Европейски фонд за регионално развитие

Интегрираният план за градско възстановяване и развитие е стратегически документ за град Перник.

В рамките на проекта анализът е първи етап от цялостния проект. В анализа се откроява съществуващото към момента състояния на икономическото и социалното развитие на град Перник, факторите, които влияят върху динамиката и тенденциите на развитието на градските територии, природните и антропогенни компоненти, социалните, икономическите и технологичните системи в град Перник.

Интегрираното развитие на градовете се реализира с интегрираните планове за градско възстановяване и развитие, което обединява пространствено, териториално развитие и интеграция на различни щаполитики и планови ресурси за постигане на визия, дефинирани цели и приоритети.

1. 
   Обща характеристика на град Перник
   

Степента на урбанизация (градското население) е 83.1% и е най-високата в страната. Градските центрове на територията на района са 48. В района са разположени 952 населени места, от които 48 са градове и 904 села. Най-големият град на територията на района е столицата София с 1 291 591 жители. Има три средно големи града – Перник (80 855 д.), Благоевград (70 881 д.) и Кюстендил (44 538 д.).

През територията на община Перник преминават европейските транспортни коридори № 4 и № 8, и участък от международната ж.п. линия София – Кулата-Солун-Атина. Всичко това заедно с близостта до столицата София разкрива огромен потенциал пред социално–икономическото развитие на общината и града.

Изграждането на автомагистрала “Струма” е с важна роля за подобряване на свързаността на Югозападен район, на община Перник и град Перник, и за повишаване на икономическата му значимост.

Развитието на общината и на града е съобразно естествените природни дадености и демографско състояние, както и стопанските, инфраструктурни, социални, екологични и културни условия, които съответстват политиката на регионалното и общинското развитие заложена в документите на общината. (Общински план за развитие на община Перник, План за развитие на община Перник (2007-2013г.), Областната стратегия на област Перник В управленските документи се анализират и оценяват териториалните и човешките ресурси и потенциалите от гледна точка на постигането на формулираните стратегически цели и приоритети за икономическо и социално развитие на общината.

В интеграционен план най -силна е обвързаността на града със София, с общините от Югозападен район - Благоевград и Кюстендил. Трансграничното и трансрегионалното сътрудничество са възможност за отваряне на икономиката на града и извличане на ползи от териториалното сътрудничество, основано на съвместни проекти за местно развитие.

Връзката с транспортните европейски коридори и развитите в общината и областта, автомобилен и железопътен транспорт създава благоприятна транспортна инфраструктура за гражданите и бизнеса, за привличане на чужди инвестиции и за повишаване конкурентоспособността на икономиката на града.

Стратегическите позиции като разположение на град Перник до столицата предопределят икономическото развитие и степента на мобилността на работна сила, предимно към София. За интегрирането на града със столицата допринася транспортната свързаност, но осъвременяване на транспортната инфраструктура и развитието на нови транспортни възможности ( свързване с метро-линиите в столицата) ще активизира стопанската дейност и развитието на транспортно – логистичните услуги в града.

Общината и град Перник ще продължат да играят ключово място в икономическото развитие на Софийско-Пернишката агломерация. Традиционните икономически връзки на община Перник с София определят бизнес характеристиката и мобилността на работната сила. Направлението на трудовите пътувания е в посока Перник-София, а на производствения обмен на суровини и стоки е двупосочно между София и Перник. С развитие на Софийско – Пернишката агломерация.

Перник има потенциал за развитие освен на традиционни икономически сектори- добивната и преработващата промишленост, но в секторите услуги,, търговията на едро, развитие на складови и логистична дейност.

Близостта на Перник до столицата трябва добре да се използва в бъдеще и да се търсят възможности за нови производства и стопански дейности и Перник да стане генератор на растеж в Софийско-Пернишката агломерация, а не град от периферията.

1. 
   Демографски параметри и политики на човешките ресурси зана ниво община, град и зона на въздействие
   
   1. 
      Анализ на състоянието
      

Информацията от Фигура 1 демонстрира ясната тенденция към намаляване на населението на общината за последния 10-годишен период, като общото намаление от 7,1% е идентично на наблюдавания национален тренд и много по-ниско от това на Област Перник (10,9%).

По-голяма част от населението на града е концентрирано в кв. Изток и Централна градска част (ЦГЧ). По-малко населени са кварталите Калкас, Куциян, Бяла Вода.

Фигура 2.

Градското население на Община Перник възлиза на 91 239 души или 87.2% от общия брой на жителите, като 88 865 души живеят в общинския център – град Перник и 2 374 души в град Батановци. Селското население е едва 13 357 жители (12.8%), разпределено в 22 по-малки населени места. Въпреки ясно изразената в национален мащаб тенденция за нарастване на градското население, структурното разпределение на градско-селско население в общината се запазва сравнително постоянно през последните 10 години. Поради тази причина, в средносрочен и дългосрочен план, процесът на урбанизация ще се засилва и относителният дял на градското население ще се увеличава.

Като цяло, възрастовата структура в общината е неблагоприятна (Фигура 3), но подобна на наблюдаваните национални тенденции. Демографският срив на национално ниво в последните 20 години води до намаляване на населението във фертилна възраст, което се отразява на раждаемостта и на броя на най-младото население на общината. Положителна е тенденцията към увеличаване на населението в групата 0-4 години, която ще доведе до подобряване на демографската структура в дългосрочен аспект. Въпреки това, броят на децата в тази възрастова група е значително по-малък от историческите максимуми през 90-те години на 20 век.

В рамките на последните 10 години значително намалява средния размер на домакинствата в Община Перник. Въпреки намаляващия брой на населението, броят на домакинствата се увеличава от 39 063 през 2001 г. до 40 193 през 2011. Икономическа активност

Въпреки сравнително неблагоприятната възрастова структура на населението, Община Перник разполага с по-голям брой жители в под и в трудоспособна възраст в сравнение с Област Перник (Фигура 4). Най-благоприятна е структурата на населението в град Перник, който разполага с най-голям брой трудоспособно население.

Според преброяването през 2011 г., структурата на населението на Община Перник е следната: 12 369 жители (12,73%) са в под трудоспособна възраст, 60 824 жители (62,59%) са в трудоспособна възраст и 23 988 жители са в над трудоспособна възраст (24,68%). В град Перник съответните индикатори са 9 955 жители (12,41%), 56 179 жители (70,06%) и 14 057 жители (17,53%).¹

Коефициентът на възрастова зависимост за Община Перник, който показва броя на лицата от населението в „зависимите" възрасти (населението под 15 и на 65 и повече години) на 100 лица от населението в „независимите" възрасти (от 15 до 64 години) е 59,8%. Коефициентът за град Перник е значително по-благоприятен и има стойност от 42,7%.

Образователна структура на населението

Относителният дял на жителите с висше образование нараства от 8,3% през 2001 на 13,5% през 2011 г., а населението със средно образование, отбелязва ръст от 46,0% до 52,8%. Намалява броя на жителите с основно и незавършено основно образование, като последната категория достига стойност от 3,5%.

91,6% от жителите с висше и полувисше образование живеят в градовете на общината, както и 85,9% от завършилите средно образование. Около 9,0% от жителите на селата притежават висше и полувисше образование в сравнение със 17,9% от жителите на градовете. 40,0% от населението на селата има основно или начално образование, докато в градовете този процент е значително по-нисък – 24,9%.

Икономически активните лица включват както заетите, така и безработните. Населението на община Перник в икономически активна възраст (15-65 години) през 2011 година възлиза на 85 601 души. От тях, икономически активни са 47 055 души (55%), включително 40 875 заети (86,9%) и 6 180 безработни (13,1%). Останалите 38 546 жители са икономически неактивни, включително 3 982 учащи, 27 941 пенсионери, 3 400 лица, заети единствено с домашни задължения и 3 223 други. Икономическата активност е висока на фона на националните данни, които указват средна активност от 52,1%. Делът на заетите лица от групата на икономически активните е сходен и дори малко по-висок от националните тенденции (85,1%).

Тенденцията към намаление на населението на Община Перник и град Перник ще се запази както в краткосрочен, така и в дългосрочен план поради влошената възрастова структура и породеното от нея негативно естествено движение на населението. Естественият прираст ще продължава да поддържа своите отрицателни стойности и ще бъде основна причина за негативните демографски процеси. В допълнение, при невъзможност за подобряване на икономическата реализация на жителите на пазара на труда, подобна негативна тенденция може да се очаква и за механичния ръст на населението на общината. Именно механичният прираст е този, на който може да се въздейства с икономически похвати и където съществува значителен потенциал за подобрение.

Запазилото се за сравнително дълго време устойчиво съотношение на градското и селското население най-вероятно ще претърпи промяна като се засилят процесите на урбанизация и се достигне до по-голям дял на градското население поради силното застаряване на жителите на селата в общината и повишената смъртност.

Град Перник е естественият притегателен център за населението и особено за икономически активните жители. Поради тази причина, възрастовата структура в града е по-благоприятна и негативните демографски процеси в населеното място ще бъдат по-бавни спрямо останалата територия на общината.

Коефициентите на възрастова зависимост и демографско заместване продължават да се влошават, което ще продължи да оказва натиск върху социалното и икономическо развитие на града.

Образователната структура на територията на общината постоянно се подобрява като намалява значително броя на хората без завършено начално и основно образование. Увеличава се броя на хората, завършили средно и висше образование, което е предпоставка за бъдещото икономическо развитие. Въпреки това е налице неравномерност на разпределението на завършилите по-висока степен на образование в общината, като много голяма част от тях са концентрирани в град Перник.

2. 
   Икономическо развитие и инвестиционна активност
   

Сред фирмите осигуряващи най-голям брой работни места са „Мини открит въгледобив“ с персонал от около 1 000 души, „Стомана Индъстри“ с около 800 души, „Топлофикация Перник“ с около 540 души, МБАЛ „Рахила Ангелова“ с около 520 души. От по-новите предприятия по-големите са „С.У.П. – България“ с около 1 400 души персонал и „Сами-М“ с около 220 души.

През последните години обаче се увеличава делът на микро-предприятията (до 9 души) за сметка на малките (10-49 души). Големите компании с над 250 души са под 0.5% от всички регистрирани фирми в град Перник.

Заедно с това навлизат предприятия от леката промишленост. Един от основните фактори за това е близостта на Перник до голям пазар като София, добре развитата транспортна инфраструктура между двата града (наличието на автомагистрала „Люлин“ и на алтернативен път) и по-ниските цени на имотите и работни заплати в Перник. Последното допринася за по-ниски разходи за труд и като цяло по-ниска себестойност на произведената продукция. Заедно със сравнително ниските транспортни разходи до София това прави продукцията конкурентоспособна и обяснява доброто развитие на предприятията от хранително-вкусовата промишленост в Перник.

Туризмът е слабо развит в град Перник и в областта. В града функционират два хотела. Това са хотел „Струма“ със 120 стаи – 50 двойни стаи, 18 единични, 6 луксозни двойни стаи и 14 апартамента и хотел „Елит“, който разполага със 72 места.

В северната част на града са разположени стари минни изработки за въгледобив. Необходима е рекултивация и разработване на алтернативи за спорт, отдих и възстановяване. Собствеността е държавна и общинска. Предвижда се изграждането на алтернативна връзка от АМ „Люлин“ до Батановци.

Необходимо е свързването на отделните индустриални зони в северната част с премостване, чрез което да се направи изход към главния път. Изискванията към модерните индустриални зони са от тях да съществува бърз достъп до магистрала и довеждаща инфраструктура. По този начин могат да се свържат Нова индустриална зона със зона Изток. Новата зона е с потенциал за развитие.

Потенциал за развитие представляват зоните около пътищата свързващи град Перник и София. Възможно е изграждането на търговски обекти по протежението на АМ „Люлин“, докато по пътя към Владая могат да се изградят жилищни сгради.

С потенциал за развитие са жилищните квартали Изток, Мошино, Църква, Калкас, Тева. В тях, а и в останалите квартали е необходимо да се изградят спортни площадки или бази за любителски спорт. Влошено е състоянието на квартал Рудничар, където се наблюдава много голяма относителна гъстота на населението. Квартал Твърди ливади е паметник на културата, но също е в лошо състояние.

• 
  Тежката промишленост е много добре развита и запазва ролята си на структуроопределящ отрасъл.
  
• 
  „Стомана Индъстри“ АД остава най-важното предприятие в града от гледна точка на оборота и представянето му на световните пазари. Фирмата е с потенциал за растеж и през следващите години.
  
• 
  Наличните находища на въглища предполагат запазване на ролята на въгледобива като източник на работни места в града.
  
• 
  Освен това се засилва ролята на леката промишленост, особено по отношение на осигурените работни места. Неслучайно най-големият работодател в града е „С.У.П. – България“ с 1 400 работни места.
  
• 
  Бързо се развиват текстилната, хранително-вкусовата, дървопреработващата промишленост. Фактор за това е географската близост до София и изградената транспортна инфраструктура, която свързва двата града.
  
• 
  По-малките предприятия в града са изправени пред сериозни затруднения при намирането на външни пазари.
  
• 
  Преобладаващите работни места в града са в дейности с относително ниска добавена стойност, което води и до по-ниски доходи от труд за населението;
  
• 
  Наличието на технически университет в града създава потенциал за по-високотехнологични производства; такива намерения са налице от страна на ръководството на община Перник, но подготовката на специалисти не е функция единствено на висшето образование. Тя трябва да се подпомага още в средното образование чрез по-тясна връзка с бизнеса.
  
• 
  Секторът на финансовите услугите е добре развит, което е предпоставка за стопанско развитие.
  
• 
  Туризмът представлява една от слабите страни на града. Наличието на само два хотела и недостатъчният интерес от страна на туристите може да се обясни и с недостатъчно развития маркетинг на възможните туристически дестинации.
  
• 
  Търговията на дребно се развива относително бързо през последните години, като градът привлича все по-вече инвестиции от по-големите вериги.
  
• 
  Потенциалът за развитие е по посока на София – в районите към автомагистрала „Люлин“ и пътя през Владая. Възможно е да се изградят търговски обекти по протежението на автомагистралата, докато по другия път биха могли да се изградят жилищни сгради.
  
• 
  Недостатък е липсата на връзка между отделните индустриални зони в северната част на града. Изграждането на такава връзка ще води пряко до главния път и оттам до магистралата, което е необходимо условие за всяка модерна индустриална зона. По този начин е възможно Нова индустриална зона да се свърже със Зона Изток.
  
• 
  Съществува потенциал за развитие на логистични центрове в Перник, което ще бъде насърчено от проектите за създаване на индустриални зони.
  

В община Перник образователната система обхваща: 18 детски заведения (ОДЗ, ЦДГ и ОДГ), от които 13 са в гр. Перник, 17 основни училища, от които 10 са в града и 4 средни общообразователни училища, 2 профилирани гимназии, 6 професионални гимназии, 1 спортно училище, 1 помощно училище, 1 университет и 2 обслужващи звена, функциониращи в град Перник.

Броят на децата между 5-7 годишна възраст, обхванати в детските заведения в град Перник е 1147 деца, което представлява 44% от всички деца в предучилищното образование в града. С цел да се изпълнят нормативните изисквания за задължително предучилищно обучение на деца, навършили 5 години, в училищата се обучават 205 деца в 11 полудневни подготвителни групи за учебната 2011/2012 г. Анализът показва, че само 15% от децата, подлежащи на задължително предучилищно образование се обучават в училищата, а повече децата се насочват към детските заведения, които предлагат целодневно обучение.
Основно и средно образование
Основното и средното образование в град Перник се осъществява чрез изградена мрежа от 10 основни училища (ОУ), 4 средно общообразователни училища (СОУ), 2 профилирани гимназии (ГПЧЕ и ПМГ) и 1 спортно училище на общинска издръжка, както и от 6 професионални гимназии и 1 помощно училище, които са на държавна издръжка. Град Перник е обединяващ център за получаване на средно образование в общината.

Професионалното образование в община Перник се осъществява от 6 професионални гимназии, всички те са съсредоточени в града и се финансират от държавата:

В професионалните училища за учебната 2011/2012 г. се обучават 62% от общия брой ученици, получаващи средно образование.

Община Перник работи активно в насока за обвързване на предлаганите от професионалните училища специалности и професии с пазара на труда и развитието на икономиката. Тази дейност е потенциал за развитие на нови и модерни професии, които да подготвят кадри, отговарящи на пазарните тенденции чрез инвестиция в модерна материално- техническа база и оборудване, както и предлагане на нови специалности, конкурентни на европейското образование.

Съществуващата училищна инфраструктура е в добро състояние, през 2011 г. са извършени ремонти на стойност 1 185 504лв, а за 2010г. сумата възлиза на 380 671лв, анализът показва, че извършените разходи за ремонти в училищата през 2011г са над 3 пъти спрямо предходната година. За периода 2008-2011г. в община Перник е извършено обновяване на материалната база по мярка енергийна ефективност в 9 училища, предстои ремонтирането на още 3 училища. Преустройство и друг вид ремонт на сгради за същия период са извършени в над 8 училища.

Изводи:

• 
  Образователната система в град Перник е съобразена с нормативните изисквания
  
• 
  Детските заведения функционират над капацитета, независимо от разкритите нови места. Наблюдава се неравномерно разпределение на децата в детските заведения. Разширяването на капацитета чрез разкриването на нови места в детските заведения ще позволи по-голям обхват на деца в предучилищната система.
  
• 
  Наблюдава се неефективно разпределение на учениците по училища, като в някои от училищата търсенето надхвърля капацитета, а в други няма достатъчно търсене да се създадат паралелки.
  
• 
  Мрежата от учебни заведения задоволява нуждите от обучение на учениците, за по-отдалечените населени места е осигурен транспорт.
  
• 
  В община Перник се отчита нисък процент на отпаднали ученици
  
• 
  Ромското население е съсредоточено основно в 2 училища и се предлага транспорт на учениците, които са от по- отдалечени места на пребиваване.
  
• 
  Материално-техническата учебна база е остаряла в училищата, недостатъчно е модерното оборудване за учебни цели както в общообразователните, така и в професионалните училища и практическата подготовка на учениците не съответства на потребностите на бизнеса.
  
• 
  Изградената мрежа от професионални гимназии е добра основа за подготовка на квалифицирани специалисти.
  

В община Перник функционират 3 лечебни болнични заведения, 1 Диагностично-консултативен център, 7 Медицински центрове, 1 Медико-дентален център, 1 Дентален център, 5 Медико-диагностични лаборатории, 14 Медико-технически лаборатории.

Общият брой легла за болнично лечение към 2011г. са 545 бр. Средният брой дни на използваемост на леглата е 235.3 дни. Наблюдава се, че по показателя използваемост на леглата в дни МБАЛ „Рахила Ангелова“ е отчела най-висока стойност, а с най- ниска стойност е Частната болница „Еврика“.

Лечебните заведения към 01.09.2012 г. в специализираната извънболнична помощ в община Перник са: 1 Диагностично-консултативен център, 7 Медицински центрове, 1 Медико-дентален център, 1 Дентален център, 5 Медико-диагностични лаборатории, 14 Медико-технически лаборатории, от които 2 са на общинска издръжка (ДКЦ и Медико-дентален център). Специализираните практики в община Перник са съответно: индивидуални- 64 броя и групови-5 броя. Над 90% от специализираната извънболнична помощ е съсредоточена в община Перник спрямо областта.

Анализът на шумовото натоварване в гр. Перник показва, че въпреки предприетите мерки от община Перник само в 3 от 24 пункта са измерени стойности на шума, отговарящи на българската нормативна база. Необходимо е предприемане на допълнителни мерки за подобряване на акустичната обстановка за снижаване на шумовите нива до нормални за съответния регион и съответно намаляване на здравния риск.

Изводи:

• 
  Болничната помощ е добре развита в община Перник, като предоставя качествено лечение на своите пациенти, поддържаният капацитет е достатъчен и отговаря на нуждите на населението според общинската администрация. Както в цялата здравна система, лечебните заведения се нуждаят от постоянна поддръжка, закупуване и внедряване на модерна апаратура и технологии, за да се постигне по-високо качество на здравната услуга.
  
• 
  Наблюдава се осезаем спад в броя на медицинския персонал в лечебните заведения.
  
• 
  Извънболничната помощ е добре развита, отчитат се по-голям брой на индивидуалните над груповите практики.
  
• 
  Болничната и извънболничната помощ е съсредоточена най-вече в ЦГЧ и кв.Изток.
  
• 
  Училищно- детското здравеопазване е развито според нормативните изисквания.
  
• 
  Регистрирани са 2 хосписа, но техният капацитет не е достатъчен да се удовлетворят нуждите на гражданите на общината от използването на тази здравна услуга