Постоперативна рехабилитация при деца на функционално равнище на езиково развитие

В тази група са децата, които са оперирани в този етап от лингвистичното си развитие, както и оперираните много по-рано, но които в определен момент също достигат до това ниво на развитие.За тях е характерно иницииране на разговор, коментар, отговор на въпрос, словесни шеги, словесно противопоставяне. Това е етапът, на който комуникацията е приятна и желана. За целта се използват подходи с неречеви звуци, както и речевите функции за целите на рехабилитацията на функционално развитие.

Пътят и стъпките за езиковото развитие на дете с КИС е същия, както и при децата в норма. Доказано е, че колкото по-рано се извърши операцията, толкова по-малък ще е езиковия дефицит и по-кратко времето за неговото преодоляване. Овладяването на езика при децата с КИС включва следните основни принципи:

• 
  Съществува неразривна връзка между слуха и развитието на езика
  
• 
  Светът е място, за което се разказва
  
• 
  Всяка възможност за слушане е и възможност за говорене
  
• 
  Езиковото развитие се осъществява в процеса на взаимодействие с езиково зрели личности
  

Интересът към тази форма на обучение се определя от социалния, икономическия и педагогическия характер на специалното образование, което по своята същност е реална изолация на лицата страдащи от нарушения в психо-физическото развитие.

Интеграцията е нормализация, предоставяне възможност на детето за индивидуализирано обучение в обикновен или специален клас на масовото училище.Счита се, че такава форма на обучение е ефективна за по-голямата част от децата с увреден слух, тъй като поведението и езиковото равнище на интегрираните деца в една или друга степен се повишават в сравнение с тези, които се обучават в специални учебни заведения.

Все още между специалистите не съществува единно мнение, кой може да бъде интегриран в системата на на общото образование. Едни считат, че ако детето освен увредата в слуха страда от допълнителни дефекти в развитието, възможностите за интеграция не трябва да се надценяват. За други е присъщо становището, че никога не е възможно да се интегрират в образованието всички слабочуващи и глухи деца. Някои считат, че интеграцията на слабочуващите не е проблем, обаче трудности могат да се появят почти при всички глухи деца.

Успехът на интеграцията се поставя в пряка зависимост от равнището на владеене на речта, нейната комуникативна функция, а в други с наличието на добри слухови остатъци, позволяващи ползването на звукоусилваща апаратура и отсъствието на други допълнителни увреждания. Отбелязва се при това, че степента на запазения слух е важен, но не и основен показател при решаване на въпроса за настаняване на детето в специално училище или да се обучава в масово училище.

В развитите страни, където са осъзнали важността на ранната интервенция, рехабилитацията на слухоувреденото дете започва от 0 години, от момента на откриване на глухотата. Екип от специалисти който включва сурдопедагог, психолог, социален работник, посещава детето още в болницата, а след това в дома му, където се работи с цялото семейство. Разработената индивидуална програма за ранна рехабилитация дава възможностда се подбере за детето най-подходящата форма на обучение в интегрираните структури. Препоръчват се още от първите години от живота на детето съвместни действия на здравните, социалните и образователни служби, като по този начин се набляга на партньорството между родителите, децата, местните образователни власти и други служби.

Като разделят понятията пълна и частична интеграция немските специалисти представят подробна класификация на децата с увреден слух като ги разделят на 9 степени/нива/ съобразно формите на интегрирано обучение:

• 
  Първа степен-деца, способни да се обучават в класовете на масовото училище, разполагащо със звукоусилваща апаратура и висококвалифицирани специалист/сурдопедагог/.
  
• 
  Втора степен-деца, способни да се обучават в класовете на масовото училище, разполагащо със звукоусилваща апаратура.Тези деца се нуждаят от постоянна или епизодична квалифицирана помощ на сурдопедагог за корекция и развитие на устната реч.
  
• 
  Трета степен-деца, способни да се обучават в класовете на масовото училище, но се нуждаят от постоянни занятия по развитие на словесната реч, корекция на устната реч и формиране на слуховото възприятие. Необходимо е разработването на специални индивидуални програми за корекционната работа.
  
• 
  Четвърта степен-деца, способни да се обучават в специални класове на масовото училище.Тези деца се обучават от специалисти по специални програми. По някои общообразователни предмети като рисуване, физическо, трудово и др. са заедно с чуващите деца.
  
• 
  Пета степен-деца, способни да се обучават в специални класове на масовото училище по специални програми и учебници.
  

Останалите деца със слухови недостатъци не могат да се обучават в масово училище.

• 
  Шеста степен-деца, способни да се учат по специални програми в дневно училище/приходящи/. В конкретния случай интеграцията е възможна чрез осъществяване общуване на детето с връстниците му в извънкласно време. Тази степен се определя като частична изолация/сегрегация/.
  
• 
  Седма степен-деца,които се обучават в специално училище-интернат.
  
• 
  Осма степен-деца, с увреден слух с наличие на допълнително увреждане. Те се нуждаят от непрекъснати грижи и постоянно корекционнообучение.
  
• 
  Девета степен-деца с нарушение в слуха, усложнено от умствена недостатъчност. Те се нуждаят от постоянно обслужване в условията на интерната. Задачата е да се подготвят за елементарна трудова дейност.
  

Успехът на интеграцията в значителна степен зависи от усилията на масовия учител, в чийто клас е детето. Необходими са му специални знания, свързани с проблемите на глухото или слабочуващото дете и умения да му се помогне. Определено значение има и психическата готовност на самата група да приеме интегрираното дете като равностоен партньор в игровата и учебна дейност. В групата, където е прието детето, трябва да се създадат оптимални условия за зрително възприемане на устната реч и максимално използване на слуховите остатъци.

В различните страни се утвърждават разнообразни форми за интеграция.

Така в Дания за слуховоувредените е утвърдена следната практика на съвместно обучение:

• 
  обучение на детето в клас на масовото училище;
  
• 
  клинично обучение-специалистът, назначен като учител в масовото училище, провежда уроци /или занятия/ в специално за тази цел помещение. Това се прави в случаите, когато децата с увреден слух срещат специфични трудности в овладяването на знания по общообразователните предмети;
  
• 
  специални класове в масовото училище;
  
• 
  учебни центрове за деца със сложен дефект. В тях има интернатни места за нормални деца, живеещи извън града или селището;
  
• 
  специални училища, в които работят сурдопедагози и висококвалифицирани учители по отделните общообразователни предмети.
  

• 
  интегриране на слабочуващи деца в класове на масовото училище;
  
• 
  организиране на специални класове и групи за глухи деца в масовото училище;
  
• 
  училище за глухи деца, обединено с масово училище;
  
• 
  училище за глухи деца, което осъществява редовни контакти с няколко масови училища.
  

Достатъчно богат опит на интегрирано обучение за деца с увреден слух съществува в Швеция. Във всеки клас на масовото училище могат да се приемат до пет деца с увреден слух. Тези деца са били обучавани по чистия устен /орален/ метод. Към тях е прикрепен ресурсен учител-сурдопедагог който развива тяхната устна реч и консултира техните родители. Масовото училище е снабдено със звукоусилваща апаратура за фронтална и индивидуална работа. Учениците от тези класове често посещават училището за глухи, където с удоволствие общуват със своите връстници.

В Англия се осъществяват три вида интегрирано обучение:

1.Децата с увреден слух са напълно интегрирани в класове на масовото училище по всички учебни дисциплини.

2.Децата с увреден слух се обучават в специални класове на масовото училище, но в часовете по някои учебни дисциплини се обучават съвместно с чуващите деца.

3.Децата с увреден слух се обучават по специални програми и технически средства под ръководството на специалисти, но в извънкласните и извънучилищни дейности се интегрират с чуващи деца.

Отговорен за интеграцията в часовете, в които се провежда съвместно обучение е старшият учител в масовото училище. За цялостната корекционна работа, включително и за организацията и комплектоването на специалните групи и класове отговаря речевият педагог. Той работи в тясно сътрудничество с учителите, които преподават в класовете, където се интегрират глухи и слабочуващи деца.

Според Рене Мюлер, швейцарски сурдопедагог, който близо десет години наблюдава и изследва процеса на интегрирано обучние в родината си, условията, ограничаващи училищната интеграция, не се крият в детето и не зависят от степента на увреждане на слуха. Най-често причина за неуспешното интегриране са грешките, допускани в семейната среда и обществото, както и неправилния подход към детето и неговите проблеми. Той изтъква, че докато третираме децата с уврежден слух като инвалиди и като „ненормални”, много учители няма да искат да ги учат. Мюлер смята, че е време да изоставим „призрака на дефектите”, защото те се крият не в детето, а в нас, в семейството, в рехабилитационната служба, в училището. Той провежда детайлни изследвания на постиженията на децата с увреден слух, които посещават масови училища. Резултатите показват , че децата, които учат в обикновени класове , нямат по-малки способности, нито по-нисък социален статус от нормално чуващите си съученици и по своите възможности съвсем не са толкова изостанали от тях. Това показва, че децата с увреден слух не трябва да се възприемат като бреме за учителя в масовото училище. Според швейцарският учен това са нормални деца, които не чуват всичко или чуват неправилно и могат почти толкова, колкото и чуващите деца. Затова той дава следното определение на интегрираното обучение - това е ситуация, „когато децата с увреден слух учат и се възпитават без никакви ограничения заедно с децата, които чуват нормално”./1/ Ако у учителите и чуващите деца има изградена правилна представа за възможностите и особеностите на хората с увреждания, тяхното интегриране от най-ранна детска възраст ще бъде много по-успешно, както и последващата им социализация ще бъде наистина пълна.

Обучението на деца с увреждания заедно със здравите им връстници в общообразователните структури под различни форми всъщност не е ново явление. В България има достатъчно глухи и тежкочуващи, получили образованието си в масови училища, които се радват на пораснали внуци.

Това са вече няколко поколения хора с различна степен на увреждане и на различна възраст изгубили слуха си, които демонстрират обаче едно добро ниво на комуникация и обща култура и които много по-естествено и безболезнено се вграждат в обществото на чуващите.

Днес в България е факт регламентирано интегрирено обучение на деца със специални образователни потребности. В процеса на интегриране вземат активно участие много и разнообразни фактори: държавни органи, правителствени и неправителствени организации, високо компетентни специалисти с различна квалификация. Всеки от тях има определени функции в зависимост от конкретните потребности на детето.Оптималното взаимодействие между тези фактори осигурява по-добри резултати в непосредствената учебно-възпитателна работа с тези деца. В по-широк мащаб това е залог за по- високо равнище на социална интеграция.

През последните години у нас бяха обсъдени редица актуални проблеми на цялостната дейност с всички лица със специални образователни потребности. Взети са важни решения. В редица насоки е създадена качествено нова нормативна база, регламентираща както организацията на учебно-възпитателната работо с децата със специални образователни потребности, така и сложните социално-психологически, професионално-трудови, здравно-профилактични, корекционно-терапевтични и други дейности с всички лица с нарушения в развитието. Съществено значение за конкретната работа на специалистите, занимаващи се с тези деца имат, имат следните документи :

• 
  Закон за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, приет през 1995 г., както и Правилник за приложението на закона. В този закон се изтъква, че трябва да се осигурят възможности за интегрирано обучение на деца инвалиди в общи и в специални паралелки. Според правилника за приложение на закона МОН /Министерство на образованието и науката /има не само правото, но и задължениета да осъществи на практика различни форми на интегрирано обучение.
  
• 
  Закон на народната просвета /последна версия от 2002 г./, както и правилника за неговото приложение. В този документ се предвиждат съвместни мерки спрямо децата със специални образователни потребности .Имат се предвид както децата от предучилищна възраст, така и тези от училищна възраст. Предвижда се интегрирано обучение.Дава се право на всяко дете и родителите му да избират училището и вида на обучение.
  
• 
  Наредба №6 на МОН относно обучението на деца със специални образователни потребностии/или хронични заболявания,приета през 2002 г. В този докуметн на качествено ново равнище се регламентира цялостната дейност, свързана с издирването, проучването, диагностиката и приемането на деца и ученици със специални образователни потребности в различните учебно- възпитателни и професионални заведения. Заслужава внимание и фактът, че за първи път в подобен нормативен документ става въпрос за деца със специални образователни потребности. Налице са сполучливи указания за организацията на работа както в специалните детски градини и училища, така и във връзка с интегрираното обучение на децата със специални образователни потребности в масовите училища. Уточняват се редица подробности относно индивидуалните учебни програми за деца със смесени нарушения, както и изискванията за отразяване на динамиката в развитието на всеки ученик.
  

Национален план за интегрирано обучение, одобрен и приет със закон през 2003 г. Във връзка с това се въвежда новата педагогическа длъжност „Ресурсен учител”. В този нормативен документ се разкриват същността, целите и задачите на интегрираното обучение обучение на децата със специални образователни потребности. Голямо внимание се отделя на необходимостта от разработване на индивидуални програми на децата, от привличане на родителите като партньори в процеса на обучението, от създаване на подходяща архитектурна среда и съвременно техническо оборудване съобразно потребностите на различните категории деца със нарушения.

Разкриват се също функциите на ресурсния учител, взаимодействията му с учителите в масовото училище и с родителите. Мотивират се изискванията за създаване на ресурсни центрове, където децата ще получават системна помощ и подкрепа.Специално внимание се отделя на _{въпроса} за подготовката на ресурсни учители с висока професионална компетентност.

• 
  Закон за интеграция на хората с увреждания, приет през септември 2004 г. и влязъл в сила от януари 2005 г. Чрез този нормативен документ се осигуряват гаранции на хората с увреждания в редица отношения- относно тяхната равнопоставеност, права, подкрепа, интеграция в условията на естествената социална среда./3/
  

Особено важно е, че за реализирането на този закон се създава Национален център за интеграция на хората с увреждания. За практическото изпълнение на държавната политика за интегриране на тези личности се създава Агенция за хората с увреждания. Задачата им е да се създаде и поддържа информационна база от данни за хората с трайни увреждания.

• 
  Ранната рехабилитация изисква ранно откриване на глухотата и осигуряване навременно започване на компенсаторната и корекционната работа, с което не се допуска или се свежда до минимум отклонението в развитието на децата;
  
• 
  Осигурява навременно слухопротезиране, което води до оптимално функционално усъвършенстване на остатъчния слух и на тази основа до подобряване на речта, т. е. възможността за контакт;
  
• 
  У децата започва да се изгражда реч и потребност от говорно общуване в естествената за това възраст, с което се доближават до нормата. Така те срещат по-малко затруднения при общуването си с чуващите връстници, особено ако рехабилитацията протича в условията на интегрирано обучение;
  
• 
  Съвместните занятия, игри и празници с чуващите деца позволяват на глухото дете да натрупа социален опит, който то пренася и в контактите си извън учебното заведение и спомагат за неговата социализация. Ранното интегрирано обучение протича по-безпроблемно, защото във възрастта до три години и чуващите, и глухите деца са по-приспособими и по-непосредствени в общуването. Интеграцията е двустранен процес и за успешна интеграция можем да говорим само тогава, когато обществото приеме хората с проблеми като равностойни, осъзнае техните затруднения и е готово да им помогне. Чуващите деца се научават да възприемат нечуващите с техните особености, а техните родители преодоляват притесненията си и изграждат у себе си по-примиримо и толерантно отношение към инвалидите.
  

• 
  доказва се възможността за пълноценно обучение на деца с увреждания;
  
• 
  създаването на професионалисти за работа с тези деца и възрастни;
  
• 
  предлага се диференцирано развитие и обучение според вида и степентта на увреждането;
  
• 
  поема се грижата и за децата с множество увреждания;
  
• 
  осигурява се подходяща професионална подготовка на тези деца;
  
• 
  оформя се учебна среда според нуждите на децата,създават се специални технически средства;разработват се специални програми с цел рехабилитация на децата;
  
• 
  стимулира се създаването на организации, които да подпомагат хората с увреждания.
  

• 
  социалната изолация на деца със специални образователни потребности;
  
• 
  създаването на затворени общности;
  
• 
  поставяне на резки промени между децата със специални образователни потребности и децата без специални потребности./4/
  

Както отглежданите в семействата, така и настанените в специализирани институции деца с увреждания, често са обект на дискриминационно отношение и на остарели обществени нагласи.

Това обуславя необходимостта от създаването на Национален план за интегриране на деца с увреждания, които имат специални образователни потребности в системата на народната просвета.

Националният план е документ, който отразява държавната политика по отношение на децата със специални образователни потребности и очертава пътя на промяната в областта на образованието им с оглед интегрирането им в системата на народната просвета.

Образованието е право на всяко дете и в този смисъл интегрираното обучение се стреми да осигури достъп на всички деца до съответното подходящо достъпно и ефективно образование в тяхната общност. Това образование започва в семейството и обхваща формални и неформални инициативи за образованието в рамките на общността. То е и подход, който поставя детето в центъра на образователния процес и признава, че децата са личности с различни потребности от обучение.

В този смисъл интегрирането на децата с увреждания е процес, който изисква изпълнението на редица дейности, насочени към промяна на законодателство, ресурси и осигуряване, промяна на обществените нагласи, промяна на подхода в училище, подкрепени активно от родители и обществеността.

В Националния план са формулирани следните принципи на интегрирано обучение:

1.Всяко дете има право на равен достъп до образование;

2.Всяко дете е уникална личност със своите качества,интереси,способности и образователни потребности;

3.Всяко дете със специални образователни потребности има право на достъп до обикновените детски градини и училища,които трябва да му осигурят обучение, насочено към детето и неговите потребности;

4.Всяко дете със специални образователни потребности има право да се обучава по индивидуални образователни програми, съобразени с неговите възможности и потребности;

5.Обикновените детски градини и училища, в които са интегрирани деца със специални образователни потребности, създават толерантно общество и постигат образование за всички./8/

Официално началото на интегрирано обучение на глухи деца в град Бургас е поставено през 1993 г., когато на Общинска сесия през месец май е решено да се открие паралелка за деца с увреден слух към помощно училище, която е изнесена в ОУ”П.Яворов” в к-с”Лазур” и група за за деца с увреден слух в ЦДГ№27”Брезичка” в к-с „Славейков”. През следващата учебна година паралелката официално преминава от помощното към масовото училище. Преди това децата с увреден слух са се обучавали в София и Пловдив в специални училища. Ограничен брой тежкочуващи деца са посещавали масовите учебни заведения на Бургас.

През учебната 1993 г. първи клас са приети 10 деца със увреден слух, с които работят учител, възпитател и слухово- речеви рехабилитатор. Нови паралелки с първокласници се откриват през 1997 г. -11 деца, през 2000 г.- 8 деца и през 2002 г.- 6 деца. След завършване на основно образование децата от първия випуск продължават обучението си в ПГ по туризъм „Ас. Златаров” гр. Бургас като обособен клас. Следващите два випуска продължават в същата гимназия, но са разпределени по двама или трима в различни специалности.

Според д-р Ивон Чани интегрирането има три равнища: локално, социално и функционално. Локалното интегриране означава, че групата на децата с увреждания е разположена в същата сграда на децата без нарушения, но между тях няма почти никакъв контакт. Социалното интегриране отива по-нататък: въпреки, че двете групи са разделени за урочна работа, има някои общи дейности в свободното време като хранене, игри, екскурзии. Функционалното интегриране е на лице, когато децата с увреждания се обучават заедно с тези без увреждания /частично интегриране/ или са заедно през цялото време, прекарано в училището/пълна интегриране/./4/

Интегрането може да бъде разгледано и като:

• 
  реално ефективно интегриране, изцяло подпомагано отстрани
  
• 
  формално/”студено”/ интегриране без специална педагогическа помощ.
  

От септември 2004г. интегрането е функционално. Всяко дете посещава възрастовата си група, а слухово-речеви рехабилитатор работи с него индивидуално. За изминалите почти 15 години в кабинета за слухово-речева рехабилитация са се обучавали 45 деца с увреден слух .Част от тях продължават обучението си в ОУ”П.Яворов” в специални паралелки, но много са интегрирани в масови учебни заведения в гр. Бургас и Бургаска област. Следователно, за децата с увреден слух в Бургас е налице реално интегриране, защото са налице необходимите предпоставки за това. А те са:

• 
  Закони,наредби,предлагащи интеграция и нейното финансово осигуряване.
  
• 
  Подготовка на учители за интегрирано обучение/ и за масовото училище, и за специалното обучение/.
  
• 
  Намален брой ученищи в клас.
  
• 
  Гъвкави учебни програми.
  
• 
  Индивидуален подход в обучението.
  
• 
  Технически средства.
  

• 
  Ранна диагноза, ранна интервенция.
  
• 
  Личност и способност на детето.
  
• 
  Нагласа на учителите.
  
• 
  Нагласа на съучениците.
  
• 
  Взаимодействие между специалния учител, масовия учител и родителите./4/
  

Съществуването на юридически регламентирана документация за интегрирано обучение ; броя на децата в групите е намален; за всяко дете се изработва индивидуална програма, по която се работи; децата са слухо протезирани с модерни апарати или с кохлеарни импланти; детската градина разполага с модерна апаратура за рехабилитация. Слабо звено в процеса на интегрираното обучение на децата с увреден слух е квалификацията на учителите. Само пет от тях са с нужната квалификация, а децата са разпределени във всички възрастови групи.

При субективните предпоставки нещата стоят значително по-добре. Всички деца са ранно диагностицирани, слухопротезирани, с нормален интелект. Нагласата на учителките, макар че не всички са със специално образование е положителна, защото всяка от тях е работила в различен период от време в тяхната група, знае техните особености, присъствала е на семинари и практикуми, провеждани в детското заведение. Всяка от преподавателките по подходящ начин, в зависимост от възрастовата група, е разговаряла с чуващите деца и ги е подготвила за срещите глухото дете. Но самите деца също се познават помежду си, защото години наред са играли заедно навън, били са на съвместни занимания и развлечения.

Срещите между масовият учител, слухово-речевия рехабилитатор и родителите са ежедневни. Това допринася за една добра координация и съгласуваност на рабтата у дома и в детската градина.