Инженерно – техническа инфраструктура

6. Инженерно – техническа инфраструктура

1. Водоснабдяване

   1. Водосбор

Река Струма определя нивото на повърхностните води в района на град Перник. Тя извира от склоновете на Витоша. Река Струма е главният източник на питейни и промишлени води за града. Същевременно тя е и водния обект, в който се заустват всички води от предприятията и от канализационната система. Оттокът на реката се регулира от два язовира – „Студена“ и „Пчелина“:

• 
  Язовир „Студена“ е с общ обем от 25,2 милиона куб. м. и се използва за подсигуряване на цялостното водопотребление на град Перник, както и за напояване.
  
• 
  Язовир „Пчелина“ е с общ обем от 54,8 милиона куб. м. не се стопаниса от Напоителни системи и не се използва за питейно водоснабдяване.
  

2. Водоизточници:

• 
  Язовир „Студена“ и
  
• 
  Витошки водохващания алпийски тип
  

Други водоизточници за град Перник са Витошките водохващания алпийски тип. Това са речни водохващания с общ дебит от 8,00 л/с до 30,00 л/с, които в отделни периоди на годината водоснабдяват високите части на кв.Църква на гр.Перник, с. Кладница, Драгичево, селище Делта Хил.

3. Повърхностни води

Количество на водите

• 
  Язовир „Студена“, разположен на 12 км югоизточно от града. Той е основният източник на вода – 97% от общото количество. Той е въведен в експлоатация през 1953 год. и е с обем 25 200 х.м3. Язовирната стена е масивно - контрафорсна тип ”Ньоцли”
  
• 
  Водохващане в планина Витоша, район „Царска“ – 3% от общото количество. Максималният капацитет е около 0,5 милиона м³/год. (дебит от 8,00 л/с до 30,00 л/с). Тези количества се използват в отделни периоди на годината за водоснабдяване кв.Църква на гр.Перник.
  

Kaчество на водите

4. Подпочвени води

5. Настоящо водопотребление

Промишлената вода е условно чиста и е доставяна без пречистване на фирмите консуматори. Обемите промишлената вода взети от яз.Студена и за трите години са изцяло (100%) доставени на консуматори от град Перник.

Частта на суровата вода от яз. Студена, която е била доведена за пречистване в ПСПВ за нуждите на гр.Перник е почти една и съща през последните три години (93,2% и 93,4%, 93,2%).
Предвидена е възможност за хоризонтално и вертикално ситуиране на механично стъпало състоящо се от утаители, в случай че се докаже тяхната необходимост в хода на експлоатацията. Такива не са изградени, въпреки необходимостта от тях.

Магистрални водопроводи и помпени станции за питейни води

• 
  Въведен в експлоатация преди 30 год.
  
• 
  Изпълнен е от стоманени тръби с D = 1200 мм за Q = 800 л/с .
  
• 
  Трасето му преминава през киселинни почви - той е силно корозирал.
  

Коритата и сервитутните зони на деривационния канал от язовир „Студена“, както и повечето водоснабдителни тръбопроводи не са въведени в кадастралните планове.

• 
  стоманени тръби с диаметри 1200 мм и 800 мм снабдяват центъра на град Перник.
  
• 
  стоманени тръбопроводи с диаметър 1020 мм и 800 мм снабдяват западната част на града.
  

• 
  Помпена станция „Тева“ се намира в квартал „Тева“, оборудвана с 4 помпи и обща производителност 698000 м3/год.
  
• 
  ПС „Самоков“ се намира в квартал „Драгановец“, оборудвана с 3 помпи и обща производителност 91000 м3/год.
  
• 
  ПС „Могиличе“ е разположена в квартал „Могиличе“, оборудвана с 2 помпи и обща производителност 597.000 м3/год.
  
• 
  ПС „Църква“ е разположена на територията на станцията за пречистване на питейните води. Тя е оборудвана с 3 помпи и е с обща производителност 150000 м3/год.
  
• 
  Хидрофорната помпена станция в квартал „Могиличе“, оборудвана с 2 помпи с обща производителност от 78500 м3/год.
  
• 
  ПС „Бучино“ в рудник „Република“ – 2 помпи с обща производителност 130800 м3/год.
  
• 
  ПС „Дивотино“
  

Водоразпределение

Разпределителната мрежа в гр. Перник е изключително стара. Общата дължина на водоразпределителната система е 173,393 км, съгласно информацията от „ВиК” Перник.

Таблиците, предоставени от „ВиК” Перник, дават детайлен поглед върху водоразпределителната мрежа, включително материалите, диаметрите, дължината и възрастта на тръбите.

Повечето тръбопроводи са изградени в периода 1950 до 1995 г. След 2000 г. са изградени приблизително 20 км водопроводи от полиетилен с висока плътност заедно с ВиК Перник

Канализационна система

В гр.Перник е изградена канализационна система за отвеждане на отпадъчните води. В по–голямата си част тя е смесена (приблизително 199,5 км от общо 215 км). Останалата част с обща дължина 15,70 км е разделна / битова - 7,00 км и дъждовна - 8,70 км/.

Наклонът на колекторите е J средно = 0,003. Канализацията в гр. Перник е изпълнена с тръби от бетон и стоманобетон с кръгъл и яйцевиден профил.

Няма помпени станции на канализационната мрежа за отпадъчни води.

По голямата част от територията на града е разположена в речната тераса на р.”Струма”. Колекторите са изградени от бетонови тръби на дълбочина между средно ниво и високо ниво на реката. Връзките между тръбопроводите са предпоставка за филтрация и инфилтрация от и в колекторите. В уличните канали има инфилтрация както от амортизираната водопреносна и топлоснабдителна мрежи, така и от високото ниво на подземните води. Тази инфилтрация се движи в граници между 40 – 50% по оценка на „ВиК” Перник.

Канализационните колектори са проектирани с дренажни канали за намаляване на нивото на подземните води. Водите от каналите се вливат в канализационните шахти, което от своя страна води до голямо разреждане на отпадъчните води.

Канализационна мрежа

Приблизително 300 км.

Степента на изграденост в границите на града е 82%, а присъединеността е 94%.

2. Топлофикация

13.2.1 Производство и продажба на топлинна енергия

Първостепена задача на “Топлофикация–Перник” АД като топлофикационно дружество е снабдяването с топлинна енергия на града, съгласно нормите за качество на отоплението. За целта се следят някои основни показатели определени от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране:

• 
  норми за качеството на топлинната енергия – чрез гарантиране параметрите на топлоносителя - пара и/или гореща вода – температура, налягане и дебит, спазване на обявените летни и зимни графици
  
• 
  непрекъснатост на снабдяването с топлинна енергия
  
• 
  качество на търговските услуги
  

Отчитайки спецификата на потребление, производството на топлинна енергия през 2011 година беше съобразено с потребностите от топлина за отопление и топла вода в централно топлоснабдените жилища, административни и стопански сгради, както и за осигуряване на технологична пара за Обогатителната фабрика към “Мини Открит въгледобив” ЕАД, гр. Перник.

Техническата готовност на централата позволи нормално и непрекъснато топлопроизводство и подаване на топлинна енергия към абонатите, в съответствие с посочените изисквания.

През 2011 година загубите от преноса са 64.716 х.МWht или намалени спрямо 2010 г. (68.696 х.МWht) с 3.980 х.МWht. Изразено в проценти 23.01 % за 2011 г. към 25.48 % за 2010 г. и намаление на загубите по мрежата от порядъка на 2.46 %.

13.2.2. Производство и реализация на електрическа енергия

Производството на електрическа енергия в ТЕЦ “Република” се осъществява при комбиниран режим, като съпътстващо на основното производство на топлинна енергия.

През 2011 година произведената електрическа енергия е 324.816 х.MWh, което е с 17,136 х.MWh повече от произведената електрическа енергия за 2010 година, която е 307,685 х.MWh.

Разходът на ел. енергия за собствени нужди за 2011 год. е 69.250 х.MWh., а за 2010 г. 61.790 х.MWh., т.е. увеличени със 7.460 х.MWh ел.енергия. В процентно съотношение разликата е незначителна 21.32 % за 2011 г. спрямо 20.08 % за 2010 година.

13.2.3.Основни технологични показатели

Реализираните специфични разходи на условно гориво за производство на електрическа и топлинна енергия през 2010 г. са съответно 421,65 g/kWh за електрическа енергия и 145,04 kg/МWh за топлинна енергия. За 2011 г. 438.91 g/kWh за ел. енергия и 152.14 kg/МWh за топлинна енергия.

6. SWOT анализ

Силни страни	Слаби страни
Стратегическо географско местоположение на кръстопът на две трансевропейски АМ; Възрастовата структура в града е по-благоприятна и негативни демографски процеси ще се проявят по-бавно в бъдещето; Добра образователна структура на населението; Hисък процент на отпаднали ученици; Академичен и научен потенциал. Богато културно-историческо наследство; Развита мрежа от културни институти; Богат културен живот с дългогодишни традиции – международни карнавални; Тежката промишленост е много добре развита и запазва ролята си на структуроопределящ отрасъл; Наличие на еко тролейбусен транспорт; Формирана пешеходна и търговска зона в централната част; Транспортната достъпност до съществуващите промишлени зони е добра; Добра транспортна свързаност със западните райони на столицата; Болничната и извънболничната помощ е добре развита;	Спад на чужди инвестиции; Работни места в града са в дейности с относително ниска добавена стойност, което води и до по-ниски доходи от труд за населението; Липса на модерни високо-технологични производства с висока добавена стойност; Детските заведения функционират над капацитета, независимо от разкритите нови места. Материално-техническата учебна база е остаряла в училищата Изоставане в развитието на базисни технически инфраструктури – амортизирана и липсваща в някои квартали ВиК структурира. Лошо състояние на главната и второстепенна улична мрежа; Нередовен градски транспорт; Липса на алтернативен транспорт – вело транспорт, няма изградени вело алеи; Лошо състояние и ниска енерго ефективност на смрадния фонд. Неподържани междублокови пространства; Недостатъчно изградени спортни съоръжение; Липса на спортни площадки в кварталите; Необлагодетелсвaни квартали с ромско население живеещи в лоши[и битови условия с високи нива на неграмотност и престъпност; Амортизиран и остарял жилищен фонд; Производствени с остаряла и амортизирана материална база Транспортната инфраструктура вътре в промишлените зони е лоша; Недостатъчен брой паркоместа Голямо замърсяване на въздуха;
Възможности	Заплахи
Да се превърне в ключов фактор за развитието на Софийско-Пернишката агломерация; Потенциалът за развитие е по посока на София – в районите към автомагистрала „Люлин“ и пътя през Владая. Възможно е да се изградят търговски обекти по протежението на автомагистралата, Обособяване на жилищна част по пътя за Владая; Развитие на ски-зимен туризъм, алтернативни форми ( спортен, планинско колоездене, водни спортове по р. Струма;. Създаване на културни маршрути; Развитие на културен и исторически туризъм; Саниране на жилищните и публичните сгради; Развитие на транспортно-логистични центрове; Преструктуриране и облагородяване на стари производствени зони Изграждане на бизнес парк с облужваща и логистични дейности; Използване на минералните води за спа и балнеология;	Продължаване на намаляване чуждите инвестиции; Засилване на демографските дисбаланси в бъдеще; Отлив на медицинския персонал в лечебните заведения; Забавяне на технологичното обновяване на производствената база и инженерно-техническата инфраструктура в производствените зони; Увеличаване на броя на населението в неравностойно икономическо и социално положение; Деградация на жилищния фонд; Увеличаване на замърсяването от съществуващите промишлени предприятия; Влошаване на образователната и квалификационна структура на населението

6. Изводи за избор на зоните за активно влияние

Изборът на зоните е строго съобразен с индикаторите за оценка на зоните за влияние определени от МРРБ.

Зоните за развитие с преобладаващ социален характер за град Перник обхващат кварталите Тева и Изток. Те са територии с преобладаващи жилищни функции. Признакът за интегрираност на този тип зони е обхващане на проблемите на обитаването, отчитайки комплексното състояние на жилищната среда – степента на изграденост и състоянието на техническа и социална инфраструктура, както и качествата на жизнената среда. Тяхното развитие и облагородяване ще доведе до повишаване жилищните функции, качеството на живот в средата и ще повиши привликателността на жилищните територии.

“Зоните с потенциал за икономическо развитие” са градски територии с преобладаващо предназначение за производствени и други бизнес дейности с функционални, средови характеристики и състояние на техническата инфраструктура, които не удовлетворяват инвестиционното търсене за развитие на съществуващите и на нови икономически дейности, както и свободни територии с такова предназначение, определено с утройствените планове. Зоните с потенциал за икономическо развитие избрани за Перник са : Зона “Кристал”, зона “Стомана”, териториите около ЖП гара разпределителна, кв. Мошино и кв. Христо Смирненски. Техния избор е подчинен на критериите за определяне на “Зони с потенциал за икономическо развитие” и съобразен с текущото състояние на идустрията в града.

“Зоните на публични фунции с висока обществена значимост” определена за град Перник обхваща основната централна градска част, централните пешеходни зони и зони с налична или възможна концентрация на функции с публичен характер с висока обществена значимост. Към тях спадат и зони с преобладаващ брой сгради с административни и обществени функции, както и наличие на сгради- недвижими културни ценности. Признакът за интегрираност при този вид зони е обхващането на широк набор от проблеми, свързани с физическите и експлоатационни характеристики на публичната среда и тяхното отстраняване (инженерни мрежи, благоустрояване, озеленяване, обзавеждане, както и създаваане условия за изграждане на други обекти, финансирани от други източници, но част от комплексната интервенция), ефектът от което ще засяга цялата или значителни части от градското население по отношение качеството на живот, екологичните и естетическите качества на жизнената среда, привлекателността на града и условията за стимулиране на икономическия растеж.

1 Посочените индикатори за град Перник са за възрастовите групи 0-14 г, 15-64 г, 65+ години поради начина на отразяване в националната статистика

„Изработване на интегриран план за градско възстановяване и развитие на гр. Перник и актуализация на ПУП”

Целеви и проблемен анализ

Каталог: wp-content -> uploads -> 2012
2012 -> За приемане чрез централизирано класиране на децата в общинскиte детски ясли, целодневни детски градини и обединени детски заведения на територията на община пловдив раздел І – Основни положения
2012 -> Критерии за отпускане на еднократна финансова помощ и награждаване на жители на община елхово I общи положения
2012 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2014 г
2012 -> Област враца походът се провежда под патронажа на
2012 -> София-град Актуализиран на Педагогически съвет №8/04. 09. 2012 г
2012 -> Програма за развитие на селските райони европейски земеделски фонд за развитие на селските райони европа инвестира в селските райони
2012 -> Книгата е създадена по действителен случай. Имената на описаните места и действащите лица са променени
2012 -> Относно Обособена позиция №1

Изтегляне 0.86 Mb.

Сподели с приятели: