Факултет „Национална сигурност и отбрана” Катедра „Съвместни операции и планиране”

ИЗВОДИ КЪМ ГЛАВА ПЪРВА:

От 2004 г. Република България е член на NATO и този факт предполага развитие на оперативни способности във въоръжените й сили, които да отговарят на изискванията на Алианса и да са адекватни на съвременните заплахи за държавата. Оперативната съвместимост в областта на БЛС с коалиционните партньори от NATO е ограничена, но все пак има инициативи като стандартните споразумения (STANAG), чиято цел е унифициране на различни процедури свързани с добиването и разпространението на информация от БЛС. Обучението на оператори (STANAG 4670), изискванията за летателна годност на БЛС (STANAG 4671), съвместимост в наземните системи за контрол и управление на БЛА в NATO (STANAG 4586) и други стандарти, имат пряка или косвена връзка с използването на данни, добити посредством БЛС и по-конкретно такива, които се базират на използване на изображения транслирани от тях.

STANAG 4586 например, определя пет нива на оперативна съвместимост. От обикновено непряко приемане и излъчване на данни, събирани от съответните за определена конфигурация сензори, намиращи се на борда на БЛА, до пълен контрол и проследяване на БЛС.

Формулирането на тези нива имат за цел да обхванат всички реални възможности, определени от конкретна околна среда. Те са дадени и описани в таблица 4.

Таблица 4

Нива на контрол на БЛС при изпълнение на задачи за целите на информационните операции

Въпреки примера на другите страни членки на НАТО, а и съседни страни, ние сме на началния етап на приемане на стандартни споразумения (STANAG) с мнение: „За изпълнение след придобиване на съответните способности” и позволяване на другите страни да оперират във въздушното пространство на Република България, без да се възползваме от възможностите, които предоставят стандартните споразумения.

Опитът натрупан от проведениет операции на територията на Република България, както и този от действия на съюзниците в Близкия и Среден Изток подсказва какви могат да бъдат изискванията към перспективните БЛС, които предстои да постъпят в националните структури за сигурност. В таблица 5 са посочени примерни минималните основни изисквания за БЛС за използване на пълния спектър от възможности във военно време, при кризи и в мирно време при провеждане на информационни операции в рамките на Република България.

Таблица 5

Изисквания към БЛС при провеждане на информационни операции в рамките на Република България

Трябва да се направи уговорката, че в процеса на използването на БЛС за граждански и военни цели нарастват изискванията, както по отношение на броя, размера и теглото им, така и по отношение на разнообразието на приложението им. Те нарастват основно по отношение на височината и продължителност на полета, мобилността, скритостта на управлението и киберзащита на получаваната информация (например чрез използване на криптиране); информационна съвместимост с вече изградените мрежи за командване и управление на структурите от системата за сигурност на национално и международно ниво.

В Република България има вече утвърден документ, който регламентира до голяма степен развръщането на система, базираща способностите си на използването на БЛС. Това е Концепцията за изграждане на отбранителна способност „Въздушно наблюдение и разузнаване с БЛС от ВС на Република България“. Там са описани задачите, които БЛС трябва да могат да изпълняват по трите мисии на ВС на Република България. Те са както следва:

- по мисия „Отбрана”:

- осъществяване на въздушно разузнаване на зони, райони и пътища;

- участие в разузнавателната подготовка на бойното пространство

(включително биологично и химическо разузнаване);

- участие в информационната война;

- въздушно наблюдение на определени райони от особен интерес;

- участие в операции по бойно търсене и спасяване;

- участие в електронна война;

- участие в процеса на целеуказване и целеразпределение;

- насочване на високоточни управляеми боеприпаси;

- непосредствена авиационна и огнева поддръжка;

- участие в процеса на бойно управление;

- оценка на реалните поражения след огнево въздействие;

- участие в осигуряване на сигурността в рамките на тактическия и

оперативен тил;

- цифрово картографиране за целите на операцията.

- осъществяване на постоянно денонощно наблюдение на определени зони за отговорност на национални и многонационални контингенти;

- водене на въздушно разузнаване в интерес на тактически и оперативни действия при опазване на мира или такива от хуманитарно естество;

- участие в борбата с тероризма, нелегалния трафик на оръжия и средства за масово унищожение;

- осъществяване на постоянен мониторинг на зони, райони, земни и

морски пътни артерии;

- участие в охрана на граници и бази;

- участие в операции по търсене и спасяване;

- участия в оперативни действия за отстраняване на последствията от бедствия, аварии и катастрофи.

По мисия „Принос към националната сигурност в мирно време”:

- осъществяване на наблюдение на зони, райони и пътната мрежа на територията на страната;

- осъществяване на мониторинг на земните и морски граници;

- осъществяване на мониторинг на териториалните води и корабоплаването;

- участие в охраната на критичната енергийна инфраструктура;

- химическо, бактериологическо и радиационно разузнаване;

- медицинско разузнаване и полева телемедицина (например идентифициране на ранени, пострадали при бедствия, аварии);

- ранно откриване и наблюдение на пожари;

- контрол на пътния трафик от въздуха;

- осигуряване на операции по търсене и спасяване на екипажи на

летателни апарати и кораби търпящи бедствие;

- екомониторинг над суша и море (откриване на замърсявания);

- контрол на засети площи и горски масиви;

- търсене, откриване и проследяване на различни обекти (свързани с плащания на откуп, търговия с хора и наркотици и др.)

- кадастрално заснемане на райони и територии.
2.1.3. Оценка на способностите на БЛС при използване на им в хода на информационни операции.

Изпълнението на горепосочените задачи по основните мисии на БА, откриването, опознаването и определяне на координати на цели от екипажите на пилотируемите и БЛС, се извършва с помощта на техническите средства, с които разполага ЛА или визуално (от борда на пилотируемите или на монитора на оператора на БЛС). Визуалното откриване от борда на пилотируемите летателни апарати без използване на оптични, термовизионни, инфрачервени, лазерни и други технически средства затруднява откриването на обектите за поразяване, особено нощем или при лоша МТО.

Когато изследваме за способности на БЛС при използването им в хода на планирането и провеждането на информационни операции трябва разбира се да започнем от способностите им, отнасящи се до далечина, продължителност на полета, таван на полета, скоростен диапазон, способности на бордовите сензори и др. Подобни изследвани обстойно са направени в рамките на вече над вековното използване на пилотируемите летателни апарати в рамките на изпълняваните задачи за наблюдение и разузнаване в интерес на структурите за сигурност при решаване на хиляди казуси годишно. В този смисъл за БЛС не е необходимо извършването на отделно изследване и описание на вече добре познати показатели на способности, тъй като направените изводи напълно биха съвпаднали. Подобно изследване трябва да засегне основно специфичен показател, където бихме намерили конкретни разлики за изследваните системи. Като такъв може да бъде посочен вероятностния показател за изпълнение на конкретна информационна задача. Той е в пряка зависимост от ефективността и ефикасността при изпълнение на изпълнение на задачите.

За да може да се определи ефективността и ефикасността при изпълнение на изпълнение на задачите, осъществявана с БЛС, трябва да се анализират математическите изрази за вероятността за откриване на обекти при използване на технически средства и вероятността за откриване на цел от ударните екипажи по визуален способ.

Математическото изражение на вероятността за откриване на обекта[28], в зависимост от теорията на търсенето и използваните технически средства може да се представи по следния начин:

_, (2)
Където:

• 
  V е скоростта на полета на разузнаващия ЛА в m/s;
  
• 
  S_раз - площта на района за разузнаване от въздуха в m²;
  

- L_огл – широчината на полосата, обследвана от техническото средство в m.

Математическият израз, определящ вероятността за откриване на цел от ударните екипажи е:

_, (3)
Където:

• 
  n е броя на екипажите, търсещи целта;
  
• 
  F е площта на района за търсене в m²;
  

- k е коефициент, показващ каква част от площта може да бъде използвана за разполагане на целта;

- t е разполагаемото време в s.
Изхождайки от двата израза (2) и (3) предвид на посочените в първа глава поуки от практиките, можем да заключим, че БЛС има по-голяма вероятност за откриване на цел (земна или морска), отколкото пилотируемите летателни апарати, благодарение на по-голямото разполагаемо време за разузнаване, по-малката скорост на полета и значително по-голямата площ, разузнавана за единица време.

2.2. Проблеми свързани с практическото използване на БЛС при планирането на информационни операции.

На етапа от тяхното настоящо развитие, БЛС могат да изпълняват при определени обстоятелства 67% разузнавателни задачи, 50% - по наблюдение и охрана и 25% - по огнева поддръжка от общия брой задачи изпълнявани при дадена съвместна операция. Като слаби страни на съвременните летящи роботизирани системи от съответните на българските интереси класове, могат да се посочат малката височина и скорост на полета (най-вече в диапазона 50-200 км/ч), недостатъчните маневрени възможности и слабата защитеност, на голяма част от тактическите БЛС, което ги прави уязвими даже от стрелково оръжие. Освен това поради дистанционното си управление те критично зависят от устойчивостта и сигурността на линията за свръзка.

Докато конвенционалния пилотируеми летателни апарати изискват един пилот, то БЛС понякога задължават наличието на поне два – един пилот и минимум един оператор за управление на специалното (сензорно) оборудване. При БЛС от среден клас изискванията към личния състав са често пъти значително по-големи. Оценено е например, че при определени обстоятелства БЛС от типа „Predator” изисква общо 82 души персонал за изпълнение на един разузнавателен цикъл.

Освен това БЛС имат все още високо ниво на аварийност. В доклад от отдела на Конгресния бюджет на САЩ се посочва, че въпреки намаляването на авариите с БЛА „Predator” от 28 бр. за 100 000 пролетяни часа (в началото на експлоатация) до около 7,6 бр. за 2011 г.. (като резултат от подобренията на технологиите и натрупания опит в управлението), то все още броя на инцидентите и авариите е значително по-голям от този на F-15, който за същата 2011 г. е 2,36 бр. за 100 000 пролетяни часа. ВВС на САЩ са извършили подробен отчет за стойността на финансовите загуби за 2011 г. от аварии и катастрофи на свои самолети по време на изпълнение на явни мисии (на територията на страната или извън нея). За ВВС общите загуби от авариите на 12 БЛА „Predator” възлизат на 48 милиона USD, което е все пак по-малко в сравнение с допълнителните 57,3 милиона USD финансови загуби от реализираните аварии и катастрофи с 5 самолета F-16 през същата година. Въпреки, че сумарните финансови загуби от авариите на БЛС са по-малки, то е трудно да се изчислят реалните загуби, които може да доведе една реализирана авария с БЛА на вражеска територия (имайки в предвид, че повечето от авариите са били извън територията на САЩ). Това би довело до поява на риск от попадане на важна информация и високи технологии в ръцете на противника и от своя страна би компрометирало мисията и сигурността на страната. Подобен е случая с приземяването на RQ-170 на иранска територия през лятото на 2011 г.

• 
  необходимост от създаване на мрежово ориентирана (центрична) съвместна система за целеуказване, която да обединява информацията от всички източници с цел подобряване възможностите за откриване, идентифициране и локализиране на важни мобилни цели;
  
• 
  осигуряване на достатъчно високоскоростни криптирани канали за свръзка с комуникационните сателити за трансфер на придобития от БЛС видео и снимков материал;
  
• 
  навременното получаване на информацията от малките звена на системата;
  
• 
  подобряване на координацията в процеса на следене и унищожаването на важни мобилни цели. Проблемът с получаване на необходимото разрешение за нанасяне на удар винаги е бил деликатен през цялата операция. Трябва да се отчита и правната страна при потвърждаване или отхвърляне на искането за удар;
  
• 
  подобряване способността на БЛС за оцеляване при попадане в неблагоприятни метеорологични условия (вятър, дъжд, обледеняване, малка видимост, турболенция), а също и в гористи местности;
  
• 
  поради факта, че видеокартината от БЛС достига най-бързо до старшото командване, отстраняване на проблема с постоянното „съветване” между командирите от тактическите звена за начина на водене на бойните и оперативни действия на базата на видяното от екрана;
  
• 
  подобряване на възможностите на БЛС в случаите, когато обектите - потенциални цели, са смесени с цивилното население и по външни признаци трудно са различавани конкретните обекти за наблюдение и разузнаване;
  
• 
  необходимост от повишаване подготовката на анализаторите на информацията, постъпваща от БЛС за своевременно коригиране на бойните мисии;
  
• 
  затруднения при използване на БЛС в борбата с терористите, поради прилаганата от тях тактика (разпръснати малки групи, добре маскирани, смесени с местното цивилно население, бързо придвижване и др.);
  
• 
  необходимост от разширяване на спектъра от решавани задачи и въвеждане на ударни способности;
  
• 
  необходимост от приемане на нормативна база, регламентираща тяхното придобиване и използване (включително координацията и съвместното използване на въздушното пространство);
  
• 
  подобряване на несъвместимостта при използваните национални безпилотни системи с тези на съюзниците.
  

Безпилотните системи по презумпция трябва да осигуряват точна информация. Продуктът на точната информация е решение, което потвърждава необходимостта от защита, осигуряване (подсигуряване) и намаляване на уязвимостите на информацията и информационните системи, което е крайното състояние (завършеното състояние) на информационното осигуряване. Терминът „информация“ има много дефиниции във военния и цивилния сектор. Подробното разглеждане на този термин ще позволи изследване на важността на този термин и разработването на концепция приложима в контекста на използването на безпилотни летателни системи при планирането на информационни операции. Според CNSSI 4009 терминът „информация“ може да се дефинира като „представяне на знание, чрез факти, данни или мнения във всяка една среда“. Дефиницията на Военно-морската доктрина на САЩ е: „Информацията е суровият материал, необходим за вземане на решение и неговата реализация“ (information is the raw material of decisionmaking and execution). Въпреки, че определенията от двата източника се различават, те подчертават, че информацията е ключов компонент за знанието и като цяло за вземането на решения. Както се вижда от фиг. 1, информацията се извлича от данни, анализира се и се преобразува в знание, което води до разбиране.

„Осигуряване“ е вторият важен термин от словосъчетанието „информационно осигуряване“, за която е необходимо да се даде определение и да се анализира за етапите на използване на БЛС в рамките на планирането и провеждането на информационни операции. „Осигуряване“ в контекста на информационните системи е дефинирано от Националния институт за стандарти и технологии (National institute for standard and technology) като “степен на увереност, че проверките за сигурност функционират правилно и защитават системата, за която са предназначени“. За да е на лице „осигуряване“ на информационната система, по дефиниция е необходимо системата да е защитена чрез проверки на сигурността.

CNSSI определя петте стълба, които характеризират информационното осигуряване като процес: наличност, цялост, автентификация, поверителност и невъзможност за отричане.

1. Наличност.

2. Поверителност.

3. Интегритет.

4. Автентификация.

5. Невъзможност за отричане.

Посочени стъпки в пълна степен се отнасят и до информационното осигуряване на оперативните действия на всички нива чрез използване на способностите на БЛС. Необходимо е те да се вземат предвид и при перспективното изграждане на националната БЛС, която да действа самостоятелно или съвместно, при планирането и провеждането на информационни операции на национално или коалиционно ниво.[31]

При оценка на рискът от нарушения в сигурността на безпилотни летателни апарати, е необходимо да се вземе предвид всеки един компонент на апарата. Съответно, общата оценка на риска БЛА на е сума от оценките на риска на всеки един компонент.

Резултатът за оценка на риска на е многоизмерен и осигуряваоценката на риска в зависимост от вида и нивото на сигурност, което е необходимо.

Оценката на интегритета, поверителността и наличността на БЛА е компонентно-ориентирана, базирана на вероятност. Високият резултат в подобна схема за оценка на риска съответства висок риск по отношение на загубата на конфиденциалност, интегритет или наличност. (Фиг. 7.)

Схемата предоставя информация относно податливостта на компонентите на летателния апаратна атаки влияещи на целостта, поверителността или наличността на компонента, съответно на БЛА. Нивото на податливостта, може да приема стойности между 0 и 1 (0 съответства на неподатливи, а 1 съответства на "високоподатлив").


Фигур 7. Оценка на риска на БЛС
Дадените стойности представляват податливостта на изследвания компонент на атаки, влияещи върху интегритета, поверителността или наличността. За да се изчисли риска, специфичните вероятности за настъпване се умножават по стойността на нивото на податливост.
Резултатът трябва да бъде оценен според степента на загубата на интегритет, конфиденциалност или наличността на изследвания компонент на БЛА. Оценката на риска на БЛС е пряко свързана с изпълнение на конкретна задача.