Г. Преамбюл Областната стратегия за развитие на област Бургас (осроб)

Таблица 9 Брой на безработните лица, включени и работили по насърчителни мерки за 2009 и 2010 г.

Таблица 10 Брой на безработните лица, включени и работили по насърчителни мерки за 2010 и 2011 г.

Определено за горната тенденция спомага и политиката на насърчителни мерки, допринесла за снижаване на броя на безработните в област Бургас.

Фиг. 19 Структура на населението в Бургаска област под, в и над трудоспособна възраст към 31.12.2011 г.

• 
  Неустойчива колебателна тенденция относно относителния дял на населението над трудоспособна възраст, която се движи в границите на 20-22% от общия брой на населението;
  
• 
  Тенденция на задържане на дела на населението под трудоспособна възраст в общия брой на населението в границите на 16-18%;
  
• 
  Тенденция на относително задържане на дела на населението в трудоспособна възраст в границите на 62-63% от общия брой на населението.
  

Към 31.12.2011 г. постоянното население⁴ на Бургаска област е 414 947 души, което представлява 5.7 на сто от населението на страната. Традиционно Бургаска област се нарежда на четвърто място по брой на населението след София (столица) (1297 хил.души), Пловдивска (681 хил.души) и Варненска области (474 хил.души). Областите Стара Загора (331 хил.души) и Благоевград (322 хил.души) са следващите по големина след Бургаска област. За една година в резултат на отрицателния естествен прираст (броя на умиранията е по-голям от броя на ражданията), населението на областта е намаляло с 1 239 души. Същевременно заселилите се в Бургаска област са с 277 повече от изселилите се от нея. В резултат на естествения и механичния прираст населението на областта се е намалило с 962 души, или с 0.23%.

Данните на таблица 12 разкриват една неоптимистична картина за областта – намаляване на населението с 1239 човека само за 2011 г. Единствено в община Айтос има увеличаване на населението с незначителната цифра от 14 човека.

Таблица 13. Разпределение на населението на област Бургас по пол според общината на местоживеене

Фиг.20 Структура на разпределение на населението на Бургаска област по възраст за периода 2006-2010 г.

Анализът на структурата на разпределението на област Бургас по възраст потвърждава песимистичните прогнози, дадени по-горе, тъй като се наблюдава процес на относително намаляване на дела на младите хора и увеличаване на дела на населението в късна възраст.

Обобщаваща картина на демографската ситуация се дава във фигура 20.

Фиг. 21. Ключови параметри на населението на Бургаска област в периода 1991-2011 г.

Обобщените данни демонстрират тенденция на малък, но постоянен спад в периода 2007-2011 г. по отношение на такива параметри като раждаемост, детска раждаемост, брачност и естествен прираст. С подобна малка, но постоянно повишаваща се тенденция се характеризира, обаче, смъртността.

В крайна сметка ключовите показатели на демографските параметри на населението като раждаемост, смъртност и естествен прираст резултират в такъв ключов показател, какъвто в демографската динамика.

Таблица 14. Демографска динамика на Бургаска област за периода 2008-2011 г.⁷

Години	2008	2009	2010	2011
Брой на населението	420468	421580	421786	415458

Особена показателни са прогнозите за демографската динамика, които демонстрират следните стойности по различните варианти.

Таблица 15. Прогноза за динамиката на населението на Бургаска област I вариант (при хипотеза за конвергентност - Този вариант се определя като реалистичен и е съобразен с нормативните изисквания на Европейския съюз за демографското и социално-икономическото развитие на страните членки)⁸

Таблица 16. Прогноза за динамиката на населението на Бургаска област II вариант (относително ускоряване: При този вариант се предполага , че демографското развитие ще протича при благоприятни социално-икономически процеси в страната)⁹

Таблица 17. Прогноза за динамиката на населението на Бургаска област III вариант (относително забавяне: При този вариант развитието на населението е прогнозирано при хипотези за неблагоприятни социално-икономически процеси в страната)¹⁰

Показаните по-горе данни демонстрират една изключително тревожна картина, а именно депопулация на Бургаска област в резултат най-вече на отрицателния естествен прираст, който за 2011 г. е -3.0 за цялата област, като за градовете е -1.4 и за селата -7.9. Особено характерен е спадът 2010 - 2011 г, когато за областта намаляването на населението надхвърля 6 000 души.

Повече от тревожни са прогнозите и в трите им варианта, според които населението на областта ще се съкрати от над 60 000 души при най-благоприятния вариант до над 100 000 души при най-неблагоприятния такъв. Всичко това изисква разработката на специален пакет от мерки в рамките на стратегията на развитие на областта като начин да се променят тези изключително песимистични прогнозни тенденции.

Фиг. 21 Разпределение на населението на област Бургас по общини към 01.02.2011 г.¹¹

Разпределението на населението в област Бургас демонстрира още една негативна тенденция – половината от населението на областта е съсредоточено в град Бургас, докато другата половина е неравномерно разпределена по територията на областта. С най-малка бройка жители са общините в югоизточната част на областта – Малко Търново, Приморско и Царево. Там е и най-слабо населеният район на страната - Странджа с 10 души/км².

ФфффФиг. 22 Разпределение на населението на област Бургас по етнически произход¹²

По данни от последното преброяване на населението и жилищния фонд от 2011 г., от общия брой на населението на област Бургас - 370 544 души са от българската етническа група, 49 354 – от турската етническа група, 18 424 се самоопределят като роми, а според майчиния език - 16 639, 2 632 се определят като други, а 2006 не се самоопределят.

Силно разпространена е тенденцията част от хората, които околните назовават като „роми” или „цигани” да се самоопределят като българи, турци, румънци и други малцинствени етноси, което произтича от правото на преброяваното лице само да определи етническата си принадлежност или да не посочи такава.

В област Бургас лицата по етноси са разпределени териториално по общини, както следва:

Таблица 18. Разпределение по общини на лицата с различен етнически произход

ФигФиг. 23 Разпределение на населението на област Бургас по вероизповедание

На фигури 22 и 23 са дадени данни, които изобразяват разпределението на населението на област Бургас по етнически произход и вероизповедание, показващи че 4/5 от живеещите в областта са от български произход и приблизително толкова е и населението, заявило, че е християнско по вероизповедание.

Фиг. 24 Миграция вътрешна на област Бургас по направления – основните посоки са „град-село“, на 2-ро място „град-град“, на 3-то място „село-град“ и на 4-то място „село-село“

Фиг. 25 Динамика на механичното движение на населението в област Бургас в периода 2006-2010 г.

Дадената динамика демонстрира много сериозни различия особено при големия град Бургас. Подобни различия могат да бъдат обяснени с това, че в докризисния период значителна маса хора се насочват към селата. И обратно в условията на кризата хората се насочват към големия град предвид по-високата устойчивост предвид разкриване на работни места и други. Основните тенденции в демографските процеси в област Бургас са, че населението на областта все още е с отрицателен прираст, но показателите са по-благоприятни от средните за страната. В градовете този показател за 2009 г. е положителен – 0,9, а в селата - –4,6 / по последни подадени данни в РЦЗ/. Запазва се появилата се тенденция за обезлюдяване на селата. Показателят естествен прираст е по-благоприятен за област Бургас, в сравнение с общия показател за РБългария и постепенно се доближава до нула. Ако тенденцията се запази и през настоящата година може да се прогнозира за 2010 г. положителен естествен прираст.Четири са общините в област Бургас, които са с положителен естествен прираст – Руен, Айтос, Несебър и Бургас. С най-голям отрицателен прираст са общините М. Търново, Карнобат, Созопол, Средец, Камено и Сунгурларе.

Въпреки че областният център продължава да привлича хората, тъй като предлага по-добри възможности за работа, в последните години се наблюдава тенденция на засилване на миграционната вълна към по-малки градове с туристически потенциал, които предлагат добри условия за работа и живот. През последните години нараства отно¬сителният дял на миграциите с посока „село-село“ и „град-село“.