Gatanki ot nebeto
ОСЪДИТЕЛНИ ЛИ СТЕ КЪМ ДРУГИТЕ
Изтегляне 0.77 Mb. Pdf просмотр
|
| ОСЪДИТЕЛНИ ЛИ СТЕ КЪМ ДРУГИТЕ Не съдете, за да не бъдете съдени; защото с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери. (Мат. 7:1-2) Този е един от най-популярните евангелски текстове. И може би в тези думи се съдържа най-трудно изпълнимата от всички Христови заръки Не съдете... Ще ви разкажа по този повод една чудна (истинска) история от книгата за стареца Паисий от Света гора. Старецът Паисий от Атон – един невероятен духовен човек, споделя как веднъж при него пристигнал млад човек с желание да остане като послушник. Дядо Паисий обаче го отпратил. Преценил, че младежът няма да има духовна полза от този начин на живот. Няколко часа по-късно – разказва старецът – стоях в двора и ядях в една чиния два домата без олио, само с малко парче хляб, и си мислех за всички благодеяния, които Бог мие направил. Дай мие хубава къща, разположена на красиво място, на което дори богатите биха завиждали всеки ден имам с какво да се храня. От тези мисли сърцето ми се изпълни със сладка тъга, задето съм толкова неблагодарен към Бога, заплаках и вече не можех да продължа да ям. Както бях в това състояние, изведнъж видях младия човек, които преди това беше идвал при мен с желанието да стане мой ученик, да стои на оградата. Не исках да ме види, че плача, и влязох вътре да оставя чинията ида измия лицето си и след това му отворих вратата да влезе. Той изглеждаше смутен и се обърна към мен с думите – Така, значи Преструваш сена подвижник Ядеше месо и когато забеляза, че идвам, се скри, за да не видя какво ядеш. Сега вече мие ясно какъв сив действителност Думите на един свещеник, които наскоро прочетох, може би най-добре описват горната ситуация Към всичко и всички подхождаме с недоверие и подозрения, а душите ни са болни от тотално, всеобемащо осъждане. Гледаме на света през своята изкривена призма и прехвърляме върху другите собствените си недостатъци Когато съдим, неизменно попадаме в един капан да изказваме мнение задругите, гледайки света от собствената си камбанария. Странно, но тя винаги се оказва твърде ниска, независимо колко високо е самочувствието ни на експерти по чуждия живот. Гледката от нея е винаги частична, непълна и замъглена отличните ни интерпретации на живота. И както казва по-горе отецът – да съдим другите не определя кои са те, а кои сме ние. Подобно отношение е като отрова, която циркулира в кръвта ни и бавно убива нашата човечност. Отровата на гордостта – тя ни заслепява, изкривява перспективата и ни заблуждава, че можем да разпознаваме доброто и злото ида раздаваме присъди за останалите. Апропо – почти винаги несправедливи, защото замъгленият от арогантно самомнение поглед трудно може да надникне в дълбините на чуждото сърце ида съзре тайните му. И в тази връзка нека да разкажа още една поучителна история от стареца Паисий. Някога на Света гора имало монах, който пиел всеки ден, напивал се и скандализирал поклонниците. Един ден той умрял и с облекчение някои вярващи отишли при стареца да му кажат радостната новина, че най- накрая този проблем е отпаднал. Отец Паисий обаче изненадващо им отговорил, че знае за смъртта на монаха, тъй като сам видял цялото ангелско войнство, което дошло да вземе душата му. Поклонниците недоумявали, недоволствали дори, и някои от тях помолили стареца Паисий да им обясни за кого точно им говори, мислейки, чене ги е разбрал. Тогава отец Паисий им разказал следното – Този монах се родия в Мала Азия по времето, когато турците събираха всички момчета. За да него вземат от семейството му, неговите родители го вземали със себе сина жътвата и за да не плаче ида ги издаде, му слагали малко ракия в млякото, за да спи. Поради това, когато станал голям, се пристрастил към алкохола. Лекарите го посъветвали да не създава семейство и той дойде на Света гора и стана монах. Тук намери духовен наставник и му призна, че е алкохолик. Наставникът му определи правило да прави поклони, да казва молитви ида моли Пресвета Богородица за помощ да намалява с по една броя на чашите, които изпива. След една година борба и покаяние успя да намали чашите вино, които изпивана ден, от двадесет на деветнадесет. Борбата продължи през годините, до края на живота му, и достигна до две-три чаши, които обаче пак бяха достатъчни, за да се напие. Разказът на стареца Паисий завършва така Хората години наред виждаха един монах алкохолик, който скандализираше поклонниците, а Бог видя един непримирим с греха човек, който с голямо усърдие се трудеше да овладее страстта си. Изтегляне 0.77 Mb. Сподели с приятели:
|