Gatanki ot nebeto
ПП: Признавам си, излъгах. Още не съм изхвърляла телевизор през прозореца, но има време да се коригирам. КОЛКО ТЕЖЪК Е КРЪСТЪТ ВИ
Изтегляне 0.77 Mb. Pdf просмотр
|
| ПП: Признавам си, излъгах. Още не съм изхвърляла телевизор през прозореца, но има време да се коригирам. КОЛКО ТЕЖЪК Е КРЪСТЪТ ВИ В света скърби ще имате; но дерзайте Аз победих света. (Йоан 16:33) Преди години един преподавател в богословския факултетни разказа следната история Вървели по някакъв път много хора и всеки от тях носел кръста си. На един човек обаче му се сторило, че неговият кръст е по-тежък от тези на другите, и решил да използва хитрост. Отделил се незабелязано от групата, влязъл в гората и отрязал част от кръста си. После настигнал останалите и продължил да върви с тях, доволен, че ги е надхитрил. Изведнъж обаче се озовали пред пропаст. Пътят свършвал на ръба на пропастта и продължавал отново от другата ѝ страна. Всички свалили кръстовете от гърбовете си, положили гина земята от двете страни над бездната и потях преминали над нея. А хитрият човек останал, защото кръстът му вече бил по-къс. Първото, което си помислих, когато чух тази притча, бе, че човекът от историята не е особено умен. Да отрежеш кръста е решение, което може да хрумне на всеки селски хитрец. Да го използваш като мост обаче изисква изобретателност, жизнеспособности жизнелюбие. После спонтанно се сетих за мой приятел. Той е сред най-добрите съвременни български художници. Когато е бил на двадесет години, е изгубил в катастрофа двата си крака. Итака, вече 30 години, има дръзновението да върви над бездната. С протези. Ида продължава да твори красота. И ми стана много гузно. Защото си дадох сметка, че и аз понякога съм била в ролята на онзи селски хитрец от историята. Скатавала съм се в гората, чудейки се къде да резна кръста, за да избегна различни и далеч не толкова големи тегоби. Роптала съм защо е било нужно да преживея едно или друго изпитание. Трябваха ми години, за да осмисля идеята, че кръстът не е символна краха в живота, а на тържеството на живота, и че Via Dolorosa е също така и Via Miraculosa 3 . Че единият крайна кръста е забит в земята, но другият сочи към небето и от мен зависи в коя посока ще гледам. Че кръстът не е само бреме, а и мост. И ако събера кураж да мина по него, от другата страна на пропастта, ще преодолея много лични прегради, ще се развия като личности ще добавя нови щрихи към своята човечност. Ще се сбъдна, както би казал моят приятел. Позволете мида споделя с вас едно негово стихотворение, с пожелание всички да имаме волята и куража да тръгнем над бездната ида стигнем до едно по-зряло, по-любящо и по-човечно наше отвъдно Толкова трудно е сам да се сбъднеш, пряко събития, хора, места, свои и чужди страх, леност, незрялост, стръв, кривогледство, ламтеж, суета, немощ, недъгавости нищета колко ли кълнове нежни нахалост съхнат отсам, а дали имат отвъдно?... 4 3 Алексей Бъчев – психолог с нетрадиционен подход към реалността, прототипна главния герой в книгата Животът може да е чудо от Ивинела Самуилова, ИК Хермес, 2011 г. – Б. р. Дървото на достъпните за мен удоволствия, Владимир Морзоханов, изд. „Ерго“, София, 2014 г. – Ба 14 Изтегляне 0.77 Mb. Сподели с приятели:
|