Фокус група: работодатели съдържание



страница9/9
Дата08.07.2017
Размер1.12 Mb.
#25233
1   2   3   4   5   6   7   8   9

4.7.Въпроси за дискусия


Към подтема 4.1:

  1. Какво съдържание влагате в понятията „външна” и „вътрешна” фирмена политика?

  2. По кои ключови моменти в стратегическия планов процес е задължително да знаете мястото на заетите / синдикатите? Защо?

  3. Изложете в сравнителен план различията в стратегическото управление в МСП и ГФ. Кои моменти са дискусионни?

  4. Има ли връзка между процесния подход към управлението и стратегическата посока на развитие на фирмата?

Към подтема 4.2:

  1. Благоприятни ли са според Вас правните условия за функциониране на бизнеса у нас? Дайте примери!

  2. Какви нови форми на сдружаване са създадени в рамките на Европейския съюз?

  3. В достатъчна степен ли са решени законодателно въпросите, свързани с правната закрила на субектите, които създават продукти на интелектуалната собственост?

Към подтема 4.3:

  1. Кои според Вас са основните стъпки при изграждането на социално отговорен имидж от страна на работодателя – в МСП и в големите предприятия?

  2. Каква според Вас е връзката между националната (бизнес) култура и изграждането / запазването на корпоративния имидж?

  3. Може ли според Вас да се оцени стойността на корпоративния имидж по конкретни параметри? Аргументи „за” и „против”?

Към подтема 4.4:

  1. Направете кратка характеристика на двата подхода към УЧР. Кой от тях се използва във Вашето предприятия?

  2. От отговорите на кои въпроси се предопределя процедурата на подбор на персонала? Следва ли да се създават екипи за осъществяване на тази дейност във фирмата?

  3. Какви принципни изисквания бихте поставили към начина на извършване на оценка на персонала във фирмата?

  4. В кои направления от дейността на фирмата бихте допуснали намеса на синдикати? А в кои не?

Към подтема 4.5:

  1. Кои са основните материални стимули, които използвате във Вашата практика?

  2. В какво се състои мотивиращият потенциал на нематериалните стимули?

  3. Какво означава пасивна/активна ангажираност? Как оценявате ангажираността на персонала във връзка с решаването на възлови за развитието на Вашата фирма въпроси?

Към подтема 4.6:

  1. Правилно ли е формирането на трудовото възнаграждение да се обвързва с показателя производителност на труда?

  2. Кои от съвременните аспекти на политиката по отношение на трудовите възнаграждения се прилагат във Вашата фирма?

  3. Коя система на възнаграждение на труда се използва в казуса „Формиране на заплащането на претоварна дейност в пристанище” и в какъв аспект е необходимо тя да бъде усъвършенствана?

  4. Какво печелят работодателите при наемане на персонал чрез посредничеството на агенции за временна заетост?

Изготвил


Проф. д-р на ик. науки КИРИЛ ТОДОРОВ

1 Понятието „работодател” в общия случай ще бъде използвано в интегриращ смисъл, независимо дали в конкретния случай се отнася до (съ)собственик, който е и мениджър (както е при МСП) или като мениджър в/на голяма фирма. Има се предвид преди всичко ситуацията в МСП, чиито собственици (мениджъри) от една страна имат недостатъчни управленски компетенции – особено в стратегически порядък, а от друга, поради ресурсната си ограниченост не могат да ползват външна специализирана консултантска помощ.

2 Изложението по-нататък ще се основава на Тодоров, К.,“Стратегическо управление в малките и средни фирми – теория и практика” І том, Изд. “Сиела”, С., 2001

3 Тодоров, К., Цит. изт.

4 Източник: Тодоров, К. Стратегическо управление в малките и средни фирми – теория и практика. І том, изд. „Сиела”, С., 2001, с. 42.

5 Вж. Неделчева, Б. и кол. Търговско право, С., 2009; Владимиров, Ив. Търговско право, С., 2005 г.

6 По-подробно въпросите, свързани с фирмената култура, се разглеждат в Тема 3.

7 Източник: Кършакова, Р. Корпоративни връзки с обществеността, имидж и идентичност, www.uni-ruse.bg/ird/project/pr/Docs/Part5.doc.

8 Кършакова, Р. Корпоративни връзки с обществеността, имидж и идентичност, www.uni-ruse.bg/ird/project/pr/Docs/Part5.doc

9 АИКБ. Ограничаване и превенция на неформалната икономика, Проект по ОП „Развитие на човешките ресурси” (2007-2013)

10 Кършакова, Р. Корпоративни връзки с обществеността, имидж и идентичност, www.uni-ruse.bg/ird/project/pr/Docs/Part5.doc

11 Кършакова, Р. Корпоративни връзки с обществеността, имидж и идентичност, www.uni-ruse.bg/ird/project/pr/Docs/Part5.doc

12 Цонева, И., Саркисян, К., Илиев, Д. Фирмената репутация – важен актив за увеличаване на конкурентоспособността на българските фирми”, сп. „ Диалог”, бр. 5, 2009

13 Цонева, И., Саркисян, К., Илиев, Д., Цит. изт.

14 Неделчев, М. Корпоративен имидж на търговските банки, БНБ, 2002.

15 Спасова, Л. Тайните на отговорното предприемачество, http://www.csr.bg/best-practices/common/185-tajnite-na-otgovornoto-predpriemachestvo, 2010.

16 Райков, З. Репутацията е капитал, чиято стойност расте всеки ден, интервю на в-к „Пари“ и Econ.bg, 2004.

17 Кършакова, Р. Корпоративни връзки с обществеността, имидж и идентичност, www.uni-ruse.bg/ird/project/pr/Docs/ Part5.doc.

18 Панайотов, Д., „Организационно поведение”, издателство на НБУ, С., 2003

19 Източник: Адаптирано по Цонева, И. и кол. Цит. изт.

20 Цонева, И. и кол. Цит. изт.

21 Източник: Цонева, И. и кол. Цит. изт.

22 Кайл, М. колектив, „Наръчник за управление на разнообразието“, ec.europa.eu/social/BlobServlet?docId=1474&langId=en, 2007.

23 „Добри практики - корпоративна социална отговорност на публичните компании. „Монбат“ АД“ (2010), http://www.csr.bg/best-practices/common/107-dobrite-praktiki-kso-na-publichnite-kompanii-monbat-ad

24 Тази връзка не е задължително необходима, нито винаги допустима. В законодателството на редица страни е налице изискването синдикалните или професионалните организации да не предявяват политически искания.

25 Тази класификация, приета от Британския конгрес на синдикатите в сътрудничество с британското Министерство на заетостта, често се използва в специализираната литература като еталон.

26 Международната организация на труда (МОТ) го определя като “... всички преговори, които се водят между работодател, група от работодатели или една или повече организации на работодатели от една страна, и, една или повече организации на трудещите се, от друга, за определяне на условията на труд, на заетост.”

27 В условията на икономическа криза, преструктуриране и голяма безработица това направление има голямо значение и става централно по отношение на другите функции на синдиката. Една от формите е повишаване на квалификацията и преквалификация на работниците, заемащи застрашените от закриване и съкращения работни места. Друга форма е изискването за съвместно разработване на длъжностните характеристики на отделните работни места в организацията, в т. ч. и за израстване, наемане и освобождаване. Тази функция става решаваща, когато определен тип работни места или длъжности са застрашени поради внедряване на нови технологии или техника, нови изделия или структурни промени в производството и предприятието. При неизбежно налагащи се съкращения на работните места синдикатите се стремят да минимизират отрицателния ефект за своите членове, свързани особено със загуба на работата. Компромисите, които обикновено се търсят в тези случаи, са например работниците временно да запазят работните си места, докато броят им бъде намален или по естествен начин (напускащите не се заменят с нови работници) или чрез постепенно преназначаване, пренасочване, преквалификация.

28 В теорията и практиката са познати различни форми на сътрудничество, свързани главно с изграждане на съвместни комисии или комитети (с представители на синдиката и на работодателя) в областта на: социалната политика в организацията (осигуряване и придобивки); безопасността и хигиената на труда; жалбите и техниките за разрешаване на трудови спорове.

29 Тази първа исторически възникнала функция на синдикатите на съвременния етап е значително променена по своите мащаби и съдържание. Системите за социално осигуряване и социално подпомагане сега са под държавен контрол, а подпомагането - финансирано от бюджета, и в тяхното управление най-често има представители на синдикатите (като членове например на надзорните съвети). В по-ограничени мащаби тази функция намира проявление под формата на изплащането на помощи при продължително боледуване, безработица, стачни действия, пенсиониране, смърт и други на синдикални членове. Някои синдикални организации поддържат домове за деца и възрастни хора, поемат част от разходите на своите членове при водене на трудови дела и други.

30 Това са различни видове услуги, които подпомагат синдикалната организация и нейните членове като: клубове и други за пълноценно използване на свободното време, трудови борси за подпомагане на загубилите работа да намерят такава, съдебна защита, водене на дела и други.

31 По: Компендиум на добри практики по корпоративна социална отговорност за работа с маргинализираните групи на пазара на труда в Югоизточна Европа. Балкански институт по труд и социална политика, 2009, http://bilsp.org/documents/30_Compendium%20EU%20CSR%20SEE-BG.pdf

32 По: Наръчник за синдикалисти по аутсорсинг и казуализация. Международен съюз на асоциациите на работниците от хранително-вкусовата, земеделската, ресторантьорската, тютюневата и кетъринг промишлености и сходните отрасли (МСА).

33 По материали на Международната организация на труда (МОТ).

34 Виж: Нейсбит, Дж., Абърдийн, П., Преоткриване на корпорацията, ИК „Пейо К. Яворов”, С., 1990

35 Ценностната система е част от фирмената култура и се възприема като съвкупност от устойчиви убеждения за определен начин на поведение и действие. В този смисъл тя е строго индивидуална и специфична: всеки индивид, както и всяка организация, подрежда ценностите си по степен на важност и обикновено ги поставя в йерархия.

Ценностната система не е нещо трайно и неизменно. До голяма степен тя се изгражда и развива успоредно с личността, респективно с организацията. Върху нея влияят различни икономически и социални фактори, в т. ч. среда, опит и образование.



36 В редица западни страни се откроява тенденция към все по-широко прилагане на т. нар. програми за колективно финансово участие с две основни форми: безплатно или преференциално разпределение на акции за участие в печалбата. Важна особеност при изграждането на тези програми е принципът производителността да се повишава с колективните усилия, поради което е необходимо всички заинтересовани да бъдат подходящо мотивирани и впоследствие възнаградени. В някои страни нормативно е уредено при участие в печалбата да се ползват данъчни облекчения.

37 Институт за социални и синдикални изследвания към КНСБ, „Неформална икономика, нетрадиционна заетост и възможности за синдикализация”, www.knsb-bg.org

38 Добри практики на синдикалните организации на КНСБ, Синдикална федерация металици, http://www.metalicy-bg.com/pdf/Dobri%20praktiki.pdf. Използвано е изследване от 2008 г.

39 Работната заплата е паричната част на т. нар. бонусен или компенсационен пакет, които включва всички парични и непарични възнаграждения, давани на персонала на фирмата. Непаричната част на компенсационния пакет съдържа всичко, получавано и ползвано като участия, съучастия, привилегии, услуги, застраховки, обезщетения, такси, субсидии, власт, звания, помощи, натури: безплатна храна и противоотрови при вредни условия на труд; безплатна храна за корабни екипажи, при дежурства в здравни заведения и др. случаи; безплатно облекло; задължителни и доброволни осигуровки на работещите по трудово правоотношение; средства за здравна профилактика и текущо здравно обслужване; средства за подобряване условията и охраната на труда; средства за повишаване на професионалната квалификация; средства за социално-битово и културно обслужване и др.

40 За подробности, вж. Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), обн. ДВ, бр. 9 от 2007 г., посл. изм. ДВ, бр. 67 от 2009 г.

41 Коцев, Н. Управление на човешките ресурси. ПБ при РУ „А. Кънчев”, Русе, 2007, с. 149

42 За подробности вж. публикация във в-к „Дневник” от 12.09.2010 г.

43 По информация на сайтовете www.chambersz.com. и www.econ.bg.

44 По: Харизанова, М. и кол. Функционален анализ на системата за управление на човешките ресурси, сп. „Икономически алтернативи”, бр. 5, 2009.

45 Харизанова, М, Миронова, Н., Щетинска, Т. (2009) „Функционален анализ на системата за управление на човешките ресурси”, сп. „Икономически алтернативи”, бр. 5

– –

Каталог: files -> custom -> OnlineSelfinform
OnlineSelfinform -> Фокус група: работодатели съдържание
custom -> Конкурс за деца на National Geographic („Конкурсът ). Победителите в националния конкурс на National Geographic Kids България ще бъдат избрани до края на ноември
custom -> Конкурс за деца на National Geographic („Конкурсът ). Победителите в националния конкурс на
OnlineSelfinform -> Програма „развитие на човешките ресурси", 2007 2013 bg 051PO001 07 "Инвестира във вашето бъдеще"
OnlineSelfinform -> Фокус група: работодатели съдържание Увод 4
OnlineSelfinform -> Фокус група: заети / синдикалисти съдържание
OnlineSelfinform -> Фокус група: заети / синдикалисти съдържание
OnlineSelfinform -> Програма „развитие на човешките ресурси", 2007 2013 bg 051PO001 07 "Инвестира във вашето бъдеще"
OnlineSelfinform -> Фокус група: заети / синдикалисти съдържание
OnlineSelfinform -> Фокус група: работодатели съдържание Увод 4


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница