Gatanki ot nebeto
КАК СЕ ОТНАСЯТЕ КЪМ ДАРОВЕТЕ
Изтегляне 0.77 Mb. Pdf просмотр
|
| КАК СЕ ОТНАСЯТЕ КЪМ ДАРОВЕТЕ, КОИТО СА ВИ ДАДЕНИ Защото даровете и призоваването от Бога са неотменими. (Рим. 11:29) Едно момиченце искало да стане велик пианист, но единственото, което можело да изсвири, било Котешкият марш. Независимо колко време прекарвало на пианото, това оставало най-доброто му постижение. Родителите на детето решили да го запишат на уроци при известен пианист, за да го научи да свири добре. Момиченцето било във възторг. Когато отишли при маестрото за първия урок, били посрещнати от прислужник и отведени в голям салон, в средата на които имало прекрасен бял роял. Момиченцето с възторжен вик се втурнало към него, покатерило се на столчето и започнало да свири своя Котешки марш. Засрамени, родителите се приближили до детето и му казали да престане, нов този момент влязъл маестрото и за тяхна изненада – окуражил го да продължи Той седнал до момиченцето и се заслушал в свиренето му. След малко самият той започнал да свири заедно с него, прибавяйки акорди, украшения и различни музикални мотиви към баналната мелодия. Родителите не можели да повярват на ушите си. Това, което чували, било прекрасна музикални пиеса, изпълнена от дъщеря им и маестрото, чиято централна тема била същият онзи елементарен Котешки марш. Много обичам тази история. Може би защото се разпознавам в момиченцето пред пианото. Не, не съм добра пианистка – останах си до Котешкия марш. За книгите говоря. Много пъти хора с интерес към писането са ме питали как съм успяла. С риск да прозвучи непопулярно, ще отговоря така в един момент се доверих на Бог. Ще се опитам да обясня. Никога не съм си водила дневник, но скоро в един стар бележник открих нещо като опит за такъв. Записките са отпреди десет години и има само две дати 5 декември 2004 г. Обградила съм се с книги – никога не знам какво точно ще ми сечете вдаден момент. Сега съмна стр. от книга на Ъпдайк – един свещеник току-що изгуби вярата сив Бог. Не смея да продължа. Далии аз затова не намирам призванието си. 7 11 декември 2004 г. Винаги съм искала да напиша книга, но не смея. Чудя се на всички, които след Достоевски са се осмелили да го направят... Та какво ново и различно бих могла да кажа на хората Мисля, че е нормално за всички ни понякога да се чувстваме нищожни. Да се съмняваме, че можем да направим нещо стойностно в живота ни. Но. ето това момиченце пред пианото, с неговия прост Котешки марш. Аз разбирам притчата така маестрото е самият Бог. Той е наясно какво изпълва душите ни с радости ни подтиква да упорстваме да свирим. Слушани и ни окуражава, защото от Него са талантите ни. Той ни казва Продължавай да свириш и ако обичаш – направи Ми малко място да седна до теб. Може дати се струва невъзможно, но Аз мога дати помогна твоят стремеж да се превърне в нещо прекрасно. Довери Ми се. Ето това направих аз. А останалото откривам в думите на Ерма Бомбек 1 : Когато застана пред Бог в края на живота си, много се надявам да неми е останала дори частица талант, за да мога да Му кажа Боже, използвах докрай всичко, което си ми дал. Изтегляне 0.77 Mb. Сподели с приятели:
|