Комуникационно-транспортна инфраструктура

6. Комуникационно-транспортна инфраструктура

На територията на гр. Перник е разположена уличната мрежа на града, Европейските транспортни коридори, автомагистрали, пътищата от РПМ и общинските пътища. Необходимо е да се увеличи общата плътност за селищната територия, чрез доуплътняване на първостепенната и второстепенната улична мрежа. Схемата на ГУМ на гр. Перник може да се класифицира, като „Свободна”, тъй като липсват ярко изразени геометрични характеристики и представлява връзка на функционално свързани, но изолирани по между си жилищни зони, които са свързани с транспортни трасета. Част от платното за движение на улиците се използва и за паркиране.

Експлоатационното състояние на уличната мрежа не е добро. В новите жилищни територии темпът за изграждане на второстепенните уличните трасета е изоставащ или блокиран, а в останалите жилищни територии уличните настилки не са ремонтирани целесъобразно от десетилетия, поради което са в крайно лошо състояние. Това затормозява провеждането на транспортните потоци и пречи за нормалното функциониране на средата. Състоянието на настилките, като цяло е влошено, липсват уширения при кръстовищата, в активните ленти за движение се наблюдава безразборно паркиране, а това намалява допълнително пропускателната способност на уличната мрежа.

Паркирането се извършва преди всичко по уличните платна и тротоарите. Специално обособените паркинги, които са пред обществени сгради и са общинска собственост са само няколко, като всички те са в ЦГЧ. Останалите паркинги са при обществени търговски центрове, които са предимно частни или пред блоковете в жилищните комплекси. Съществуващите паркинги в жилищните комплекси, оразмерени съгласно нормативите от периода 1960-1980 г. за 250 места на 1000 жители, не удовлетворяват потребностите, поради преуплътняване на комплексите и увеличаване броя на автомобилите.

Паркирането в ЦГЧ е свързано с голямо търсене на свободни паркоместа. Тя привлича по-големи количества трафик, поради съсредоточаването на офиси, административни служби и търговски обекти.

Община Перник има започната инициатива по създаването на „Синя зона” в ЦГЧ, което ще реши частично проблема с паркирането в тази част на града. Това ще допринесе за по-голяма оборотност на паркоместата, следователно по-голям брой ползватли. Решаването на проблема за паркирането и гарирането трябва да се търси и чрез изграждане на подземни паркинги, използване на вътрешно-кварталните пространства, забрана за използването на съществуващите гаражи за други дейности и увеличаване на площта на терените за паркиране, които са общинска собственост и са с въведен режим "Синя зона".

Обобщените изводи от състоянието на уличната мрежа при кръстовищата показват лошо състояние на настилките в повечето от случаите, лоша видимост, сфетофарни секции с лоша разпознаваемост на сигнала или неизправни, липса на вертикална сигнализация или непълна такава (пътни знаци) и липса на хоризонтална маркировка. Няколко възлови кръстовища в града имат нужда от реконструкция, за да се облекчи трафика и да се предотвратят ПТП. Липсват улеснения и секции за велосипедисти и пешеходци.

В Перник има 11 светофарни уредби на кръстовища и пешеходни пътеки, които трябва да бъдат ремонтирани, за да отговарят на съвременните изисквания, като: управление от съвременни микропроцесорни контролери, сфетофарни секции с енергоспестяващи светодиодни модули, които осигуряват добра видимост при всякакви метеорологични условия, система за дистанционен контрол и управление на светофарните уредби с безжична връзка за следене на светофарите в реално време.

В Перник няма и трябва да бъде въведена Система за видеонаблюдение за управление на движението в кръстовищата с видеокамери. Светофарните уредби нямат транспортни детектори, свързани към интелигентна система за управление на трафика. Системата за организация на движението е ниско ефективна и трябва да бъде осъвременена за да осигурява по-големи пропускателни възможности в зависимост от натоварванията.

В Перник има една действаща автогара за обслужване на различни направления на автобусния транспорт за общината и за страната. Основен проблем е влошеното състояние на автогарата и прилежащата й инфраструктура. Бъдещото развитие е насочено, към обвързване на различните видове транспорт в интермодални терминали.

Степента на моторизация (брой МПС на 1000 жители) бележи значителен ръст. Съществуват големи разлики в скоростите за движение между различните класове улици, поради голямата натовареност и задръстванията.

От разгледаните видове транспорт преобладаващ е общественият транспорт. Ходенето пеша остава с постоянен дял, а делът на велосипедното движение е незначителен, поради липсата на традиционна култура и на безопасна и модерна инфраструктурна среда.

Входящото, изходящото и транзитното движение на град Перник на трите главни вход-изхода на града е с най-голямо натоварване, към двете автомагистрали – АМ „Люлин” и АМ „Струма”. Най-натоварен е южния околовръстен път, който съвпада с трасето на главен път Е871 (I-6). Товарният транзитен поток през града е висок.

Пътно-транспортните произшествия в България са 2 пъти по-високи от най-добре представящия се член на ЕС и с 10-12% по-високи от средното за общността. Над 70% от тежките ПТП са в населените места, 96.3% от тях са на кръстовища, тунели, пешеходни пътеки. Тези данни сочат, че в голяма част от територията на Перник няма условия за равноправно ползване на пътната мрежа от всички участници в движението. Създаването на рискови ситуации е съвкупност от културата на водачите и безопасната улична мрежа.

Глобалните проблеми за комуникационно-транспортната инфраструктура при преминаването през град Перник се пораждат от потребители извън града, които използват наличната улична мрежа на града. Решаването на този проблем ще стане, чрез доизграждане на транспортната инфраструктура и на стабилизирани обходни трасета.

Локалните проблеми за комуникационно-транспортната инфраструктура се пораждат от града, поради което е необходимо да се доизградят и модернизират основните трасета на ПУМ и да се използват средствата за устойчива пътна безопасност, като функционалност, хомогенност, предсказуемост, толерантност и правилна преценка. Необходимо е също спешно въвеждане на интелигентна система за управление на трафика. Разгръщане на политиката за интелигентна мобилност с възможности за използване на алтернативен транспорт, повишаване на културата на участниците в движението, подобряване на достъпността и ефективното използване на възможностите за придвижване, паркиране и гариране са в основата на проучванията на зоните за въздействие.