Европейски фонд за регионално развитие

Град Перник разполага с развита мрежа от културни институти и богато културно-историческо наследство, което е предпоставка за развитие на културен туризъм. Културните институти в град Перник са съсредоточени в централната част на града, в периферните квартали културни центрове са единствено читалищата.В квартал Изток, който е отдалечен от ЦГЧ, се наблюдава недостиг на културни центрове, които да удовлетворят нуждите на жителите .При всички културни институти липсва изградена архитектурно достъпна среда. Наблюдава се положителна тенденция в посещаемостта и приходите от продажби, както и повишено търсене на услуги, предоставени от всички културни институти в град Перник.Капацитетът на Регионалният исторически музей и Художествената галерия не е достатъчен, за да се представят всички експонати на широката публика. Сградният фонд на музея се нуждае от ремонт и реконструкция. Театралната дейност е добре развита и обезпечена в град Перник. Читалищната мрежа е добре развита, но сградният фонд и оборудването в нея е амортизирано и остаряло. Ежегодно се утвърждава културна програма, в която заляга организацията на различни мероприятия с международно, национално и регионално значение.

4.4.. Спорт

В град Перник има изградена инфраструктура от спортни бази, като ОП „Спортни имоти“ отговоря за тяхната поддръжка и управление. Капацитетът на спортните бази е достатъчен за нуждите от физкултурно възпитание и спорт. В по-голямата част от спортните бази има осигурен масов достъп на гражданите. В спортните бази се провежда и спортна клубна дейност. В град Перник функционират 3 спортни зали, 3 спортни комплекса, 1 стадион, 1 футболно и 1 тренировъчно игрище, 2 кортови площадки, 1 плувен басейн и алея на спорта, които се управляват от ОП „Спортни имоти“.

Състоянието на спортните бази е различно, голяма част се нуждаят от ремонт и реконструкция, поради този факт в своята стратегия ОП „Спортни имоти“ залага извършването на ремонтни дейности на 3 спортни зали, 2 спортни комплекса и 1 плувен басейн в град Перник, както и изграждане на младежки спортен център, включващ многофункционална спортна база и ледена пързалка към Спортен комплекс за зимни игри „Металург”. Предвижда се строителството на детски площадки на Алеята на спорта и предпазна мрежа на функциониращото футболното игрище.

Изводи:

• 
  Изградената спортна инфраструктура е достатъчна за нуждите на спорта, но тя има нужда от ремонтиране, реконструкция и поддръжка, както и модернизиране на спортните съоръжения в нея. С цел да се удовлетворят нуждите от масов спорт има изградени спортни площадки в междублоковите пространства, но тяхното оборудване е амортизирано, недостатъчно и не отговаря на европейските стандарти.
  
• 
  Община Перник работи активно за поставянето на нови силови съоръжения и фитнес уреди, които се използват от жителите и гостите на град Перник.
  
• 
  Има извършени ремонти в спортната база, заложени са допълнителни 6 обекта за ремонт и реконструкция в град Перник и изграждането на допълнителна спортна база и ледена пързалка, както и строителството на детски площадки
  
• 
  Община Перник подкрепя дейността на спортните клубове чрез предоставяне на спортните бази за ползване.
  
• 
  За да се удовлетворят нуждите на гражданите от масов спорт е необходимо изграждането на допълнителни спортни и детски площадки, както и обновяването на съществуващите площадки в междублоковото пространство.
  

Социалните услуги, които са залегнали в стратегията са 46 на брой. Те са както налични, така и бъдещи услуги, които община Перник ще развие. Социалните услуги се финансират от: държавния бюджет, общински бюджет, чрез дарения, помощи, средства от национални и европейски програми и проекти и др. По функция Социално осигуряване и грижи община Перник е изразходила за 2011г.- 1 317 424 лв., в т.ч. за Домашен социален патронаж. Обществена трапезария- социална услуга в общността, финансирана от местни приходи с капацитет 50 човека. През периода 2007-2011г. 800 човека са получили безплатна храна.Домашен социален патронаж- мобилна услуга- предоставяне на храна, комунално-битови услуги, помощ в домакинството, здравна и медицинска грижа, осигуряване на трудо и арт терапия. За периода 2007-2011 г са обслужени 1244 възрастни хора. Домашният социален патронаж обслужва 350 човека, живеещи на територията на град Перник, с.Драгичево, с.Бела вода, с.Ярджиловци, с.Витановци и с.Зидарци.

Създаден е Информационно-консултантски център за хората с увреждания. Над 1500 човека са потърсили помощта на центъра за информация и консултация по въпроси, свързани с хората с увреждания.Домът за медико-социални грижи за деца е с- капацитетът 55 места. Приемат се деца с повишен медико-социален риск до 3-годишна възраст за продължително медицинско наблюдение, диагностика, лечение, рехабилитация, възпитание, обучение и подготовка за интеграция в семейството и обществото. Приемат се и деца на родители, страдащи от тежки хронически и психични заболявания, деца, чиито родители са дали писмено съгласие за осиновяване, както и намерени, подхвърлени или изоставени деца.

Изводи:

• 
  Община Перник развива активно предлаганите социални услуги като стриктно следва заложените цели и мерки за тяхното постигане в Общинската стратегия за развитие на социалните услуги /2010-2015г/
  
• 
  Реализират се проекти, свързани с деинституционализация на деца и създаване на устойчив модел на заместваща семейна грижа за деца
  
• 
  Започнал е процеса на изменение на структурата на специализираните заведения, съгласно възприетия нов модел за предоставяне на социални дейности
  
• 
  Община Перник развива съвместни социални дейности с неправителствения и частен сектор за предоставяне на част от социалните услуги
  
• 
  Започнал е процеса на изграждане на модерни социални жилища за млади семейства
  
• 
  Наблюдава се недостатъчно изградена архитектурно достъпна среда в сградите с административни и културни функции за хора в неравностойно положение, което затруднява тази група да използва свободно предлаганите услуги.
  

На територията на община Перник са регистрирани 98 / недвижими културни ценности /паметници на културата/ от национално и местно значение от исторически, археологически, художествен и архитектурен вид.

Светилището не е социализирано.Не е изградена необходимата инфраструктура.

Като важна част от културно- историческото наследство трябва да споменем и културните институции, които спомагат за неговото опазване и развитие, а те са именно: регионалния исторически музей, художествената галерия, регионална библиотека “Светослав Минков”, общинския комплекс Дворец на културата, общинския драматичен театър “Боян Дановски”, общинския младежки дом, районния младежки дом – Мошино, обединения детски комплекс, и не на последно място общинското предприятие “Културно-информационен център”.

5.1 Изводи и потенциал за развитие на културно-историческото наследство

Основен приоритет по отношение на археологическото и културно-историческото наследство остава научно-изследователската дейност и същевременно преосмисляне на възможностите за развитие на туризъм в региона. Една последваща стъпка трябва да осъществи тяхното валоризиране чрез изготвяне на концепции и създаване на атракции за туристите.

За реализирането на програмите е необходимо да се търсят външни за общината източници от държавния бюджет, европейски и други финансиращи програми, и не на последно място стимулиране на дарителски кампании, изразени както финансово, така и под формата на предметно дарение и доброволчески труд.

Обновяването и развитието на инфраструктурата, като основа за функциониране на културните институции в общината, трябва да създаде условия за координация и по-активна комуникация между общинските културни центрове и привличането на професионалните културни институции за участие в културния живот на общината.

Основната цел за опазване на околната среда на Община Перник е основана на потребностите на жителите на града да живеят в чист европейски град, с уникални природни дадености и богато биоразнообразие, със стабилен пазар на труда.

Устойчивото развитие на Общината е свързано със съхраняването на културните, природни и исторически ценности на града.

6.1.Анализ на състоянието на околната среда - покомпонентен анализ;

1. 
   Климат и атмосферен въздух. Състояние на качеството на атмосферния въздух.
   

В Пернишката котловина най-чести са северните и северозападни ветрове, следвани от южните. Поради затворения характер на котловината, средната скорост на приземния вятър е малка - около 1 m/s, а случаите на тихо време са 65% от всички наблюдения. Годишната роза на вятъра за гр. Перник е дадена на долната фигура.

• 
  Важен метеорологичен фактор, влияещ върху степента на разсейване на атмосферните замърсители е вятърът. Честотата на преобладаващите ветрове и тяхната скорост са от особено значение за режима на пренос на газообразни вещества и прахови частици с различен размер, най-вече ФПЧ10. Преобладаващите ветрове за района са от северна посока, следвани от северозападни ветрове.
  

• Пункт „кв. Църква” (Р) – код/номер: 035587106 (обслужва се от ИАОС).

• Пункт „Шахтьор” (АИС) – код/номер: 035587110 (обслужва се от ИАОС).

Основните измервани показатели са: общ прах, фини прахови частици (ФПЧ10, ФПЧ2.5 ), серен диоксид, азотен диоксид/азотни оксиди, въглероден оксид, озон, бензен, олово, кадмий, никел, арсен, полициклични ароматни въглеводороди (ПАВ). Всички автоматични станции измерват и метеорологични данни - температура, скорост и посока на вятъра, слънчева радиация, атмосферно налягане, влажност на въздуха.

Качеството на атмосферния въздух в Перник се формира от емисиите на автомобилния транспорт, промишлеността и битовия сектор.

Данните от публикуваните на страницата на ИАОС ежедневни бюлетини за състоянието на качеството атмосферния въздух (КАВ) на територията на страната за няколко години назад показват, че по показател ФПЧ₁₀ в гр. Перник, особено през есенно - зимния период, има регистрирани системни превишения, които в някои случаи са над 4 пъти над ПДК (напр. за периода 07.01.2011 – 09.01.2011 г., на 30.11.2011 г., на 31.01.2012 г., на 22.03.2012 г. и др.). Доста по-рядко, в някои дни на зимния период, превишения в интервала между 1 и 2 пъти има и по показател SO₂.

За района на гр. Перник съществен е приноса на откритите руднични терени и депа.

Като източници на замърсяване на атмосферния въздух, могат да се разглеждат и участъци от действащите сгуроотвали, от необходимата по съображения за сигурност „плажна ивица” и участъците, непокрити от водното огледало”. ТЕЦ „Република” има два сгуроотвала - сгуроотвала „7 септември” (основна и помощна секция) и „Кудин дол”.

Въпреки предприетите мерки основен проблем си остават емисиите на ТЕЦ „Република”, в по-малка степен тези на „Стомана Индъстри” АД, битовия сектор и транспорта.

6.2.2..Води. Характеристика и състояние на водите

Оценката на състоянието на качеството на водите в по-значими повърхностни водни тела за гр. Перник съгласно ПУРБ на ЗРБУ е дадена в долната таблица.

3. 
   Характеристика и състояние на подземните води.
   

Според хидрогеоложкото райониране на България гр. Перник се отнася към Крайщидния район на Междинната област.

Хидрогеоложкият район Крайще се отличава с твърде сложни морфоложки, геоложки и тектонски условия. Тези условия предопределят също така усложнена хидрогеоложка картина на разглеждания район.

Главните водоносни формации са алувиалните и пролувиални чакъли и пясъци с порови води и среднотриаските и горнотриаските варовици и доломити със студени и хладки пукнатинни и карстови води.

За масива на Голо Бърдо е характерна карстовите води на средния и горния триас. Карстовите и пукнатинно-карстовите води имат широко разпространение във варовиците, доломитите и мергелните варовици на средния и горния триас, които образуват общ водоносен хоризонт. Скалната серия е силно напукана, дислоцирана и милонитизирана. Повърхностните и подземните карстови форми не навсякъде са добре развити, поради което в едни участъци на обшия водоносен хоризонт водата е типично карстова, а в други пукнатинно - карстова. В обсега на Голо Бърдо водата е ненапорна и на голяма дълбочина. Мощността на слоевете е 150 – 200 м.

Средната водопроводимост е под 50 м²/дн. Коефициентът на филтрация е под 5 м/дн. Площта на зоната на подхранване е 151 км². Средния модул на подземния отток е 5,0 л/сек/км². Подхранването на средно - горнотриаския водоносен хоризонт става от инфилтриралите се валежи. Връзката между повърхностни и подземни води е пряка.

4. 
   Геология. Състояние на литоложката основа.
   

Подложката и бреговата ивица на Пернишкия въглищен басейн е изградена от палеозойски конгломерати, пясъчници и алевролити, долнотриаски конгломерати, пясъчници и алевролити, средно- и горнотриаски аргилити, варовици и доломити, юрски алевролити и аргилити, горнокредните андезити на Люлинския плутон и горнокредни сиенити и диорити от Витошкия плутон. Във въгленосните палеогенски наслаги се отделят следните пет задруги: конгломератна-пясъчникова; битумолитна; пъстра подвъглищна; въгленосна и на тънкослойните аргилити.

Към настоящия момент има данни, че прокараните подземни изработки в пернишкия въглищен басейн в резултат на дългогодишния добив на въглища се простират на площ от около 49 кв. км. Иззетите подземни пространства и обрушовки се намират под голяма част от жилищните квартали и изградената инженерна инфраструктура на града. Около 5 кв. км жилищни квартали се намират на терени, в които е текъл подземен въгледобив. Наличието на изоставени и необрушени минни изработки и големи пространства, от които са изземвани въглища, създават опасност от слягания на геоложката основа и внезапни пропадания на повърхността. В различни части на гр. Перник има напукани около 155 сгради, предимно в кварталите „Драгановец”, „Байкушева

махала”, „Рудничар”, „Караманица” и „Каменина”, а други 62 сгради, предимно къщи, са застрашени от самосрутване. През 2010 г. в квартал „Проучване“ се срутва стар двуетажен блок, тъй като под него са кръстосани една над друга четири руднични галерии, всяко от които с височина от 2,50 метра.

Основната причина за проява на процесите на слягане и уплътняване на геоложката основа в гр. Перник е, че с преустановяване на добива и спирането на над 2000 помпи, които са изземвали водата от изработките, масивът се е наситил с вода, а подпочвените води, които започват да излизат на повърхността, са създавали и създават опасност за сградите и съоръженията от инженерната инфраструктура в града.

Възникващите рискове, а в отделни случаи и аварийни ситуации в Перник създават сериозно напрежение. Многобройни са жалбите на граждани относно пропадания на улични платна, деформации и напуквания на жилищни сгради, свлачищни проявления, наводнения на избени и сутеренни жилищни и обществени сгради.

6.2.5.Почви. Състояние на почвите.

В по тесен обхват, на територията на гр. Перник и на непосредствено прилежащите му терени са разпространени Тип Наносни почви (Fluvisols, FL, FAO, 1988) (алувиални, алувиално – ливадни, алувиално – делувиални) и по-конкретно Подтип бедни наносни почви (Dystric Fluvisols, FLd) (алувиални) (по Нинов, 1997).

Наносните почви (FL) са разпространени са по поречията на почти всички български реки, в конкретния случай по поречието на р. Струма, която преминава през гр. Перник. Наносните почви са се образували от младите наноси на реките, обрасли повече или по-малко с растителност и обогатявани периодично с нови седиментни материали. Намират се в начална фаза на почвообразуване, имат само А хоризонт (от незабележим до сравнително добре оформен), под него са наносни пластове от речен пясък и/или чакъли с различна дебелина и подреждане. Винаги са разпространени на заливната и първата надзаливна тераса на реките, имат плитки от 1 до 3 м подпочвени води, подложени са на периодично заливане, наводняване и отлагане на нов алувий.

Бедните наносни почви (FLd) известни още като алувиални са подлагани на периодично заливане и имат много прост строеж – съставени са от слоеве с песъчлив или по-груб механичен състав. Липсва оформен хумусен хоризонт. Понякога в тях освен пластове се проследяват и погребани хоризонти или профили на други почви.

В случая, почвите на територията на гр. Перник (там където са останали) са силно деградирали, нарушени и до голяма степен вече отстранени от съществуващото строителство. Поради наличното плътно застрояване и развита транспортна инфраструктура, почвите в границите на населеното място могат да се отнесат към категорията на антропогенно увредените земи и почви. Те се поделят на три класа: „нарушени”, „замърсени” и „деградирали”, както следва:

Нарушените земи и почви. При тях механично са унищожени повърхностните почвени хоризонти или цялата почва, най – вече в резултат на мащабно строителство – жилищно, пътища, алеи, тротоари, спортни съоръжения, пром. площадки и пр. Такива именно са почвите на по-голямата площ от територията на гр. Перник.

6. 
   Състояние на зелената система.
   

• 
  „Централен градски парк” в най-западната част на града.
  
• 
  Парк „Христо Ботев” в южната част на града.
  
• 
  Паркова зона „Изток” в най-източната част на града.
  
• 
  Парк „Профилакториум” в най-югозападната част на града.
  

Основните паркови площи представляващи гръбнака на зелената система на гр. Перник са представени на следващата фигура.

Общината поддържа добре зелените площи и инфраструктурата на нейната територия.

Централният градски парк на град Перник е обявен за национален паметник на градинско-парковото изкуство с писмо №1000/03.07.1995г. на НИПК - София. Има изготвен проект за „Реконструкция на Централен градски парк и сервитутната му зона”, осъществяването на който ще допринесе за естетизиране на градската среда, създаване на благоприятни условия за спорт и отдих и поддържане и възстановяване на историческото наследство. За целта предстои облагородяване на зелената зона, реконструкция и изграждане на нови пешеходни алеи и енергоефективно атрактивно осветление, детски кътове и съоръжения за игра. Ще се реконструира езерото в парка, ще се изградят съоръжения за зимна пързалка, транспортно-комуникационна схема, заобикаляща парка и осигуряване на връзка с обединения детски комплекс.

Изводи:

Основните изводи от анализа на настоящото състояние на околната среда в гр. Перник, които могат да се направят, е че основните проблеми в градската среда са свързани със замърсяването на атмосферния въздух, лошата следексплоатационна поддръжката на старите минни подземни изработки прокарани в резултат на добива на въглища, замърсяването на водите на р. Струма в района на града и шумовото натоварване покрай основните градски пътни артерии и кръстовища.

В тази връзка, основните препоръки към Общината във връзка с бъдещето развитие на град Перник е необходимо да бъдат насочени към решаване именно на тези проблеми. Това до голяма степен е заложено и в актуализирания „План за развитие на Община Перник за периода 2007 – 2013 г.” чрез реализацията на редица проекти предвидени в него, както и чрез изпълнението на дейности заложени в „Общинска програма за опазване на околна среда 2007 – 2013 г.”

6. 
   Геология и хидрогеология
   

Речните водосбори в Югозападна България са изградени от разнородните – метаморфни, магмени и седиментни – скални формации, образувани в най-древните докамбрийски ератеми и фанерозоя и утаечните наслаги от съвременната холоценска (антропогенна) епоха на кватернерния период.

В геоморфологично отношение Пернишката долина попада в Краищенско–ихтиманската подобласт. Скалните образования на геоложката основа са главния материал на съществуващата почвена покривка. Тук са представени много видове почва. Хумусният слой варира от 10 до 40 см.

С изключително пъстър и сложен разломен, гънково-блоков и навлачен строеж се отличава областта Крайще. Мозайката от фанерозойските литостратиграфски свити и морфотектонски структури обуславят и голямото разнообразие на хидрогеоложките условия в областта.

Регионът се отличава с особено интензивна неотектонска активизация и в съвременната епоха.

Диференцираните вертикални движения на земекорните блокове продължават високото издигане на планинските (хорстови) масиви, усилената ерозия и денудация, дълбочинната инфилтрация на метеогенните води в подземната хидросфера, потъването на междупланинските грабенови котловини, където се акумулират речните и склоновите наслаги и подземните води.

В Крайщето и Западносредногорската област са разпространени мезозойските – триаски, юрски и горнокредни седименти. Сравнително големи площи заемат водоносните напукани и окарстени средно-горнотриаски варовици, доломитни варовици и доломити.

6. 
   Слищна мрежа, устройство и изграденост на градската среда
   

2. 
   Анализ на взаимодействията на града на различни нива (геопространствен и многофакторен анализ на всички взаимодействия на гр. Перник със зони за активно влияние, региона, страната и ЕС)
   

Поради географското си местоположение и релеф структурата на гр. Перник е така изградена, че градът е ориентиран надлъжно в посоките изток-запад. Основен гръбнак и носител на движението по оста са булевард Юрий Гагарин, скоростната градска магистрала и железопътната линия по направленията София – Кюстендил и София - Кулата.

В града са включени следните обособени територии:

Централна част с кварталите Твърди ливади, Монте Карло, Рено, Христо Смирненски, Димова махала, Хумни дол, Селото, Каменина, Варош, Могиличе, Ралица, Драгановец, Рудничар, Клепало, Байкушева махала, Проучване.

Зона на източните квартали, включваща Мошино, Изток, Църква, Ладовица.

Средна градска зона с кварталите Тева, Стара Тева, Куциян, Караманица, Христо Ботев, Васил Левски, Калкас.

Квартали, разположени в близост до града, са Бела вода и Радина чешма.

Производствени зони – Стомана, Мошино, Кристал, районът между гара Разпределителна и бул. Юрий Гагарин, които се очертават като проблемни зони, тъй като там има много изоставени, неусвоени територии на бивши производствени предприятия.

Зелената система на града е разпокъсана и недостатъчна, защитените зони са труднодостъпни за посетители, спортните съоръжения не са достатъчни да покрият нуждите на нарастващото население.

Административните сгради са концентрирани в ЦГЧ, но имат нужда от обновяване.

Предвид обособените вече дейности в индустриални зони, природните дадености на планините Голо бърдо, Люлин и Витоша, минералните извори край Рударци, грижите за недвижимите културни ценности и запазването и поддържането на традициите в града създават предпоставки за добри възможности за развитие на балансираното съчетание на индустриален, туристически и културен център.

Пространствена структура – насочени към изяснена полицентрична мрежова система с главни и второстепенни центрове, ареали и зони за потенционална намеса в града.

Селищната структура на град Перник е издължена. Транспортната инфраструктура е основен приоритет за града и трябва да се поддържа, тъй като достъпът до различните части на Перник и близките градове и села се извършва по вече съществуващи пътища.

Стимулиращи фактори са наличието на зони, които все още не са ефективно интегрирани и експонирани. Разпръснатите градски части, като всяка от тях има различен потенциал и история, подобряващата се и предстояща за изграждане транспортна инфраструктура.

ПЗ Стомана - поради наличие на изоставени или неусвоени територии, използване на стари технологии при производството.

ПЗ Мошино - поради наличие на изоставени или неусвоени територии, използване на стари технологии за производство;

Западните територии - включва зоните западно от ;

Ж.к. Изток - нужда от изграждане на вторичен обслужващ център, подобряване на жизнената среда, създаване на работни места;

Кв. Църква и кв. Бела вода - подобряване на средата за живот;

ЦГЧ - нужда от подобряване на градската жизнена среда, повишаване на енергийната ефективност на административните сгради, създаване на туристически маршрути в града и към природните забележителности;

Ж.к. Тева - подобряване на жизнената среда, саниране на жилищните сгради, изграждане на вторични обслужващи центрове.

Отностно селищната структура и връзките с околните градове, Перник има възможност да:

• 
  - подобри качеството на транспортно-комуникационните трасета;
  
• 
  - изгради нови обходни трасета за изнасяне на транзитния трафик извън ЦГЧ и жилищните квартали;
  
• 
  - да създаде интегрирана система от велосипедни алеи, които да са част от междуградски велосипедни маршрути;
  
• 
  - да използва изоставените или амортизирани градски пространства и сгради, чиято собственост позволява, за дейности, които са приоритетни за общината;
  
• 
  - да облагороди градската среда, така че тя да създава визуална и емоционална наслада на граждани и посетители.
  

2. 
   Зелена система
   

2. 
   Защитени територии (защитени природни територии и обекти)
   

• 
  Природен парк „Витоша“ (част);
  
• 
  Природен резерват „Острица“;
  

Общината има многобройни естествени природни дадености. Край витошкото с. Боснек се намират карстовият извор “Живата вода” и най-дългата пещера в България “Духлата”. Близостта на Витоша и намиращият се в региона балнеоложки комплекс “Рударци” са добра предпоставка за бъдещо развитие на туризъм и ски-спорт.

Пещерата Духлата – най-дългата известна пещера в България. Общата дължина на подземните галерии достига 18 км, разположени на 7 основни нива, с 6 подземни реки и потоци. Това е най-сложният пещерен лабиринт у нас, който представлява забележителна плетеница от тесни ходове, огромни зали и реки. Подземният карст в района около селата Боснек и Чуйпетлово е много добре развит. Познати са над 30 пещери и пропасти. Пешеходни туристически пътеки свързват тези южни дялове на Витоша с Черни връх.

м. Живата вода – природен феномен. В скалата от неизвестен майстор е издялана глава на крокодил, от ноздрите на който бликат обилни струи вода. Местността е посетена преди 300 години от турския пътешественик Евлия Челеби. Възхитен от нея, той оставя следното сведение: “Бистра и сладка вода блика от една гладка, лъскава, стръмна скала”. Тази чешма през ХVІІ век е наричана “чешма на щастието” поради това, че давала само на “праведните” да пият вода от нея, а на “грешниците” отказвала.

Народен парк “Витоша” обхваща територия с обща площ 26 577 ха, от които 9988 ха на територията на Пернишка община. В Пернишкия дял на Витоша се срещат 32 редки, застрашени от изчезване растения, включени в Червената книга на Република България.

Южно от гр. Перник, на 5 км отстояние от него, се намира резерватът Острица, разположен в централната част на планината Голо бърдо. Площта му е 134.6 ха и обхваща връх Острица (1146 м н.в.) и склоновете му – доловете Белите кладенци, Широки дол и Рибна вода. Въпреки неголемите отстояния на резервата от заобикалящите го градове – Перник, Батановци и Радомир, нарушенията на режима на защитената територия, стопанисвана от Горско стопанство – Радомир, са незначителни. Основна причина за това са “проветривостта” на резервата, по-високата му надморска височина (1100 м) спрямо селищата с развита промишленост (700-800 м).

По мярка „Разработване на екотуризма в защитените територии и природни феномени”:

• 
  Благоустрояване на нови участъци от пещерата “Духлата”, развитие на съпътстваща инфраструктура и включването й в екомаршрут.
  
• 
  Изграждане на нови екопътеки в резерват “Острица” и туристическа инфраструктура в с.Кралев дол и кварталите Калкас и Бела вода.
  

2. 
   Паркове и зелени площи в строителните граници на града
   

• 
  Централен градски парк
  
• 
  парк Христо Ботев
  
• 
  паркът в кв. Изток
  
• 
  парк Урса
  
• 
  паркът в кв. Тева
  
• 
  парк в местността “Кракра”
  

В градската територия с преобладаващи жилищни функции попадат различни по площ и предназначение паркове и зелени площи, които са елементи на зелената система на града.

Зелената система на гр. Перник има пет важни аспекта: социален, функционален, естетически, ландшафтен и екологически.

Социалният аспект е в посока задоволяване на нуждата от краткотраен отдих, както и чрез прякото влияние на микроклиматичните и санитарно-хигиенните показатели на прилежащите към сградите пространства върху здравето на хората – зелените зони са среда с профилактичен и терапевтичен ефект, оказваща положително физиологично и психическо въздействие върху хората.

Функционалният аспект се обуславя от функцията и предназначението на зелените площи – свързва се с осигуряването на необходимите зелени площи за публично ползване, както и среда за живеене и труд в различните системи на градската структура.

Естетическият аспект е свързан с пространствената визия и оформлението на града, с облика, който придава както отделният парк, така и зелената система като цяло, върху урбанизираната градска среда.

Ландшафтният аспект обезпечава вписването на града и неговите органични връзки с природните крайградски зони, създаващи специфичен облик на град Перник, като урбанизирана територия, следваща протежението на р. Струма, в котловина, вписана между трите планини Витоша, Люлин и Голо бърдо.

Екологичният аспект е свързан с повишаване на биологичната активност на града чрез възможностите на зелената маса на растителността; подобряване на екологичните характеристики на средата с изолиране и филтриране на вредностите от транспорта и стопанските обекти, намаляване на шума, праха, серните и азотни оксиди в атмосферния въздух; осигуряване на екологичен комфорт в зоните за живеене и отдих.

Елементите на зелената система на Перник са сравнително равномерно разпределени, както в границите на по-компактния градски център, така и в по-отдалечените от него региони. В централната градска част най-ефектен и ценен елемент на зелената система е Централният градски парк, следван от по-малки градини и озеленяването на централното площадно пространство.

В обхвата на съществуващата зелена система на града са включени всички действащи (изградени и отредени) паркове; вътрешно-квартални озеленени пространства; градини и малки площади; улични линейни озеленявания; мелиоративната растителност по водосборите и по бреговете на водните площи; растителността по бреговете на река Струма; горската растителност по възвишенията.

Озеленени площи в основната зелена система (Зелени площи за широко обществено ползване), към които спадат общоградските паркове, районните паркове, градските и кварталните градини и малки площадни пространства, транспортното озеленяване, защитни зелени пояси около водни и промишлени обекти, озеленяване на сервитутните ивици на линейните съоръжения на техническата инфраструктура и др.

Общоградски паркове, районни и микрорайонни паркове, които имат важно общоградско значение, свързано със социално-икономическото развитие, и са носители на основни функции на отдиха, еколого-хигиенни и други специфични функции. В тях се допуска изграждането на обекти със спортни и атракционни функции, при спазване на параметрите, предвидени за съответната устройствена зона.

Защитените територии не са достатъчно добре интегрирани в градското пространство и функциониране. Насочването на вниманието към тях е важен фактор и условие не само за развитието на туризма и за други стопански и нестопански дейности, стимулиращи малкия и среден бизнес и развитието на пазара на труда.

Бъдещо развитие на туризъм в тези територии трябва да бъде регулирано, за да се предотврати натоварване от човешки потоци в защитените места (съобразяване с размножителните периоди на биологичните видове), с прилагане на иновативни туристически практики, използващи потенциала на териториите, с популяризиране отговорното отношение и образованието във връзка с тези територии; с възможности за организиране на доброволчески мероприятия, работа със ученици и студенти във връзка с научни и образователни дейности, активна работа с неправителствени огранизации и специалисти в сферата на биоразнообразието.

Прилагане на ландшафтни, агроекологични и агролесовъдски мерки, лесоустройствени практики и дейности (интегриране на селскостопански и природни дейности, обособяване на биокоридори чрез създаване на агролесовъдски пояси и защитни гори, участващи в цялостната система и обвързаност на зелената система).

Природните местообитания не трябва да се възприемат само като препятствие пред устройственото планиране. Те действително са предизивикателство, но един проактивен подход би донесъл множество двустранни ползи. Осъзнаването на потенциала и възможностите за развитие, които дават този тип територии, на местно ниво би улеснило създаването на механизми за управление.

6. 
   Жилищен сектор
   

1. 
   Анализ на състоянието
   

След анализ на текущото състояние на жилищния фонд в град Перник могат да се направят следните най-общи констатации:

• 
  строените преди Втората световна война ведомствени жилищни бло­кове (към мините и фаб­риките) са крайно амортизирани и неотговарящи на съвременните строително-технически и санитарно-хигиенни изисквания;
  
• 
  ведомствените жилищни блокове, строени след Втората световна война също са с неотложни нужди по отношение привеждането им в съответствие със съвременните изисквания към тези сгради;
  
• 
  жилищните сгради, изградени по едропанелна тех­нология или едроплощен кофраж, са с остра нужда от саниране с оглед повишаване на енер­гийната им ефективност, която се явява техен основе­н проблем;
  
• 
  близки или отговарящи на съвременните стандарти са жилищните сгради, строени през по­следните 20 – 30 години;
  
• 
  изгражданите през последните години „кооперации” са с качества, вари­ращи в широк диа­пазон, както по отношение на плановото разпределение, така и на техническото изпълнение;
  
• 
   жилищните сгради в преобладаващата част от селата, които понастоящем са градски квартали, не отговарят на съвременните жилищ­ни стандарти и само малка част от тях биха могли по пътя на реконструкцията да ги постиг­нат.
  

• 
  в кв. Изток преобладават панелните блокове, строени през 70-те и 80-те години на миналия век, срещат се и блокове с монолитно тухлено строителство, както и къщи в по-малък процент;
  
• 
  в кв. Тева най-разпространени са панелните блокове, строени през 80-те години на миналия век, както и къщи в границите на територията на Стара Тева;
  
• 
  в кварталите, намиращи се в централната градска част и около нея, са разположени изградени по различен способ блокове с различна височина, като преобладаващите от тях са главно ниско жилищно строителство, а останалият основен процент жилища е от къщи.
  
• 
  около квартал Тева има свободни площи, които могат да се използват за неговото разширяване, като разбира се, се спазят нужните отстояния от депата за битови отпадъци, намиращи се в северната част на града и се отчете реституцията на поземлени имоти. В района се отчита и нужда от развитие на масов градски транспорт за постигане на по-добра градска мобилност, като е нужно да се предвидят допълнителни трасета и спирки на различните видове масов градски транспорт.
  

Към края на 2011 г. жилищният фонд на Община Перник се състои от 685 апартамента и 20 къщи, от които:

• 
  ведомствен фонд – 22 бр.
  
• 
  резервен фонд – 12 бр.
  

Общинският жилищен фонд като цяло е стар и амортизиран. Повечето общински жилища са построени преди повече от 25 години. Към настоящия момент средствата, които се получават от наеми, са недостатъчни за поддръжка на жилищния фонд. Отбелязва се тенденция към ежегодно увеличение на сумата, необходима за ремонти и поддръжка.

Недоизградената канализация за отвеждане на дъждовни води, а голяма част и от битовата канализация в града е с недостатъчна проводимост, което създава на само неудобство, но и е предпоставка за възникване на аварийни ситуации. Все още доста райони на града, предимно с урегулирани поземлени имоти с индивидуално застрояване, са с неизградена битова канализация.

Амортизирани са абонатните станции и отоплителните инсталации в голяма част от жилищните блокове общинска собственост.

Не са подобрени енергийните характеристики на всички сгради общинска собственост.

Незадоволително е нивото на благоустроеност на преобладаващата част от териториите на кварталите - бивши села, а понастоящем - периферни градски територии.

Жилищният фонд с относително невисок жилищен стандарт, особено който е съсредоточен в селата, в голямата си част е доста износен и с ниска енергийна ефективност.

Отчита се неотложна нужда от повишаване на нивото на благоустроеност на отделните жилищни квартали чрез инвестиции в инфраструктурата им от страна на приватизираните експлоатационни предприятия, находящи се в непосредствена близост.

Като цяло можем да обособим жилищните райони в град Перник на два основни сектора: северен и южен, като за условна разграничителна линия се поставя минаващата през града скоростна магистрала.

В южния сектор се намират квартали със силно амортизирани жилищни блокове, системно неподдържани и с подлежащи на цялостна реконструкция инженерни мрежи и съоръжения. За ясно обособените жилищни зони са характерни индивидуални жилищни урегулирани имоти, което само по себе си възпира възможността за обособено градско развитие и поставя граници на мерките за по-мащабно облагородяване на дадените зони. Друг основен проблем на този сектор е високата концентрация на ромско и население със големи финансови затруднения.

В северния сектор се намират кварталите с по-голяма възможност за териториално развитие, с по-добре урбанизирани градски територии, с комплексно жилищно строителство и по-младо население. Тези квартали разполагат също така и със значителни резерви за ново строителство и развитие в съответствие с планираното общо градско развитие.

Секторите „север” и „юг” се отличават значително помежду си както по стандарт, функции, степен на развитие и перспективи за промяна на статута, така и по екологични показатели. В северния сектор по уязвими за кварталите намиращи се в близост до откритите мини и до промишлената зона на квартал Мошино. В южния сектор много по- големи площи спрямо жилищните са заети от промишлени замърсители като зона “Стомана”, ТЕЦ “Република” , шламохранилището, хвощохранилището и други по-малки производствени предприятия.

2. 
   Профил на жилищните квартали с приоритизирани зони за спешна намеса и потребност от обновяване и саниране
   

Квартали Бела вода, Радина чешма и Църква са сравнително скоро присъединени към територията на града, което обуславя тяхното бъдещо развитие най- вече по отношение на техническата инфраструктура. Към нуждата от изграждане на нова и ремонтиране на съществуващата инфраструктура се присъединяват кварталите Ралица и Могиличе.

Кварталите Рудничар, Хумни дол и Каменина имат спешна нужда от изграждане на водопреносна и канализационна мрежа.

Кварталите, подложени на най-силно замърсяване са кв. Църква, Левски и Калкас, поради близостта им с производствените зони, както и посоката на преобладаващите ветрове, които довеждат голяма част от праховите частици именно в споменатите квартали.

Квартал Тева е един от сравнително новите квартали за града. В него преобладава по-младото население. Там са налице високи възможности за развитие, както по отношение на увеличаване на застрояването, така и по отношение на инфраструктура и благоустрояването. Като най- спешна нужда от реновиране и разширяване се наблюдава по отношение на инфраструктурата на района. Спешна е нуждата от:

• 
  подмяна на вече остарялата и амортизирана ВиК мрежа;
  
• 
  газифициране;
  
• 
  ремонтиране и изграждане на пътната мрежа с изграждане на паркинги и тротоари;
  
• 
  облагородяване на междублоковите пространства с паркове, алеи, кътове за отдих, детски площадки и спортни съоръжения.
  

Необходимостта от ясна и последователна жилищна политика се усеща осезаемо като цяло на територията на цялата страна, но също така и на отделните местни нива.

Изграждането на социални жилища е предизвикателство за повечето институции и общини. Община Перник активно работи в тази посока, но все още не успява да постигне положителни резултати.

Предвижданията за увеличаване броя на населението ще предизвика след време необходимостта от увеличаване на жилищния фонд. Много е важно предварително да бъдат определени местата и териториите, които биха били подходящи за тази цел.

Пространствените фактори са свързани със свободните терени за изграждане на жилища, природните условия и климата, характеристиките на релефа и съответните геоложки дадености, местоположението на големите промишлени зони.

Повечето квартали притежават добра инфраструктурна осигуреност и обслужване, но е необходимо подобряване на качеството и поддръжката.

Обновяване на междублоковите пространства в жилищните квартали с израждане на зелени площи, детски и спортни площадки за различни възрасти.

Препоръчително е да се разработи Програма за управление на необитаемите жилища чрез въвеждане на стимули за собствениците и предоставянето им на нуждаещи се. Разработване на различни публично-частни партньорства. Да се отдели адекватно внимание на потребността от места за паркиране, чиято липса в момента влошава транспортната проходимост и качествата на средата за обитаване.

Като цяло сградния фонд в Перник не е в особенно добро състояние - старите сгради са по-висок процент; по-малък процент от жилища са благоустроени; сградите не отговарят на съвременните строително-технически изисквания.

Общината не разполага с достатъчно общински жилища.

Общинският жилищен фонд е стар и амортизиран.

6. 
   Обществени центрове и публични пространства
   

1. 
   Анализ на състоянието
   

Ключови обществени центрове в гр. Перник са сградата на общината, културните институции: регионалния исторически музей, художествената галерия, регионална библиотека “Светослав Минков”, общинския комплекс Дворец на културата, общинския драматичен театър “Боян Дановски”, общинския младежки дом, районния младежки дом – Мошино, обединения детски комплекс, общинското предприятие “Културно-информационен център”, старата ЖП гара. Към сградите с обществено значение трябва да добавим и тези регистрирани като групови паметници на културата с местно значение, вид: архитектурен ансамбъл, включващ сградите на Регионалния исторически музей, Минната дирекция, входовете на Старите рудници /сега Подземен минен музей/, както и групов паметник с граници парцели 320, 321 в град Перник. Групов паметник с граници и жилищни сгради № 10; 10А; 14; 15; и 16 в ж.к. „Твърди ливади”. Всички важни обществени центрове са разположени в обособения център и са с удобен пешеходен достъп. Част от тях са в добро състояние, санирани и обновени но сградите на общината както и по- голямата част от културните институции и други администрации имат нужда от реконструкция и подобряване на енергийната ефективност.

Обществените центрове имат важна роля за създаване на добра социална среда и социална активност. Цялостното състояние на сградите не е добро, саниране и обновяване на тези центрове трябва да е приоритет на община Перник.

Публични пространства
Площади

За да изпълняват активно функциите си на социални пространства, площадите на територията на града се нуждаят от облагородяване на средата, декоративно осветление, пейки, видеонаблюдение.

Такива места са кръстовища, пространства, сгради и обекти, генериращи засилен автомобилен и човекопоток - централни спирки на градския транспорт в ЦГЧ, кръговите кръстовища.

Състояние: централните спирки на градския транспорт са в сравнително добро състояние, но липса добрата им обезопасеност с парапети, както и сигнализиране със светлинни табла. Липсва добра интеграция на пешеходните потоци, особено в близост до кръстовища и централната градска част. Този проблем би се разрешил успешно, чрез изграждане на повдигнати пешеходни пътеки, подпомагащи преминаването на пешеходците.

Пешеходен трафик /подлези/

Пешеходните подлези са ключови за намаляване на конфликтите между хора и автомобили. Те са в по-скоро лошо състояние, не са добре охранявани, ремонтирани и безопасни. Повечето не са пригодени за хора в неравностойно положение.

Това са местата, сградите и обектите, които привличат и концентрират човешкия поток, знакови са, ясно изразени в пространството, насочват погледа или посоката на движение, притежават важна обществена функция. Тези места генерират различни дейности, привличат и предразполагат за контакт и комуникация. В Перник такива места са:

Площада пред Общината;

Пространството пред Двореца на културата

Пешеходната зона по улица “Търговска”

Базара зад бившето кино “Кракра”

Основният поток от населението през почивните дни особено през топлите сезони би следвало да се концентрира в парковете и градините, както и в облагородените зони покрай реката. В близките околности на града най-посещаван е парк Урса, където се съчетава горски и планински отдих, както и крепостта Кракра Пернишки. С голям потенциал като места за ежедневна и седмична почивка се открояват Национален парк “Витоша”, ботаническия резерват “Острица”, където са изградени хижи и заслони. Общината има многобройни естествени природни дадености. Край витошкото с. Боснек се намират карстовият извор “Живата вода” и най-дългата пещера в България “Духлата”. Близостта на Витоша и намиращият се в региона балнеоложки комплекс “Рударци” са добра предпоставка за бъдещо развитие на туризъм и ски-спорт.

Градският дизайн като цяло има нужда от развитие в отделните части на града. Усеща се нуждата от нови елементи, които да създават по-приятна атмосфера и усещане за граждани и посетители. Необходимо е тази тенденция да се разпространи по целия град, защото повечето територии все още изпитват не просто недостиг на разнообразие, но и на градски елементи като цяло. Важно е освен качество да се търси удобство, достъпност за всякакви групи хора и безопасност. Освен да са функционални, те трябва и да са интересни и запомнящи се като дизайн, за да се създаде идентичност на всички градски пространства не само чрез формата на пространствата, а и на техните елементи.

Градският дизайн е важен за комфорта и възприемането на средата. Повече разнообразие или създаване на определена идентичност би могло да обогати облика на града.

2. 
   Оценка на потенциала, проблемите и факторите на въздействие
   

Градската структура, архитектура и традиции създават предпоставки за активен социален живот на сгради и места, като поддръжката и използването им е сред основните приоритети на общината.

Предоставянето на публични пространства на обществеността, които тя да използва според своите нужди, да може да променя или те да бъдат интерактивни и еволюиращи би допринесло за силна обществена активност и гражданска инициатива за събития и поддръжка.

Потенциал за развитие

Създаване на нова обществена зона, свързваща крайните квартали Изток и Мошино с централната градска част. Новосъздадената обществена част ще изгради „гръбнака” на града. Тя ще върви успоредно на вътрешноградката магистрала-ул. „Юри Гагарин”, от двете страни на река Струма, тръгвайки от парковата зона на квартал Изток и ще достига централната градска част. Предвижда се изграждане на богати озеленени пешеходни зони, велоалеи, зони за рекреация, отмора, спортни и детски площадки. Така новосъздадената зона ще граничи непосредствено с новопредвидената бизнес/индустриална зона развиваща се по продължението на ул.”Юри Гагарин” и достигаща до пределите на квартал Христо Смирненски.

- Възстановяване и облагородяване на зоологическата зона.

- Саниране и естетизиране на облика на фасадите на големи и значими сгради в центъра на гр. Перник.

2. 
   Изводи и потенциал за развитие
   

-Подкрепа за развитие на спортните дейности и общности, детски центрове, площадки и съоръжения;

-Опазване, възстановяване и обогатяване на зелената система в градските райони - паркове и лесопаркове;

- Облагородяване на малките градски пространства и паркове;

-Приоритет на общината и добра възможност е изграждането на велоалеи, които биха могли да обвържат много добре обществения център и публичните пространства;

- Нужно е подобряване, подмяна или поставяне на елементи на градската жизнена среда - пейки, улично и парково енергоспестяващо осветление, беседки, тротоари, пешеходни алеи или улици, велостоянки и др.;

- Административните и общински сгради не са в добро състояние, трябва да се мисли в насока за подобряване качеството им, спазвайки архитектурата в градския център, и подобряване на енергоефективността им;

Градът има нужда от нови обществени функции, които да привличат посетители, примерно за спортен туризъм, който изисква изграждане на големи спортни комплекси с всичките им прилежащи, обслужващи и тренировъчни сгради и игрища; зоологическа градина; създаването на обвързани туристически маршрути (както културен и природен), които да оживят всички публични пространства и общественя център. За реализация на тези идеи, общината си е поставила цел в посока развитие лесопарк Урса, изграждане в зоната на парка на многофункционална спорна зала. Идея за създаване на голям развлекателен парк с възможности на мотоспорт, колоездене/маунтбайк, офроуд, спортни игрища. Зоната ще привлича не само гражданите на града, но и много гости от близките градове и столицата;

-Развитие на водни спортове;

-Рекултивация на изоставените мини и тяхното залесяване с цел формирането на нови зелени паркови площи, и подобряване визията на околоградските пространства. Това ще доведе и до благоприятстващи фактори за развитие на туризма в града.

-Всички публични пространства, галерии, музеи, сгради с други обществени функции трябва да се поддържат, реновират при необходимост от такава, ако са изоставени или неподдържани да им се даде нова или традиционна функция, в която да бъде ангажирана обществеността и посетителите на града;

- Не на последно място, трябва да се спомене нуждата от изграждане на нови места за паркиране, както в градския център, така и междублоковите пространства.

6. 
   
   Каталог: wp-content -> uploads -> 2012
   2012 -> За приемане чрез централизирано класиране на децата в общинскиte детски ясли, целодневни детски градини и обединени детски заведения на територията на община пловдив раздел І – Основни положения
   2012 -> Критерии за отпускане на еднократна финансова помощ и награждаване на жители на община елхово I общи положения
   2012 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2014 г
   2012 -> Област враца походът се провежда под патронажа на
   2012 -> София-град Актуализиран на Педагогически съвет №8/04. 09. 2012 г
   2012 -> Програма за развитие на селските райони европейски земеделски фонд за развитие на селските райони европа инвестира в селските райони
   2012 -> Книгата е създадена по действителен случай. Имената на описаните места и действащите лица са променени
   2012 -> Относно Обособена позиция №1
   
   
   
   Изтегляне 0.86 Mb.
   
   Сподели с приятели: