„Еволюция на разбирането за национална сигурност
Изтегляне 75.33 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- КАТЕДРА „ИНФОРМАЦИОННА СИГУРНОСТ” КУРСОВА ЗАДАЧА
- РАЗРАБОТИЛ: ПРОВЕРИЛ: Александър Златков Киров
 НАЦИОНАЛЕН ВОЕНЕН УНИВЕРСИТЕТ
„ВАСИЛ ЛЕВСКИ” ==================================== ФАКУЛТЕТ „АРТИЛЕРИЯ, ПВО И КИС” КАТЕДРА „ИНФОРМАЦИОННА СИГУРНОСТ” 
КУРСОВА ЗАДАЧА ТЕМА: „Еволюция на разбирането за национална сигурност”
гр. Шумен 2014 г. Стремежът към сигурност съпровожда човечеството и отделните обществени групи от началото на тяхното съществуване. В различни исторически епохи акцентите са различни аспекти на сигурността. Във фокуса на обществения интерес попадат различни влияещи фактори, разнообразни инструменти за контрол и свързаните с тях ефекти. Особеност на понятието „сигурност” е неговия прекалено широк обхват, позволяващ различни интерпретации в зависимост от схващанията и интересите на засегнатите участници. Това придава мултидисциплинарна теория и политическа на практика окраска на разбирането за сигурност. Широкият обхват на понятието е резултат от това, че идеята за сигурността стои в основата на политическата мисъл през целия период на човешко развитие. Заедно с идеите на политическото мислене се променят и схващанията за сигурността. Особено ярки са тези промени в периодите на големи обществени кризи и конфликти. Научните интереси към сигурността са много по-нови и могат да се свържат с движението за системно мислене, подход и анализ от средата на миналия век. В своето развитие науката за националната сигурност преминава през три етапа: 1.От най – дълбока древност до началото на ХХ век – характеризира се с това, че разработките по проблемите на националната сигурност не са част от една обща теория. Известен представител е Николо Макиавели. 2.От 40-те години на ХХ век до края на Студената война – отделни разработки се формират като една теория и това става в развитите демократични общества: САЩ, Западна Европа. 3.След края на Студената война до днес – развива се новото хуманистично разбиране за национална сигурност, което има две важни последици: - Разширява се обхвата на проблемите, които изучава теорията за национална сигурност. - Преосмисляне на досегашната теория и нейното трансформиране в методология при решаването на проблеми на сигурността. Исторически най- първото разбиране за сигурност, е виждането за сигурността като индивидуално благо. Това схващане за сигурността просъществува най-дълго и обхваща времето на робовладелските и феодални държави.Латинското съществително “securitas” в своята класическа употреба се отнася до състоянието на индивидите и е свързано предимно с вътрешното им състояние. Това състояние е наречено от Цицерон “спокойствие”, “освободеност от грижи”, “липса на безпокойство от това , от което зависи човешкия живот”. В по-късни исторически периоди терминът придобива по-широки значения , надхвърлящи психологическите доминанти, но остава в руслото на индивидуалното човешко състояние. За Адам Смит в “Богатство на народите“ сигурността вече не е само вътрешно състояние на индивида. Той определя свободата и сигурността на индивидите като най-важни предпоставки за общественото благосъстояние. От създаването на първите държави до края на 18 век силата и заплахата от нейното използване са били основно средство за гарантиране сигурността на държавите. По тази причина през този период не се е говорило за национална сигурност, а за сигурност на държавата. Сигурността на държавата се отъждествявала със сигурност на владетеля. Френската революция поставя на преден план реализацията на принципите на съвременния конституционализъм, т.е разделението на властите и взаимния контрол. Разделението на властите отхвърля напълно идеята за абсолютната власт, където интересите на владетеля се отъждествяваха с интересите на държавата. Изграждането на ново хуманно общество е свързано с необходимостта от дискусия вътре в обществото, което да се основава на общоприетите културни исторически ценности, което от своя страна води до формирането на нациите като общности обединени от един и същ език, духовно и културно историческо наследство. Великата Френска революция поставя на преден план и необходимостта от формиране на националните държави. Държавите вече включват не само хора, обединени от властта, което се осъществява над тях, но и от редица други фактори. Формирането на националните държави е сложен и съпътстван от войни и революции процес, който продължава и до днес в някои части на света. След формирането на националните държави и появата на демократично устроените такива започва да се говори за национална сигурност. Парадокс на силата – след края на Втората Световна война с появата на ядреното оръжие започват да се появяват симптоми, че нарастването на военната сила не увеличава сигурността на държавите. В края на 60-те на ХХ век започва да се говори за парадокс на силата, изразява се в това, че повечето оръжия не носят повече сигурност. Слага се край на отъждествяването на мощта на държавата с нейната военна сила. Като фактори за увеличаване на гаранциите за национална сигурност се разглеждат икономическата мощност на държавата, финансовата ѝ възможност, моралното състояние и др. Противопоставянето на двете свръх държави – СССР и САЩ излиза извън военната сфера и води до появата на ново парадоксално състояние като парадокса на националната сигурност в края на 70-те и началото на 80-те години. Същността на този парадокс се изразява в невъзможността на двете свръх държави – СССР и САЩ да трансформират своята сила в адекватни средства, за да наложат волята си на далеч по-слаби от тях противници. Този парадокс води до 2 важни резултата:
Същността на новото разбиране за национална сигурност представлява връщане към идеите на Великата френска революция според които, висша ценност е отделния човек, неговия живот, здраве, спокойствие, имущество, права и свободи. От тази гледна точка в съвременния свят съществуват редица други заплахи от невоенно естество, които застрашават човешкия живот. Поставянето на отделния индивид като главен обект за защита дава възможност максимално да се определят и оценяват заплахите за него. На тази основа се формулира новото хуманистично разбиране, което се изразява в паралелното решаване на следните задачи:
За първи път понятието национална сигурност се използва през 1904г. от президента на САЩ Рузвелт. Той използва това понятие в изложение пред Конгреса на САЩ и с него оправдава решението си за окупиране зоната на бъдещия Панамски канал. От 1904г. насам този термин навлиза в политическия лексикон, повече от век се използва, но въпреки това няма формулирано единно определение за това какво точно се разбира под национална сигурност. Днес в научната литература се срещат повече от 200 определения за национална сигурност. Съществуват редица автори, дори цяла школа в науката, която отрича правото на съществуване на този термин. Тези автори смятат, че терминът национална сигурност е въобразим, измислен, считат, че се използва преди всичко за оправдаване на съмнителна външна политика. Техните аргументи са свързани с обстоятелството, че националната сигурност е нещо имагинерно, не може да се измери, чиито граници са твърде неопределени. В действителност в човешкото битие сигурността се определя като състояние или чувство за спокойствие, увереност, че не съществуват някакви заплахи. Това е по - скоро възприятие и е различно за отделните хора, субективно усещане. В реалния живот чувството за сигурност твърде често се оказва илюзорно. Критиците на това понятие считат, че чувството за спокойствие трябва да се основава на реална представа за опасностите и заплахите, както и да се знае повече за техните източници и носители. Според Георги Стефанов – националната сигурност е състояние, при което не съществуват заплахи за интересите на нацията или ако такива заплахи съществуват, то има достатъчно основание да се смята, че те могат да бъдат предотвратени, а последиците от тях неутрализирани. Това определение е интерпретация на най-често срещаното разбиране за национална сигурност. В това определение се съдържат обаче 2 субектни момента, които го правят уязвимо. Първия е свързан с термина интереси на нацията, защото възниква въпросът кои точно са интересите на нацията и кой точно ги определя като такива (Конституцията). Вторият субективен момент е свързан с това, че сигурността не може да бъде измерена, не съществува скала, с която да се определя точно Q сигурността в даден момент. През 1998 г. с решение на Народното събрание е приета концепция за националната сигурност на Република България. В нея се посочва, че национална сигурност има, когато са защитени интересите на българските граждани, общество и държава. През 1947 г. в САЩ се приема Закон за националната сигурност. В него се дават легални определения на термини като разузнаване, контраразузнаване, тайни операции и др. Въпреки това липсва определение за понятието национална сигурност. През 1969 г. такава дефиниция се дава в енциклопедията на обществените и политическите науки. Според тази дефиниция националната сигурност е способността на държавата да защити националните интереси от външни заплахи. Способността е философска категория и тя се изразява най-общо в умението да се разкриват и създават възможности за постигането на определена цел, както и в умението тази цел да се превърне в действителност. Това е тясно свързано с ресурсите, с които разполага държавата, но също така и с умението на ръководителя на държавата да превърне тези възможности в реални резултати. Това умение от своя страна е тясно свързано с таланта и дори с гениалността. Днес обаче проблемът сигурност получи съвсем нови измерения. Светът излезе от периода на биполярно противопоставяне и навлезе в етап, който политолозите наричат с различни имена – глобализация, нова ера, нов световен ред, нова цивилизация, полицентричен свят и т.н. В променените условия е необходим и нов, много по-широк подход към проблема за сигурността. Според известен френски изследовател, днес “сигурността е проблем, чиито многобройни страни се простират от международното положение до самолетните катастрофи, от тероризма до атомната енергия, от страха пред “нашествието” на имигрантите до тревогите на останалите без помощи безработни”. За да бъдем в състояние да решим проблемите на нашето време, несъмнено трябва да открием преди всичко рецепти в икономическата, политическата и военната област, съобразени с новите условия в света, но същевременно без да изпадаме в плен на отживели времето си схеми. Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 75.33 Kb. Сподели с приятели:
|