Същност и основно съдържание на информационните операции

1.2. Възникване и развитие на безпилотните летателни системи.

Първото бойно използване на БЛА в ударен вариант е осъществено на територията на Йемен на 03 ноември 2002 г. срещу малоразмерна подвижна цел на терористичната организация “Ал Кайда” от БЛА Predator, въоръжен с две ПТУР Hellfire. Ярък пример за високата ефективност от използването на БЛА е регистриран по време на втората ливанска война (2006 г. – 2007 г.). В този военен конфликт БЛА са изпълнили 1502 самолетоизлитания с 16 418 пролетени часа. За сравнение, пилотираните бойни самолети са изпълнили 10 337 самолетоизлитания, но са престояли във въздуха около 12 000 часа, т. е., независимо от седемкратното превъзходство по количество бойни полети, пилотираната авиация отстъпва почти 1,5 пъти на безпилотната по сумарно пролетяно време.

Периодизация на развитието на БЛА през тяхната 100 годишна история условно може да се раздели на четири етапа:

Първи етап - от началото до средата на ХХ век. В този период преобладават безпилотни самолети-снаряди. БЛА се разработват изключително за военни цели на основата на серийни самолети, оборудвани със системи за дистанционно управление на полета и предназначени за нанасяне на удари по площадни цели и въздушни мишени за зенитната артилерия.

Втори етап - от края на 40-те до началото на 60-те години на ХХ век. Това е период на безпилотните самолети-разузнавачи. Разширява се класификацията на БЛА по назначение и се повишават летателно-техническите им характеристики за сметка на използване на реактивни двигатели. Бойното им използване се ограничава до водене на тактическо и оперативно-тактическо фоторазузнаване и като радиоуправляеми въздушни мишени.

Трети етап - от началото на 60-те до средата на 80-те години на ХХ век. Период на поява и масирано производство и използване на многоцелеви безпилотни авиационни комплекси. По-нататъшно разширяване на областите за използване на БЛА - освен всички видове въздушно разузнаване, те изпълняват задачи по водене на РЕБ, ретранслация на сигнали, поставяне на лъжливи въздушни цели и други.

Четвърти етап - от края на 80-те години на ХХ век до наши дни. Период на поява и разширяваща се експлоатация на многофункционални БЛС с тактическо и оперативно-стратегическо назначение. Появяват се нови области на използване и задачи на БЛА (в т. ч. за граждански цели), изменят се тяхната роля и място в системата въоръжение, създават се по-точни класификации по различни признаци и на специални норми за проектиране и производство, правила за използването им в мирно време и дългосрочни визии за тяхното развитие.

С цел уеднаквяване на понятийния апарат по разглеждания проблем и невъзможността за диференцирано разглеждане на военния и гражданския аспект на възникването, развитието, класификацията и използването на БЛС, е целесъобразно и са уточнени някои специфични термини и определения.

Една БЛС, или по-точно дистанционно управляема летателна система (ДУЛС), функционално се състои от следните елементи (Фиг.4): един или няколко БЛА, целеви товар, човешки фактор, елемент за управление, оръжейна платформа, дисплей (елемент за визуализация), комуникационна архитектура и система за цялостно логистично осигуряване (от придобиването до утилизацията).

Фигура 4. Структура на безпилотна летателна.

Тази система разделя БЛА по предназначение на разузнавателни, бойни и за осигуряване.

• 
  разузнавателните БЛА се подразделят на два класа – тактически и стратегически, а по далечина и продължителност на полета - на категории, както следва (в скоби са посочени съответно съкратеното обозначение, маса на излитане, далечина на полета, височина и продължителност на полета):
  
• 
  тактически БЛА - oсновни представители от този клас БЛА са: General Atomics Predator RQ-1; IAI Pioneer, Searcher и Heron; Sagem Sperwer; EMT Luna; Rheinmetall KZO; Northrop Grumman Hunter и Fire Scout; Elbit Hermes и Skylark; RUAG Ranger; AAI Shadow; ОКБ “Яковлев” “Пчела” и много други.
  

• 
  стратегически БЛА: средновисочинни БЛА с голяма продължителност на полета (Medium Altitude Long Endurance (MALE); до 1500 кг; до 500 км; до 14000 м; 24-48 ч. полет); височинни БЛА с голяма продължителност на полета (High Altitude Long Endurance (HALE); до 12000 кг; до 2000 км; до 20 000 м; 24-48 ч.полет).
  

• 
  бойните БЛА от своя страна се подразделят на специализирани ударни (безпилотни бойни самолети – Unmanned Combat Aircraft Vehicle (UCAV) за многократно използване с маса на излитане 10 000 кг, далечина на полета до 1500 км, височина на полета до 10 000 м, продължителност на полета до 2 ч. и снабдени с високоточно оръжие) и ударни за еднократно използване (снабдени с бойна част, с маса на излитане 250 кг, далечина 300 км, височина на полета до 4000 м и продължителност на полета 3-4 ч.).
  
• 
  осигуряващите (за изпълнение на други задачи) БЛА се подразделят на лъжливи цели (маса на излитане до 250 кг, далечина до 500 км, височина на полета до 5000 м, продължителност на полета до 4 ч.) и стратосферни (далечина на полета над 1000 км, височина на полета до 30 000 м, продължителност на полета над 48 ч.).[16]
  
• 
  по типа на конструкцията БЛА се делят на апарати, изпълнени по самолетна (fixed-wing) или вертолетна (rotary-wing) схема, а също така и с махащи крила.
  
• 
  по типа на силовата обстановка - с двигатели с вътрешно горене (бутални и роторно-бутални), с газотурбинни двигатели (ТВД и ТРДД), с електрически двигатели, а също така със силови установки, задвижвани със слънчева, микровълнова или лазерна енергия.
  
• 
  по способа на излитане - с обикновено излитане (като самолет), с вертикално излитане и излитане от катапулт, в т. ч. старт от ръка.
  
• 
  по способа на кацане – като самолет (с колесник или ски), спускане с парашут и улавяне с различни приспособления във въздуха.
  
• 
  по способа за управление - дистанционно управлявани от оператор, управлявани автоматично (по програма) и с комбинирана система за управление.
  

Тя е разработена от ОАО “Туполев” и се основава на приоритетността на признака “равнище на функционална самостоятелност на ЛА”. Според специалистите този признак позволява да се отчете не само равнището на техническо съвършенство на БЛА, но и неговото място в системата от въоръжение, в която той е интегриран.

• 
  по този признак БЛА се подразделят на: дистанционно пилотиран ЛА; дистанционно управляем ЛА; безпилотен автоматичен ЛА; дистанционно управляема авиационна система.
  
• 
  по функционално предназначение БЛА се подразделят на: наблюдателни, разузнавателни, разузнавателно-ударни, ударни, бомбардировъчни, изтребителни, за електронна борба, транспортни, многоцелеви, мишени и имитационни.
  
• 
  по признака “далечина на полета” - за бойното поле, тактически, оперативно-тактически, оперативни и стратегически.
  
• 
  по кратност на действие - за еднократно и многократно действие;
  
• 
  по способа за старт - с летищен и без летищен старт;
  
• 
  по способа за кацане - като самолет (с колесник, ски) и с точково кацане (парашут, улавяни с мрежа);
  
• 
  по продължителност на полета: БАС с малка продължителност (до 1 ч.); със средна продължителност (до 6 ч.) и с голяма продължителност (над 6 ч.). По маса на излитане: микро БЛС (до1 кг); малки (от 1 кг до 100 кг); леки (от 100кг до 500 кг); средни (от 500 кг до 5000 кг); тежки (от 5000 кг до 15 000 кг) и свръхтежки (над 15 000кг).
  

Съгласно Европейската концепция (пътна карта) за развитие на гражданските БЛС (European Civil Unmanned Air Vehicle Roadmap) разделя същите на пет класа: микро БЛС (маса на излитане - под 7 кг; височина на полета - до 120-130 м, способни да извършват полети в закрити помещения); мини БЛС (маса на излитане – от 8 кг до 400 кг; височина на полета - 90-1250 м; далечина на полета - до 500 км); винтокрили БЛС (изпълнени по едновинтова схема или със съосни носещи винтове); MALE (маса – от 400 кг до 4000 кг; височина на полета от 4600 м до 13 700 м; далечина на полета над 500 км; време на полета над 24 ч.); HALE (маса - над 4000 кг; височина на полета над 13 700 м; далечина на полета над 1000 км; време на полета над 24 ч.).[18]

Република България прилага класификацията на БЛС на НАТО, която е предложена и утвърдена през 2009 г. от Съвместния панел за БЛС на НАТО (JUAVP-Joint Unmanned Aerial Vehicle Panel) и Групата на НАТО за съвместни способности на БЛС (JCG UAV- Joint Capabilities Group of Unmanned Aerial Vehicles).[19]

В Концепцията за изграждане на отбранителна способност „Въздушно наблюдение и разузнаване с БЛС от ВС на Република България” е възприета именно класификацията на БЛС на НАТО. Тя е дадена в Таблица 1.

Приемането на единна класификация на БЛС цели да осигури обща терминология в областта и приемане на единен критерий за класификация.

Класификация на БЛС по стандартите на НАТО [20]

Предвид спецификите на геостратегическото положение на Република България нейтоно разположение в рамките на структурите на Европейския съюз и НАТО, мисиите и задачите на въоръжените сили и структурите за сигурност на Република България е удачно да бъде предложена национална адаптирана система за класификация, посочена в Таблица 2.

Таблица 2.

Клас	Категория	Опера-тивен таван	Обсег	Продължителност на полета	Полезен товар
Клас І Тактически	Ултра леки	до 2000 м	до 20 км	6 ч	до 10 кг
	Леки	до 4500 м	до 50 км	7 – 12 ч	до 50 кг
Клас ІІ Оперативни		до 6500 м	до 250 км	12 – 60 ч	50 кг – 250 кг
Клас ІІІ Стратегически		Участие в съюзната програмата за стратегическо въздушно разузнаване с използване на Global Hawk

1.4. Поуките от използването на БЛС в рамките на досега съществуващата практика.

Предимствата на БЛС за изпълнение на задачи във високо рискова среда, без загуба на екипаж са добре познати, но възможностите им да се използват многократно са от съществено значение. Основно предимство при БЛС е, че с един полет могат да постигнат същите резултати, а при определени условия в рамките на планирането и провеждането на информационни операции и по-ефективни, от тези на пилотируемите летателни апарати (ПЛА) с няколко последователни полета. Много от съвременните анализатори, а и реалните изчисления показват, че БЛС е икономически по-обосновано решение в много от случаите. Допълнително трябва да се отчитат и оперативните разходи, а също и тези свързани с поддръжката им и обучението на състава. При БЛС тези разходи са значително по-ниски поради намаления брой необходим персонал, дислоциран в близост до зоната на операцията, високото ниво на автоматизация и автономност.