Факултет „Национална сигурност и отбрана” Катедра „Съвместни операции и планиране”

ИЗВОДИ КЪМ ГЛАВА ВТОРА:

2. Рискът при използването на подобни роботизирани системи в хода на планиране и провеждане на информационни операции е дефиниран като резултат от податливостта на БЛС, умножена по вероятността за поява на специфична атака на уязвимост на компонент, умножена по степента на щети, която може да причини атаката. Оценката на риска на БЛС е силно зависима от целите на изпълняваната задача, а описания метод за оценка е първоначален подход към обща схема за оценка на риска на БЛС. Анализ на риска и оценка на всеки един компонент се обособява като отделна област за изследване.

3. Способностите на БЛС се определят от количествено-качествени характеристики, а те от своя страна определят априорната възможност за изпълнение на конкретни мисии и задачи в рамките на планирането и провеждането на оперативни действия, включително и в рамките на процесите на планирането и провеждането информационни операции, в целия спектър на разузнавателния информационен ритъм.

Трета глава. Насоки за усъвършенстване на системата за планиране и използване на безпилотни летателни системи в националните структури за сигурност при провеждане на информационни операции.
3.1. Общи насоки за използването на безпилотните летателни системи в системата за сигурност при планирането и провеждането на информационни операции.

В съответствие с предназначението и формулираните основни свойства на БЛА, произведени в Република България, могат да се дефинират следните задачи, решавани от тези летателни апарати в интерес на сигурността на страната:

• 
  информационно осигуряване в реално време на охраната на сухопътната и морската граница на страната и ЕС (себестойността за един час плаване на гранично-полицейски кораб е над 1000 пъти по-висока от разходите за един час полет на БЛС);
  
• 
  участие в охраната на критичната енергийна инфраструктура на страната (например на мини „Марица-Изток” с площ 250 квадратни километра, района на АЕЦ “Козлодуй” и др.);
  
• 
  информационно осигуряване в реално време на безопасността на български военни контингенти зад граница (например в Афганистан и Ирак, където единствено българските военни контингенти не разполагат с БЛС);
  
• 
  търсене, откриване и проследяване на различни обекти (стационарни и подвижни) и субекти (терористични групи и др.) в рамките на радиуса на действие на безпилотния самолет (например при отвличания, въоръжени инциденти, плащания на откуп и др. );
  
• 
  ранно откриване и наблюдение на пожари (ежегодна за последните години ситуация на горски пожари в страната);
  
• 
  обследване на речни корита, прогнозиране и наблюдение на наводнения (ежегодна за последните години ситуация на наводнения в страната);
  
• 
  химическо и радиационно разузнаване (например в Челопечене през първите 2 часа след взривовете);
  
• 
  контрол на пътния трафик от въздуха (например хеликоптер Bell на ВВС, използван от МВР, изразходва 150 литра на час при 2 литра съответен разход за БЛА);
  
• 
  осигуряване на операции по търсене и спасяване на бедстващи, на екипажи на самолети, вертолети и кораби (например при неблагоприятни метеорологически условия БЛА може да изпълнява задачи, за разлика от пилотируемите летателни апарати);
  
• 
  медицинско разузнаване и полева телемедицина (например идентифициране на болни, пострадали и ранени при бедствия, аварии и военни конфликти);
  
• 
  измерване и независим контрол на радиационната обстановка в района (районите) на АЕЦ;
  
• 
  контрол на разливи на нефт и други продукти на водната повърхност (например събитието през месец август 2008 г. във Варненския залив);
  
• 
  оценка на щетите от природни бедствия и промишлени аварии;
  
• 
  контрол на площи, засети с различни култури и на горски масиви (например за нуждите на Разплащателна агенция);
  
• 
  кадастрално заснемане на райони от територията на страната;
  
• 
  комониторинг - измерване на чувствителни компоненти на атмосферата и откриване на замърсявания и др.
  
• 
  наблюдение и контрол на бежански потоци (с оглед на събитията в Северна Африка и бежанските потоци в Италия).
  

Системата за ранно предупреждение и оповестяване на населението е предназначена за едновременно предупреждение и оповестяване на големи групи хора на определена територия за предстоящо или настъпило бедствие и за излъчване на указания за необходимите мерки и действия чрез акустични сигнали и гласова информация. Задачата се изпълнява чрез развърнатата на територията на страната сиренна система.

Съвременният свят обаче, се характеризира с голяма скорост и широк про­странствен обхват на промените, със сложни взаимовръзки между про­тичащите процеси. Това поставя редица изисквания за своевременност, точност и качество на вземаните решения и предприеманите действия от широк кръг от структури, отговорни за националната сигурност. Ос­нова за изпълнението на тези изисквания може да бъде например интегрирана система за ранно откриване и информационно осигуряване (ИСРОИО) с внедрени в нея на нови информационни технологии и използваща информация и данни от безпилотни летателни системи. Една система за ранно откриване и информационно осигуряване е в състояние да добива, ана­лизира и систематизира информация и знания, които ще бъдат предоста­вяни за вземане на рационални решения от всички ръководители още при зараждането на бедствието. Същността на такава система се заключава в своевременното разкриване на най-ран­ните признаци за възникването на кризи от различен характер и информиране на държавното и военнополитическото ръководство на страната с цел вземане на решение за нейното предотвратяване, ефективно противопоставяне и намаляване до минимум на евентуалните последици от него.


3.3. Структура и състав на формирование безпилотни летателни системи за осигуряване планирането и провеждането на информационни операции.

Авиобазата, която в случая е и структурата на многофункционалната БАС на Република България, включва командир, заместник-командир, щаб, четири ескадрили БЛС, ескадрила за летателно, техническо и бойно осигуряване (ЕЛТБО), ескадрила за комуникационно-информационна и навигационна поддръжка (ЕКИНП), инженерно-техническа ескадрила (ИТЕ) и логистичен център (ЛЦ). Базовият команден пункт (БКП) управлява ескадрилите, чрез 24-те мобилни системи за управление. Авиационната техника в базата включва 72 БЛА, от които 60 са разузнавателни (разузнавателно-ударни) и 12 учебни. В реална кризисна или бойна среда, напълно комплектованото съединение в развърнат състав има 40 БЛА в оперативна готовност с 56 екипажа, включително щабните и инструкторските. Общият състав на съединението без подразделенията за полево охранение се предполага да е до 600 служители. (Фигура 8)

Фигура 8. Структура на формирование безпилотна авиационна база

Основната цел при създаването на безпилотна авиационна база от подобен тип е развръщането на цялостна национална система от функциониращи структури, базирани на способности на БЛС, които адекватно да обслужват министерства и ведомства при решаване на основни и спомагателни задачи на тактическо и оперативно ниво в мирно време, при кризи от военен, невоенен характер и в условията на извънредни ситуации.
3.4. Метод за изчисляване на мощта и потенциала на безпилотна летателна система.

Мощта на БЛС е реализирана степен на потенциала на системата (Р_блс) в рамките на въздушното пространство над регион с определена (дадена) повърхнина, в разглеждан период от време. Следователно нейното ниво и значението й могат да бъдат изразени с линейната формула:

М_дулс – мощта произведена от БЛС;

n – е броят на компонентите от основните средства на БЛС, генерираща мощ, които държавата е сметнала за необходима и е успяла да развие;

i – поредният номер на компонентите на основните средства на БЛС, генерираща мощ;

APi –потенциал на i-ия компонент от БЛС от състава на основните средства;

Косi – коефициентът, изразяващ потенциала на подсистемата на средствата за осигуряване на i-ия компонент от системата;

Купрi – коефициентът, изразяващ ефикасността на подсистемата за управление на действията на i-ия компонент от подсистемата на основните средства;

Т – разглежданият период от време за реализация на Р_блс.

От своя страна, предвид важността на осигуряването:

…(5)

,

където

Кос.i – коефициентът, отразяващ потенциала на i-ия елемент от подсистемата за осигуряване;

т – броят на видовете осигуряване от i-ия елемент;

Косij – коефициентът, изразяващ потенциала на i-ия елемент от j-ия вид осигуряване от подсистемата за осигуряване.

Потенциалът на БЛС от състава на системата за сигурност може да бъде изразен със следната формула:


, …(6)

Където:

i – поредният номер на БЛС структури;

Pi – потенциалът на i-ата структура от състава на разглежданата БЛС, пряко свързана с експлоатацията на летателните апарати;

КБг.i – коефициентът, изразяващ степента на готовност и способност (способност) на i-ото формирование БЛС от състава на националната система, включваща структури от националните сили за сигурност;

Kос.i – коефициентът, изразяващ ефикасността на летателното, материално-техническото, тиловото, летищното и други видове осигурявания на дейността на i-ото формирование БЛС;

Купр.i – коефициентът, изразяващ ефикасността на подсистемата за управление на i-ото формирование БЛС.

Потенциалът на всяка БЛС, привличано за решаване на определени задачи, може да бъде конкретизиран, привързвайки го с посочените във фиг. 9. подсистеми и компоненти. Това би позволило да се сравняват потенциалите на групировки при изследване ролята на компоненти и подсистеми от структури на държавата, разглеждани в тяхното системно единство, за хода и изхода на оперативни действия при кризи с различен мащаб и степен на интензивност. В мирно време подобни групировки БЛС играят ролята на основен активен възпиращ фактор. Те са тактически формирования от състава на обща национална система и потенциалът им би могъл да бъде изразен по следния начин:


, …(7)

3.5. Принципи, етапи и възможности за изграждане и реализиране на безпилотните летателни системи в информационни операции.

Принципите върху които трябва да се изгради единната национална система и съответните оперативна и тактическа подсистеми са:

- икономичност - рационално разпределение и реализация на наличните ресурси и потенциали на база на точна и правдива информация в реалния мащаб на времето;

- централизирано управление и децентрализирано използване - съчетаване на предимствата на централизирано управляваната система с тези на децентрализирано използване на определени потенциали в зависимост от интереса на потребителя;

- съсредоточаване на усилията – адекватна по своята бързина и мощ реализация на потенциал, основана на коректна и удачно базирана във времето и пространството информация;

- непрекъснатост – постоянна реализация на способности в конкретни условия и поставени задачи;

- скритост – разрешена способност за ползване на продукта на системата само от страна на конкретни, предвидени в национална и международна нормативна уредба потребители.

Етапите на изграждане на системата, базирана на способности на БЛА са както следва:

- изследване на проблема, от обосноваване на необходимостта от изграждане на система от БЛА до нивото на крайното състояние, което трябва да бъде постигнато предвид националните приоритети. Този етап включва създаването на научна разработка като базисен документ за последващи действия;

- развръщане на система за подготовка на изпълнителски и ръководни кадри, способна да обслужва национални и международни нива;

- изграждане на същинската система със съответните съставящи я компоненти.

Успешното завършване на споменатите три етапа ще даде възможност за реализация на потенциал в рамките на бързо развиващо се направление в бойната практика.

1. Изхождайки от притежавания потенциал, безполотните летателни системи могат да изпълняват с необходимата ефикасност задачи, които не са по възможностите на пилотираната авиация, а именно продължително наблюдение и разузнаване от въздуха в силно негостоприемна среда, при изключване на възможността за загуба на човешки живот и пестене на време и ресурси.

1. Използването на безпилотните летателни системи осигурява глобален пространствен обхват на територията, възможност за наблюдение на зададени райони и разузнаване на обекти в различни диапазони от оперативното пространство в рамките на неговите дименсии – физически, кибер, психотронни, денем и нощем, в прости и сложни метеорологични условия, с възможност за получаване на необходимите информационни потоци с висока разделителна способност и предаване на информацията в реално време за целите на постигане на превъзходство в рамките на планирането и провеждането на информационни операции.

2. Важни предимства на безпилотните летателни системи са възможността за постоянен пространствен мониторинг при всякакви метеорологични условия, висока точност при обработка на данните чрез използване на GPS, ефективност при придобиването, обработката, разпределението и получаване на информация за оперативното пространството и средата за сигурност, с възможност за последващо интегриране на тази информация за целите на планирането и провеждането на информационните операции.

3. Безпилотните летателни системи в структурите за сигурност, заедно с използване на сателитни средства са мощно средство за добиване на информация, необходима за прогнозиране, анализ на средата, формирането на изводи, вземането на необходимите решения и управление на процесите, включително и тези за планиране и провеждане на информационните операции.

4. Безпилотните летателни системи в структурите за сигурност могат да бъдат възлов компонент на голяма интегрирана информационна система с различно базиране (включително и космическо), предназначена за решаване на широк спектър от задачи в интерес на националната сигурност, икономиката и опазването на околната среда. Те могат да бъдат ключов компонент от централизирана система за командване и управление, способна да решава с висока степен на ефикасност задачите за планиране и провеждане на информационни операции, осигурявайки децентрализирана способност за действия по осигуряване на информационни потоци до заинтересовани й потребители.