Физически факултет

По тези причини завършилите програмата могат да се реализират в народни обсерватории, планетариуми, музеи, центрове и организации за популяризиране на науката и лектори пред неспециализирана публика, като: астрономи, специалисти по обработка на данни, научно-технически персонал, популяризатори на науката и лектори пред неспециализирана публика.

Магистърската програма е платена, с продължителност 4 семестъра. Не се полага приемен изпит. Приемат се кандидати, завършили бакалавърска или магистърска степен (от всички специалности) със среден успех не по-нисък от „добър“, като класирането им става по документи. Обучението е задочно и започва през зимния семестър. Ако студентът при предишното си обучение е положил изпити по някои от изучаваните дисциплини в равен или в по-голям обем, оценките могат да бъдат зачетени по преценка на ръководителя на магистърската програма, след съгласуване с преподавателя по съответната дисциплина.

През първите два семестъра на магистратурата са заложени задължителни курсове, съдържащи необходимите за всеки астроном базисни знания по математика, физика, метеорология и оптика, а също и основите на теоретичната и практическата астрономия. През втория семестър са предвидени курсът „Комуникация на астрономията“ и изцяло практическият „Астрономически наблюдения“.

През втората година на обучението в набор от изборни курсове се разглеждат историческото развитие на астрономията, съвременните ни представи за близката и далечната Вселена и практически аспекти на наблюдателната астрономия и на популярното представяне на актуални астрономически теми и открития пред разнородна аудитория.

Магистърската програма завършва със защита на дипломна работа, която трябва да съдържа популярно представяне на актуален астрономически проблем. Част от оценката се формира според умението за представяне на темата пред разнородна аудитория.

Обучението е с основна продължителност от два семестъра. Тя предвижда усвояването на 3 задължителни дисциплини, които носят общо 15 кредита и 180 часа аудиторна заетост. Дипломната работа носи 15 кредита с еквивалентен хорариум от 200 часа през втория семестър. Избираемите дисциплини са общо 17, от които студентът трябва сумарно да придобие не по-малко от 30 кредита.

По програмата могат да се обучават лица, които имат образователно-квалификационната степен „бакалавър“ или „магистър“ по физика или математика. На студентите, които не са слушали избираемите курсове по геофизика от бакалавърската степен по физика, тези курсове се препоръчват приоритетно като избираеми в магистърската степен.

Приемат се кандидати за субсидирано обучение и в платена форма. Кандидатстващите за места, субсидирани от държавата, полагат приемен изпит по физика. Кандидатстващите за платена форма на обучение се класират без изпит, по средния успех от дипломата за висше образование (успехът трябва да бъде не по-нисък от добър). Програмата започва през зимния семестър.

 Магистърска програма: Геофизика
Срок на обучение: 4 семестъра

Форма на обучение: редовна / задочна
Ръководител: доц. д-р Ренета Райкова

тел.: 02/8161 389

е-mail: rraykova@phys.uni-sofia.bg
Магистърската програма Геофизика има специализиращ характер. Тя дава задълбочени знания и практически умения, които обхващат основните направления на съвременната геофизика. Програмата дава възможност на завършилите магистри да работят като научни работници в научноизследователски институти и фирми, изпълняващи научни задачи – например в областта на сеизмологията, екологията, отбраната и др. Значителна част от подготовката е насочена към проблемите, свързани с търсенето, проучването и добива на полезни изкопаеми, както и в инженерни и други работи, изпълнявани от различни фирми и институти. Всички завършили имат необходимата основа да се насочат и към преподавателска дейност във висшите училища. Специалисти геофизици се търсят в чужбина, където вече имат реализация значителен брой наши възпитаници.

Кандидатите, които имат образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“ в направленията на природните науки, следва да преминат 4-семестриален курс на обучение. То предвижда през първите два семестъра обучение по 11 задължителни дисциплини с общо 825 часа аудиторна заетост. През останалите два семестъра програмата се препокрива с тази от двусеместриалната форма на обучение.

Приемат се кандидати за субсидирано обучение и в платена форма. Кандидатстващите за места, субсидирани от държавата, полагат приемен изпит по физика. Кандидатстващите за платена форма на обучение се класират без изпит, по средния успех от дипломата за висше образование (успехът трябва да бъде не по-нисък от добър). Програмата започва през зимния семестър.
 Магистърска програма: Метеорология
Срок на обучение: 3 семестъра

Форма на обучението: редовна/задочна
Ръководител: доц. д-р Николай Рачев

тел.: 02/8161 289

е-mail: nick@phys.uni-sofia.bg
Магистърската програма по метеорология в специалност Астрофизика, метеорология и геофизика има специализиращ характер. Тя дава задълбочени знания и практически умения, които обхващат основните направления на съвременната метеорология и физиката на атмосферата и океана.

Обучението е с продължителност три семестъра, всеки по 15 седмици. В първия и втория семестър се предвиждат минимум 645 часа аудиторна заетост, които трябва да носят минимум 60 кредита, като минималният брой кредити за един семестър е 30. Задължителните дисциплини за двата семестъра са 6 с общ хорариум 375 часа; те носят общо 36 кредита. Избираемите дисциплини са минимум 6 с общ хорариум 270 часа и носят 24 кредита. На студентите, които не са слушали избираемите курсове по метеорология от бакалавърската степен по специалността Астрофизика, метеорология и геофизика, тези курсове се препоръчват приоритетно като избираеми в магистърската степен. В третия семестър се предвиждат 75 часа аудиторна заетост за 1 задължителна дисциплина (6 кредита), 90 часа задължително метеорологична практика (9 кредита) и 200 часа за подготовка на дипломна работа (15 кредита). При задочната форма на обучение аудиторната заетост е намалена с до 50% спрямо тази на редовното обучение.

По програмата могат да се обучават лица, които имат образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“ по специалности от професионално направление 4.1 „Физически науки“, или по специалности от професионално направление 1.3 „Педагогика на обучението по“: „Физика и математика“, „Физика и информатика“ или „Химия и физика“.

След завършването си магистрите по физика с квалификация по метеорология могат да работят в изследователските и оперативните отдели (в София и страната) на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН, в Геофизичния институт на БАН, като метеоролози в звената, обслужващи гражданската и военната авиация, в системата за борба с градушките, в системата на Министерството на околната среда и водите и в други организации, където са необходими специалисти с квалификация по метеорология. Всички завършили имат необходимата основа да се насочат и към преподавателска дейност във висшите училища. Много наши възпитаници вече имат добра реализация в чужбина.

Приемат се кандидати за обучение в субсидирана и в платена форма. Всички кандидатстващи за места, субсидирани от държавата, трябва да положат конкурсен изпит. Кандидатстващите за платена форма на обучение се класират без изпит, по средния успех от дипломата за висше образование (ако успехът е не по-нисък от добър).

Магистърската програма започва от зимния семестър.

а) имат образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“ в направленията „Природни науки“ (химия, биология, науки за Земята), „Математика и информатика“ или други подходящи специалности (например, от областта 5. „Технически науки“, специалности 3.9. „Туризъм“, 6.1. „Растениевъдство“, 6.5. „Горско стопанство“);

б) имат образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“ с учителска правоспособност по природни науки и/или математика и информатика.

Първият и вторият семестър са предвидени за дисциплини от базисното обучение по физика, които са задължителни. Общият хорариум за двата семестъра е 825 часа, които носят 60 кредита (по 30 на семестър). В третия и четвъртия семестър са предвидени минимум 645 часа, които да носят минимум 60 кредита, като минималният брой кредити за един семестър е 30. Задължителните дисциплини за двата семестъра са 6 с общ хорариум 375 часа и носят общо 36 кредита. Избираемите дисциплини са минимум 6 с общ хорариум минимум 270 часа и трябва да осигурят минимум 24 кредита. Като приоритетно избираеми дисциплини се препоръчват и дисциплините от бакалавърската степен на специалност Астрофизика, метеорология и геофизика. В пети семестър се предвиждат 75 часа аудиторна заетост за 1 задължителна дисциплина (6 кредита), 90 часа задължителна метеорологична практика (9 кредита) и 200 часа за подготовка на дипломна работа (15 кредита). При задочната форма на обучение аудиторната заетост е намалена с до 50% спрямо тази на редовното обучение.

След завършването си магистрите по физика с квалификация по метеорология могат да работят в изследователските и оперативните отдели (в София и страната) на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН, в Национален институт по геофизика, геодезия и география като метеоролози в звената, обслужващи гражданската и военната авиация, в системата за борба с градушките, в системата на Министерството на околната среда и водите и в други организации, където са необходими специалисти с квалификация по метеорология. Всички завършили имат необходимата основа да се насочат и към преподавателска дейност във висшите училища. Много наши възпитаници вече имат добра реализация в чужбина.

Кандидатстващите за 5-семестриалния курс на обучение се приемат по средния успех от дипломата за висше образование (ако успехът е не по-нисък от добър). Приемат се кандидати само в платена форма на обучение.

Магистърската програма започва от зимния семестър.
 Магистърска програма: Физика на земята, атмосферата и океана
Срок на обучение: 4 семестъра

Форма на обучението: редовна/задочна
Ръководител: доц. д-р Гергана Герова

тел.: 02/8161 291

е-mail: guerova@phys.uni-sofia.bg

www; http://mg.phys.uni-sofia.bg/magfzao.html

Природните бедствия от меторологичен и геофизичен характер съпътстват нашето ежедневие и причиняват значителни социални и икономически загуби. Прогнозата и превенцията им изискват квалифицирани кадри с интердисциплинарна подготовка, както и умения за ефективно представяне на информацията пред различни аудитории, каквато студентите ще получат в настоящата магистърска програма.

Магистърската програма е платена, с продължителност 4 семестъра. Не се полага приемен изпит. Приемат се кандидати, завършили бакалавърска или магистърска степен (от всички специалности) със среден успех не по-нисък от „добър“, като класирането им става по документи. Обучението е редовно/задочно с начало през зимния семестър.

През първите два семестъра на магистратурата са заложени задължителни курсове, съдържащи необходимите базисни знания по математика, физика, метеорология, геофизика и приложението им в изучаването на природните бедствия. През втория семестър са предвидени курс "Комуникация на науката" и практики по метеорология и геофизика.

През втората година на обучението в набор от изборни курсове се разглеждат физика на климата, методите за прогноза и представяне на времето, екологични проблеми и пренос на замърсители, океанография, изследване на земетресенията, магнитното поле на Земята и геотермалните ресурси др. Специално внимание е обърнато и на методите за въздействие върху околната среда – геоинженерство.

Като резултат от успешното дипломиране на студентите се очаква те да са овладели както общи знания в областта на физиката, математиката, метеорологията, геофизиката и океанографията, така и умения за тяхното ефективно разпространение и представяне пред различни аудитории. Освен знания по физика на земята, атмосферата и океана, завършилите студенти се очаква да имат познания за природните бедствия, свързани с геофизични и метеорологични процеси, да могат да анализират техните последици и да разбират способите за тяхната превенция.

Магистърската програма завършва със защита на дипломна работа по актуален проблем в областта на меторологията, геофизиката, океанографията или природните бедствия. Част от оценката се формира според умението за представяне на темата пред разнородна аудитория.
Специалност Инженерна физика
 Магистърска програма: Квантова електроника и

лазерна техника
Срок на обучение: 3 семестъра

Форма на обучение: редовна
Ръководител: доц. д-р Стоян Куртев

тел.: 02/8161 887

е-mail: skourtev@phys.uni-sofia.bg

http://quantum.phys.uni-sofia.bg

Обучението е с продължителност три семестъра, всеки по 15 седмици. В първия семестър се предвиждат 330 часа задължителна аудиторна заетост – 5 изпита и една текуща оценка, които носят 30 кредита. През този семестър студентът трябва да избере тема и ръководител на дипломната си работа.

Изучаваните дисциплини през втория семестър са изцяло избираеми, което позволява мобилност на магистърското обучение. Ако студентите изберат да слушат предложените курсове, тези курсове автоматично стават задължителни и осигуряват необходимите 30 кредита. Студентите имат възможност да си набавят необходимите 30 кредита и като проведат обучение в сродни университети. Получените кредити трябва да са придобити от положени изпити в областта на квантовата електроника и лазерната техника. Разрешение за слушането на курсове в друг университет се получава от Катедрения съвет на катедра Квантова електроника при спазване на правилата на съществуващите програми за обмен на студенти. През този семестър е желателно студентът да навлезе в тематиката на избраната дипломна работа.

В третия семестър се предвиждат 3 задължителни дисциплини, осигуряващи 15 кредита, и време за дипломната работа, която дава още 15 кредита.

По програмата могат да се обучават лица, които:

а) имат образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“ по физика;

б) имат образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“ в направленията „Природни науки“, „Математика“ или в подходящи инженерни специалности;

в) имат образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“ с учителска правоспособност по природни науки и/или математика.

Завършилите магистранти могат да работят като преподаватели и научни работници във висшите училища в страната, научноизследователските институти на БАН, машиностроенето и електрониката, химическата промишленост, отбраната, здравеопазването, Министерството на вътрешните работи, Министерството на околната среда и водите, Българския институт по метрология и в производствени, търговски и консултантски фирми с предмет на дейност лазерна техника, оптика и оптични комуникации.

Приемът на кандидатите за места, субсидирани от държавата, става чрез утвърдения във Физическия факултет конкурсен изпит. За платено обучение приемът е без конкурсен изпит: класирането на кандидатите става по средния успех от дипломата за висше образование, който трябва да бъде не по-нисък от добър.

Завършилите тази магистърска програма имат възможността да продължат своето образование като докторанти в Софийския университет и други акредитирани висши учебни заведения у нас и в чужбина, а също и в научно-изследователските институти на БАН.

Магистърската програма започва от зимния семестър.

Програмата е предназначена за широк кръг специалисти – бакалаври и магистри в традиционни научни и инженерни специалности: Физика, Инженерна физика, и с учителска правоспособност по природни науки и/или математика от университетите в страната (София, Пловдив, Шумен и др.); бакалаври и магистри в направленията „Природни науки“, „Математика“ и завършили сродни научни направления във висши технически училища.

Приемът на студенти за места, субсидирани от държавата, става чрез утвърдения във Физическия факултет конкурсен изпит. За платено обучение приемът е без конкурсен изпит: класирането на кандидатите става по средния успех от дипломата за висше образование, който трябва да бъде не по-нисък от добър.

Структура на обучението: Обучението е в три семестъра, през първите два студентите посещават лекции и упражнения, а през третия изработват дипломната си работа. Обучението включва 12 курса и преддипломен стаж с общ хорариум 750 часа. За изработване на дипломна работа се предвиждат 150 часа. Аудиторната заетост е 630 часа, от които лабораторни упражнения 195 часа. Седмичната заетост през първия и втория семестър е съответно 26 и 22 часа. Изборните спецкурсове са с хорариум 180 часа. Студенти, които имат нужда от допълнителна подготовка, по преценка на преподавателите могат да слушат допълнителни курсове по индивидуален план. Обучението завършва със защита на дипломна работа, индивидуално определена за всеки студент от избрания от него не по-късно от началото на втория семестър научен ръководител. Магистърската програма Микроелектроника и информационни технологии, редовна форма на обучение (държавна поръчка и обучение срещу заплащане), започва през зимния семестър.

Магистрите по инженерна физика, завършили тази програма, могат да работят като преподаватели и научни работници във висшите училища на страната, научноизследователските институти на БАН, в търговски и консултантски фирми, които ще могат да покрият целия спектър от дейности, свързани с информационните технологии, включително и във всички предприятия, занимаващи се с изследване, проектиране и производство на МЕ елементи и електронна апаратура, машиностроенето и електрониката, химическата промишленост. Завършилите тази магистърска програма имат възможността да продължат своето образование като докторанти в Софийския университет и други акредитирани висши учебни заведения у нас и в чужбина.

Повече информация за магистърската програма Микроелектроника и информационни технологии можете да намерите на страницата на катедра Физика на твърдото тяло и микроелектроника на адрес http://fttme.phys.uni-sofia.bg/
 Магистърска програма: Микроелектроника и

информационни технологии
Срок на обучение: 3 семестъра

Форма на обучение: задочна
Ръководител: проф. дфн Стоян Русев

тел.: 02/8161 898

е-mail: scr@phys.uni-sofia.bg

http://fttme.phys.uni-sofia.bg/
Цел: Да даде задълбочени познания на студентите в областта на физичните основи на съвременната елементна база и технологичните процеси в микроелектрониката и информационните технологии.

Програмата е предназначена за широк кръг специалисти – бакалаври и магистри в традиционни научни и инженерни специалности: Физика, Инженерна физика и с учителска правоспособност по природни науки и/или математика от университетите в страната (София, Пловдив, Шумен и др.); бакалаври и магистри в направленията, „Природни науки“, „Математика“ и завършили сродни научни направления във висши технически училища.

Приемът на кандидати за места, субсидирани от държавата, става чрез утвърдения във Физическия факултет конкурсен изпит. За платено обучение приемът е без конкурсен изпит: класирането на кандидатите става по средния успех от дипломата за висше образование, който трябва да бъде не по-нисък от добър.

Структура на обучението: Обучението е в три семестъра, през първите два студентите посещават лекции и упражнения, а през третия изработват дипломната си работа. Обучението включва 12 курса и преддипломен стаж с общ хорариум 365 часа. За изработване на дипломна работа се предвиждат 75 часа. Аудиторната заетост е 230 часа, от които 86 часа лабораторни упражнения. Избираемите спецкурсове са с хорариум 92 часа. Студенти, които имат нужда от допълнителна подготовка, по преценка на преподавателите могат да слушат допълнителни курсове по индивидуален план. Обучението завършва със защита на дипломна работа, индивидуално определена за всеки студент от избрания от него не по-късно от началото на втория семестър научен ръководител. Магистърската програма Микроелектроника и информационни технологии, задочна форма на обучение (държавна поръчка и обучение срещу заплащане), започва през зимния семестър.

Магистрите по инженерна физика, завършили тази програма, могат да работят като преподаватели и научни работници във вис­шите училища на страната, научноизследователските институти на БАН, в търговски и консултантски фирми, като ще могат да покрият целия спектър от дейности, свързани с информационните технологии, включително и във всички предприятия, занимаващи се с изследване, проектиране и производство на МЕ елементи и електронна апаратура, машиностроенето и електрониката, химическата промишленост. Завършилите тази магистърска програма имат възможността да продължат своето образование като докторанти в Софийския университет и други акредитирани висши учебни заведения у нас и в чужбина.

Повече информация за магистърската програма Микроелектроника и информационни технологии можете да намерите на страницата на катедра Физика на твърдото тяло и микроелектроника на адрес http://fttme.phys.uni-sofia.bg/