Gatanki ot nebeto

70
малко видял увредената повърхностна скъпата вещ, побеснял, яростно се
разкрещял на детето си и в яда си му казал, чене го обича. Не забелязал как
думите му изплющели като камшик, как детето се свило като ударено
животинче, нито забелязал сълзите, които се затъркаляли по бузите му.
Заел се да търка наранената повърхностна драгоценния си автомобил, та
дано да върне предишния му блясък. Когато най-сетне осъзнал, че няма да
се получи, все още изпълнен с раздразнение, се Загледал в надрасканите от
детската ръка знаци. И чак сега видял, че драсканиците всъщност са
послание. Преди да бъде жестоко нахокан от баща си, синът му бил
написал: Обичам те, тате.
Тази история поне за мене покъртителна. Защото много приличана истинска. Предполагам, всеки може да даде реален пример от живота – и не само чуждия, но и своя собствен, за подобен момент. Когато, превзет от силна ярост, е казвали вършил неща, с които е наранявал най-любимите си хора и за които после горчиво е съжалявал. Въпреки това за гнева не може да се говори съвсем еднозначно. От една страна, той е индикатор, че балансът в нашия свят – вътрешен или външен – е нарушен. Гневът е своеобразна защитна реакция за възстановяване на хармоничното ни статукво. Другата страна обаче, тази, която всъщност има значение, е как тръгваме да коригираме дисхармонията, която някой е причинил в живота ни. Апостол Павел казва Гневете сено не грешете. Сиреч, не малтретирайте детето си. Не пребивайте жена си. Не нападайте с обидни думи мъжа си. Не правете мръсно на съседа си. Не разнасяйте злобни клюки за колегата си. Замисляли ли сте се коя всъщност е думата, която най-често използваме, за да опишем състоянието сина гняв Побеснявам Сиреч, правя място на дявола в сърцето си, ако използвам израза на апостол Павел. Пропъждам Бог от сърцето си и пускам в него да вилнеят бесовете на сатаната. Преведено в конкретни действия заменям любовта, която дава живот, с убийствен гняв. Не знам кой е стигнал до този изводно за мене верен Гневът и любовта нямат предел. Всъщност пределът и на двете е вечността адът в единия случай раят – в другия. Защото именно това представляват тези състояния надуха. Истината е, че в днешния свят раздразнението като чели сее превърнало в обичайно състояние. Както остроумно отбелязва старецът Паисий, когато една жена споделила с него, че много често се дразни То днес и мухите са раздразнителни. Причините затова вероятно са много и различни, но мисля, могат да бъдат обобщени в проповядваната за норма агресивна нагласа за живеене. Ако всичко във вселената е свързано и ако човекът е искрицата съзнание в цялото

творение, наше задължение е да не предаваме своето негативно отношение на целия свят. Не бива да забравяме, че щом сме единствените същества, притежаващи съзнание, воля и съвест, то това не ни прави богове, а само отговорни засвоите постъпки. Човешкият гняв не върши Божията правда
(Яков 1:20), казва апостол Яков. Гневът защитава правдата на човека. А тя,
човешката правда, лесно се оставя да бъде изопачена. И често споделя софрата – и сметката – с кривдата, както знаем от прекрасната приказка на Елин Пелин. Затова по-добре да се доверим на божествената правда. А тя ни увещава
Всяко оскърбление и ярост, гняв, кавга и хула да бъдат далече от вас
заедно с всяка злоба. Бъдете любезни един към друг, състрадателни, като
си прощавате единна друг, тъй както и Бог вие простил... (Ефес. 4:31-32).

Изтегляне 0.77 Mb.

Сподели с приятели: