Г. Преамбюл Областната стратегия за развитие на област Бургас (осроб)

Осигуреност на училищата с компютърна техника, средно за областта е както следва: 2007 г. – 19 ученика на компютър, 2008 г. – 18 ученика на компютър, 2009 г. и 2010 г. - 17 ученика, 2011 г. и 2012 г. – 15 ученика.

По Национална програма „ИКТ в училищата” е осигурена Интернет свързаност за всички 143 училища и 6 обслужващи звена. Интернет местата са в съответствие с броя осигурени компютри за всяко училище.

• социално-икономически – лошо качество на живота и битови условия, безработица и ниски доходи; детето често помага в домакинската работа или във формирането на семейния бюджет; част от родителите работят в чужбина и са предоставили грижите за децата на роднини, баби, които не осъществяват контрол; чести пътувания в друго населено място с цел препитание, където детето не посещава училище; Още: децата отсъстват, защото нямат дрехи, обувки, или се грижат за по-малките деца в семейството.

• образователни – образованието като по-ниска ценност – слаб интерес и липса на мотивация, съчетани с ниска училищна готовност – голямата част от децата не са посещавали детска градина и са израстнали в затворена среда; ниско образователно равнище на родителите; нередовно посещение в училище, а оттам – и затруднения и пропуски в усвояването на учебния материал;

• етнокултурни – ранен брак, родителите не пускат момичетата на училище поради страх да не „откраднат” момичетата за женитба и др.¹⁴

Фиг. 29 Население на един лекар и на един лекар по дентална медицина към 31.12.2011 г.

Таблица 26 Динамика на осигуреността на населението с лекари и зъболекари в област Бургас за периода 2007-2011 г.



Осигуреността с болнични легла за Бургаски регион за 2012 г. е 53,6 на 10 000 души население. Средната осигуреност с болнични легла за активно лечение в РБ е по-високо /45,6 на 10 000 души/ от осигуреността в област Бургас /35,7 на 10 000души/.

В областта на здравеопазването работят 4234 души: от тях лекари – 1221/2,9 на хиляда жители/, лекари по дентална медицина - 376/0,90 на хиляда житили/, специалисти по здравни грижи – 2158/5,2 на хиляда жители/.

Съотношението в Област Бургас лекари: медицински сестри е 1:2. Наблюдава се тенденция към намаляване на броя на медицинските специалисти по здравни грижи и промяна на съотношението в негативна посока.

Лечебните заведения за болнична помощ на територията на Област Бургас са 20 и един самостоятелен диализен център:

1. 
   Девет многопрофилни болници за активно лечение, в т.ч. 5 МБАЛ с държавно и общинско участие и 4 частни МБАЛ;
   
2. 
   Една специализирани болници за активно лечение – по пневмофтизиатрични заболявания ;
   
3. 
   Две специализирани болници за активно лечение с частен капитал – една по кардиология и една болница за очни заболявания;
   
4. 
   Една специализирана болница за долекуване и продължително лечение;
   
5. 
   Четири специализирани болници за рехабилитация;
   
6. 
   Три лечебни заведения със стационар по профили: онкологичен, кожно-венерологичен и психиатричен.
   
7. 
   Един диализен център с частен капитал
   

В общинските центрове са регистрирани 76.6% от лечебните заведения за първична медицинска помощ.

Денталната помощ се осъществява от 349 стоматологични практики, в т.ч. 327 индивидуални и 22 групови. В общинските центрове са регистрирани 94,8% от лечебните заведения за първична дентална помощ.

Преобладаването на индивидуалните практики пред груповите практики в доболничната помощ затруднява качественото обслужване на пациентите;

Данните касаещи здравеопазването в областта сочат следното:

• Няма осигурен постоянен денонощен достъп до медицински услуги, силно изразено в малките общини, поради непривлекателни лекарски практики, които остават незаети; Живеещите в отдалечените селища са с влошен здравен статус – качеството на предлаганите здравни услуги е по-ниско, а достъпът до здравната мрежа е ограничен;

• Характерно е понижаване, както на количеството, така и на качеството на здравните услуги в областта, в следствие на липсата на достатъчно финансиране.¹⁵

В сферата на социалните услуги

Социалните услуги се разглеждат в общия социален контекст на политиките и мерките за социално включване на уязвимите общности и групи от населението в областта. Обобщените изводи от анализа на ситуацията и събраните конкретни данни са на основа на Областна стратегия за развитие на социалните услуги(2011-2015). Анализът на ситуацията и оценката на потребностите идентифицира основните проблеми и формулира основните въпроси, които се отнасят до състоянието и развитието на социалните услуги на територията на област Бургас. В резултат от проучването са очертани основните фактори, които формират рисковите групи, нуждаещи се от социални услуги, както и причините, пораждащи конкретната ситуация на неравнопоставеност на уязвимите групи от населението, на основата на социално-икономически и други неблагополучия.

При анализа на социо-демографската и икономическа картина на област Бургас се открояват основните фактори, които в съчетание с други фактори създават рисковете от социално изключване на индивидите, формират рискови групи деца, лица, семейства в неравностойно положение и стари хора, нуждаещи се от подкрепа и социални услуги. Такива фактори са:

• равнището на бедност и доходите – трайна липса на собственост и постоянни доходи, безработни, ниски пенсии и недостатъчни доходи на лица в над трудоспособна възраст;

• структурата на семейството – пълно или непълно семейство, многодетни семейства, здравословни и образователни проблеми;

• откъснатост от семейната среда и липса на подкрепа от семейството - деца и самотни стари хора, настанени в специализирани институции;

• увреждане и/или сериозни здравословни проблеми на лицето или на член от семейството;

• ниско образование (включително и неграмотност), липса на професионална квалификация, които водят до неравностойна позиция на пазара на труда;

• социално изключване и принадлежност към уязвими етнически малцинства, които живеят в изолация в обособени квартали и махали;

• местоживеене – отдалеченост и изолираност на населеното място, с нарушени транспортни връзки и комуникация с общинския и областния център /характерно за община Руен и община М.Търново/;

Под влиянието на тези фактори се обособяват рисковите групи сред децата, лицата и старите хора, към които е насочена интервенцията на Областната стратегия.

Eдна от най-застрашените групи в риск са децата:

- Деца в специализирани институции. Пребиваващите деца в специализирани институции в област Бургас на възраст от 0 до 18 години през 2009 г. са общо 346 по данни от самите институции. Броят на децата от 0-3 години, настанени в ДМСГД към м. април 2010 г. е 147 , а в ДДЛРГ “Ал.Г.Коджакафалията” гр.Бургас съответно от 7-18 години – 65 деца и в ДДЛРГ “Щурче” гр.Средец - от 3-7 години – 54 деца.

Налице е трайна тенденция да се настаняват за отглеждане в институциите деца от ромски произход. Техният дял е почти 70 на сто от всички деца, според анализа за настаняванията. Основните причини за това са са бедност и трайна безработица на родителите; недостатъчен родителски капацитет; лоши битови условия и преценка от страна от социалните работници за риск при отглеждането на децата в биологичните им семейства. Често тези деца не посещават детска градина и са в риск от отпадане от училище. За да се подпомогне превенцията на настаняването и да се създадат условия за тяхното социално включване, е нужно да се използват пълно ресурсите на образователната система. За целта е необходимо да се повиши ефективността на партньорството между двата сектора – образование – социално подпомагане, тъй като ресурсите и на образователната система и на социалните услуги не са достатъчни.

Данните показват, че за по-голямата част от децата, които не са оставени за осиновяване, контактът с родителите не е прекъснат. Степента на ангажираност и отговорност на семейството обаче е различна и е необходимо да се развива връзката на родителите с децата. Същевременно с настаняването на детето в институция, е много сложно да се установи контакт и да се мотивират родителите да възстановят отношенията дете/родител. Активна отговорност трябва да бъде поета и от служителите в дома. Паралелно трябва да се развиват услуги за директна работа в общността с цел превенция на изоставянето и реинтеграция на настанените деца чрез изграждане на родителски умения, предоставяне на алтернативни форми на грижа, използване на ресурсите на междусекторно партньорство между детските градини, училищата, социалните служби и дирекциите “Бюро по труда” и подпомагане.

- Уязвими семейства с деца. Това са специфични рискови групи, обхващащи семейства изпаднали в ситуация на уязвимост по една или друга причина. В нея влизат многодетни и непълни семейства; семейства, в които един или двамата родители са с увреждания; семейства, в които има родител/и с различни зависимости; бедни семейства непълнолетни родители и други. Като цяло това е най-голямата рискова група, но за нея не се събира систематизирана статистическа информация. Подкрепата на семействата, а не само на децата в риск, ще създаде условия за задържане на децата в семействата им и за повишаване на качеството на грижа към тях. Вниманието към семействата има своето отражение и върху демографската ситуация в областта.

- Деца необхванати, отпаднали и в риск от отпадане от училище. Отпадането от училище и липсата на образование е един от най-големите фактори за попадане в ситуация на множество рискове – бедност, противоправно поведение, насилие и др. Данните предоставени от общините и проведените срещи с представители на общинска администрация показват намаляване на децата, застрашени от отпадане от училище. В общините през учебната 2009/2010 година броят на застрашените от отпадане ученици се е намалял три пъти в сравнение с броя им за учебните 2007/2008 и 2008/2009 учебни години. Най-много са децата, отпаднали от училище от общините Средец – 32 деца, Сунгурларе – 29 деца, Бургас – 25, Поморие – 23. В общините Карнобат и Царево, отпадналите от училище даца са по 5, а от община Созопол – 6.

Идентифицирането на децата, нередовно посещаващи училище, се усложнява от практиката да се прикриват отсъствията им, за да се запази броя на учениците в учебното заведение. Проблемът е особено голям в училищата в малки населени места с недостатъчен брой ученици за сформиране на паралелка. Голяма част и от училищата в градовете вече не са изключение, поради намаляването като цяло на децата в училищна възраст. Деца в обособени ромски училища и деца, десегрегирани от обособените училища в масовите. Висок е процентът на учениците, които нередовно посещават обособените училища в ромските квартали. Пропуските в образователното им ниво са една от причините за многобройните им отсъствия и някои случаи на отпадане след записването им в масови училища в града с по-високи критерии.

- Деца, жертви на насилие, злоупотреба и неглижиране. Основната група деца жертва на насилие са в община Бургас, където са регистрирани 4 деца през 2010 година от общо 10 деца за областта. В останалите общини са регистрирани 6 случая на деца жертви на насилие както следва: община Карнобат – 2 , община Поморие – 3 и община Несебър – 1 дете.

Въпреки увеличеното разкриване и съобщаване на случаи, остава проблем изваждането на светло на домашното насилие и преодоляването на “задругата на мълчанието “. За жертвите на насилие остава необходимостта от осигуряването на сигурност, терапия за преодоляване на травмите, обществена и социална подкрепа.

Основната група деца, получили полицейска закрила, е в община Несебър – 14 деца, от общо 24 за областта. Шест деца са получили полицейска закрила в община Бургас, по едно дете в общините Айтос и Созопол и две деца в община Камено.

В област Бургас има регистриран един случаи на дете, жертва на трафик, което е от областния център – гр.Бургас. Официалните данни за регистрираните случаи на деца, жертви на насилие и неглижиране не отразяват пълната картина на проблемите. За жертвите на насилие остава необходимо осигуряването на сигурност, терапия за преодоляване на травмите, обществена и социална подкрепа. Малобройни, но важни са специфичните групи на деца с рисково поведение, с противообществени прояви и поведенчески проблеми, предизвикани от различни фактори, като нисък родителски контрол, раздяла в семейството, бедност, безработица. Поведенческите проблеми, определени от съответните експерти са: агресия, използване на алкохол и упойващи вещества, кражби, побой. Потребностите са от консултации (психологически, социални, правни и здравни), подкрепа на родителите и намаляване на агресията в семейната среда, ангажиране на свободното време на децата.

- Децата с увреждания, които се отглеждат в семейна среда, по данни на РДСП Бургас към месец декември 2009 год. в областта са регистрирани 975 деца с увреждания. В тази група са включени деца с физически, умствени, психически, сензорни и комплексни увреждания. По данни, подадени от Дирекциите “Социално подпомагане” и отделите „Социална закрила” в общините децата с увреждания са разпределени както следва: община Айтос – 65 деца; община Бургас – 523 деца; община Камено – 23 деца; община Карнобат – 40 деца; община М.Търново – 13 деца; община Несебър – 27 деца; община Поморие – 64 деца; община Приморско – 17 деца; община Руен - 102 деца; община Созопол – 25 деца; община Средец – 36 деца; община Сунгурларе – 23 деца; община Царево – 17 деца. Анализът на потребностите на групите в риск идентифицират следните проблеми: по-голямата част от децата остават изолирани в семейството; една част от децата в училищна възраст посещават единствено центрове за интеграция и рехабилитация и остават извън образователната система; много малка част от децата с увреждания посещават детски градини;остава нисък делът на интегрираните в общообразователни училища деца; недостатъчна информираност и ангажираност на обществото.

– Децата с увреждания, отглеждани в специализираните институции, специална група са децата, трайно настанени в специализирани институции, чиито семейства живеят извън областта. Това са 105 деца, отглеждани в ДДУИ в с. Кошарица и в ДДУИ в с.Искра. По-голямата част от тях не поддържат контакти със семейството си. Част от децата са оставени за осиновяване, но това е почти невъзможно, предвид тежките им и множествени увреждания. Това се подкрепя от данните за периода на престой в институцията – над 4 години. За тези деца алтернативата е развитие на социални услуги в общността.

Друга уязвима група са хората с увреждания

В общините на област Бургас пълнолетните лица с увреждания са общо 14 453 през 2009 година. Те представляват 4% от трудоспособното население на областта. Най-голям е относителния дял на лицата с увреждания в община Бургас – 7193 лица / относителен дял 48,6% / . В останалите общини от областта лицата с увреждания са както следва: община Айтос – 839 лица; община Камено – 346 лица; община Карнобат – 870 лица; община М.Търново – 213 лица; община Несебър – 405 лица; община Поморие – 705 лица; община Приморско – 224 лица;община Руен – 1139 лица; община Созопол – 844 лица; община Средец – 1422 лица; община Сунгурларе – 372 лица и община Царево – 227 лица.

– хората с увреждания, основните ограничения са свързани с недостъпната среда, която е сериозна пречка за участието им в обществения живот. Наред с нуждата от достъпна среда се очертават техните потребности, свързани с достъп до заетост и доходи, здравни и образователни услуги, осигуряване на адекватна подкрепа, включително чрез социални услуги. Липсата на подкрепа за семействата води до настаняване на значителен брой

– хора с увреждания в специализирани институции, където трябва да се подобрят условията и стандартите на резидентната грижа. Във фокуса на интервенцията е необходимо да влязат и целеви мерки за подкрепа на всички хора с ограничени възможности за водене на самостоятелен живот, които да бъдат адаптирани към всеки специфичен случай.

В рамките на настоящата стратегия се поставя акцент върху рисковите групи сред уязвимите общности и лица в неравностойно положение:

– Безработни лица Това са групи от безработни лица с по-ниска конкурентноспособност на пазара на труда, в които се включват: безработни младежи; безработни младежи с трайно намалена работоспособност; безработни младежи от социални заведения, завършили образованието си; продължително безработни лица; безработни лица с трайно намалена работоспособност; безработни лица – самотни родители /осиновители/ и/или майки /осиновителки/ с деца до 3- годишна възраст; безработни лица, изтърпели наказание “лишаване от свобода”; безработни жени над 50- годишна възраст и мъже над 55-годишна възраст; други групи безработни лица. Негативните последици от бедността и изолацията от пазара на труда върху грижите за децата са най-тежки при семействата на трайно безработните, които постепенно изпадат в зависимост от социалните помощи. За да излязат от спиралата на пълната маргинализация и да осигурят бъдеще за своите деца, семействата на продължително безработните имат нужда както от професионално обучение, така и от подкрепа и мотивиране (курсове, консултации) за активно включване на пазара на труда.

– Етнически общности в неравностойно положение със специален фокус към ромската общност. В настоящата група са включени хора, живеещи в обособените етнически общности в област Бургас – за гр. Бургас - кв. „Победа”, „Акациите”, „Горно езерово”, к-с „М.Рудник” и селата в областта с преобладаващо население от етнически малцинства в неравностойно положение. В обособените квартали са налице различни фактори подкрепящи бедността – ранно отпадане от училище, ниско образование и квалификация на голяма част от жителите, трайна безработица и липса на трудови навици за част от тях, ограничени възможности за заетост, лоши битови условия, липса на достъп до здравни, социални, образователни услуги. Допълнителен фактор, затрудняващ развитието на общността е самото гето. Обособените ромски квартали са районите с най-голям относителен дял на непълнолетни майки, деца, настанени в институции, деца, в риск от отпадане от училище. Акумулирането на икономически, образователни и етнокултурни рискови фактори оказва най-силно влияние, когато семейството живее в рамките на собствената компактна малцинствена група. В тази група попадат семейства в неравностойно положение, чиито децата рискуват да повторят модела на социална изолация на своите родителите. За да се разбие затворения цикъл, е необходима комплексна интервенция насочена срещу бедността, която да подпомогне семействата да осигурят шансове за социално включване и развитие на своите деца:

Старите хора са следващата голяма социална група, идентифицирана в аналитичния доклад като една от застрашените. По данни, събрани от общините на територията на област Бургас самотно живеещите стари хора са общо 5 705, разпределени както следва: община Айтос – 233 лица, община Бургас – 996 лица; община Камено – 990 лица, община Карнобат – 299 лица; община М.Търново – 417 лица; община Несебър – 0; община Поморие -13 лица; община Приморско – 106 лица; община Руен - 11 лица; община Созопол – 10 лица; община Средец – 1764 лица; община Сунгурларе – 758 лица; община Царево – 88 лица.

– Старите хора със затруднения в самообслужването, които имат нужда от услуги и грижа в домашна среда или от резидентна грижа, са рискови групи. За тях трябва да се предвидят мерки за разкриване на услуги в домашна среда, нови дневни центрове и др.

– Стари хора, настанени в специализирани институции. На територията на област Бургас функционират четири институции за стари хора – Домове за стари хора в гр. Айтос, гр. Бургас, гр. Средец и с.Лозарево, общ. Сунгурларе. В тях са настанени общо 129 лица, при капацитет на специализираните институции за 149 лица. Основните идентифицирани потребности на старите хора, настанени в домове са: нужда от грижа, особено за лежащите, предоставяне на грижа, достъп до медицинско обслужване, осигуряване на възможности за общуване и запълване на свободното време според индивидуалните интереси на клиентите.

От тези рискови общности са приоритетните целеви групи, които подлежат на социални услуги в област Бургас. В крайна сметка се извеждат следните изводи:

• Функциониращите специализирани институции са с голям капацитет и в повечето случаи не отговарят на изискванията и стандартите за предоставяне на социални услуги - част от тяхната материална база, човешки ресурс, административен потенциал би могло да се използва за разкриване и развитие на алтернативни форми на услуги.

• Предлаганите алтернативни социални услуги на територията на областта не покриват реалните потребности и не обхващат всички рискови групи.

• Липса или недостатъчно квалифициран персонал в системата на социалните услуги най-вече в малките населени места и общини.

• „Социално договаряне“ (т.е. възлагането на социални услуги) все още е предизвикателство. Независимо от възможностите в нормативната уредба, общините с изключение на община Айтос и Бургас, в областта не са провели конкурси за предоставяне на социални услуги в партньорство с НПО. В момента е налице неравнопоставеност между общината, и доставчиците по отношение на достъпа до финансирането на проектите. Като възложител и доставчик на социалните услуги общините по принцип имат достъп до публичните средства, а достъпът на НПО изцяло зависи от волята на кмета. Поради тази причина подкрепата между участниците остава само на хартия и липсва реално партньорство.

• Все още разкритите социални услуги в общността са малко на брой и не отговарят на необходимостта от такива с оглед рисковите групи на територията на отделните общини и региона.¹⁶