СПЕЦИАЛНОСТ КОМУНИКАЦИИ И ФИЗИЧНА ЕЛЕКТРОНИКА

В магистърската програма Комуникации и физична електроника могат да се обучават студенти, които притежават: образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по Комуникации и физична електроника или физика и инженерна физика; образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“ по природни или инженерни специалности; образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“ с учителска правоспособност по физика, математика, химия.

Придобилите образователно-квалификационна степен „магистър-инженер“ по Комуникации и физична електроника в зависимост от модула, който са избрали, са подготвени да изпълняват следните дейности:

Модул 1. Комуникации

Да осъществяват конструкторска, технологична и изследователска дейност в областта на комуникациите; да извършват проучване, анализ, тестове и експлоатация на отделни модули, блокове, устройства и мрежи в областта на съвременните комуникации; да участват в производството, монтажа и настройката на комуникационни устройства. Работата по обслужване на мрежите за съвременните 4G и 5G стандарти.

Модул 2. Физична електроника

Да осъществяват конструкторска, технологична и изследователска дейност в областта на физичната електроника, да извършват проучване, анализ, тестове и експлоатация на технологични устройства на основата на плазмени източници, на големи плазмени установки и газови разряди; диагностика и поддръжка при плазмените технологии за отлагане на тънки слоеве, модификация на повърхности, плазмено ецване и др.

Приемат се кандидати за субсидирано обучение и в платена форма. Кандидатстващите в модул 1 за места, субсидирани от държавата, полагат приемен изпит по физика, а кандидатите за модул 2 – по физика или химия във Факултета по химия и фармация. Кандидатстващите за платена форма на обучение се класират без изпит по средния успех от дипломата за висше образование (успехът трябва да бъде не по-нисък от добър).

Завършилите специалността магистри са подготвени да се реализират като конструктори, специалисти по поддръжка и сервиз в областта на комуникациите и плазмените технологии във физичната електроника; специалисти, експерти, консултанти в държавни и частни фирми, научно-преподавателски и изследователски кадри.

Обучението се осъществява от екип от преподаватели от катедра Радиофизика и електроника, Физика на твърдото тяло и микроелектрониката, Квантова електроника, Оптика и спектроскопия. Студентите имат възможност за практика не само в България, но и в Ecole d’Ingenieurs (ECE-Paris, France), Aalborg University (Copenhagen, Denmark), Instituto Superior Technico (IST-Lisbon, Portugal), University of Bologna (Bologna, Italy), Бърно (Чехия) и др.

Програмата започва от зимния семестър и завършва с дипломна работа.

Приемат се кандидати за обучение както по държавна поръчка, така и за обучение срещу заплащане. Кандидатите в платената форма на обучение се класират по успех от дипломата за висше образование при минимален успех от дипломата добър 4.

За програмата могат да кандидатстват специалисти – бакалаври и магистри, завършили висши училища или висши технически училища, които желаят да придобият ОКС „магистър-инженер по комуникационна и компютърна техника“.

Магистър-инженерите от специалността Комуникационна и компютърна техника ще имат практически знания и умения по:

• Електронна схемотехника на аналогови и цифрови интегрални схеми – електроника на смесените сигнали

• Оптоелектроника и интегрална оптика

• Интегрални схеми и устройства за безжични мрежи

• Сензори и сензорна електроника

• Компютърни системи и технологии

• Цифрови сигнални процесори и микроконтролери

• Информационни технологии (директна и мрежова комуникация на апаратура и компютри);

• Комуникационни технологии;

• Оптични комуникационни мрежи;

• Безжични сензорни мрежи. Уеб базирани приложения;

• Аудио-визуални и информационни технологии;

• Графична среда и система за управление на експеримента LabView;

• Компютърно проектиране на електронни схеми;

• Безжични мрежи и протоколи;

• Обектно ориентирано програмиране.

Инженерите, завършили тази програма, ще могат да прилагат знанията си в практиката – като специалисти във фирми, занимаващи се с проектиране и приложение на компютърни и комуникационни системи – в индустриална или битова среда, в информационно-техническо обслужване, във високоспециализирано оборудване, в медицината, автомобилостроенето и роботиката; ще могат да се развиват в научно-изследователски лаборатории в България и чужбина, както и във висши училища като преподаватели.

за конкурсния изпит за всички магистърски програми (без МП

техника“) за учебната 2017/2018 г.

2. Закон на Нютон за гравитацията. Кеплерова задача.

3. Галилееви и Лоренцови трансформации. Специална теория на относителността.

4. Термодинамика на идеален газ. Термодинамични процеси. Първи и втори принцип на термодинамиката. Цикъл на Карно.

5. Молекулно-кинетичен модел на идеален газ. Разпределение на Максуел – Болцман.

6. Електрично поле. Електричен капацитет. Закони за постоянния ток. Правила на Кирхоф.

7. Магнитно поле. Сила на Лоренц. Движение на заредени частици в електрично и магнитно поле. Масспектрометрия. Ускорители на заредени частици.

8. Електромагнитна индукция. Променлив ток.

9. Уравнения на Максуел. Електромагнитни вълни в изотропни среди.

10. Плазма. Основни характеристики. Дебаевски радиус и плазмена честота.

11. Интерференция на светлината. Френелова и Фраунхоферова дифракция. Дифракционна решетка. Интерферометри.

12. Отражение и пречупване на светлината на границата на две среди. Поляризация.

13. Геометрична оптика. Оптични елементи. Формиране на изображението.

14. Топлинно излъчване. Закони за излъчване на абсолютно черно тяло.

15. Отделителна работа на електрона. Външен фотоефект. Ефект на Комптън.

16. Вълнови свойства на микрочастиците. Вълна на Дьо Бройл. Дифракция на електрони. Принцип за неопределеност на Хайзенберг.

17. Уравнение на Шрьодингер. Частица в потенциална яма. Водороден атом. Спин на електрона. Квантови числа.

18. Многоелектронни атоми, слоиста структура на атомната обвивка. Принцип на Паули. Периодична система на елементите.

19. Атомни спектри. Фина и свръхфина структура на спектрите.

20. Спонтанни и индуцирани преходи. Инверсна населеност. Лазери.

21. Ядрени сили и ядрени модели. Енергия на свързване. Делене и синтез на ядра.

22. Радиоактивност: α-разпадане, β-разпадане, γ-преходи. Ефект на Мьосбауер.

23. Зонна структура на електронния спектър в кондензирани среди. Електричeн ток в метали и полупроводници. p-n преход.

24. Електронни елементи. Биполярни и полеви транзистори. Операционни усилватели. Отрицателна обратна връзка.

25. Еволюция на звездите: раждане, еволюция и краен стадий на звездите. Термоядрени реакции в звездите. Диаграма на Херц-Шпрунг– Ръсел.
Литература:

Дечева В., Д. Съева. Физични основи на механиката. С., изд. „Д-р Ив. Богоров“, 2008.

Дечева В. Молекулна физика – лекции и задачи, С., изд. „Д-р Ив. Богоров“, 2005.

Илиев М. Н. Оптика. С., Университетско изд. „Св. Климент Охридски“, 1998.

Лалов И. Електромагнитни явления. С., Университетско изд. „Св. Климент Охридски“, 1993.

Минкова А. Атомна физика, лекции. С., изд. „Ромина“, 2000.

Балабанов Н., М. Митриков. Атомна физика. С., Университетско изд. „Св. Климент Охридски“, 1991.

Балабанов Н. Ядрена физика. Пловдивско университетско издателство, 1998.

Шишков, А. Полупроводникова техника. С., изд. „Техника“, 1994.

Николов Н., М. Калинков. Астрономия. С., Университетско изд. „Св. Климент Охридски“, 1997.

Иванчев Н., С. Петров, Л. Христов. Физика. С., изд. „Техника“, 1975.
Програма

за конкурсния изпит за магистърската програма

2. Диоди – PN-преходни, основни понятия, приложения – еднопътен, двупътен изправител, Грец-схема.

3. Шотки – диоди. Параметри и характеристики; приложения

4. Биполярни транзистори – основни параметри, характеристики и схеми на свързване

5. Полеви транзистори – видове, основни параметри, характеристики и схеми на свързване

6. Фотодиоди – P-i-N диоди – понятие за вътрешен фотоефект; режими на свързване; соларни клетки

7. Светодиоди – LED, понятие за електролуминесценция; основни параметри, видове; драйверни схеми за захранване с ток

8. Цифрови логически елементи – NAND, NOR, EXOR – таблици на истинност; реализация в TTL и CMOS логика; нива на единицата и нулата на входа и на изхода, основни параметри.

9. Тригери – RS-Flip-Flop; броячен Т-тригер; D-тригери; схеми и таблици на истинност; основни приложения.

10. Метални термосъпротивления – Pt100. Основни зависимости, свързване в схема за измерване на температура

11. Компютърни архитектури – формати на данните, вътрешна структура на централен процесор, структура и йерархия на паметта, система за прекъсване;

12. Файлова система. Логическа организация и физическо представяне;

13. Обектно ориентирано програмиране – принципи. Класове и обекти, оператори, шаблони, наследяване, полиморфизъм;

14. Структури от данни (стек, опашка, списък, дърво, граф). Основни операции. Реализация;

15. Компютърни мрежи. Еталонен модел. Интернет. Протоколи и интерфейси. Услуги.
Литература:

The Art Of Electronics – 2nd Edition Paul Horowitz &Winfield Hill http://wouterjan.deds.nl/The%20Art%20of%20Electronics%20-%20Horowitz%20&%20Hill.pdf

Schottky-barrier-diode http://ecetutorials.com/analog-electronics/schottky-barrier-diode/

TTL AND CMOS CHARACTERISTICS

http://www.lns.cornell.edu/~ib38/teaching/p360/lectures/wk09/l26/EE2301Exp3F10.pdf

LED Driver Designs

http://www.ti.com/lit/sl/snvy001/snvy001.pdf

Photodiode

https://en.wikipedia.org/wiki/Photodiode

Нина Джерманова и Иво Джерманов: Oснови на електрониката – From the Audion to the Zigbee, – прибори, схеми и задачи за лабораторен практикум, WiNi 1837, 2009; ISBN: 978-954-9437-03-4

Боянов, К., Хр. Турлаков, Д. Тодоров, Л. Боянов, Вл. Димитров, В. Желязков. Принципи на работа на компютърните мрежи и Интернет. Издателство Апиинфоцентър„Котларски“, 2003.

Тодорова, М. Обектно-ориентирано програмиране на базата на езика C++. Ciela, С., 2011.

Russell, S., P. Norvig, Artificial Intelligence: A Modern Approach (3rd ed.). Pearson Education Ltd., 2010.
Програма

на конкурсния изпит за магистърскa програмa „Оптометрия“

Отражение и пречупване на светлината. Приближение на геометричната оптика.

Сферични лещи. Формиране на образ. Цилиндрични и торични лещи.

Система от лещи. Кардинални равнини. Елементи на матричната оптика.

Аберации – сферична, хроматична, кома, астигматизъм, дисторсия.

Светлината като електромагнитна вълна. Разпространение на светлинни вълни.

Светлина в диелектрична среда. Поляризация на светлината.

Интерференция. Дифракция на Фраунхофер. Дифракция на Френел

Фотометрични величини.

Взаимодействие на светлината с органичната материята.

Зрително усещане и зрително възприятие. Дефекти на цветовото възприятие.

Структурни и функционални особености на окото. Зеница. Ретина.

Оптичен нерв и зрително-проводни пътища. Зрително поле.

Фоторецепция – фотохимични и биофизични аспекти. Видове фоторецептори.

Рефракционни особености на окото. Физическа и клиническа рефракция.

Зрителна острота. Методи и уреди за изследване на зрителна острота.

Клинична рефракция. Статична и динамична рефракция. Еметропия. Аметропия.

Хиперметропия и пресбиопия – видове; начини за корекция.

Миопия и астигматизъм – видове; начини за корекция.

Нарушения на преден очен сегмент.

Нарушения на заден очен сегмент.

Бинокулярно зрение. Кривогледство и амблиопия – видове; начини за корекция.

Слепота – причини, видове, профилактика.

Контактни лещи – параметри, корекция с контактни лещи, показания и противопоказания за корекция с контактни лещи.