K1= [(α – β).(3α + β)3].P2
(1 – α).(a – α – β).(1 + a + 2a)2 (5)
K2= β.(3α + β)
(α – β).(a – α – β) (6)
Хомолозите на метана C2 – C10 са по-неустойчиви при еднакви температурни условия отколкото метана, което е видно от данните за константите на равновесие на реакциите на конверсия на метана, етана и пропана с водна пара, приведени в табл. 6. Термодинамичните разчети са показали, че при 3000С и по-висши хомолози на метана присъстват в конвертирания газ в нищожни количества.
Табл. 6 Константи на равновесие на реакцията на конверсия на метана, етана и пропана в водна пара
Температура, 0С
|
KCH4
|
KC2H6
|
KC3H8
|
327
427
527
627
727
827
|
5,058.10-7
2,687.10-4
3,120.10-2
1,306
26,56
3,133.102
|
3,805.10-7
1,467.10-2
43,281
2,268.104
3,505.106
2,184.108
|
5,686.10-8
0,2015
1,775.104
1,331.108
1,716.1011
6,084.1013
|
Термодинамичните изчисления на паровата конверсия на алифатните въглеводороди, започваща от 3000С, може да бъде водена използвайки уравненията за парова конверсия на метана (2) и окиси на въглерода (3), а също и уравнението за парова конверсия на хомолозите на метана в метан (1).
Паровата конверсия на въглеводородите се провежда така, че на катализатора да не се отлага въглерод. Закоксуването с въглерод върху катализатора може да доведе до неговото разрушение и увеличаване на съпротивлението на катализаторния слой. Затова едновременно с описаните по-горе изчисления се правят и разчети на термодинамичното равновесие на реакциите с възможно образуване на въглерод в системата по една от следващите реакции:
Сподели с приятели: |
