Франк-Валтер Щайнмайер, президент на фрг
това минало продължава да живее в настоящето
Изтегляне 26.75 Kb.
|
| това минало продължава да живее в настоящето
Само този, който се научи да чете следите на миналото в настоящето, може да даде свой принос за бъдещето, в което може да се избегнат войните и да не се даде шанс на тиранията, да се строи мирно съществуване в условията на свобода. Затова трябва да знаем, че такива места като Мизоч, Бабий яр и Корюковка в Украйна, като Ржев в Русия или Малий Тростенец и Хатин в Белорусия, че всички тези забравени кътчета са точки на картата на историята на Германия. Това, че след всичко случило се немците в същите тези места усещат гостоприемство от страна на жителите на Украйна, Белорусия или Русия; че ги приемат като желани гости и ги посрещат с добро сърце, всичко това не може да се нарече по друг начин, освен чудо. Преди шест години, при годишнината от края на войната, на мен - премиер-министъра на външните работи, във Волгоград, бившия Сталинград, ми бе оказан тържествен прием в присъствието на много ветерани. С гордо вдигната глава, в своята военна униформа, която им бе станала вече твърде широка, те ми отдаваха чест и в очите им имаше сълзи. Този момент ще остане един от най-трогателните, запечатан завинаги в спомените от моя живот. Имам молба - хайде в този ден, когато си спомняме милионите и милиони загинали, да осъзнаем каква велика цена има примирението, покълнало от гробните могили. Дарбата за примирение налага върху Германия голяма отговорност. Ние искаме и сме длъжни да правим всичко за защитата на международното право и на териториалната цялост на нашия континент. За укрепването на мира с държавите от бившия Съветски съюз и между тях. Борис Попов през 2007 г. получил писмо от германската организация "Контакт чрез контакта". Помолили го да разкаже своята история във вид на писмо. Това писмо стана начало. До самата си кончина през миналата година Борис Попов изнасяше доклади и речи в училищата и пред публика в Белорусия и в Германия. През март 2020 г., няколко месеца преди неговата смърт, в Минск му бе връчен орден "За заслуги пред Федерална република Германия". Знам, че Зоя Михайловна Попова - вдовицата на Борис Попов, и неговата внучка сега в Минск следят нашата среща, предавана на живо. Искам в този момент да им предам моя сърдечен привет. Веднъж, отговаряйки на въпрос на берлински ученик за това какво чувства той, спомняйки си годините на своя плен, Борис Попов казва: "Възниква въпрос - не е ли време човечеството да се откаже от войната и да премине към отношения на взаимно уважение, при които дори най-сложните въпроси се разрешават по мирен път?". Този въпрос Борис Попов зададе на нас. Моето впечатление е, че Европа навремето бе по-близо от сега до отговора на този въпрос. Преди десетки години, независимо от напрежението и конфронтацията между блоковете, от двете страни на желязната завеса цареше друг дух. Имам предвид духа на Хелзинки. В разгара на заплахата за взаимно ядрено унищожаване започна процес, който помогна да се предотврати нова война, благодарение на признаването на общи принципи и на сътрудничеството. Този път, който доведе до подписването на заключителния Хелзинкски акт, бе започнат още преди половин век. Той не беше нито лек, нито прав, но това беше път, водещ надалеч от логиката на ескалацията и на заплахата за взаимно унищожаване. А мен много повече от трънливите пътища ме плашат тъпченето на място и отчуждаването. Тревожи ме това, че пълната със страдания история, която днес си спомняме, все повече и повече сама става източник на отчуждението. Ако нашият поглед назад бъде ограничен единствено в националната гледна точка; ако обменът на мнения за различните аспекти на паметта угасне или бъде отхвърлен, то работата над написването на историята ще стане инструмент за нови конфликти, предмет на нови вражди. Убеден съм - историята не трябва да става оръжие! Нас ни обединява това, че ние, спомняйки си миналото, не се обръщаме с гръб към него, а гледаме напред, призовавайки високо и ясно: такава война не трябва да се повтаря! Знам, че този мой призив споделят много и много хора в Полша, в страните на Балтика, Белорусия, Украйна, Русия, във всички държави от бившия Съветски съюз. Към вас, гражданите на всички тези страни, пострадали от разгърнатата от Германия война за унищожение, обръщам днес моите думи: Да не допуснем, Изтегляне 26.75 Kb. Сподели с приятели:
|