Философия на ежедневието предговор

Спомена, че колективната душа при хората е въпрос на избор т.е. според интересите. Значи ли това, че сме част от някоя колективна душа в по-висшите светове, въпреки че там телата ни са недооформени? Възможно ли е в по-фините светове да се срещат единаци? Това значи, че нямат никакви сходни интереси с останалите колективни души или това е следствие на илюзии?

Ти твърдиш, че ние сме вечни. Според теб умственото тяло се запазва дълго (но не е вечно) - така ще бъде и с останалите тела... рано или късно се разпадат.

И след като си развил нисшите си три тела отново ли се прераждаш или почваш да служиш да Всеобщото Единство?

Нещо не ми е ясно за тялото ни във Върховния Абсулют - това акашовите записи ли са? Каква роля игра това тяло?

Какво е значението на думата “личен”. Все пак нали всичко е едно цяло. Ти уважаваш ли личните неща на хората? Има дадени територии (психологически или материални), чието нарушение човек не търпи и пази ревностно. Правилно ли е това или е продукт на нашите илюзии. Реално погледнато всичко е общо и всеки има право на това ,което имаш ти, но все пак не би ти станало приятно, ако човек влезе в къщата ти и започне да руши мебелите и вещите ти.

Не разбирам какво наричаш чакри и каква полза имат?

Когато нисшите светове са по-въздействащи от висшите, това значи ли, че висшите са недостатъчно развити или това е в резултат на друга причина?

В главата “За здравето” пише, че пълните хора се подават на своите чувства. Искаш да кажеш, че храната и движението не помагат в кризисни ситуации или че просто чувствителните хора се сещат повече за храна и съзнават нуждата си.

Щом чувствата са по-силни от разума, менталното тяло по-слабо развито ли е? И изобщо етапа на развитие на менталното тяло има ли някаква връзка с умствените способности на хората?

Нали ги знаеш бебешоците. В началото на своя живот предполагам, че имат ясни спомени, но не ми е ясно дали съзнават това ,което им се случва или те първа имат да осъзнават. И това, което най-вече ме интересува, но не мога да разбра е – в предишния си живот те са имали някакво съзнание, но това съзнание не се губи, но сякаш в началото на човешкия живот съзнанието не съществува и детето си го изгражда. А всъщност то си припомня нещата. Може ли да стане ясно кога си изгражда съзнанието и кога си припомня. И ако децата си имат изградено съзнание (дори понякога повече от нас )защо толкова лесно се подават на внушения и изобщо защо са толкова не наясно с нещата.

Акашовите нива са най-фината част на съответния свят. Така все едно човешката аура се разкъсва и не е едно цяло. Ясно ми, че акашовите записи са като холограми, но как се свързват в аура?

Не разбирам нещо много съществено. Каква е ролята на Върховния Абсулют като едно от седемте ни тела. Може би по този начин се изразяваме като част от Бога. Но ние така или иначе сме част от него, притежавайки останалите 6 тела.