Ga-236 рудолф щайнер езотерични разглеждания на

И така, когато погледнем назад към древния човек, в този древен човек имаме следното: От една страна погледът и усещането му навън е в известна степен ограничено чрез архитектурата, погледът е уловен в себе си /виж рис./. Към вътрешността погледът е уловен чрез това, че човек вътрешно си представя душевния си живот, както може да му бъде представен в образите на култа /синьо/.

От една страна човек прониква в своята вътрешност, от друга страна с насочения навън поглед се натъква на това, което съществува в архитектурата, в архитектурата на храмовете, в архитектурата на църквите. Това се обединява по чудесен начин. Между това, което живее във вътрешността и това, върху което погледът е отразен тук, съществува междинно поле /оранжево/, което човекът никак не вижда с обикновеното съзнание, защото днес той не оставя


външният му поглед да бъде уловен от действителна, овътрешнена архитектура и от друга страна защото не оставя насоченият навътре поглед да бъде уловен от имагинативното, от образното. Но това, което се намира в междинното поле, когато вървите с него в живота, движите се в живота със задълбочено вътрешно познание чрез имагинацията и със сетивно усещане, излекувано чрез външните архитектурни форми, които са изградени, като действително се е изхождало от човешката природа, тогава получавате чувство, каквото древните хора са имали за ударите на съдбата. Когато човек развие това, което се намира между чувстването на истински архитектоничното и чувстването на истински символичното, насочено към вътрешността, тогава чувства възприемчивостта за ударите на съдбата. Той чувства това, което става, като идващо от минали съществувания.

Това отново е въведение към по-нататъшните разглеждания на кармата, които ще бъдат предприети в бъдеще и които ще включват и въпроса за «доброто и злото».

Но вижте, в антропософското движение действително се касае да се мисли реално. Подходящата за днешния човек архитектура, която по правилен начин би могла да улови погледа му и да доведе натуралистичното му виждане, което кармата закрива и затъмнява, до истинско виждане, тази архитектура стоеше тук вън в определена форма. И че вътре в тези форми се говореше с антропософски обяснения, това даваше вътрешното виждане. И между всичко друго, което вече е изтъкнато, този Гьотеанум, сградата на Гьотеанума, с начина, по който в бъдеще в нея би се упражнявала все повече и повече антропософия, беше именно възпитание за възприемане на кармата. Това възпитание за кармическото виждане, трябва да проникне в модерната цивилизация.

Но враговете на това, което в истинския смисъл възпитава човека относно необходимото за цивилизацията, което трябва да проникне в модерната цивилизация, бяха естествено заинтересовани то да изгори. По този начин е възможно и тук да проникнем в по-дълбоките връзки. Но нека се надяваме, че скоро на същото място отново ще стоят пред нас форми, събуждащи виждането на кармата!

Това е, което днес бих искал да кажа като заключително слово пред много приятели и от другите страни, които са останали от нашето Великденско тържество.
Разглеждане на кармата

от гледна точка на непосредствения човешки живот
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ

Дорнах, 4 май 1924

Но да се предприемат кармически разглеждания с тяхното непосредствено приложение в живота е изключително трудно именно за настоящото човешко съзнание. Защото всяко годно поне до известна степен разглеждане на кармата в заобикалящия ни живот, в живота, в който сме поставени самите ние, изисква да можем да застанем много по-обективно насреща му, отколкото това е възможно за съзнание, израстващо от съвременните условия на живота, от съвременните условия на възпитанието.

Съществуват толкова много неща в съвременните условия на живота, в които човекът е поставен, които закриват кармическите връзки, правят ги невидими. Така че е извънредно трудно да насочим макар до известна степен поглед върху това, което прави живота обясним от гледна точка на кармата, на съдбата.

Съвременният човек е много малко способен да се откъсне от самия себе си и да се отдаде на нещо друго. Съвременният човек живее извънредно силно в себе си. И особеното е именно това, че днес, точно когато човекът се устреми към духа, когато приема нещо духовно, много силно изпада в опасност чрез това да живее още повече в самия себе си. Нека само помислим, скъпи приятели, как стоят нещата именно със задълбочаването на антропософския живот. Някой, който в течение на живота си е влязъл в антропософското движение, ще си каже: Когато бях още извън това движение, имах тези или онези отношения към живота, които приемах като нещо, вътрешно свързано с мен. Ценях това или онова, вярвах, че е необходимо за живота. Имах и приятели, с които можех да бъда близък, изхождайки от навиците на живота, от това, което всекидневният живот предлагаше. Сега се свързах с антропософията. Много от гореизброените неща престанаха да съществуват. Аз излязох от старитe взаимовръзки, или поне тези стари връзки не са вече така ценни за мен, както бяха по-рано. Също и някои неща, които по-рано вършех, ми станаха противни. Не ги считам вече за нещо, с което всъщност бих искал да бъда свързан.

Но след като човек е направил такъв преглед на живота си, ако размисли по-нататък какво е заменило предишното съдържание на живота му, много лесно ще открие, че неговият егоизъм всъщност не е намалял. Съвсем не искам да кажа това в укоряващ смисъл, не искам да го кажа дори и с най-малката отсенка на укор, а да го поставя просто като факт, който човек много лесно може да наблюдава върху самия себе си: Всъщност неговият егоизъм се е увеличил. Сега той обръща много повече внимание върху начина, по който е устроена душевността му. Сега пита много повече, отколкото е питал по-рано: Какво впечатление ми прави другият?

По-рано е приемал с известна самопонятност това, което някой друг човек до него е извършил. Сега вече не го прави. Сега се пита за впечатлението, което другият е оставил у него. Или, по-рано в живота е стоял в някакви отношения, които са били напълно приемливи за него. Изпълнявал е задълженията си и т. н. Сега тези задължения му стават противни, сега би искал да се освободи от тях, защото счита, че не са достатъчно духовни и т. н. Така именно духовният стремеж сред антропософията много лесно води до един вид егоизъм и до това, човек да приеме себе си много, много по-сериозно отколкото по-рано.

Но цялата работа почива на това, че в такъв случай не е настъпило разширение на жизнените интереси в посока навън, а те са се насочили навътре. Често съм споменавал, че който действително се враства, истински се враства в антропософския живот, интересът му към външния свят не намалява, а точно благодарение на антропософията проявява повече интерес към този външен живот, така че всички външни същества започват да му стават безкрайно интересни, започват да добиват по-голяма стойност за него. Но за това е необходимо човек да не се оттегля от външния живот, а да вижда духовното в него.

Без съмнение, тогава се явяват някои неща, които по-рано не е забелязвал. Но човек трябва да има също и смелостта да забелязва тези неща, а не да гледа настрана, без да им обръща внимание. За кармическото разглеждане на живота е абсолютно необходимо да се усвои известна дарба човек да излиза вън от себе си, да се потапя в другите. Естествено това е особено трудно, когато другият става оръдие за кармическо изкупление в живота, което е неприятно или може би даже болезнено. Но без човек да може да излезе извън себе си дори във връзка с нещата, които са неприятни или болезнени за него, не е възможно истински валидното кармическо разглеждане на живота. Защото помислете само какви условия съществуват в света, за да възникне кармата.

Ние стоим в определен човешки живот. В този човешки живот вършим, мислим и чувстваме едно или друго нещо. Влизаме в отношения с хора и в тези отношения се разиграва това или онова. Мислим, чувстваме, искаме, вършим неща, които изискват кармическо изравняване. Създаваме отношения с хора, вследствие на което стават неща, които отново изискват кармическо изправяне. Разгледайте веднъж човешкия земен живот от тази гледна точка и след това вижте, че в края на земния си живот човекът минава през вратата на смъртта и отива в духовния свят. Сега той живее в духовния свят. Но в духовния свят не е както във физическия. Във физическия свят стоите извън другите хора. Стоите вън и по отношение на тези, с които човешки сте близки. Винаги между двама души във физическия свят се намира най-малкото въздух, а при всеки един човек и неговата кожа. Следователно във физическия свят, колкото и хората да са близки един с друг, в известен смисъл могат да се затворят в самите себе си.

Но това не е възможно, когато човек е минал през вратата на смъртта и живее в духовния свят. Вземете един очебиен случай. Направили сте някому нещо, което изисква кармическо изправяне. Вие живеете с него по-нататък, след като и двамата сте минали през вратата на смъртта. Тогава живеете в другия човек, не чрез вашата добра воля или благодарение на вашето вътрешно съвършенство – следователно не живеете само в себе си, но действително и в другия човек. Живеете в него по принуда, ако мога така да се изразя.

Представете си /виж рис. стр. 103/, че човекът А и човекът В минават през вратата на смъртта. Те се намират след това в духовния свят. В и А се срещат в духовния свят. Докато тук на Земята В е живял в себе си и А е живял в себе си, сега А живее също така в В, както и в себе си и В живее в А, както живее и в себе си. В духовния свят хората живеят напълно едни в други, а именно носени от силите, които са се натрупали в земния живот. След смъртта не влизаме в отношение с какви да е хора, а с хората, с които на Земята сме си създали отношения в доброто или в злото. Но тези отношения ни дават възможност не само да не живеем само в себе си, а да живеем и в другия.


Сега представете си, че сте сторили нещо на някой човек, или да речем Б е сторил нещо на А, което изисква кармическо изравняване. След като е минал през вратата на смъртта, пребивавайки в духовния свят между смъртта и ново раждане, В живее в А. Той изживява, това, което е сторил на А, изживява го вътре в А. И в това живеене извън себе си В предизвиква да се случи именно кармическото изравняване. Следователно това, което трябва да стане като кармическо изравняване в следващ земен живот чрез човека А, сами го причинявате, като в духовния свят живеете вътре в А. Само благодарение на това, че човекът А слиза отново във физическия свят, той върши това, което всъщност сте вложили в него и което се превръща в негово действие. И в следващия земен живот той идва към вас с това, което самите вие искате да си сторите чрез него.

Следователно, когато в следващ живот някой човек ми стори нещо като кармическо изравняване, това означава, че през времето, когато съм се намирал в него в периода между смъртта и ново раждане, самият аз съм вложил в него част по част всичко това. Тогава то не е негово дело, а се превръща в негово дело, когато идва в земния живот. Така че, условията на кармата в протичането на световния ход съществуват чрез живеенето един в друг на кармически свързаните хора в периода между смъртта и ново раждане.

Когато разглеждаме обикновения земен живот, всъщност не виждаме твърде дълбоко в него. От другия човек възприемаме съзнателно наистина извънредно малко неща. Например, извънредно слабо забелязваме известна разлика в поведението на другия човек спрямо нас. Срещаме в живота някой човек, да речем, че той се държи по определен начин. Но едва ли ще забележим, че човек действително може да се отнася по определен начин към нас и че за това отношение в него могат да се крият различни мотиви, импулси. Някой човек може да се отнася враждебно спрямо мен. Това враждебно отнасяне може да бъде такова, че чрез моето съществуване го дразня, че той очаква нещо съвършено различно от другите хора, от това, което предлагам насреща му. Поради това съм третиран по определен начин от него. Но това третиране може да бъде изправено по някакъв начин кармически едва в следващия живот. То може да бъде нещо съвършено първично, нещо, което съвсем не е обусловено от минало земно съществуване.

Но аз мога да бъда третиран по напълно подобен, може би по същия начин от даден човек, в когото в живота между смъртта и ново раждане съм посадил част по част това, което предизвиква това третиране.

Чувството, което може да прави разлика между два такива начина на третиране, които външно са еднакви, е извънредно слабо развито у съвременните хора. Иначе биха изплували много повече неща в живота, които днес едва ли се появяват, които обаче отново трябва да се появят, за да може етосът на живота да стане много по-чист, за да може моралното чувство да стане много по-силно. В живота просто трябва отново да се появи нещо, което е живяло в човешкото чувство в не много далечни минали епохи, така че по отношение на някой човек да имаме чувството: Този човек върши нещо против тебе от омраза, а при друг човек да имаме чувството: Този човек трябва да ти направи нещо лошо, защото просто не може другояче. Първият би могъл да се отнесе и по друг начин; вторият не може да постъпи по друг начин, той е вътрешно предопределен да се отнесе така.

Чувство, което във фактите на живота трябва да бъде различавано по фин начин, трябва отново да стане нещо общо за всички хора. Това чувство ще предаде на живота много нюанси, които са извънредно важни.

А към това се прибавя и нещо друго. Лесно ще се съгласите, че човекът влиза в отношения с други хора и че с тези отношения е свързано нещо, което не го интересува по същия начин, както самите отношения. Искам да ви представя съвсем очебиен случай. Представете си, че влизате в едно общество – не искам да кажа в Антропософското общество, него изключвам поради причини, които стават ясни в течение на тези лекции върху кармата, – влизате в едно общество. Причините, за да влезете в това общество, могат да се крият в това, че имате кармична връзка с един или с двама човека, може би само с един единствен човек от това общество, но влизайки в него, за да дойдете близо до човека, за който става дума, толкова близо, колкото изискват вашите кармически отношения, трябва да приемете всичко останало от това общество. Докато кармически е важно само отношението към този човек, вие приемате и всичко друго, което намирате в това общество, и което може да дойде насреща ви чрез хората, намиращи се в него.

Тук работата се касае за факт, който също трябва да знаем: Животът застава така срещу нас, че проявява нюансирани по най-различен начин отношения и те стоят непосредствено едни до други – от най-безразлични отношения до отношения, имащи най-дълбоко значение.

Към това се прибавя и нещо друго, а именно, че външният живот в много отношения е именно майя, че той е велика илюзия. Така че е възможно – отново измислям един случай, – да влезете в едно общество, но отношението към дадения човек, което е кармически обусловено, много трудно да се осъществи. Преди да стигнете до него, трябва да влезете първо в отношения с най-различни хора. Следователно, минавате през най-различни отношения с други хора, за да стигнете до дадения човек. Чрез това създавате контакти, които, бих искал да кажа, се оказват извънредно действени, извънредно реални за грубото разглеждане на живота, които се проявяват силно, докато може би онова отношение, до което стигате накрая, което може да бъде кармически важно, се изразява меко, леко, незабелязано или почти незабелязано.

Действително може да бъде така, че кармически важното в някои човешки отношения в живота се явява като малко възвишение до гигантски планини, които обаче имат по-малко значение. Малкото възвишение се проявява в истинското си значение едва пред едно одухотворено разглеждане. Събитията, настъпващи в живота, наистина ни причиняват много илюзии, измами. Не можем да ги оценим правилно, ако взимаме под внимание само един земен живот. Едва когато на заден фон разгледаме други земни съществувания, едва тогава можем да оценим правилно дадем земен живот с неговите събития.

Като пример бих искал да спомена още нещо. Нали в наше време са се появили знаменити личности. Когато оставим настрана тези, които вече разгледах кармически пред вас, тук или там са съществували извънредно знаменити личности. И външното разглеждане наистина не ни въвежда често в кармическите възимовръзки, а само разглеждането, което може да се спре на важни точки от живота. И точно тогава с най-голяма яснота се разкриват факти, които обръщат вниманието ни към това как външният живот в много отношения всъщност е изпълнен с илюзии, ако не го разглеждаме на основата на духовното. Неотдавна приведох тук един пример, който може би изглежда много странен, примерът с един алхимик, с един стар алхимик от школата на Базилиус Валентинус, който се прероди отново като Франк Ведекинд.

До наблюдението на тази забележителна карма ме доведе обстоятелството – изходната точка не винаги е важна, но когато изходната точка е довела до вътрешната яснота, тогава естествено нещата са различни, – че едва ли някога съм виждал такива ръце, каквито имаше Франк Ведекинд и че видях след това как Франк Ведекинд действа с тези ръце в Мюнхен, видях го как сам действа като актьор в драмата му «Хидала». Целият привиден хаос на тази драма, която естествено е истински ужас за филистерските чувства, свързан с впечатлението, което имах по-рано от ръцете му, ми разкри именно алхимичните действия, които е извършвал. И на основата именно на «Хидала», във връзка с тези странни ръце се яви миналото му въплъщение, което после можà да бъде проследено по-нататък.

Виждате, че човек трябва да развие поглед за онова, което може да бъде извънредно важно при едно същество, именно при един човек. Има хора, при които характерното е лицето. Но има също хора, при които характерното съвсем не е лицето, а са ръцете и от лицето не можем да прозрем нищо, а само от ръцете. Когато преминем от индивидуалното към общото, тъкмо при примера, който приведох, тогава, бих искал да кажа, можем да напипаме с ръце, как стоят нещата. Именно при така устроените алхимици от Средновековието е характерно това, че е трябвало да развият извънредно голяма сръчност на ръцете.

В предишните лекции изнесох тук как от това, което човек има като глава, не остава нищо. Но това, което има в останалия си организъм, се отпечатва после в главата. Когато човек е дете, цялостното му изграждане произхожда от главата. Именно такива изразителни органи, като ръцете, се изграждат според най-интимните импулси на главата. Можем направо да очакваме, че при някого, който е работил, както работят именно алхимиците, нещо особено характерно ще се прояви или в ръцете или в краката. Но всичко това трябва само да покаже колко важно е да вземем за съществено точно това и да считаме за несъществено нещо, което често пъти се явява като най-нагледното, като най-същественото, като най-великото и т. н. в света на сетивата.

Казах, че в наше време са се явили някои забележителни личности, които стоят пред нас, без човек да може да обхване взаимните връзки. Важното е, именно при такива личности да можем да обърнем внимание на очебийното при тях, значителното. Това, че някой става например велик художник, е нещо, което не е необходимо да е обусловено в неговата карма. Но какво върши той в своето изкуство как постъпва в своето изкуство, е нещо, обусловено в неговата карма. Така например неща, които, бих казал, всъщност правят живота поетичен, се разкриват именно в кармическото разглеждане.

Вижте, човек може да погледне към минали земни съществувания на някой друг. В дадени моменти те хвърлят забележителна светлина върху настоящия му живот. Но не може да се ориентира в тези неща, ако вземе обикновените условия за разбирането, за схващането на живота. Защото животът става реалност в съвършено друг смисъл, когато с пълна сериозност се задълбочим в кармическите разглеждания.

Един друг пример. Първо искам съвсем просто да го разкажа. Бях на улицата и пред мен се появи картината на един корабокрушенец. Корабът, от който беше дошъл, се намираше далеч и потъваше. Корабокрушенецът беше в спасителна лодка и бързо гребеше към средно голям остров. Дали ще успее да се спаси с лодката не се знаеше, но той насочваше втренчен поглед – описвам една картина – върху кипящите, разпенени вълни, така че се виждаше как, въпреки че го грози опасност да потъне във всеки момент, този човек все още можеше да се възхищава на вълните. Една разтърсена, но в това разтърсване свободна от тялото, дълбоко свързана с природата душа.

Същият път, по който пред мен изплува тази картина, която нямаше никаква връзка с околната среда, ме доведе до онази художествена изложба, на която за първи път видях картината на Бьоклин «Островът на мъртвите».

Искам да спомена това, само за да видите, че когато стигаме до тези неща отношението ни спрямо живота трябва да се разшири. Не става въпрос, когато вече стоим пред нея, да погледнем само това, което бихме могли да почувстваме или си представим за Бьоклин, ако при наблюдението на кармата му имаме възможност да тръгнем от неговата картина «Островът на мъртвите». Това съвсем не трябва да бъде така, но при известни обстоятелства, когато искаме да знаем откъде трябва да тръгнем, е необходимо да се върнем назад към онова, което сме видели по-рано като пророчество и после да го свържем с това.

При разглеждането на кармическите връзки е важно не само да разгледаме това, което изпитваме в момента, когато в живота срещнем един човек, но за нас може да бъде пояснително изживяното в най-интимната вътрешност на душата ни преди срещата, от което след това се получава светлина, разкриваща ни как изживяното от нас има връзка с това, което по-късно виждаме и възприемаме при този човек или чрез него.

Именно поясняващото кармата, хвърля предварително своите сенки и своите отблясъци. Когато нямаме чувство за тези тънкости в живота, които понякога пораждат необходимост да свързваме не само бъдещето с миналото, а обратното, да разглеждаме миналото като нещо, което ни разкрива бъдещето. Ако не разглеждаме живота в тази интимност, няма да можем да развием вътрешната подвижност на душата, необходима, за да се вживем в кармическите взаимовръзки.

Можем дори да кажем: Когато в живота на един човек се явяват особено важни кармически събития, тези събития, ако са външни събития, са свързани с някакви вътрешни събития, които, може би, с години са ги предхождали. Необходимо е вече да усвоим такова разширено разглеждане на живота. Помислете само върху следното. Когато разглеждате човешкия ум, какъвто е в обикновеното съзнание, той има отношение само към миналото. Разумът е действително един Епиметей, има отношение само към миналото. Но ако разглеждате как човешкото чувстване получава своите нюанси от глъбините на душата, стигате до чудни тайни на живота. Можем да кажем, че по това, което човек мисли, можем много малко да преценим как протича животът му, но по това, което чувства, можем да преценим много неща. И когато разглеждате живот, да речем, като този на Гьоте и си зададете въпроса: Как може да е чувствал Гьоте, да кажем, – в 1790 година – тогава чрез особената физиономия на Гьотевото чувстване през 1790 година получавате цялото по-късно нюансиране на живота му, защото този живот се намира в зародиш в чувстването от 1790 година. Щом слезем в дълбините на човешката душа, всъщност долавяме по-късния живот на този човек, естествено не в подробности, а в нюансите. И самият човек би могъл много да осветли своя живот, ако би обърнал по-голямо внимание на необяснимите нюанси на чувстването, които не са причинени отвън, а се надигат отвътре.