Ga-236 рудолф щайнер езотерични разглеждания на

Това сега е нещо, което трябва да си представите съвсем правилно. Физическото тяло наистина духовно преработва този образ. То го одухотворява. Така че, когато сте изминали всичко това, настъпва положението, при което, когато човек спи, физическото тяло обработва цялото, но не така, че то да остане във физическото тяло. Навсякъде от физическото тяло навън се поражда едно преобразяване, едно мощно увеличено преобразяване на образа. И когато ставате от сън, тогава е налице този образ, в който всъщност плувате, един вид облак, в който се намирате. С този образ ставате от сън.

Когато се развие това изживяване, така че човек да се почувства прикован като в менгеме – защото след третата нощ се получава такова чувство, като че човек се намира в менгеме, – когато той се събуди отново и се чувства като в менгеме, волята изцяло е парализирана, тогава, ако човек може да насочи вниманието си към това, тази воля се преобразява. Тази воля се превръща във виждане. Тя не може да направи нищо, но води дотам, човек да вижда нещо. Тя се превръща в душевно око и образът, с който човек се е събудил, става обективен. И това е събитието от миналия земен живот или от някой минал земен живот, което по-рано е причинило това, което сме обрисували първия ден в образа. Чрез това преобразуване, минаващо през чувството и волята, получаваме образа на причинното събитие от минал земен живот.

Всички неща, които обрисувахме, изглеждат малко насилствени. Това не е чудно, защото те никак не са познати на днешния човек.

Но хората от миналите културни епохи не са били така незапознати с тях. Според възгледа на съвременните хора древните са били глупави. Но тези глупави хора от миналите културни епохи са имали вече тези изживявания. Днешният човек затъмнява всичко това чрез интелекта си, който го прави умен, но не и мъдър.

Казах, че изглежда малко объркано, когато разказваме нещата така. Но ние трябва да употребяваме такива думи. Понеже днес нещата са напълно непознати, ако бихме ги разказвали по-меко, не биха изглеждали така характерни. Те трябва да се представят в тяхната характерна форма. Но цялото изживяване, от началото до края, както го описах протичащо в три дни, цялото това изживяване трябва да протича вътрешно интимно, в пълно спокойствие. Защото така наречените окултни изживявания – а това са такива изживявания, – не протичат така, че с тях човек да може да се хвали. Когато човек започне да се хвали с тях, те веднага престават. Те действително трябва да протичат във вътрешна тишина и спокойствие. И най-добре е, когато въобще никой не забелязва нещо от такава поредица от изживявания, освен този, който ги има.

Но вие не трябва да вярвате, че ще успеете още при първия опит. Когато се описва нещо подобно, винаги се констатира, че то се харесва на хората. Това е напълно понятно, то е хубаво. Какво ли не може човек да изпита при това! И хората се залавят да го изпълняват с огромно усърдие. Те започват, но работата не върви. Тогава изгубват кураж. Опитват може би още няколко пъти, – пак не върви. Но когато някой опита 49 пъти или друг 69 пъти, на 50-тия, на 70-тия път успява. Защото това, за което се касае, е, човек първо да усвои един вид душевен навик за тези неща. Първо трябва да се вживее в тези неща, да добие душевни навици! Но това е изобщо нещо, което грижливо трябва да се съблюдава в Антропософското общество, което от Коледната конференция насам трябва да бъде пълен израз на антропософското движение.

В Антропософското общество действително бе направено много. Човек може да получи леко замайване, когато вижда тези напечатани цикли от лекции да стоят един до друг. Но въпреки това постоянно идват хора, които питат за отделни неща. В повечето случаи съвсем не е необходимо, защото ако действително се възприеме това, което се намира в циклите, повечето въпроси намират отговор от само себе си. Трябва само човек да има търпението, действително само да има търпение за това. Работата е и в това, че антропософската литература вече съдържа много неща, които могат да работят в душата. И от страна на настоящото езотерично ръководство ние ще вложим сърцето си в необходимото и времето ще се изпълни с това, което трябва да бъде. Но от друга страна за много неща, които хората искат да знаят, трябва да се посочи, че съществуват стари цикли, стари курсове, които така си лежат и след като бяха държани, никой повече не се интересува от тях, а някои хора искат само да имат «нов» курс. Старите просто се оставят да си лежат. Тези неща са от такова естество, че са напълно свързани с това, което точно днес трябва да обясня.

Ние не придобиваме вътрешното постоянство в проследяването на това, което покълва и носи плодове в душата, когато бързаме да преминем от новото към по-новото, а въпросът се касае именно за това, че нещата трябва да узреят в душата. Трябва да отвикнем от някои неща, с които в много отношения сме свикнали днес. Трябва да привикнем към вътрешна активна работа на душата, към работа в духа. Това е, което после ни помага да постигнем нещата, които обясних именно днес, за да имаме след третия ден вътрешната нагласа на душата за някакво изживяване, което искаме да прозрем кармически.

И така трябва изобщо да се постъпва, когато искаме да познаем духовното. Ние предварително трябва да си кажем: В първия момент, когато по някакъв начин мисловно пристъпваме към това духовно, само сме поставили началото. И ако искаме веднага да имаме някакъв резултат, това е напълно невъзможно, – трябва да можем да чакаме. Нали когато днес имам изживяване, причинено кармически в предишен земен живот, това схематично можем така да представим: Това съм аз, това е моето днешно изживяване, /виж рис. бяло, червено/.

То е причинено в минал земен живот от съвършено различно устроена личност със същия аз /зелено, жълто/. То стои там и отдавна е престанало да принадлежи на моята личност, но е внесено в етерния свят, съответно в астралния свят, който стои зад етерния свят. Сега трябва да се върна обратно, да измина пътя обратно.

Казах ви, че нещата първо се явяват така, като че ли всъщност някой ми донася изживяването. Така е именно на втория ден. Но след третия ден онези, които са го донесли, тези духовни същества се оттеглят и тогава забелязвам, че то е мое собствено изживяване, което съм положил като причина в минал земен живот. И понеже то не се намира вече в настоящето, понеже е нещо, което трябва да видя в миналия земен живот, поради това, намирайки се в него, аз се явявам на самия себе си като вързан. Вързването престава да съществува, когато съм разгледал събитието, когато имам картина на преживяното в миналия земен живот и след това отново обратно гледам събитието, което през трите дни не съм изгубил от погледа си. Тогава отново поглеждам назад, отново ставам свободен, когато се върна обратно, защото сега мога да се движа със следствието. Ако се намирам само в причината, не мога да се движа с тази причина. Следователно отивам обратно в миналото в минал земен живот, ставам като вързан с причината, но едва когато отново се върна в този земен живот, проблемът се разрешава.

Да вземем един пример. Нека предположим, че в определено време, в определен ден някой изживява как един приятел му казва нещо неприятно Може би той не е очаквал това. Той се пренася в това, което е изпитал, чувайки казаното от приятеля, съставя си жив образ за него – как е получил лек шок, как малко се е разсърдил, може би се е обидил и т. н.. В това има вътрешно действие и вътрешното действие трябва да бъде внесено в образа.

Сега оставяме да изминат трите дни. На втория ден той ходи наоколо и казва: Този образ, който вчера си съставих, ми подейства странно. През целия днешен ден съм кисел, в себе си имам нещо, което вътрешно ме разстройва, в мен още не е имало нищо подобно на идващото от този образ. Накрая на целия процес, след третия ден, сутринта ставам от леглото и долавям, че точно от този образ идва едно вцепенение. Сега оставам в това вцепенение. Тогава пред мен се явява събитието от миналия земен живот, виждам го пред себе си. Сега преминавам към изживяването, което още съвършено прясно стои пред съзнанието ми. Тогава вързването престава да съществува и аз си казвам: Аха, така е било в миналия земен живот! То е причината, а сега се проявява следствието. С него мога отново да живея, сега събитието е отново тук.

Всичко това трябва често да се упражнява, защото при първия опит нишката се прекъсва още на първия ден. Тогава не се получава нищо.

Особено добре е, когато оставим нещата да протичат едно до друго. Когато не оставаме при едно събитие, а привеждаме в образи няколко изживявания на деня. Ще кажете: Тогава на втория ден трябва да живея с най-разнообразни чувства. Но вие можете да го сторите. То съвсем не вреди. Опитайте само, тези чувства вървят много добре заедно. И след третия ден аз трябва да бъда обвързан така и така? Това също нищо не вреди. Нещата скоро се отделят едни от други. Онова, което от предишен земен живот принадлежи към настоящия, се прибавя наистина към него.

Но то не се постига още при първия опит, нишката се прекъсва. Човек трябва да има търпение отново и отново да повтаря нещата. Тогава се чувства как в душата нещо се засилва. Тогава се чувства как в душата се пробужда нещо, така че човек всъщност може да си каже: Досега ти беше изпълнен само с кръв, чувстваше как пулсират кръвта и дишането в теб. Сега още нещо е вътре, още нещо освен кръвта, ти си изпълнен с нещо.

Вие дори можете да усетите, че сте изпълнени с нещо, за което много ясно си казвате: Това е като метал, превърнал се във въздухообразна форма. Наистина долавяте нещо като метал, чувствате го в себе си. Човек не може да го опише по друг начин, така е. Вие се чувствате метално проникнати, изпълнено е цялото ви тяло. Както за някои течности, които пием, можем да кажем, че имат метален вкус, така цялото ви тяло изпитва вкус, като че ли е проникнато вътрешно металически, като че ли е проникнато от нещо фино-веществено, което обаче всъщност е нещо духовно.

Вие долавяте това, когато се натъквате на нещо, което естествено винаги е било във вас, но едва сега му обръщате внимание. И сега, когато долавяте нещо подобно, вие изпитвате смелост. Защото, ако нишката постоянно се прекъсва и отново е както по-рано, – на драго сърце бихте искали да уловите някъде кармическата връзка, но тя постоянно се прекъсва, – там можехте да изгубите кураж. Но когато доловите, че вътрешно сте изпълнени с нещо, тогава отново добивате смелост и си казвате: Вече ще стане.

Но, мои скъпи приятели, нещата трябва да бъдат изживяни в пълно спокойствие и тишина. Който не може да ги изживее спокойно и тихо, а се вълнува, става емоционален, той разпростира вътрешна мъгла върху процеса, който всъщност би трябвало да стане и от това не се получава нищо.

Бихме могли да кажем следното: Днес вън в света има хора, които само са чули за антропософията, може би нищо не са чели или са чели само това, което са написали противниците. Но се получава нещо извънредно забавно. Някои статии от противниците – те изникват действително като гъби от земята, – цитират литература, но между литературата, която цитират, не фигурират никакви мои книги, а само противникова литература. Съответните автори признават, че никак не познават източниците, а познават само литературата на противниците. Такива неща съществуват днес. Значи хора, които се намират вън, говорят върху това: Ах, антропософите са побъркани. Но това, което човек най-малко трябва да бъде, изобщо за да постигне нещо в духовния свят, е именно да бъде побъркан. Човек не трябва да бъде ни най-малко побъркан, когато иска да постигне нещо в духовния свят. Даже и най-малката ненормалност е пречка, за да се постигне нещо в това отношение. Именно това трябва да се избягва. Трябва да се избягва всякаква «прищявка», даже и най-малкият каприз. Защото всичкото отдаване на настроенията на деня, на капризите на деня, представлява само пречка по пътя и по никакъв начин не позволява да се стигне по-нататък в духовния свят. На човек не му остава нищо друго, освен да има съвършено нормална глава и съвършено нормално сърце, ако иска да напредва в областта на антропософията. С фантазиране, което е вече начало на ненормалност, тук не може да се постигне нищо.

Всички неща, колкото и странно да звучат те, както ги разказах отново днес, трябва да бъдат изживяни в светлината на абсолютна разсъдливост, на абсолютна нормалност на главата и сърцето. И когато наистина се преживеят, да наистина, нищо друго не изтръгва така сигурно човека дори и от най-леката дневна побърканост както антропософията. Всичката побърканост би била излекувана чрез антропософията, ако човек действително интензивно би ѝ се отдал. Ако някой би си поставил за цел да откачи точно чрез антропософията, това би представлявало наистина опит с неподходящи средства.

Аз не казвам това, за да подхвърля една шега, а го казвам, защото то трябва да бъде съставна част на нагласата и схващането на духовно-научния стремеж. Човек трябва да се постави така спрямо нещата, както сега полуиронично обясних, ако иска да пристъпи към тях по правилен начин и с правилно ориентиране. Човек трябва да бъде с целия си ум, с ясен и здрав разсъдък, и тогава ще може да пристъпи към тези неща с правилната нагласа и разбиране. Но към това той трябва поне да се стреми, да се стреми да избягва и най-малките смахнатости на живота.

Някога бях приятел с един отдавна починал, много умен професор по философия, който при всеки случай употребяваше думите: Ние всичките сме малко откачени! Той искаше да каже, че всички хора са малко откачени. Но той беше много умен човек – винаги съм вярвал, че при него все пак има нещо зад това, че не съвсем без основание изказваше това твърдение! Той не стана антропософ.

Утре ще продължим разглеждането.
ОСМА ЛЕКЦИЯ

Дорнах 10 май 1924

За да не говорим абстрактно, нека разгледаме нещата с примери. Да кажем например, че някой е прекарал земния си живот, занимавайки се много детайлно с житейските неща, заставащи пред него; че е проявявал интимен, дълбок интерес към всичко; че не е минавал с безразличие покрай хора, различни неща и явления. Можете да наблюдавате това в хората около вас в сегашния ви живот.

Възможно е да се запознаем с хора, които например познават древните гръцки държавници по-добре, отколкото съвременните държавници. Когато ги запитаме за някого като Перикъл, Алчибиад или Милтиад и т. н., са добре осведомени, защото са учили това в училище. Когато ги запитаме за нещо, станало по същия начин в днешно време, те знаят твърде малко за него.

Но това може да открием и по отношение на съвършено обикновеното житейско наблюдение. Вече изнесох нещо по отношение на това, което без съмнение изглежда твърде странно за онези, които често пъти мислят, че са достигнали върха на идеализма. Посочих, че има хора, мъже, които разказват – когато разговаряме с тях след обяд, – че преди обяд са видели на улицата една дама. Когато ги запитаме, с каква дреха е била облечена, те не знаят! В края на краищата това е невероятно, но факт; има такива хора.

Но нали за такива неща могат да се дадат различни тълкувания. Може да се каже, че човекът има много висока духовност и когато се намира именно в такова положение, за него е твърде незначително да обръща внимание на такива неща. Но това не е истинска проникновена духовност. Той може да бъде високо духовен човек, но важното е не само висотата, а именно тази духовност да бъде проникновена, а не повърхностна. Духовността на този човек съвсем не е така проникновена, защото е много важно, какво облекло използва човек и в определен смисъл е също така важно, например какъв нос има някой или каква уста има. Има хора, които обръщат внимание именно на всичко това в живота. Те съдят за света по това, което узнават от него. Други хора минават така през живота, като че нищо не ги интересува. Те приемат всичко, което срещат като сън, който веднага отлетява.

Това са, бих искал да кажа, две полярни противоположности от хора. Но каквото и някой да отсъди, скъпи приятели, не е важно дали при някой човек, – който не знае, с каква дреха е била облечена дамата, която е срещнал преди обяд, – вярваме, че това е висше или нисше. Днес искаме да обсъдим какво влияние има това върху кармата на човека. Има голяма разлика в това, дали човек обръща внимание на нещата в живота, дали се интересува за всички подробности, или минава покрай тях, без да им обръща внимание. Именно подробностите са извънредно важни за цялото устройство на духовния живот, не заради самите подробности, а защото една такава подробност сочи към напълно определена душевна нагласа.

Помислете за професора, който винаги изнасял своите лекции много добре, докато погледът му е бил насочен към определена точка. Именно очите му били постоянно втренчени върху горната половина на гърдите на негов слушател. Той никога не се отклонявал от темата и винаги много добре изнасял своите лекции. Но един ден се отклонил. Погледнал нататък, но бил принуден постоянно да отклонява погледа си. Накрая отишъл при слушателя и запитал: Защо сте зашили копчето, което беше откъснато? Това ме накара напълно да се отклоня от моята концепция! Той винаги гледал мястото на липсващото копче и това му помагало да се концентрира. Това е незначително нали, – дали някой гледа или не гледа към едно липсващо копче, – но за цялата душевна нагласа е важно, дали това се прави или не. И когато човек иска да наблюдава кармическите линии, това вече има извънредно голямо значение.

Нека първо разгледаме тези два типа хора, за които говорих. Достатъчно е само да си припомните какво често съм казвал за преминаването на човека от един земен живот в друг. Така е, че в земния живот човекът има глава и това, което е останалата форма без главата, именно тази форма притежава определено съотношение на силите. Физическото тяло на човека се предава на елементите. Човекът естествено не пренася със себе си физическото вещество от един земен живот в друг земен живот. Но той пренася през живота между смъртта и ново раждане съотношението на силите, което има в своя организъм извън главата и това съотношение се превръща в следващия земен живот в глава, докато главата от настоящия земен живот се е образувала от системата на крайниците и от останалия организъм в предходния земен живот. Така човешкият организъм без главата в един земен живот се превръща винаги, ако мога да употребя този израз, в глава в следващия земен живот. Главата в настоящия земен живот винаги е резултат от миналия земен живот на организма, но без главата от този минал живот, която пък тогава е била резултат от предишния земен живот на организма. Това важи за цялото съотношение на силите в устройството на човешкото същество.

Когато някой преминава през живота с голямо внимание и ако не води предимно заседнал живот – такива хора не е имало в миналите времена, затова днес рядко може да бъде наблюдавано кармически как предимно застоялият начин на живот ще се отрази на хората в следващия земен живот; ние първо трябва да изчакаме, защото такива земни съществувания, при които човек само седи, съществуват всъщност само в наше време, – и така, ако определен човек е обръщал внимание на нещата около себе си, винаги е трябвало да отива при тях, трябвало е да задвижи, да задейства крайниците си. Цялото тяло е било привеждано в дейност; не само сетивата, които принадлежат към системата на главата, а цялото тяло е било поставяно в движение. Това, което цялото тяло върши, когато човекът проявява внимание, преминава в образуването на главата за следващия земен живот и има съвсем определено въздействие. То става главата на човека в следващия земен живот и този човек изпитва много силен стремеж да изпраща в останалия организъм, присъединяващ се към главата в следващия земен живот, такива сили, които предизвикват много силно въздействие върху него от страна на силите на Земята.

А сега трябва да помислите: Ако това, което е изобразено схематично, е главата на човека, а това останалата част на организма, то в първите седем години от живота всичко, което е в останалия организъм, мускули, кости и т. н., се е образувало от импулсите на главата. Главата изпраща тези сили в организма. Всяка кост е така образувана, както тя трябва да бъде образувана от главата. Ако поради начина на земния живот, както описах, главата сега има тенденцията да развие силно сродство със силите на Земята, какво става тогава? Тогава, още през ембрионалния живот чрез благоволението на главата ще бъдат предпочитани земните сили; предимно те ще бъдат изпращани в изграждането на човека също и по-късно, до смяната на зъбите. Силите на Земята ще бъдат твърде много предпочитани и резултатът ще бъде,

Следователно при човека, който се развива така, виждаме, че костите му са силни и здрави. И особеното е, че когато от предходния земен живот в настоящия действат такива сродни със Земята сили, тогава косата израства много бързо. Така че при деца, чиято коса израства много бързо, трябва винаги да свързваме това с техния изпълнен с внимание живот от миналото земно съществуване. Човекът оформя своето тяло в следващия земен живот чрез морално-духовно поведение от предишния си земен живот.