Ландшафт и природни забележителности

От специално значение за региона са горите, които покриват около 35 % от общата площ на областта. От тях над 70% са естествени гори. Резултатите от провеждания мониторинг за състоянието на горите показва, че броят на дърветата със средно и силно обезлистяване е нараснал от 11,5 % на 24,9 %, а този на силно обезлистените и изсъхнали е намалял от 2,5 на 1,9 %. В състоянието на дъбовите гори е регистрирано подобрение.

Освен с голямото разнообразие на растителни и животински видове Бургаска област се характеризира и с наличието си на примери за почти всички основни хабитати в Европа. Тя притежава уникални и представителни съобщества и екосистеми, които са изключително ценни по отношение на биологичното си разнообразие и включващи ливади, мочурища, торфени блата и езера, стари дъбови гори, средиземноморски и субсредиземноморски растителни съобщества, край речни храсти и горска растителност, важни вътрешни и крайречни мочурища, пясъчни дюни и други уникални хабитати по черноморското крайбрежие, морски, приморски и бентосни съобщества в самото Черно море.

Биологичното разнообразие на Бургаска област включва видове и генетичен ресурс, който се използва широко за стопански и нестопански цели.

Регламентирани са следните категории защитени територии по Закона за защитените територии (ЗЗТ):

• резерват;

• национален парк;

• природна забележителност;

• поддържан резерват;

• природен парк;

• защитена местност

От тях резерватите, поддържаните резервати и националните паркове са изключително държавна собственост, а останалите допускат и други видове собственост.

На територията на област Бургас се намира най-големият природен парк “Странджа” в страната с площ 116 136 ха., обявен в началото на 1995 г.

Горите на парка се стопанисват от държавните лесничейства Малко Търново, Звездец, Кости, Царево и Държавно дивечовъдно стопанство (ДДивС) Граматиково.

В границите на парка се намират пет природни резервата - Силкосия, Лопушна, Тисовица, Витаново, Средока. (Биосферния резерват Лопушна е включен в книгата на ЮНЕСКО)

В парк “Странджа” има 12 защитени местности и много природни забележителности (скални образувания, вековни дървета и др.)

Изключителните природни дадености на реките Ропотамо, Велека и Резовска са запазили за поколенията живописен ландшафт от девствена природа, с разнообразен и богат растителен и животински свят.

Планинските части на Източна Стара планина са обрасли с обширни смесени широколистни гори. В дървесния им състав преобладава благун, цер, зимен дъб, обикновен бук. В равнинните части все още се срещат малки лонгозни гори от ясен, бряст и летен дъб, по стъблата на които пълзят увивни храсти, скрипка, гърбач, дива лоза, повет и хмел.

Районна дирекция по горите – Бургас курира 13 държавни горски и ловни стопанства(ДГС/ДЛС) - ДГС Айтос, ДГС Бургас, ДГС Звездец, ДГС Карнобат, ДГС Кости,, ДГС Малко Търново, ДГС Ново Паничарево, ДГС Садово, ДГС Средец, ДГС Царево, ДЛС Граматиково, ДЛС Несебър, ДЛС Ропотамо

В източната част на Стара планина защитените растителни видове са представени от: блатно кокиче, червена пираканта, червена сирина, пясъчна лилия, урумовото лале, генгер и др.

Интерес представлява разкриването и модернизирането на кариерите за нерудни изкопаеми и декоративнооблицовъчни материали.

Докато рудодобивът в областта не е перспективен, то резервът от нерудни изкопаеми представлява интерес за частния и чужд капитал. Примери: до с. Богданово, община Средец има запаси от 109 282 хил. т. варовик за флюс, представляващи 65% от запасите в страната; до град Българово, община Бургас е единственото находище на уникалната суровина – българити – 668 642,6 хил. т. запаси; декоративнооблицовъчни материали – мраморите в община Малко Търново – 5 174,3 хил. м³ запаси; гранити с. Сливово, община Средец – 3 300 хил. м³ и габро – с. Изгрев, община Царево – 800 хил. м³ запаси.

2. Анализ на икономическото и социалното развитие на област Бургас за периода 2007 – 2013 г.

2.1.Обща икономическа характеристика на област Бургас

Област Бургас е най-голямата по площ от 28-те области на България. Намира се в Югоизточна България и разполага с площ от 7 748,1 km² и население от 415 817 души (данни от преброяване през 2011 г.). Удобно е разположена в южната част на черноморското крайбрежие на страната, като има най-дългата морска крайбрежна ивица в сравнение с другите морски области на България – Варна и Добрич.

С най-голяма тежест в развитието на област Бургас е сектор „Услуги“ – 63.8% от брутната добавена стойност (БДС), формирана в областта. Следва индустрията с 31.4% и накрая е селското стопанство с 4.8%. Трябва да се подчертае, че през последните години се наблюдава тенденция на нарастване на дела на услугите за сметка на промишлеността и особено за сметка на селското стопанство. Така например сектор индустрия през 2007 г. е създал над 40% от БДС, а аграрният през 2006 г. над 6% от БДС в област Бургас (Вж. фиг. 1).

Следва да се отбележи, че подобна тенденция, особено в условията на глобална криза, може да бъде оценена като негативна, доколкото устойчивостта на една икономика се оценява преди всичко по функционирането на сектора на реалното производство – индустриален и аграрен сектори.

Фиг. 1. Динамика на създадената брутна добавена стойност в област Бургас по отделни сектори

• 
  Селско стопанство - 5.6 %
  
• 
  Индустрия – 31.2 %
  
• 
  Услуги - 63.2 %
  

• 
  Средно годишно нарастване на брутен вътрешен продукт (БВП) на областта в %; [вж.1. с. 73]
  

Фиг. 2. Динамика на БВП в област Бургас за периода 2006-2010 г.

Средногодишна динамика на БВП в Бургаска област през 2010 г. спрямо 2009 г. е 0.3 %. За България като цяло растежът на БВП през 2010 г. спрямо 2009 г. е 0.4 %. В това отношение област Бургас не се различава значително от данните за страната (вж таблица 1 по-долу, където данните за всяка година са спрямо предходната). В този смисъл данните за следващите години в област Бургас може да се очаква, че не се различават значително с тези за страната като цяло.

Година	2006	2007	2008	2009	2010	2011	2012
БВП	106,5	106,4	106,2	94,5	100,4	101,8	100,8

Таблица 1. Динамика на БВП на България по години спрямо предходната²

Фиг. 3. Динамика на БВП на човек от населението на област Бургас за периода 2006-2010 г.

• 
  Структура на БДС по сектори в област Бургас
  

Фиг. 4. Динамика на БДС по текущи цени – за 2010 г. спрямо 2009 г. растежът е едва 0.5%

Фиг. 5. Динамика на БДС по текущи цени в сектор „Аграрен“

Средногодишна динамика на БДС в аграрен сектор през 2010 г. спрямо 2009 г. е 3 %.

Фиг. 6. Динамика на БДС по текущи цени в сектор „Индустрия“ Средногодишната динамика на БДС в индустрията през 2010 г. спрямо 2009 г. е - 8.6 %

Фиг. 7. Динамика на БДС по текущи цени в сектор „Услуги“

Средногодишна динамика на БДС в сектор услуги през 2010 г. спрямо 2009 г. е 5.5 %.

Фактически тези данни потвърждават посочената по-горе тенденция, че в област Бургас през разглеждания период се наблюдава относително намаляване на дела на сектор „Индустрия“ и сектор „Аграрен“, което определено е съпроводено с понижаване на устойчивостта на икономиката на областта.

В рамките на сектор „Индустрия“ четирите водещи по относителна тежест в сектора отрасъла като произведена продукция в хиляди лева са както следва:

1. 
   Производство на метали и метални изделия;
   
2. 
   Производство на превозни средства;
   
3. 
   Поизводство на хранителна промишленост и тютюневи изделия;
   
4. 
   Производство и разпределение на топлинна и ел. енергия.
   

Фиг.8. Разпределение на основни отрасли (подсектори) в произведената продукцията на сектор промишленост в Бургаска област за 2010 г. в хиляди лева

1. 
   Добивна промишленост;
   
2. 
   Производство на хранителна промишленост и тютюневи изделия;
   
3. 
   Производство на текстил обувки и други;
   
4. 
   Производство на дървен материал, хартия и други - няма данни;
   
5. 
   Кокс и нефтопродукти – няма данни;
   
6. 
   Производство на химични продукти;
   
7. 
   Производство на изделия от пластмаса и каучук и други;
   
8. 
   Производство на основни метали и метални изделия;
   
9. 
   Компютърна и комуникационна техника;
   
10. 
    Електрически съоръжения;
    
11. 
    Производство на машини и съоръжения с общо и специално предназначение;
    
12. 
    Производство на превозни средства;
    
13. 
    Некласифицирано производство и ремонт;
    
14. 
    Производство и разпределение на ел. и топлинна енергия;
    
15. 
    ВиК, отпадъци и други.