — В института „Арни
Магнусон“.
— За него знаят само няколко учени там. Хора, на които имам безусловно доверие.
— Кога ще го вземем, Бьорн?
— За мен няма значение.
— Ще помоля пилотите да бъдат готови за излитане утре рано.

305
8.
— Е — заявих аз напрегнато и усетих как кръвта ми бушуваше из вените, — сега е твой ред. Каква е тайната?
КК се поколеба точно като мен, сякаш истината бе дълбоко загнездена и в него. Прекрасно знам какво е да разкриеш тайна, която си носил дълго време в себе си.
— Тайната — започна той, — е обширна и сложна.
— Постепенен протокол…
— Нека започнем с първото разкритие. Условието да продължим нататък.
Той извади от вътрешния си джоб разпечатка на страница от
„Евангелието на Луцифер“.
—
Погледни знаците в дясната колона.
Привидно неразгадаемите знаци.
— Привидно неразгадаеми?
— В древността никой не е умеел да ги тълкува. Едва през изминалото столетие цивилизацията ни достигна технологическото ниво на развитие, което ни позволи да отгатнем какво държим в ръцете си.
— Как така?
— Знам, че ти звучи невероятно, но рисунките в дясната част на ръкописа най-добре могат да се определят като изходен код на примитивна компютърна програма.
— В ръкопис отпреди няколко хиляди години?
— Примитивната програма предава с пълна прецизност точките в координатна система. Само че без стойностите от всичките три части на ръкописа не можем да започнем търсенето.
— На какво?
Той забави отговора си. Май сам осъзнаваше колко абсурдно звучеше.
— Бьорн. Търсим руините на Вавилонската кула.
— Библейският строеж, който Бог разрушил?
— Моисей е имал склонността да преувеличава. Кулата се е сринала от само себе си.

306
— Винаги съм си мислел, че Вавилонската кула е мит.
— Не и според Библията.
— Според Библията Земята е на шест хиляди години.
— Както и много други неща в Библията, Вавилонската кула е символ, представляващ много повече от самия себе си. Там тя символизира преходния стремеж на човека към небесното царство.
Ако не постигнат спасение, могат просто да построят една висока кула и да се покатерят. Бог се разгневил. Натрошил кулата на парченца и наказал хората с различни езици. Трудни, неразбираеми езици.
— Като немския.
— Както обаче знаеш, цялата митология се корени в забравени истини. Висящите градини на Вавилон са си съществували — едно от седемте чудеса на древния свят. Това, което търсим ние, не е библейската версия на Вавилонската кула. По камъните в руините няма да откриеш пръстовите отпечатъци на Бог. Издирваме останките на съвсем реален и физически строеж, издигнат във Вавилон преди хиляди години.
— Кула, издигала се право до небето?
— Авторите на Библията били принудени да поукрасят малко, за да постигнат целта си. Трябвало да се понапрегнат. А и не били единствени. През вековете кулата е била представяна по какви ли не фантастични начини. Преувеличенията са неизменна част от всяка религиозна и митологическа представа. Като височината на кулата например. Както и че е окичена със злато, сребро и скъпоценни камъни. Древногръцкият историк Херодот, бащата на историята,
описва кула на осем етажа, издигната върху основа от двеста квадратни метра. Етажите се състояли от все по-тесни кули, наредени една върху друга. От външната страна се виела спираловидна стълба или пътека до олтара на върха й. Да, във Вавилон действително е имало висока и пищна кула. Но не, никога не е била разрушавана от
Бог. Превила се е пред нещо толкова прозаично като ръката на времето.
— Колко години е издържала?
— Не знаем кога е била издигната Вавилонската кула. Нито кога се е сринала. Говори се обаче, че датира от най-древни времена. Ако
Херодот е описал тъкмо нея, може би е посетил Етеменанки —
зикурат, издигнат в чест на бог Мардук.

307
— Какво е било предназначението на подобна кула?
— На базата на местните традиции и строителни порядки допускаме, че Вавилонската кула е зикурат, пирамидална храмова кула с тераси и стълбища. Вавилонците вярвали, че боговете се заселвали в зикуратите, за да бъдат по-близо до хората. Задачата на свещениците била да се грижат за благото на боговете. Само те имали достъп до вътрешността на основата.
— И не се знае кой е поръчал да се построи?
— Отново сме принудени да прибегнем до спекулации. Макар да не е написано изрично в Библията, за строител на кулата се смята
Нимрод. Още през 94 г. от н.е. еврейският историк Йосиф Флавий отбелязва в историческото съчинение Antiquitates Judaicae, че Нимрод поръчал да построят кула, която да предизвика Бог. Според Моисей
Нимрод бил първият, основал голямо царство след потопа. Навярно знаеш кой е бил Нимрод?
— По-скоро не.
— Нимрод бил внук на Ной.
Тъй като не реагирах, той добави:
— Ной! Онзи с ковчега!
— Знам кой е Ной. Просто си мисля как това подрива тезата ми,
че кулата е мит.
— Грешиш, Бьорн. Не след дълго ще осъзнаеш колко много грешиш. Освен това ние не търсим самата кула, а нещо, което е криела.
Усетих в себе си пламъчето на любопитството. Поривът да разбера. Поривът да узная.
— Какво е криела?
— Не още, Бьорн.
— Постепенен протокол?
— Постепенен протокол!
— Значи ще откриете руините на Вавилонската кула с помощта на компютърна програма, написана преди няколко хиляди години…
— Ние, Бьорн, ние ще открием руините на Вавилонската кула с помощта на компютърна програма, написана преди няколко хиляди години. И това — добави КК и въздъхна дълбоко, — е само началото.

308

Изтегляне 4.15 Mb.

Сподели с приятели: