Проведено Общо събрание на МИГ за приемане на СМР и за промяна на обстоятелствата

Сдружение „Местна инициативна група – общини Троян и Априлци” е изпълнител на проекта. Дейностите по проекта се осъществяват в тясно партньорство с общините Троян и Априлци /представител на двете общини е Община Троян/, представител на бизнеса е Държавно предприятие „Експериментална база към Института за планинско животновъдство и земеделие”/ИПЖЗ/–гр.Троян.

Общините Троян и Априлци оказаха съдействие при разработването на настоящата стратегия в частта, отнасяща се до избора на мерки по трети приоритет – подобряване качеството на живот в селските райони и разнообразяване на икономическите дейности. За целта, при формулирането на специфичните цели на стратегията бяха взети под внимание цели, заложени в Регионалните планове за развитие на двете общини през периода 2007 – 2013г. От двете общини ни беше предоставена информацияи данни, които бяха включени в аналитичната част на стратегията.

ИПЖЗ – гр.Троян взе участие в разработването на мерките по Приоритет 1 – подобряване конкурентноспособността в земеделския и горски сектор.

Представители на партньорските организации взеха участие и подпомогнаха организирането и провеждането на информационните и обучителни събития, предшестващи изработването на стратегията.
2.3.Консултанти и фасилитатори – вътрешни и външни, участвали в разработването на стратегията:

За изработване на СМР и за изпълнение на дейностите по проекта са наети експерти от одобрения списък в Министерство на земеделието и храните, както следва:

• 
  Веселин Стойков – експерт –l-ва група – модератор на процеса;
  
• 
  Цветан Цонев – експерт II-ра група – по разработване на СМР;
  
• 
  Николета Ефремова – експерт III-та и IV-та група – по административно устройство, подготовка и провеждане на обучения.
  

Подготовката на СМР бе подпомогната и от сформирана неформална Работна група, с ключови представители на местната общност. Работната група подпомогна изработването на СМР, преди последната да бъде предложена за публично обсъждане на предвидените за целта форум-срещи.

Анализът на територията включва преглед на всички данни относно социалните, икономическите, природните, човешките и материалните ресурси, с които разполага бъдещата местна инициативна група за територията на общините Троян и Априлци и които са от ключово значение за изграждане на адекватна стратегия за местно развитие, отчитаща реалната ситуация откъм възможности, заплахи, плюсове и минуси, проблеми и тенденции.

В основата на анализа стои идеята за развитието на територията според нейните специфични възможности, потенциал и ресурси – използвани, недотам оползотворени и такива, които все още остават пренебрегнати, с цел постигане на заложените цели в стратегията.

Анализът има за цел да съхрани и доразвие всички положителни тенденции в социалния и икономически живот на целевата територия.

За изготвянето на анализа са използвани следните информационни източници: Общински план за развитие на община Троян за периода 2007 – 2013 година, Общински план за развитие на община Априлци запериода 2007 – 2013 година, Междинна оценка на Общинския план за развитие на община Троян за периода 2007 – 2013година, Национален статистически институт, ТД «Бюро по труда» - гр.Троян.
3.2.Описателен анализ на социално-икономическата ситуация (тенденции за последните 10 години):
Географски

Климатът на територията на МИГ е типичен умерено континентален, с ясно изразени четири годишни времена, характерисиращ се смека и влажна зима и топло, но не горещо лято. По този начин целогодишно са налични благоприятни условия за туризъм. Във високите части на Предбалкана и особено в Стара планина се проявява планински климат. Там намаляват средногодишните абсолютните температури. Увеличават се валежите и снежното задържане. Средната годишна месечна температура е около 10-12 градуса. Особено голямо значение за развитието на земеделието има почвеното разнообразие. За района са характерни преди всичко кафявите горски, сивите горски и планинско-ливадните почви. Планинско-ливадните почви са с бонитетен бал 60 – 75, а сивите горски – с бонитетенбал 70 – 80. Дълбочината на хумусния хоризонт е 25 – 40 см. Съдържанието на хумус е 2-3 %. По механичен състав почвите са песъчливо-глинести. Реакцият на почвите е от слабо кисела до кисела. Подходящи са за отглеждане на редица култури, но най-вече трайни насаждения.

Максималните средни месечни суми на валежите са 120-130 литра на квадратен метър. Средният максимален брой дни с валежи е през месеците май и юни – по 10-15 дни. Минималният брой дни с валежи е през месеците септември и октомври – по 5-6 дни.

Част от територията на двете общини е включена в Натура 2000. В района се намират най-високият старопланински връх Ботев (2376 м) и уникалният по своята форма и красота връх Мара Гидик, части от Национален парк „Централен Балкан” и намиращите се в него резервати „Стенето”, „Джендема”, „Северен Джендем” и „Козя стена”.

Районът е сравнително богат на водни източници. Хидрографската мрежа обхваща: язовир “Сопот”, реките Бели Осъм, Черни Осъм, Видима с притоци Острешка и Зла река, Топля и топли минерални извори.
Културни

Районът е изключително богат на културни забележителности и събития, което обяснява развитието на културния туризъм. Тук се намират поредица от манастири, музеи и исторически забележителности. (Вж. Приложение 3).

На територията на общините се провеждат значителен брой празници и фестивали, които са характерни и традиционни за района (Вж. Приложение 4).

На територията на региона действат 23 читалища като всяко едно от тях упражнява дейности, свързани с библиотечно обслужване. Дейността им обхваща направленията:

1. 
   Библиотечна дейност.
   
2. 
   Организация на местни празници, обичаи и традиции, организиране на литератуни четения и представяне на нови книги.
   
3. 
   Участие на художествените колективи в конкурси, фестивали, събори и Традиционния празник на сливата и троянската сливова ракия.
   

Характерно за района е и производството на занаятчийски изделия и периодично провеждане на изложби на занаятите, развитие на художествената самодейност, в т.ч. детската, развитие и популяризиране на художественото изкуство, в т.ч. провеждане пленери на художници, детското творчество чрез тематични конкурси и изложби.

Юридическите лица от нестопанския сектор, които осъществяват активна дейност са: Сдружение „Българка”, Сдружение „Съвет по туризъм –Троян”, Фондация „Априлци”, неправителствени организации в областта на спорта. Основната дейност на тези юридически лица е насочена към работа с деца, младежи, възрастни хора и подпомагане на хора в неравностойно положение. На територията на двете общини съществуват и редица неформални организации в областта на туризъм, занаяти, зимни спортове, конен спорт, мотоспортове, животновъдство, овощарство и пчеларство, които се оглавяват от неформални лидери.

Основната част от населението е представена от т.н. „балканджии”, които се характеризират като работливи, предприемчиви и смели хора.

По данни на Териториално статистическо бюро – Ловеч за 2007 г. (не са обработени по-нови данни) средномесечният брой на заетите лица на територията на Община Троян е 12318 човека, а за Община Априлци – 1110 човека. Най-голям дял - 55% от средносписъчния брой на заетите лица е в преработващата промишленост, следван от търговия, ремонт и техническо обслужване - 12%; на трето място се нареждат образованието - 7% и операциите с недвижимо имущество и бизнес услуги.

Най-висок процент – 53% е населението в трудоспособна възраст, следвано от населението над трудоспособна възрасдт – 38%. В под трудоспособна възраст е 9% от населението. Равнището на безработица в района е както следва: 4,37% за Община Троян и 7,82% за Община Априлци.

На територията на двете общини функционират около 3 600 малки и средни предприятия в частния сектор, от които: в преработващата промишленост – около 2000 предприятия, в търговия и услуги – около 430 в хотелиерство и ресторантьорство – около 250.

Най-голям дял (88%) от фирмите, осъществяващи дейност на територията на са микро-предприятия с брой на заетите до 10 човека. Най-малък е делът на големите предприятия (0,38%) с брой на заетите над 250 човека. Останалата част 11,62% са малките и средните предприятия, съответно с брой на заетите от 10 до 49 човека и брой на заетите от 50 до 249 човека. Разпределението им по отрасли е следното:

Най-голям дял (41.39%) заемат фирмите осъществяващи дейност в търговията, ремонт на автомобили, лични вещи и стоки за домакинството, следвани от фирмите, осъществяващи дейност в преработващата промишленост (22.84%) и хотелите и ресторантите (8.71 %).

От производствените предприятия най-голям е делът на стопанските субекти, заети с производство на дървен материал и изделия от него, а най-малък е делът на предприятията заети с полиграфическа дейност и изработване на изделия от хартия и картон.

Най-голям дял от общият обем приходи представляват приходите от производството на дървен материал и изделия от него, следвани от приходите от производство на химически и фармацевтични продукти.

Туризмът е съществен елемент от прилагането на принципите за устойчиво развитие на територията, инструмент за допълнително оживяване на икономиката и възможност за разкриване на нови работни места в сферата на услугите.

Осигуреността на различните по характер туристически ресурси даде възможност да се развият разнообразни форми на туризъм.

Туристическите ресурси и провежданата политика за ефективното им използване за целите на социално-икономическото развитие на общината са факторите за развитие на определени туристически дейности като: туроператорска и туристическа агентска дейност, хотелиерство и ресторантьорство; туристическа реклама, обмен на валута и др.

Качествената характеристика на средствата за подслон и местата за настаняване показва, че на този етап преобладават нискокатегорийните (еднозвездни и двузвездни) хотели, къщи, хижи и др. Те са ориентирани към сегмента от по-неплатежоспособни туристи.

С утвърждаването на туризма като приоритетно направление, инвестиционната политика в сектора се ориентира и към изграждане на висококатегорийни средства за подслон – три- и четиризвездни хотели (над 50 легла) и къщи с по-голям леглови капацитет. Ориентацията към изграждане на малки семейни хотели, предлагащи и условия на домашен уют е друга положителна тенденция в развитието на туристическата инфраструктура.

Другият важен елемент на туристическата инфраструктура са заведенията за хранене и развлечения. Те са 197 бр. към 01 януари 2010 г., от които най-голям е броят на питейните заведения и най-вече кафе-аперитивите. Почти са ликвидирани заведенията, разположени в преустроени гаражни помещения, на много други се извършиха реконструкции и разширения, с което значително се подобри интериора. Преобладават обектите с капацитет до 50 места и категория “две звезди”. През последните години значително се увеличиха ресторантите и заведенията за топли закуски.

Разширяването на туристическата инфраструктура в общините Троян и Априлци логично е съпроводено с тенденция на нарастване броя на туристите. Ако община Троян през 2005 г. е била посетена с цел туризъм от 50 хил. души, то през 2009 г. туристите са 85 хил. души. По същия начин и броят на чуждестранните туристи се е увеличил, които от 3 хил. души през 2005 година достигат до 4.5 хил. души през 2009 г.

Селско стопанство

По данни от ОД „Земеделие” – Ловеч, на територията на МИГ функционират общо 4 344 земеделски стопанства⁴, от които 864 бр. са на територията на Община Априлци /с ИЗП 8161 дка/, а 3 480 бр. – на територията на Община Троян /с ИЗП 78 987 дка/.

Преобладават дребните стопанства, които обработват площи с размер до 10 дка, предимно за задоволяване на личните потребности от земеделски продукти. През периода 2007 – 2009 година се наблюдава тенденция към уедряване на стопанствата, съпроводено със закупуване и наемане на земя и драстично намаляване на малките стопанства, по-голяма част от които преустановяват дейността си.

В Приложение 5 е представенасправка за селскостопанския фонд по общини за стопанската 2008/2009 година.От справката е видно, че с най-голяма площ на територията на МИГ са високопланинските ливади и пасища, които съдържат висок потенциал за развитието на екологосъобразно пасищно животновъдство. На второ място по площ са трайните насаждения, следвани от зърнените и технически култури. С най-голям процент от трайните насаждения са сините сливи и джанки, следвани от ябълки и круши. Презпоследните години се наблюдава завишено търсенеи повиен интерес къ малини и арония. Наличието на територията на фирми за изкупуване и замразяване на пресни плодове /Ленокс Фроузън Фууд и др./ създават благоприятни предпоставки за разширяване производството от трайни насаждения, основно сини сливи и малини.

Животновъдният сектор основно е представен от овцевъдство, говедовъдство и козевъдство. Съотношението на тревни площи към ниви до голяма степен определят

екстензивния характер на земеделието и специализацията в говедовъдство, овцевъдство и козевъдство, базирани на производството на сено от естествените ливади и ползване на значителния размер мери и пасища. Изключение е дейността на угоителния комплекс в Дълбок дол, в който през 2004 г. са отглеждани 71% от общия брой на свинете и 29% от общия брой на говедата в общината. Останалата част от животните се отглеждат в дребните фамилни стопанства и в някои от земеделските кооперации. В гр. Априлци функционира успешно кооперация на овцевъди ”Бъзов дял”.

В резултат от реформите в селското стопанство, в последните 15 години е налице значителен спад в поголовието на селскостопанските животни, главно в овцевъдството (4,5 пъти) и в говедовъдството (2,3 пъти). Намаленото поголовие в овцевъдството се компенсира до известна степен от увеличения брой на козите, предпочитани за отглеждане от дребните стопани, при по-примитивни условия и по-малко разходи. В някои землища (Бели Осъм, Дебнево, Добродан, Ломец) броят им надвишава този на отглежданите овце.

Инфраструктурни

Районът се характеризира с добре развити транспортно – комуникационна, съобщителна и водоснабдителна инфраструктура. Все още не е решен проблема с канализационната мрежа и пречистването на отпадъчните води. Общественият превоз на пътници от областния център до двете общини, както и между двете общини, се осъществява ежедневно посредством автобусен транспорт. За превоз на пътници между градовете Ловеч и Троян е предвиден и жп транспорт. Град Троян е крайна точка на жп линията Левски - Троян, чрез която се свързва с националната жп мрежа. Транспортните връзки между общинските центрове и населените места са също добре развити като превоза на пътници се осъществява ежедневно посредством автобусни превози. Основен превозвач е фирма "Троян-Автотранспорт" АД, която е с над 50% държавно участие. Частният сектор навлиза бавно в пътническите превози поради занижен интерес. Товарният транспорт, в т.ч. автомобилният и жп транспорт също е добре развит . Участието на частния сектор в автомобилния транспорт е 80% и само 20% е участието на държавни фирми.

Основната работна ръка е осигурена от района на двете общини, като има тенденция за увеличаване на приходяща работна ръка от полските райони на Централна Северна България. ⁵Равнището на безработицата е 10,65% при 10,26% средно за страната. За сравнение през 2008 г. равнището на безработицата е било 4,51%, което е било 1,4 пункта под средното за страната.

От общия брой регистрирани безработни 49% са жени, 10% са младежи до 29 г., 4% са с намалена трудоспособност. От всички регистрирани безработни 15% са продължително безработни над 1 година, от тях 62% са на възраст над 50 г.

Процесите на преструктуриране на производствени фирми на територията на община Троян, намаления обем на работа в малките и средни предприятия и услугите доведе до срив на пазара на труда, където за едно работно място кандидатстват 15-18 лица. Увеличи се социалното напрежение в общината, както и случаите, в които семейства изпаднали в състояние на безизходица се обръщат към администрацията за помощ и съдействие.

Цялата територия е покрита от мобилни мрежи на трите мобилни оператора – Мобиком, Мобилтел и Глобул. В двете общини е осигурен интернет достъп, но предимно по комутируеми линии. Интернет доставчик за община Троян са Оптиспринт и Сити нет, а за община Априлци – фирма „НИСОН” ООД. В процес на изграждане е оптична мрежа за предоставяне на комуникативни услуги – интернет, кабелна телевизия и локална връзка между обекти.

В района има добре изградена водоснабдителна и водопреносна мрежа, която посредством магистрални водопроводи и вътрешни разпределителни мрежи осигурява водоснабдяване на всички населени места. На територията на град Троян има частично изградена канализационна мрежа, която се нуждае от реконструкция и ремонт, докато в другите населени места няма изградена канализационна мрежа. Изградена е и функционира Пречиствателна станция за отпадъчни води за гр. Троян, а в останалите населени места такава липсва, което е сериозен инфраструктурен и екологичен проблем.

Има добре развита електроразпределителна мрежа, която осигурява захранването с ел. енергия на всички населени места. В момента има 5 действащи ВЕЦ и един е в процес на изграждане.

На територията на двете общини има банкови офиси на почти всички регистрирани в България Банкови институции: УникредитБулбанк, Първа Инвестиционна Банка, Общинска Банка, ПиреосБанк, Прокредитбанк, SG Експресбанк, Юнионбанк, Банка Алианц, ОББ, Райфайзенбанк, Юробанк, Банка ДСК.

Двете общини се намират в Северен Централен район и са съставни общини на Област Ловеч. Обхващат 42 населени места, от които 2 града – Троян и Априлци и 40 села. Административното обслужване на населението се осъществява от двата общински центъра – Троян и Априлци. Управлението в двете общини се осъществява от Кметове и специализирана администрация. Законодателен орган са Общинските съвети.

Областният център – гр. Ловеч се намира в северна посока от двете общини, на разстояние съответно 35 километра от гр. Троян и 45 километра от община Априлци (кв. Ново село).

В община Троян се намира и функционира поделение на Министерството на земеделието и храните – Общинска служба „Земеделие и гори”, която притежава офис и в община Априлци.

UЕстественото движениеU е един от основните компоненти, оказващи влияние

на динамиката на населението и неговата структура по възраст. През 2003 г. вобщина Троян са родени 240 деца. За последните години броят на родените варира в диапазона 250-300 деца. Коефициентът на раждаемост (живородени деца на 1000 д. от населението) през 2003 г. е 6,7‰. Тенденцията вразвитието на раждаемостта показва запазване на нейните стойности с незначителни колебания. Смъртността е със значително по-високи стойности от раждаемостта. През 2003 г. тя е 17,4 на 1000 д. от населението (626 д.) на общината. В сравнение с предходните години не се наблюдават големи изменения в общата смъртност на населението, като коефициентът е по-висок при селското население (24,7‰ – 2003 г.), отколкото при градското (13,2‰). Формиралата се неблагоприятна възрастова структура на населението на селата е в основата на високите стойности на показателя за обща смъртност, които са значително над средните за страната. Прирастът в община Троян през последните години се движи в диапазона от -7,4‰ до -13,2‰, като през 2003 г. неговата стойност е -10,8‰ В гр. Троян естественият прираст е -5,6‰, а в селата на общината е -19,6‰. Механичният прирастU е отрицателен (-102 д.). В сравнение с предходни години механичното движение на населението на общината е по-слабо изразено.

Структури на населението

Измененията в броя на населението на общината са свързани с неговата възрастова структураU. За периода 1999-2003 г. се очертава постепенно намаление на броя и дела на лицата под 15 г. Контингентите във възрастовата група 15-64 г., от която основно се формира работната сила, намаляват абсолютно, но запазват относителния си дял (около 66,5% от общото население). Увеличава се делът на възрастното население (на 65 и повече години).

На територията на двете общини има сравнително облекчен достъп до предлаганите услуги. В центровете за услуги и информация за гражданите и бизнеса се предоставят над 100 вида услуги в сферата на административното обслужване, строителство, икономически дейности, туризъм и др. Двете общини разполагат с интернет страници, които съдържат актуална информация.

След като бяха идентифицирани силните и слаби страни, възможностите и заплахите, преди да се очертаят основните цели и приоритети на стратегията, могат да бъдат откроени следните по-важни проблеми:

По отношение на индустрията се наблюдава спад в търсенето, следствие на световната икономическа криза, липса на адекватно планиране (средносрочно и дългосрочно) при управлението на фирмите, необходимост от финансиране и в същото време свиване на кредитирането, остра нужда от пазари. Засегнати от кризата са структуро-определящи предприятия, част от които са напълно ликвидирани или преструстурирани с тенденция към ликвидиране. Малките и средни предприятия загубиха голяма част от пазарите си и се принудиха да пуснат работниците си в платени и неплатени отпуски. Значителна част от работещите в тези фирми изпаднаха в невъзможност да удовлетворяват и най-елементарните си потребности, особено длъжниците на банкови кредити. От друга страна работодателите, поставени в тежки икономически условия не внасят осигуровки на работниците си, което прави невъзможно изплащането на обещетенията за безработните.

Във връзка с развитието на селското стопанство следва да се отбележи, че въпреки наличния потенциал и подходящи условия за отглеждане на трайни насаждения, развитие на животновъдството в млечно- и месодайно направление, все още са недобре развити производството на месо и месни произведения и производството на мляко и млечни произведения. Включването на производството на мляко и млечни продукти в съответствие с новите предизвикателства и стандарти на Общността, върху които се фокусира ПРСР, говори само по себе си за потребността от адекватни действия в тази посока от страна на бъдещия МИГ-Троян и Априлци. Други проблеми на сектора са: тенденция за намаляване на засяваните площи – не се прилагат научни агротехнически мероприятия, унищожени са поливни съоръжения, недостатъчна и морално остаряла е техника за обработка на земята, непродуктивна е възрастта на трайните насаждения, Съществуващите овощни градини са стари, амортизирани, недобре поддържани; липсват инвестиции за създаване на нови насаждения. Ливадите и пасищата са с влошен състав на тревостоя, недобре поддържани, в повечето случаи обрасли с нежелана храстовидна и дървесна растителност.

Условията за получаване на кредити по различни фондове са утежнени и в повечето случаи неизпълними от фермерите, влошено е състояние на тревния състав на ливадите, липсват сигурни и регламентирани пазари; и на последно място, но не по важност - населението в селата, респ. на заетите в земеделския сектор, е застаряващо и намаляващо.

Посочените до момента проблеми в индустрията и селсктото стопанство обуславят включването в Стратегията за местно развитие на МИГ Троян и Априлци на мерки 121, 123, 311 и 312.

За по-рационалното използване на научния потенциал в земеделския сектор е предвидена за изпълнение и мярка 111 от ПРСР.

Мерки 223 и 226 са приоритетни по втора ос – опазване на околната среда.Територията на общините е с висока леститост и е със среден риск от ерозия, но има голям процент изоставени земи, за които е приложима мярка 223. Територията на МИГ е с висока степен на риск от пожари. В този смисъл въвеждането на превантивни дейности е релевантна мярка за МИГ.

Що се отнася до традиционните занаяти, такива с туристически потенциал, които и в момента се практикуват в региона са дърворезба, тъкачество, сарачество, ковачество, плетачество, пирография, кринарство, стругарство, дървопластика. С изключение на резбарството и стругарството, от другите занаяти са останали единични майстори, които вече са на възраст, а липсата на интерес от срана на младите хора постепенно води до тяхното замиране и в крайна сметка окончателно загубване. Това неминуемо ще се отрази на самобитността на региона като туристическа дестинация. Необходимо е да се проведе задълбочено проучване на възможностите за развитие на художествените занаяти, пазарното търсене и предлагане. Да се търсят възможности за повишаване интереса към практикуване на традиционни занаятчийски дейности. По тези причини екипът на МИГ Троян и Априлци предложи за изпълнение на мерките от ос 3 и по-специално 311, 312 и 313.

Друг изключително важен и същевременно проблемен сектор за местната общност е туризма. Проблемите тук са най-вече следните: туристическата инфраструктура в сравнение с конкурентни дестинации в страната в голяма степен е недостатъчна, остаряла, зле поддържана - лошо състояние или липса на указателни табели и информационни табла в туристическите центрове, в близост до атрактивните обекти и по основните туристически маршрути; спортните съоръжения са ограничени като брой и разнообразие; има изградени басейни, които са важен фактор за посещаемост, но в региона са крайно недостатъчни. В целия регион липсват въжени линии, които биха подобрили предлагането на зимен и летен планински туризъм.

Независимо от наличието на традиции в туристическото обслужване и известното гостоприемство сред местното население, професионалната квалификация и обслужването е на незадоволително равнище. Налице са сериозни проблеми, които пряко рефлектират върху качеството на продукта и конкурентноспособността на региона - слабо познаване на световния опит и тенденции в туризма, както и неговите специфични изисквания; недостатъчно внимание към психологическите аспекти на обслужването и „грижата за клиента”; ниска степен на самокритичност и ограничен интерес към иновации в туризма; слаба езикова подготовка на кадрите; липса на кадрова политика по отношение на подбора, обучението и перспективите за развитие на заетите в туризма; информацията, рекламата и културата на обслужването не отговарят на съвременните изисквания на туристите и посетителите; недостатъчно ефективни са информационните туристически структури. Отново множество причини, които водят към ос 3 и мерките свързани с развитие на дейности свързани с туризъм и обучение.

В сферата на обучението и културата материално-техническата база е остаряла, няма средства за ремонт и поддръжка. В читалищните сгради липсва техническо оборудване или то е напълно амортизирано. Читалищата почти не се използват през зимния период, поради липса на отопление. Не достига капацитет за разработване на проекти по европейски програми. Не достигат или липсват квалифицирани кадри за разкриване на кръжоци и школи. Професионалното изкуство рядко стига до читалищните сцени дори на по-големите села. Учениците от селата учат в съседни неселени места, което поражда транспортни проблеми. Броят на децата в паралелките и детските градини намалява, което застрашава запазването на съществуващите образователни структури. Структурата на училищната мрежа зависи от неблагоприятните демографски процеси. Тя не е съобразена с изискванията на пазара на работната ръка.

Съществуващата спортна база на територията на МИГ не може да удовлетвори нуждите на желаещите да спортуват, защото се намира в лошо състояние. Стадионите, тенис кортовете и другите спортни съоръжения са зле стопанисвани или не се поддържат. Отопление на спортните зали няма. Не всички училища имат физкултурни салони, други са неотоплени.

В отговор на проблемите в сферата на обучението, културата и спорта отново идват мерките от ос 3, поради което и са включени без изключения в настоящата СМР.

Поради факта, че канализационната мрежа и водоснабдяването не са изградена на много места, включително в ромските квартали, това води до замърсяване на подземните води.

Общините не разполагат с достатъчно собствени приходи за поддържане на пътната инфраструктура, а също и за подобряване облика и създаването на по-привлекателен вид на населените места. Този факт в голяма степен оказва отрицателно влияние върху успешното развитие на туристическия сектор. За тези цели ще бъдат прилагани мярки 321 и 322.

Съществува реален риск от обезлюдюване на малките села, махали и отделни части на кварталите на града следствие на демографския срив, което се отразява на социално-икономическото развитие на общината;

Една от демографските пречки за развитие на пазара на труда са по-високия темп на намаляване на населението на общината от средния за страната, ниската гъстота и влошена възрастова структура;

Развитието на производства, базирани на внедряване на нови технологии се затруднява не само по икономически причини, но и заради не малкия брой лица с по-ниско образование.

Неравномерното разпределение на населението в отделните населени места, съпроводено със съществена разлика и по други показатели поставят в по-неблагоприятно положение селата в сравнение с града.
Цялостната структура на стратегията ще се стреми да подпомогне разрешаването или поне смекчаването на демографските проблеми на територията, които са: сериозна миграция на млади хора и ниска раждаемост, които формират неблагоприятна възрастова структура на населението в почти всички селища на територията на МИГ; намаляване на населението в икономически активна възраст; неблагоприятните тенденции във възрастовата и образователна структура на работната сила; доминиращ брой регистрирани безработни без специалност и ниско образование; нарастване рисковата група на безработните младежи; нарастване групата на безработните над 50 години; циклична безработица – висок процент на регистрираните безработни за втори и трети път; прогресивно увеличение и висок процент на продължително безработните; активно сътрудничество с работодателите; недостатъчно използване на всички възможности за квалификация и преквалификация на безработни и заети; трайна диспропорция между търсенето и предлагането на работна сила; липса на сезонна заетост.

Силните страни на района, които бяха очертани в SWOT-анализа, възползвайки се от възможностите, които ни предоставя територията, ще допринесат за намаляване на съществуващите проблеми /посочени като „слаби страни”/ и степента на влияние на посочените по-горе отрицателни тенденции.

Подобряването на един от секторите с потенциал за развитие, посредством мерките на СМР ще окажат положително въздействие върху всички останали сектори, т.е стратегията във вида, в които е представена е характерна със своята мултифункционалност и взаимна свързаност между различните сектори и отрасли, характерни за района на МИГ.
При така направения анализ на територията, подкрепен с конкретни фактически данни, може да се направи извода, че територията е с висока степен на хомогенност по основните показатели, което гарантира успешното реализиране на Стратегията за местно развитие.
4. Цели на стратегията
4.1.Цели на стратегията и приоритети за развитие

Анализът на проблемите, възможностите за развитие на територията на МИГ и потенциалът, с който разполага района /посочен като „Силни страни” в SWOT –анализа/, насочват въздействието на Стратегията за местно развитие за периода 2011-2013 год. към реализирането на следната

Формулираните основна стратегическа цел и приоритети, свързани с подобряване качеството на живот в селските райони и диверсификацията на икономическите дейности, кореспондират и допълват целите, заложени в Общинския план за развитие на Община Троян 2007-2013 година, Общинския план за развитие на Община Априлци през периода 2007 – 2013 година, Програма на изпълнителната власт в община Троян за управление за срока на мандат 2007 – 2011 година, Програма за управление на община Априлци за периода 2008 – 2011 година.

Основната стратегическа цел на Стратегията за местно развитие на Троян и Априлци и приоритети са в съответствие с целите и приоритетите, залегнали в Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 година. По този начин стратегията за местно развитие ще подпомогне изпълнението и на Националния стратегически план за развитие на селските райони 2007 – 2013 година на територията на действие на МИГ.
4.3. Специфични цели

Стратегията за местно развитие на територията на общините Троян и Априлци предвижда изпълнението на следните специфични цели по приоритети:

Стратетията за местно развитие на Сдружение „Местна инициативна група Троян и Априлци” е базирана на мерки, включени в Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 година. Целите и приоритетните направления на стратегията за периода до 2013 година ще се реализират посредством прилагането на 10 /десет/ от мерките, залегнали в ПРСР, разпределени по трите приоритетни направления, както следва: три по изпълнение на Приоритет 1, две – по Приоритет 2 и пет – по Приоритет 3. Освен това, в СМР е заложена финансова помощ за реализиране на Мярка 421 - Междутериториално и транс-гранично сътрудничество и Мярка 431- Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие.