Ga-236 рудолф щайнер езотерични разглеждания на

Ние винаги ще намерим потвърждение за това как духовно-душевното участва в образуването на човека. При човек, чиято карма е такава, каквато описах, – че от особено силна склонност внимателно да се наблюдава живота, в следващия земен живот получава силно развити кости, добре развити мускули, – при такъв човек ще видим как смело крачи в живота. Чрез това той същевременно е усвоил естествената сила за изпълнен със смелост живот.

Но нещата стоят така, че макар и във времето някои хора вече да не описват редуващите се земни съществувания, те все още са имали познанието, което всъщност човек може да има, когато насочва поглед към повтарящите се земни съществувания, както е например при Аристотел. Той все още е можел да опише в своята «Физиономика» как външната конфигурация на лицето е свързана с моралното поведение, с моралното устройство на даден човек.

Нека сега разгледаме страхливците, страхливите хора. В техния минал земен живот те не са се интересували от нищо. Както виждате, разглеждането на кармата има също определено значение за това, как човек застава в живота си по отношение на бъдещето. В крайна сметка, когато свързваме настоящия земен живот с минали земни съществувания това е задоволяване на жаждата за знание, но не само на жаждата за знание. Защото, когато погледнем с известно познание нашия настоящ земен живот, можем да се подготвим за следващия земен живот. Ако преминаваме бързо и повърхностно през живота, ако не ни интересува нищо, можем да бъдем сигурни, че в следващия земен живот ще бъдем страхливци. Но това се получава отново поради факта, че когато незаинтересуваната същност на един лишен от внимание човек се свързва слабо със заобикалящата го среда, в следващия земен живот организацията на главата не добива никакво сродство със земните сили. Костите остават неразвити, косите растат бавно, човек често пъти има крака, изкривени във формата на О или на Х.

Това са неща, които много интимно показват връзката между духовно-душевното от една страна и природно-физическото от друга страна. Да, мои скъпи приятели, ние можем даже до детайлите на конфигурацията на главата да погледнем целия човек отвъд в миналия земен живот.

Не казвам тези неща, за да правим нашите наблюдения именно върху тях. Всички наблюдения, които ви съобщих като подготовка за разглеждане на кармата, са възникнали не по външен начин, а напълно по вътрешен начин, чрез методите на духовната наука. Именно тези духовнонаучни методи показват, че човекът по никакъв начин не трябва да бъде разглеждан всъщност така външно, както го разглеждат днешната физиология и анатомия. Да се изучават просто органите и техните взаимни връзки, това всъщност няма никакъв смисъл. Защото човекът е една картина, образ. Отчасти той е отражение на това, което са силите между смъртта и едно ново раждане, отчасти е отражение на неговия минал земен живот и няма никакъв смисъл в това физиологията и анатомията да се развиват така, както те се развиват днес – да разглеждат човека, само такъв, какъвто той се представя пред тях външно и след това да разглеждат едно след друго всичко, което е в него. Защото главата например има много по-голяма връзка с миналия земен живот, отколкото с тялото, което човек има в този земен живот.

Следователно можем да кажем: Ние разбираме определени физически процеси едва тогава, когато насочваме поглед назад към миналите земни съществувания. Човек, който внимателно е опознавал света в минал земен живот, има бързо растяща коса. Човек, който малко се е запознавал със света в минал земен живот, има съвсем бавно растяща коса. Тя се намира на повърхността на главата, докато онези, които са се интересували много силно от нещага в предишен земен живот, интересували са се свръхинтензивно, които са навирали носа си във всичко, имат гъста коса. Това е съвсем правилна връзка. Така можем да свържем най-разнообразните конфигурации на тялото с изживявания в минало земно съществуване. Това се простира чак до подробностите на човешкото устройство. Да вземем например един човек, който в един земен живот мисли, много размишлява. В следващия земен живот той ще бъде тънък, слаб човек. Този, който в даден земен живот малко размишлява, повече живее отдавайки се на външния свят, в следващия живот ще има предразположение да натрупва мазнина в тялото си. Това отново има значение за бъдещето. Човек не може да провежда духовен режим за отслабване в единия земен живот, той трябва да прибегне евентуално до физически режим на отслабване, ако изобщо би могъл да му помогне, но за следващия земен живот решително може да проведе режим за отслабване като повече мисли, като много размишлява, а именно върху такива неща, които го изморяват, създават много трудности от такова естество, каквото описах вчера. Не е нужно да бъде медитиране, а е необходимо повече размисляне, повече воля за взимане на вътрешни решения. Действително съществува връзка между духовно-моралния начин, по който човек живее в един земен живот и неговото физическо устройство в следващия му земен живот. Това трябва да се подчертае достатъчно ясно.

Вземете други случаи. Вземете например случая, че в даден земен живот един човек, да речем, живее като мислител. Под това не разбирам един професор, – съвсем не вземам това на шега, – а човек, който, ако щете, може да върви след плуга и въпреки това много да мисли. Съвсем не е важно в какво положение на живота мисли човек. Той може да бъде мислител, също и когато върви след плуга или упражнява някакъв занаят. Но с факта, че се занимава в мисълта си главно с онова, което отпада със земния живот и оставя настрана онова, което изпраща силите в следващия земен живот, и което взима участие в образуването на главата, с това такъв човек ще се яви в нов земен живот с мека и нежна плът. Но тогава, когато мисли много, особеното е, че в неговия следващ земен живот кожата му ще бъде устроена много добре, цялата повърхност на тялото, кожата, ще бъде много добре изградена. От друга страна, когато виждате хора с петна по кожата, които имат нечиста кожа, от това винаги може да направите извод – естествено към това трябва да се прибавят и други признаци, само от един признак не можем безусловно да заключим, обаче общо взето данните, които изнасям днес относно връзката на душевно-духовното с физическото, са правилни, – че това са хора, които в минал земен живот са мислили малко. Например хора с много лунички по кожата положително не са били мислители в минал земен живот.

Това са неща, които същевременно показват как именно духовната наука не се интересува само от абстрактно-духовното, а се интересува и от действието на духовното във физическото. Често съм подчертавал, че не е толкова жалко, че материализмът насочва поглед само върху материята, но жалкото е и това е трагедията на материализма, че той всъщност нищо не знае за материята, защото не познава действието на духовното в материята. Точно при разглеждането на човека истински трябва да насочим поглед първо върху материята, защото именно при човешката форма, при цялото човешко същество, в материята се изразява действието на духа. Материята е външното откровение на духа.

В «Ръководните принципи», които ще бъдат отпечатвани в бюлетина, приложен към седмичника «Гьотеанумът», може да видите, че човешката глава е разглеждана правилно само тогава, когато приложим имагинативното познание върху външното; защото човешката глава в нейната форма, във формата на ушите, а също и във формата на носа, във формата на очите е всъщност устроена по образеца на имагинацията. Тя се състои от външно видими имагинации.

Но това се простира също и върху начина, по който човек е изграден. Има хора, при които долната част на туловището е по-дълга отколкото горната част, т.е. долната част от началото на туловището до гърдите е по-дълга у тях, а горната част, от гърдите до шията, е по-къса.

Ако тази част от гърдите до шията е по-къса, отколкото долната част на туловището, имаме работа с човек, който във времето между смъртта и ново раждане така е минал през духовния живот,


че много бързо е изминал изкачването до средата на живота между смъртта и ново раждане. Той е изминал много бързо този период. След това бавно и спокойно е слизал към новия земен живот.

Но ако имаме работа с човек, чиято горна част на туловището от шията до средата на гърдите е по-дълга, отколкото долната част – от средата на гърдите до края на туловището, тогава имаме работа с човек, който бавно и предпазливо е изминал първата част, до средата на живота между смъртта и ново раждане и след това по-бързо е слязъл в следващия земен живот. Така че в размерите на средната част на човешкото тяло имаме въздействието на начина, по който човекът е изминал първата част, до средата на живота между смъртта и ново раждане в сравнение с втората част на този живот, в сравнение с втората половина.

Физическата страна на човека, действително е копие на това, което стои духовно в основата на човека. А то има последствие за живота. Защото ако вземете тези хора (а) с къса горна част на гърдите и с дълга долна част на туловището и хората (в) с дълга горна част на гърдите и с къса долна част на туловището, – това естествено е начертано преувеличено, – положението е следното: Тези хора тук с дълга долна част на туловището, са такива хора, които от началото показват, че се нуждаят от много сън, те с удоволствие спят дълго време. При другите не е така; те се нуждаят от по-малко сън. Виждате при един човек, според това дали се нуждае от повече сън или не, онова което се изразява в размерите на средната част на неговото тяло, дали е минал бързо през първата половина на живота между смъртта и ново раждане, или е минал бавно, съответно по-бързо или по-бавно през втората половина.

Но това отново е свързано с предишния земен живот. Един човек, който в предишния земен живот, не по заложби, а поради възпитанието и обстоятелствата в живота си е бил апатичен към него, не съвсем разбира се, но е проявил безразличие, – който не е могъл всъщност да разбере нищо правилно, не се е напрягал за това, макар и да е бил внимателен и да е навирал носа си навсякъде с любопитство и с по-повърхностно схващане, той е останал безразличен, – такъв човек не проявява след това никакъв интерес към първата половина на живота между смъртта и ново раждане. Той добива интерес едва тогава, когато е преминал вече върха на среднощието на живота и след това слиза към нов земен живот.

Напротив, човек, който е свикнал да прониква навсякъде с разума и с чувството си, има голям интерес към първата половина, към изкачването, и преминава бързо слизането си към нов земен живот. Така че отново можем да кажем: Когато в живота срещаме човек, който е сънливец, трябва да се припише на такъв апатичен живот в неговото минало земно съществуване. Един човек, който съвсем не е сънлив, който, ако искате, има нужда да направи нещо, за да заспи – има даже книги, които могат да се използват като средство за заспиване – следователно е човек, който има нужда от това, не е бил апатичен, а внимателен, прониквал е в нещата с чувство и с разум.

Можем да отидем и по-нататък. Има хора, как да ги нарека? Да речем, обичат да ядат, ядат с удоволствие; други пък не изпитват такова удоволствие да ядат. Не искам да кажа лакоми в яденето и нелакоми, нали, това не подхожда на нашето разглеждане, но искам да кажа, има хора, които на драго сърце ядат и такива, които не го правят с такава охота.

И това по определен начин също е свързано с онова, което човек изпитва при преминаването между смъртта и ново раждане преди и след върха на среднощието на съществуването. Средата на живота между смъртта и ново раждане е среднощието на съществуването.

Има хора, които, бих искал да кажа, се издигат много високо в духовното и хора, които не се издигат така високо, за които върхът на среднощието не е така висок. Такива хора, които се издигат много високо, ядат, за да живеят. Такива хора, които не се издигат така високо, живеят, за да ядат.

Който притежава способността да наблюдава в тази посока, вижда например по начина, по който някой взема нещо от трапезата или хваща нещо, жест, който особено силно е свързан с това, което е бил в предишният му земен живот.

Днес говоря за физическото, а утре искам да говоря повече за моралните страни, но ние трябва изцяло да обгърнем с поглед и физическото, иначе противоположното ще бъде по-малко разбираемо. Хора, които с въодушевление и извънредно стремително хващат нещо, когато например при ядене хващат дори и една круша, – в миналия си земен живот са се придържали повече към тривиалностите на живота, не са могли да се издигнат над тривиалността на живота, били са задържани в това, което не се издига до моралното житейско схващане, което е затворено в навиците, в конвенционалното и т. н. Това има голямо значение също за практиката на самия живот. Понеже не сме свикнали с такива разглеждания, днес често пъти нещата ни изглеждат странни и често се смеем на това. Но тези неща трябва да се разглеждат с най-дълбока сериозност, защото виждате, че днес съществуват определени класи в обществото, които изцяло живеят само в тривиалните навици на живота; те не усвояват нищо, което излиза извън обикновените, извън приетите житейски навици.

Впрочем, ние трябва да прилагаме това, скъпи приятели, не само върху хабитуса на поведението, но можем да го приложим например и върху говора. Има езици, при които не можем да кажем нищо произволно, защото всичко е строго предписано в строежа на изречението; ние не можем да поставим при тях подлога на друго място и т. н. Има езици, при които можем да поставим подлога където си искаме, също и сказуемото. Тези езици съдържат в такива заложби, че хората, които ги говорят да могат да се развиват индивидуално.

Това е само пример как се усвояват силни тривиални навици и човек не може да излезе извън тривиалността. Един земен живот, воден в такава тривиалност, в следващия земен живот води до свойството човек да бъде лаком в яденето. Тогава в живота между смъртта и ново раждане такъв човек не се издига достатъчно високо и в следващия земен живот става лакомник в яденето.

Днес трябва да настъпи времето, когато хората не бива да имат предвид само един земен живот, както това става в материалистичната епоха от развитието на човечеството, а когато обгърнат с поглед цялото земно развитие да знаят, че онова, което някой е правил в един земен живот, се пренася в следващия земен живот и самите хора пренасят събитията от една епоха в друга. Там, където трябва да се прояви това съзнание, вече е необходимо нещата, свързани с него да бъдат включени в принципите на възпитанието, както на подрастващите деца, така и на възрастните.

Сега бих искал да обърна вниманието ви върху още два типа хора. Съществува тип хора, които могат да приемат всичко сериозно и то не само външно сериозно. Можем да си представим напълно сериозни хора, които притежават нещо много трагично в душевното си устройство и въпреки това могат да се смеят, защото ако човек никак не може да се смее, – а в живота има толкова смешни неща, – ако всичко преминава покрай човека, че да не може да се смее, той трябва да е апатично същество. Човек наистина би могъл да се смее. Но въпреки, че някой е такъв човек, който може добре да се смее на смешните неща, все пак в основната си душевна нагласа може да бъде сериозен човек.

Освен това съществува друг тип хора, които въобще не правят нищо друго освен да се смеят, тях всичко ги разсмива, те се смеят, дори когато сами разказват нещо, като им е безразлично дали това е комично или не. Можем да се запознаем с такива хора, които, започнат ли да разказват, веднага прихват от смях и разказват даже и най-сериозните неща с един вид иронична усмивка, с един вид присмех. Това, което описвам, са крайности, но такива крайности съществуват.

Виждате ли, това е основна черта на душата. Утре ще видим как това има морална страна. Днес искам да засегна само физическата страна. Това отново е свързано с кармическата линия на развитието. Един човек, който е сериозен в живота си, макар и да може да се смее, при него от миналия земен живот действат мощни, солидни сили в настоящия земен живот. Когато срещнем такъв сериозен човек, който има чувство за сериозните страни на живота, който се замисля върху сериозната страна на живота, можем да кажем: При този човек се чувства, че в своята същност носи, така да се каже, своя минал земен живот. Човек става сериозен в схващането си за живота благодарение на факта, че в него наистина продължават да действат миналите земни съществувания. Или когато те не продължават да действат в човека, той става вечен бърборко с танцуваща по устните усмивка, който се смее, даже когато разказва и най-сериозните неща. Когато човек е преминал през редица земни съществувания или поне през един земен живот, в който е живял като полуспящ, той не може да бъде сериозен в следващия земен живот, не може да пристъпва към нещата на живота с необходимата сериозност. Така че от начина, по който даден човек се държи, можем да видим, дали добре е използвал миналя си земен живот, или повече или по-малко го е проспал в апатия.

И така можем да кажем: Ние съвсем не трябва да разглеждаме човека само механично или пък само според обикновения организъм. Не трябва да правим това, а да разглеждаме човека цялостно – от неговата форма до способността му за движение, като пълно отражение на духовния свят.

При човека първо имаме организма на главата /включващ нервно-сетивната система/. Този организъм на главата е обусловен главно от миналите земни съществувания. И ние можем да кажем, че най-правилно разглеждаме една човешка глава, когато научим всичко, което може да се научи за имагинативното мислене. И тогава по отношение на човешката глава – иначе никъде другаде, – можем да приложим имагинативното мислене в сетивния свят, можем да приложим това, от което иначе винаги се нуждаем като имагинативни представи, за да гледаме в духовния свят. Несъмнено трябва да започнем с имагинацията, когато искаме да виждаме в духовния свят. Там ни се явяват първо духовно-етерните образи на духовните същества. Във физическия свят освен човешката глава не съществува нищо друго, което да напомня за имагинации, но в човешката глава, чак до нейната вътрешна организация, чак до чудесното устройство на мозъка всичко е всъщност физическо-сетивно копие на имагинативното.

Когато отидете по-нататък, стигате дотам да видите в човека нещо, което всъщност е много по-трудно за разглеждане – само че обикновено хората считат това за лесно, – то е да добием схващане за това, как човек приема своето дишане, как поставя в движение своята ритмична система, как след това пренася дишането в кръвообращението. Тази извънредно жива игра, която прониква цялото тяло, е много по-сложна, отколкото хората си представят, защото човек поема първо своя дъх /виж рис. жълто/, дъхът се поема в кръвообращението, /червено/ но от другата страна дъхът преминава отново в главата и се намира в определено отношение с цялата дейност на мозъка /зелено/. Мисленето е просто префинено дишане. А кръвообращението от своя страна отново преминава в онова, което са импулсите в движението на крайниците /синьо-зелено/.

Ние не можем да направим това, когато преминем към ритмичната система, която е локализирана предимно в гърдите. Там трябва да разглеждаме всичко в подвижност, в подвижността на кръвообращението, на дишането, на мисленето. Този процес трябва да се разглежда даже много по-далеч навътре във физическото.

Ако разгледате процеса на дишането, когато преминава в процеса на кръвта и въздейства също и в мозъка, там първо се образува въглероден двуокис, една киселина в човешкия организъм. Но когато процесът на дишането премине в мозъка, въобще в нервната система, от киселините се образуват соли, отлагат се соли.

Така че можем да кажем: Когато човекът мисли, се отделя земно /твърдо/ вещество. В самото кръвообращение живее течното. В дишането живее газообразното. А в движението, когато влезе в действие, живее огненото естество. Във всичко това се съдържат елементите /стихиите/, но елементите са в подвижност, в непрекъснато раждане и умиране. Този процес не може всъщност да бъде обхванат чрез сетивното наблюдение. Онези, които искат да го обхванат чрез сетивното наблюдение в анатомията, всъщност никога не го разбират. За целта човек трябва много да напрегне вътрешната продуктивна сила на духа си, за да разбере този процес. Когато слушаме обясненията, отнасящи се за ритмичния процес, както се излагат в обикновените лекции по анатомия и физиология, действително е така, че от мъртвото описание, което се дава – онези, които са изпитвали това, ще го потвърдят, – имаме чувството, че това е далеч от действителността. Да, който слуша с безпристрастно разбиране и след това обгръща с поглед слушателите, има чувството, че чрез пустотата, която поемат всички тези слушатели, би трябвало всъщност да умрат, би трябвало да останат по столовете и да не могат да се помръднат. Защото тази система на кръвообращението би трябвало да бъде описана в най-подвижна оживеност от всички страни, така че човек постоянно да преминава от сетивното в свръхсетивното, да се връща отново от свръхсетивното в сетивното и при това описание да навлезе в музикално настроение.

Тогава, когато човек е постигнал това, той прониква също и във вътрешните навици на душата, чрез които може да бъде разбрана кармата. Утре ще говорим за по-нататък. Но това, което имаме там, е сетивното копие на инспирацията.

Следователно, както при разглеждането на главата имаме сетивно подобие на имагинацията, така при разглеждането на ритмичната система на човека, когато това разглеждане се извършва правилно, имаме подобие на инспирацията.

И когато преминем към системата веществообмяна и крайници – виждате ли, в това, което анатомията и физиологията днес разглеждат в тази система, нямаме нейните сили, а само онова, което отпада, което се изхвърля. Всичко, което в системата на веществообмяната и крайниците е съдържание на днешното научно разглеждане, съвсем не принадлежи към изграждането и към организацията на човека, а се изхвърля, – съдържанието на червата е само крайният пример за този процес, – всичко останало, което е физически възприемаемо в тази система, не принадлежи на човека, а е отделено от него, само че остава да стои по-дълго време, а друго по-кратко. Съдържанието на червата остава за кратко време в организма; това, което се отделя в мускулите, нервите и т. н., остава по-дълго време. Но към човека не принадлежи само това, което може физически-сетивно да бъде установено в системата на веществообмяната и крайниците, а физически-сетивното е само излъчване и отлагане. Напротив всичко, което принадлежи към системата на обмяната на веществата и крайниците, е от свръхсетивно естество. Така че, когато разглеждаме именно тази система в човека, трябва да преминем към това, което живее чисто свръхсетивно в сетивното и физическото.