Г., с. 7 Внук на болен зашлеви лекар и санитар в Лом камелия александрова

В случай че Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване не бъде изтеглен от Народното събрание, Изпълнителният комитет на КНСБ ще предложи да бъдат организирани консолидирани стачни и протестни действия. Това стана ясно от позиция на синдиката, разпространена вчера.

Изпълнителният комитет ще внесе предложението за разглеждане в Координационния съвет на КНСБ на 10 септември. Ръководството на синдиката ще съгласува времето на протестните действия и с КТ „Подкрепа“.

Според КНСБ Кодексът за социалното осигуряване ограбва права на българските граждани, които са вече завоювани, и не решава проблемите, а създава нови такива. По отношение на желанието на социалния министър Тотю Младенов да бъде увеличена минималната работна заплата от 240 на 270 лева КНСБ обяви, че приема положително тази мярка.

От КТ „Подкрепа“ също изразиха несъгласие с някои от промените в Кодекса за социално осигуряване. „На нас не ни харесва идеята да се увеличи стажът, без това да стане плавно, в краен случай. Ако има увеличение, то трябва да стане за много дълъг период от време“, съобщи пред „Класа“ д-р Константин Тренчев, президент на КТ „Подкрепа“.

Той обясни, че много хора недоволстват и във всички структури на синдиката са получени много сигнали, че тази мярка не се възприема положително. „Първото заседание на Комисията по труда и социалната политика в парламента ще се състои на 15 септември и тогава ще бъде гледан Кодексът за социално осигуряване“, съобщи пред „Фокус“ Драгомир Стойнев, председател на комисията. Геновева Алексиева от ГЕРБ пък обяви, че още днес ще се проведе среща на социалния министър Тотю Младенов с депутати във връзка със законопроекта.

Вчера стана ясно още, че лекарите ще вземат решение дали да протестират заради орязаните средства на болниците до 17 септември. „Тези дни имаме среща с финансовия министър Симеон Дянков и ще видим по какъв начин ще вървят нещата“, заяви пред „Класа“ зам.-председателят на Българския лекарски съюз д-р Стефан Константинов. Той допълни, че на 17 септември ще се състои извънреден събор на съюза и ще бъде взето решение. „Ако парите, които не достигат за болниците, бъдат дадени, няма да протестираме въобще“, обясни Константинов.

След среща на лекари с премиера Бойко Борисов на 31 август се сформира работна група, която да направи точни разчети къде има недостиг на средства в системата и на какво се дължи той. Оказа се, че според разчетите на БЛС до края на годината са необходими още 205 млн. лева за болниците. Сметки на правителството обаче показаха, че нужните средства са около 125 млн. лева. Преговорите между двете страни продължават и тази седмица, когато се очаква да бъдат обсъдени предложения откъде ще се намерят парите за болниците.

Болницата „Д-р Стоян Сантев" в миньорския град Бобов дол променя статута си в заведение за долекуване с медицински център, решил бордът на директорите на комплекса. 10 от общо 70 легла капацитет ще останат за активно лечение, останалите 60 ще са за пациенти, които продължават лечението си. Те ще ползват 5 клинични пътеки от здравната каса. Предложението на борда трябва да бъде гласувано и от общинския съвет.

Болницата дължи към 800 000 лв. -основно на мини „Въгледобив - Бобов дол". За м.г. тук са лекувани към 1800 пациенти, 1500 от които са през здравна каса.


Чирков: Здравеопазването трябва да има форма, пък после реформа
Българското здравеопазване трябва да има първо форма, пък после реформа, заяви известният български хирург проф. Александър Чирков по Нова телевизия. Според него трябвало да се направи лекарската камара, която да сертифицира лекарите. Другата й функция е да изгради инспекторат.

Когато системата започне да функционира, тогава министерството само ще наблюдава и ако има нужда, държавата ще се намесва, твърди проф. Чирков. Той бил готов да разговаря по темата със сегашната здравна министърка д-р Анна-Мария Борисова, ако тя го покани. Според него закриване на малки болници е трябвало да стане още през 90-те години.

- Г-н президент, стана ясно, че ще редуцираме армията с 6000 души. Каза го министърът на отбраната Аню Ангелов пред Военната академия. Обявената численост на войската ни е 32 000. Като върховен главнокомандващ как приемате този факт? Информиран ли сте на каква база се правят тези разчети?

- Разбира се, че имам информация. Не бих искал да коментирам данните, защото не съм сигурен дали ще бъдат окончателни. Изправени сме пред поредните промени в българската армия, които се свеждат до съкращаване на личен състав и на числеността на въоръжените ни сили. Това ми дава основание да направя равносметка.

- И тя е?

- Няма друга система в държавата, която да е претърпяла толкова промени и преди членството в НАТО, и след това, която да е подложена на толкова силен натиск за реформи. Голяма част от тях се оказаха успешни и бяха оценени от съюзниците ни високо. Но този натиск за непрекъснати промени трябва да бъде смекчен, за да има спокойствие в армията, което да даде и по-силна мотивация на военнослужещите. За сравнение ще попитам какво се промени в системата на МВР за тези 20 години?

Кога българската армия е била 2,5 пъти по-малка от служителите на МВР и какви са видимите резултати от реформата в системата на вътрешните работи? Не бих искал въпросите ми да се изтълкуват като опит за противопоставяне, но все пак публичният дебат изисква те да се зададат.

- Да не би да имате съмнения, че 26-хилядна армия ще може да изпълнява конституционните си задължения да гарантира сигурността, суверенитета и териториалната цялост на държавата?

- На десетки форуми съм акцентирал върху способността на българската армия да защитава страната и бих искал и върховният главнокомандващ, президентът, след мен да може да направи подобен извод. Много е важно в документите, които ни предстои да приемем, да се разбере, първо, че армията ще продължи да има ключова роля в опазването сигурността на страната.

Второ, че не може да градим армия, чиято основна, да не кажа единствена цел, е да изпълнява мисии в чужбина. И тук е разликата между мен и някои съвременни теоретици по въпросите на сигурността - не бива да подценяваме рисковете в нашия регион. Затова трябва да поддържаме висока бойната готовност на армията. Не съм сигурен, че новите разчети запазват тази способност на въоръжените ни сили като цяло.

- Казвате, че не сте сигурен в новите разчети - не звучи ли притеснително?

- Ние по Вашингтонския договор сме задължени, наскоро това го подчерта и генералният секретар на НАТО г-н Расмусен, сами да си организираме защитата на националната територия. А тезата в нашите документи - че няма заплаха, че трябва да си преориентираме организацията на армията - не се връзва дори и със съюзническите концепции. Да не говорим, че това се разминава и с моралния ангажимент към нацията, защото тази армия я поддържаме, за да може да брани сигурността на държавата и гражданите. В прегледа на отбраната, а може и в последните варианти на стратегията, това разбиране е радикално променено. Облягаме се на схващането, че НАТО ни гарантира напълно сигурността.

- Вероятно това се прави с цел да се прехвърлят средства към здравеопазване и социални дейности например. Какви мерки трябва да предприеме правителството, за да адаптира към цивилния живот близо 4000 военни, които ще бъдат съкратени?

- Сериозно съм притеснен, че това е първото Министерство на отбраната, респективно първият кабинет, който зачеркна понятието социална адаптация и загърби идеята за социална политика в армията. В предишните години имаше изградена стройна система, макар и не винаги ефективно работеща, за социална адаптация. Ангажиментът на държавата към тези хора, посветили живота си да й служат вярно, бе факт. Сега държавата трябва да бъде още по-ангажирана, отколкото преди 7, 8 и 10 години и подходът трябва да се осъвремени.

Стои обаче и въпросът за социалната мотивация на военнослужещите, които остават в армията. Не говорим само за доходите, върху които обикновено се фокусира вниманието, а за условията на труд, на живот, на отдих, които имат военнослужещите и техните семейства. Мотивацията за достойна служба трябва да е ключов момент в политиката на държавата към БА.

- Защо се породи, г-н президент, този остър конфликт с министър Аню Ангелов за назначаването на нов началник на “Военна информация”? Досега военен министър не е искал законова промяна за ограничаване конституционните правомощия на президента по отношение назначаването на генералите. Днешната ситуация има ли сходни точки с неотдавнашния ви конфликт с бившата външна министърка Румяна Желева за отзоваване на посланиците ни в САЩ и Турция?

- Да, всъщност става дума за два прецедента в 20-годишната история на прехода, в историята на отношенията между институциите. Президентът и правителството имат споделена отговорност при вземането на решения в сферата на сигурността и отбраната, не става дума просто за механично подписване. Бяха нарушени законови и конституционни правила, които няма как да бъдат прескочени.

Имали сме спорове и с предишни военни министри, понякога сме тръгвали от различни принципи, понякога сме имали различни виждания за кадровото развитие в армията, но в крайна сметка сме стигали до общи решения. Защото политиката е изкуство на разумния компромис. Сега може да се опитат, ако искат...

- Да се направи втори опит, подобен на импийчмънта, да ви окажат отново натиск, това ли казвате?

- Два са вариантите. Единият е промяна в законите, тъй като конституцията не биха могли да променят - правомощията на президента се променят от ВНС. Ако искат, могат да пробват и това. Другият вариант се крие в любимата максима на диктатора: няма човек, няма проблем. Няма го този президент, няма да ги има и проблемите. Но докато аз съм тук, ще трябва да се съобразяват с моето мнение. Вече направих един компромис. При последните назначения за празника на БА министър Ангелов не подходи почтено. Не искам да се връщам към този неприятен случай, но тогава отстъпих назад. Подписах указите, но не може да се очаква, че отстъпленията ще са винаги и само от президентството.

Освен това смятам, че се получи много зле, създаде се нелепа ситуация, свързана с оповестяването от министър Ангелов на имена, които не заслужават подобни публични коментари. Защото са имена на достойни български офицери и генерали. Ние трябва да пазим техния авторитет, ако искаме да се уважава и авторитетът на институциите.

- Военният министър не е предложил нова кандидатура за шеф на разузнаването. Премиерът подчерта, че няма да се откажат от комодор Валентин Гагашев. И вие няма да отстъпите. Какъв е изходът?

- За разлика от премиера аз познавам лично комодор Валентин Гагашев. Позволявам си да спомена името му, след като то бе оповестено от правителството. Два пъти съм подкрепял предложения за негови назначения. Всъщност, първото предложение на министъра, обсъдено и прието в Съвета за отбрана на 12 април т. г., за нов началник на военното разузнаване, е за един от заместниците на службата. И то напълно се вписва и в моята представа за правилно решение на казуса. Реализира се приемственост в службата и даваме знак към съюзниците, че ще продължим да работим както досега ефективно.

- Тоест вие съветвате г-н Ангелов да се върне към първото си предложение?

- Досега не са ми предоставени убедителни аргументи защо е ревизирано това предложение.

- Tрябва да ви попитаме още нещо, г-н президент - при създалата се патова ситуация възможно ли е военното разузнаване да се управлява от “временно изпълняващ длъжността”?

- Няма никакъв проблем да има “временно изпълняващ длъжността”.

- Докога?

- Докато се разбере, че трябва да се работи по правилата!

- Поискали сте данни дали в службата са допуснати злоупотреби? Получихте ли ги?

- Изисках да ми бъдат предоставени документи дали са извършвани злоупотреби. Получено бе писмо от МО. В него няма конкретен факт за финансови злоупотреби.

- Има ли поведение “на инат” в отношенията ви с някои членове на кабинета?

- Това е за мен определението за поведението на военния министър. Може би има и политически мотиви. Ние като че ли се отдалечаваме от разбирането за гражданския контрол върху армията. По-скоро виждаме тенденция към създаване на политически контрол върху армията. И това става на фона на стремежа за обезличаване на военното командване и стремежа на министъра да изпълнява командни функции. Това явление е в разрез с тенденцията за гражданския контрол върху армията.

- Чухме равносметката на президента Обама за войната в Ирак. Каква е равносметката за нас?

- Когато президентът Обама правеше своята равносметка, аз се върнах към речта си пред българския парламент в мига на започването на военните действия. Не се отказвам от нито една своя дума. Продължавам да твърдя, че тази война, както и всяка друга, е преди всичко поражение за дипломацията. Второ, за съжаление, след нейния край ние не сме по-близо до решаването на големия въпрос за справяне с тероризма, това световно предизвикателство. Българското участие на онзи етап бе необходимо от гледна точка на стратегическата ни цел - получаване на покана и членство в НАТО. Оттам нататък участието ни бе елемент от разбирането за съюзническата солидарност.

- Някои анализатори казват - ние дадохме жертви, а Сърбия получи оръжейни сделки за Ирак, без да е участвала във войната?

- Противник съм, заявявал съм го неведнъж, на очакванията за преки материални изгоди от участието ни в иракската война и смятам, че това е модерното разбиране за съюзническа солидарност.

Друг е въпросът, че в многобройните си контакти ние не успяхме да убедим и нашите съюзници от САЩ, и нашите приятели в Ирак, новото държавно ръководство на страната, че имаме какво да дадем в изграждането на Ирак. Там българските строители, нашата продукция са популярни от години. Трябваше да бъдем много по-настоятелни. Това се отнася не само за Ирак, но и за арабския свят, дори за черноморския и каспийския регион, където българското е добре познато.

И когато говоря за икономизация на българската дипломация, имам предвид това - да се върнат предишните пазари или да се завоюват нови. Имал съм сериозни проблеми с предишните две правителства, защото много от контактите, които съм създавал с държавните ръководства на редица страни, не са били оползотворявани. Сега стои въпросът да реализираме добрите отношения с Азербайджан, за да осъществим голямата идея за диферсификацията в снабдяването с природен газ.

Сегашното правителство пое част от ангажиментите. Но трябва много по-голяма настъпателност, по-голяма динамика на дипломацията ни, когато става дума за подобен род проекти, защото тук не се търпи празно пространство. Ако нас ни няма, ще се намести друг.

- Наблюдава се сближаване на позициите между вас и г-н Борисов по отношение на енергийната ни политика. Кой към кого извървя пътя и как?

- Това не е най-важно. Аз не съм от онези политици, които обичат да се бият в гърдите с тезата “Аз казвах ли ви”. Важното е, че кабинетът прие големите енергийни проекти като свои и сега трябва да имаме консолидирана позиция на институциите за ускоряване на реализацията им. Конкуренцията на европейския и на балканския енергиен пазар е много сериозна. Тъкмо заради това си струва да работим много динамично.

- Десницата ви подозира в тайни договорки с Борисов. И ДСБ, и СДС не са очаровани, че с премиера говорите на един език по енергийната политика?

- Никакви тайни договорки няма и не може да има. Става дума за проекти, значими не само за българската, но и за европейската енергийна сигурност. Съседите от “Дондуков” 1 са разбрали силата на енергийните проекти за излизане от кризата и като стратегия за развитието на икономиката. Каква е алтернативата на сините? Да купуваме електроенергия отвън - от Турция или от Румъния?

- Политическият сезон започна с остра конфронтация. Но и отляво, и отдясно алармират, че и актуализираният бюджет няма да се изпълни, а здравеопазването е в колапс.

- Цифрите за изпълнението на бюджета досега не могат да не ни изпълнят с безпокойство. Не може да не се тревожим как това неизпълнение ще се отрази на разходите в социалната сфера. Положението в здравеопазването е предкатастрофално. Ще напомня - през 2003 г., по аналогия с иракската война, казах, че тогавашната здравна реформа и състоянието на здравеопазването са един малък “шок и ужас”. Сега, за съжаление, положението е още по-драматично. Това правителството трябва да направи реформата. Но ние не знаем в какво точно се изразява тя. Проблемите се задълбочават, водят се дискусии, които не раждат действия, наблюдава се демотивация на съсловието. А това е много тревожно. И не мисля, че лекарите могат да бъдат мотивирани със заплахи за влизане на ДАНС или с други силови мерки. Трябва да се смени радикално подходът.

- Акциите на МВР създадоха ли усещане за справяне с престъпността?

- Част от акциите получиха своевременно моята позитивна оценка и сега от дистанцията на времето я потвърждавам. Но има и много показност. Дори и за акции, които би трябвало да са рутинни и да стават, без да се парадира с тях. Второ, аз също като министър Цветанов се радвам, че вече ги няма тези кортежи на босовете с черните джипове с тъмните стъкла. Но искам повече - искам да видя действително някои от големите босове прибрани - може и по показен начин.

И най-важното да е с доказателства, чрез които да се стигне до ефективна присъда. Притеснява ме нарастването на масовата престъпност. Обяснението е в кризата, но и в това, че няма този респект към властта, който ние очакваме. Притеснява ме, че продължава да пада събираемостта на приходите. Очевидно и там респектът е по-малък от очаквания. Но въпреки всичко аз подкрепям усилията на МВР и искрено се надявам те да доведат до по-ефективни резултати.

Надявам се и да се свали градусът на напрежение между МВР и съдебната власт, защото това не води до добро. Рано или късно ще видим, че конфронтационният климат между властите ще доведе до негативни резултати в борбата с престъпността.

- Отношението ви към специализирания съд?

- Много важно е да не се създават допълнителни предпоставки за МВР, които да позволят да се подхожда недостатъчно ангажирано към събирането на доказателства. Това може да направи отделни структури по-лениви в работата. В този смисъл вече изказах някои свои съмнения при обсъждането и приемането на НПК чрез ветото и в питането до Конституционния съд. Така е и със специализирания съд - много важно е да има буфери срещу възможна разправа, в това число и политическа. Това се отнася не само за сегашното управление. Правилата, които създаваме сега, не трябва да са за година или две.

- Защото може да се върне като бумеранг след време срещу членове на сегашното правителство ли?

- Искрено се надявам да не се развие този процес, защото като историк мога да ви кажа, че отпушването на политиката на реваншизъм държи българското общество в състояние на граждански конфликт 6 десетилетия.

- В управлението избухнаха лобистки скандали. Паднаха главите на водещи фигури. Премиерът реагира бързо, но ГЕРБ май не може да се справи с порока. Допускате ли, че лобизмът може да стане марката на ГЕРБ, както клиентелизмът стана марката на СДС?

- Първо, не съм убеден, че са паднали глави. Има хора, които са понижени в чин, ако се използва военната терминология. При наличието на доказателства за подобна дейност думата “лобизъм” е мека. За такива хора няма място в политиката! Това е голямо предизвикателство пред управляващата партия и пред всяка партия - да има ефективни вътрешнопартийни механизми, още при формирането на депутатския корпус, на представителството на изпълнителната власт.

За съжаление, вероятно поради бързото навлизане на ГЕРБ във властта, такива механизми не са били изградени. В този смисъл е много важна ролята и на премиера, и на партийното ръководство - и тя не опира само до бързата им реакция. Този процес предполага допълнително развитие на законодателството, в т.ч. и приемане на закон за лобизма.

- Как ви изглежда стартът на парламентарната сесия? Междуличностната конфронтация е на битово ниво, липсва сериозен дебат.

- Първо, със съжаление трябва да кажа, че това беше фалстарт на новия сезон за парламента. Не се чуха отчетливо идеите за изход от кризата, за преодоляване на тежките проблеми, особено в социалната сфера. Второ, дебатът е сведен до междуличностни отношения, но езикът, който политиците използват сега, няма аналог в новата българска история. Никога в българския парламент, в българската политика не се е говорило така. Всички порицаха Божидар Димитров.

Но само той ли използва в съвременната политика, в междупартийните отношения изрази, които целят не просто да унизят противника. Не знам, нямам думи, с които да характеризирам начина, по който се говори днес в българската политика. Това е много тревожен факт. Българският парламент формира представата за политиката у масовия българин. Ако младите могат с периферното си зрение да зърнат нещо в българската политика, то е чрез ставащото на парламентарната трибуна. И няма защо да се чудим, че в обществото има толкова много агресия.

Има я на улицата, по стадионите, в училищата, защото тонът се задава от най-високото място в българската държава. Да, може да има сблъсък, идеен, политически, както е ставало досега. Но това оставя далеч по-малко тягостно впечатление, отколкото думите, които се изричат сега.

- Какви са сега отношенията ви с премиера?

- Като цяло са добри. Трябва да се разберем веднъж завинаги - не може да няма взаимни критики. И в същото време трябва да си запазим възможността ние, като олицетворяващи двете институции, да може във всеки момент да си вдигнем телефона или да седнем и да решим даден проблем. Не фалшивото спокойствие и замазване на проблемите, не и изкуствен сблъсък на личностна основа, а принципен дебат и диалог са нужни и на институциите, и на обществото в тези нелеки времена.

Медик от Италия въведе нов ме­тод за затваряне на кръвоносни съ­дове при коронарография (метод на изследване, с който се решава изборът на налагащите се следващи лечебни проце­дури). Д-р Фархат Фуладванд от броени дни прилага способа „Ангеосил" в спе­циализираната болница по кардиология във Велико Търново.

„Запушването на арте­рии става чрез специално устройство, което се въвежда в кръвоносния съд. От въ­трешната страна се разтварят две крила и запушват стената, а отвън се нагнетява колаген", обяснява д-р Фуладванд. Той допълва, че съвре­менното медицинско приспособле­ние замества труда на лекаря, кой­то трябва 7-8 часа да наблюдава пациента и с тампони и лепенки да притиска кръвоносния съд. Освен това при старата методика има опасност от поява на хематом, а болният трябва да лежи цяло дено­нощие в болницата. Новата проце­дура позволява след час-два па­циентът да се изправи на крака и да си тръгне.

„В Италия тази методика се прак­тикува отдавна и са познати поне 15 вида такива устройства. Тук сега се въвеждат, а лекарите трябва да бъ­дат обучени, за да ги поставят. Про­блемът обаче е, че здравната каса не плаща този консуматив, а цената му е около 100-150 евро", допълва д-р Фархат Фуладванд. И споделя: „Винаги пристигам в България с ка­шон с консумативи. Сега уреждаме стипендия за 9 месеца, която ще разделим между трима български лекари. Колегите ще се обучават и

практикуват по 3 месеца в италиан­ски болници. Там кардиолозите правят всички интервенции", казва д-р Фуладванд.

Той е категоричен, че здравео­пазването в България се нуждае от спешна реформа. Лекарското съсловие си върши добре работата. Трябва обаче да се преразгледа разпределението на парите. Ако имаш 100 лв. и ги разде­лиш на 5 места по 20 лв., всички ще са недоволни и работата няма да е качествено свършена. Но ако тази сума бъде разделена на две, с пове­че средства ще се постигне по-до­бър ефект", обяснява нагледно ита­лианският медик. Той подчертава, че българските лекари работят при много трудни условия.

„При пациенти с инфаркт най-важна е бързата лекарска намеса. Артерията трябва незабавно да се отвори, защото ако държим болния с часове, то сърцето се уврежда тотално и ако този човек бъде спа­сен, ще е инвалид", категоричен е д-р Фархат Фуладванд.

Движението е една от профилактичните мерки срещу сърдечно-съдови заболявания.

Държавната болница във Велико Търново разполага с добре обучени кардиолози.