Gatanki ot nebeto
СТРАХУВАТЕ ЛИ СЕ ОТ НЕИЗВЕСТНОТО
Изтегляне 0.77 Mb. Pdf просмотр
|
| СТРАХУВАТЕ ЛИ СЕ ОТ НЕИЗВЕСТНОТО Страхът пред човеците поставя примка а който се надява Господу, ще бъде в безопасност. (Прит. Сол. 29:25) Живели в една къща, съвсем близо до блатото, трима братя заедно със своя стар баща. Анали всеки Знае, чеда се живее до блато е лошо От него само вреда и никаква полза. Ето че настъпил сетният час на бащата. Извикал той своите синове и им казал: – Слушайте, чеда мои. Трябва да се махнете от това място. Само беди и болести ни носи блатото. Постройте си къща някъде на планинския склони тогава ще заживеете като хората, но преди да почнете работа, посъветвайте се с мъдрия старец, който живее в гората. Времето минавало и братята виждали, че баща им бил прав. Трябвало да се махнат от блатото. Умували, умували и решили най-големият брат да отиде в гората при мъдрия старец за съвет – Какво да направим Лошо ли ще сторим, ако се махнем от блатото и си построим къща на планинския склон – Лошо – отвърнал старецът, без да оставя работата, с която бил зает. Най-големият брат не попитал нищо повече и си тръгнал с наведена глава. Като се върнал вкъщи, предал на братята си отговора на мъдрия мъж. – Но ти нему ли разказа за нашите нещастия – възкликнал средният брат. – Ще взема аз да отида при него ида му обясня как живеели. И той отишъл в гората. – Кажи, уважаеми – обърнал се той към стареца, – какво да правим Нямаме сили да живеем повече до блатото. Бедите и болестите ни измъчиха! – И с тревога попитал – Как мислиш, дали ще сбъркаме, ако си построим къща на планинския склон – Ще сбъркате – отвърнал отново старецът. Върнал се и средният брат вкъщи опечален. Изслушали го братята му. – Е, какво пък – весело казал най-малкият брат, – сега, изглежда, е мой ред да отида да попитам мъдреца. И тръгнал за гората. 100 Като стигнал при стареца, поклонил му се ниско, приседнал на един пън и казал: – О, мъдри човече Умирайки, нашият баща ни заръча да се махнем от блатото, където ни мъчат болести и беди. Нали ще бъде добре, ако си построим къща на планинския склон Какво ще ни посъветваш – Ще бъде много добре, сине мой – отвърнал старецът. На най-малкия брат като чели му пораснали крила от радост, той благодарил на стареца и хукнал към къщи, където с нетърпение го очаквали братята. – Братлета! – извикал най-младият. – Мъдрият старец каза, че ще бъде много добре, ако си построим къща на планинския склон. А братята зяпнали от учудване – Как така – едновременно възкликналите Той какво, подигравали ни се? Сега и тримата хукнали към гората. – О, мъдри човече – казал най-големият брат. – Ти шега лиси правиш с нас? Защо на мени на средния ми брат каза, че е лошо да строим къща на планинския склона на най-малкия ни брат си казал, че е добре – Не съм и мислил дави се подигравам – отвърнал старецът. – Вие ме попитахте дали ще бъде лошо и дали ще сбъркате, ако си построите къща на планинския склон А най-малкият ви брат каза така Нали ще бъде добре, ако си построим къща на планинския склон. И аз му отвърнах по този начин, защото той имаше вяра, а виене. А нима има смисъл да променяш нещо, ако тръгнеш да го правиш без вяра, че е за добро, а със страх, мислейки за лошото Благодарили му братята и тримата заедно започнали да строят новия си дом. Когато прочетох тази притча, се сетих за един по-скоро сепващ, отколкото смешен виц Един човек отишъл на врачка, за да му каже какво го очаква в бъдеще. Жената му съобщила – До петдесетата си година ще бъдеш бедени нещастен. – А после – попитал мъжът. – После ще свикнеш – отвърнала гледачката. Някой ми го беше разказал преди време, когато преживях най-силната си вътрешна драма излизането ми от познатата ми зона на комфорт. Въпреки че много жадувах промяната, която, слава богу, в крайна сметка се осмелих да предприема и сега изживявам с голяма радости удовлетворение, да изляза от положението, което не харесвах, никак небе лесно за мен. Може дави се струва невероятно, но когато предстоеше да подпиша договора за първата си книга с ИК Хермес, известно време не бях на себе си. Давах си сметка, че направяли го, за мен вече нищо няма да бъде същото. Предприемах крачка в посока, която вероятно щеше да промени живота ми напълно. И въпреки че от цялото си сърце копнеех за тази промяна, вътрешно умирах от страх. По-късно, в разговорите мис Алексей, осмислих защо. От една страна, колкото и проблематична да изглежда реалността ни, тя ние позната. А познатото, дори неприятно и неудовлетворяващо, е далеч по-малко плашещо от непознатото, за което нямаме опит. От друга страна, живеем в социум, който ние внушил, че нормата на живота са проблемите, стискането назъби, мъчителната битка с реалността. Много хубаво не е на хубаво е мантрата, с която мнозина от нас са отраснали. Често имаме представа какво би ни направило щастливи, но не се осмеляваме да предприемем крачка към щастието си, защото сме приели тази норма – на съществуването в негатив. Аз се осмелих да променя тази норма за себе си, защото, както нееднократно заявявам в тази книга, се доверих на Бог. Итака успях да преформулирам въпроса за бъдещето си от Дали ще сбъркам в Нали ще бъде добре. Интересна синхроничност, но точно тези дни договорът, белязал началото на промяната в живота ми, чието подписване ми причини толкова терзания, изтичаше. И докато ровех в електронната си поща, за да намеря файла, попаднах на имейл от приятел – интелигентен и вярващ човек, психолог по професия и християнин подуша. С надежда, че биха били полезни и на друг, цитирам думите му, които съм получила от него тогава, на рождения си ден през 2011 година. Седмица по-късно, оказва се, съм подписала договора си за Животът може да е чудо. Договор, сключен за няколко години с издателството и завинаги – със самата мен. Скъпа Иви, Може би днес – денят, в който Бог те е благословил с чудото на живота, е идеалният момент дати напомня, че Бог ние дал не духна боязън, а духна сила (1 Тим. 1:7). Уповавай сена Бога и вярата ще освободи въодушевлението, енергията, увереността и куража, които са ти нужни, за да направиш тази толкова важна за теб промяна. Спомни си думите на Христос Защото, истина ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина премести се от тука там, и тя ще се премести и нищо няма да бъде за вас невъзможно (Мат. 17:20). Бог не решава нашите проблеми, Иви, а ни дава силата, от която имаме нужда, за да се справим сами. Тази сила е огромна, дори и ние да ползваме само едно малко зрънце от нея. Затова, скъпа приятелко, не се страхувай Стисни здраво в шепа зрънцето вяра и не се предавай на страховете си. Просто се обърни към тях и им кажи, чете нямат власт над теб, защото ти имаш Бог Изтегляне 0.77 Mb. Сподели с приятели:
|