360
трактори на двора, някоя и друга каруца, подобно на останки от отколе забравено време. Джовани се сети за Силвана. За египтянина и декана Роси. За Лучана. За Енрико. Помисли си, че само за няколко часа животът му бе рухнал, но
единственото, което имаше значение сега, бе Силвана. Всичко друго беше маловажно. Убийството. Бракът.
Ръкописът. По-късно щеше да се оправя с тях. Само да спаси Силвана.
Минаха през малко селце с тесни улички. Пред една тухлена къща група момчета ритаха топка към стената. Проследиха колата с вяли погледи. Когато прекосиха пустия площад, Джовани хвърли мимолетен поглед към църквата, чиито врати зееха отворени. Видя вътре кръста със Спасителя Исус Христос. Тайно сключи ръце. „Мили
Боже. Скъпи Боже. Прости ми. Прости ми, че се съмнявах. Прости ми,
задето си мислех, че си ме изоставил. Можеш ли да ми простиш? Не позволявай нещо да се случи на Силвана. Тя е само дете. Милостиви
Боже на небесата, нуждаем се от теб повече от всякога. Помогни ни.
Помогни на Силвана. Чуй молитвата ми, Боже. В
името Христово,
амин.“ Продължиха на североизток. Джовани никога не бе минавал по този маршрут преди. Небето се смрачаваше все повече.
— Манастирът, към който пътуваме — обади се главата на ордена и думите му прозвучаха толкова неочаквано, че Джовани се стресна, — е построен през Средновековието. През 1423 г. Монасите го изоставили през войната. През 1942 г. Думата изоставили не е точна. Орденът бил заклан от фашистите. Както сигурно Ви е известно, професоре, съществувал е нестабилен баланс на силите между католическата църква и фашистките движения.
Орденът СветаДева Мария представлявал религиозна идеология, заплашваща принципите на Мусолини. Впоследствие никой не посмял да докосне имота — католиците от религиозно почитание, местните власти заради държавата и избирателите, а държавата — от страх да не се докосне до нещо, което в най-лошия случай би предизвикало сериозен конфликт с по-умерените сродни секти на Света Дева Мария.
— Какво
общо има това със Силвана, за бога?
— Света Дева Мария бе една от енориите тук, в Рим, която поддържаше връзка с нашия собствен орден.
Джовани не подозираше, че дракулсънджейците бяха поддържали контакти с италиански ордени и манастири. Винаги ги бе смятал за маргинализирано движение без особена поддръжка.