Gatanki ot nebeto

90
– Извинете, това действително ли е магазин за истина
– Да, господине. Какъв вид истина търсите Частична истина,
относителна, статистическа или пълната истина
Зарадвал се човекът. Да открие истината било прекрасно.
– Пълната истина – отвърнал мъжът без колебание.
„Толкова съм уморен от фалша – помислил си той. – Не искам повече
лъжи, илюзии и измами
– Пълната, пълната истина – повторил той.
– Добре, господине, последвайте ме.
Продавачката повела клиента към вътрешно помещение, където имало
друг продавач – мъж с мрачно лицеи му рекла
– Господинът ще ви обслужи.
– Искам да купя пълната истина – заявил отново клиентът.
– Добре, господине, но знаете ли каква е цената ѝ? – попитал мъжът зад
щанда.
– Не. Каква е – отвърнал човекът по навик. Всъщност него интересувало
особено колко струва истината, защото бил готов да плати всякаква цена
за нея.
– Цената е – рекъл продавачът, – че ако си тръгнете с истината, никога
повече няма да намерите покой.
– Защо? – изненадал се мъжът. Той очаквал, че именно истината ще му
донесе спокойствие и мир.
– Защото, приятелю, истината често е неудобна. Тя може да убива и
боде, да отблъсква, да скандализира, да плаши. Заради нея може да
изгубите приятели, работа, удобства. Може да почувствате срами вина,
да се отвратите от себе си, да изгубите самоуважението и
самодоволството си.
Тръпки побили мъжа. Не били помислял, че цената е толкова висока.
– Извинете – измърморил сконфузено той.
Обърнал се и излязъл от магазина с наведена глава.
Почувствал се тъжен, когато разбрал, че още не е готов за истината. Че
все още има нужда от лъжи за утеха, от митове и илюзии, в които да
намира покой, и от заблуди, за да не се изправи лицев лице с другите и със
самия себе си.
Избрах тази история, защото е близко до една тема, която много ми се искаше да повдигна – тази за истината и за самоизмамата в живота ни. Затова как, дори ида усещаме вътрешно несъгласие, понякога настояваме, че лъжливите внушения на социума са истина. Един от въпросите, на които старецът Паисий от Света гора отделя голямо внимание, е този замислите, които допускаме да ни управляват. На своите духовни чеда той повтарял

Трябва винаги да внимаваме ида имаме едно непрестанно съмнение дали нещата са точно така, както ни се струват. Ако трябва седна дума да определя християнското отношение към света, аз бих използвала без колебание думата здравомислие. За да опиша социумното отношение пък, ще използвам думите на един любим автор Винаги е по-лесно да се водиш по ума на епохата – трудно е да запазиш собствения си ум. Стремежът към идеал, който да ни помага да променяме към по-добро реалността, която обитаваме, е най-сигурният показател за нашата божественост. И именно защото човекът е образи подобие на Бога, той би трябвало да разпознава и следва идеала, даден му от Бога, а не модата на деня. Кога и как човек отделно и всички хора заедно се отказваме от истинския идеал заради някакъв кумир, е дълга тема, която не искам да отварям. Ще се огранича само с бележката, чене е трудно да бъдем подведени. Защото, от една страна, не можем да живеем без идеали. От друга – принадлежим към социум, който подменя истинската (божествената) мярка за съвършенство със светски предписания за живот. Това в очите на дявола сигурно е голям цирк. Няма как да нему е смешно, когато например още за закуска едни хора оръфват други до кръвно навечеря хрупат моркови, защото убиването на животни за храна не е хуманно. Да следваме идеала, положен в сърцето ни от Бога, е занимание, което изисква упорство, усилие и отдаденост. Истинският идеал е лесно разпознаваем – придържането към него носи усещане за покой, ако ида изисква упорство. Няма да чуете светец да крещи ида се самоизтъква. Пропагандаторите на псевдоидеалите обаче вдигат врява до небето. Вчера евангелското четиво по времена литургия бе за срещата на Исус с двама души, обладани от бесове – историята, която и Достоевски използва като мото на своя роман Бесове.
Те излизаха от гробищата и бяха тъй свирепи, че никой не смееше да мине
по този път (Мат. 8:28).
Забелязахте ли описанието на бесовете Те излизаха от гробищата... – като призраци, които претендират да са живи. Също като фалшивите идеали, които отвън изглеждат от плът и кръвно отвътре са студени, празни и безжизнени. И после бяха тъй свирепи... фалшивата истина винаги е креслива и често – изпълнена със злоба да докаже правдивостта сина всяка цена и на всички. Тя не търпи отхвърляне (за разлика от божествената. Когато виждат Бога обаче, бесовете от евангелската история започват да

треперят ида молят Христос да им позволи да влязат в стадото свине, което пасе в далечината.
И Той им каза Идете Тогава те излязоха от двамата и влязоха в
стадото свине. И цялото стадо свине се втурна надолу по стръмнината в
езерото и се издави във водата (Мат. 8:32).
Това се случва с идолите, когато се срещнат с истината – рухват. Защо обаче в Библията прасетата толкова често се използват като символна нечистото и лъжовното Просто защото в онези времена теса били жертвени животни при езичниците, път към кумирите, символна замърсеното от псевдоистини съзнание. Ако отворите например книгата Премъдрост Соломонова“, ще откриете, че понятието неразумни помисли се използва най-често по отношение на хора, които ...се бяха много далеч отбили в пътищата на заблудата,
мамейки се като глупави деца и почитайки за богове ония животни, които
дори у враговете бяха презрени. (Прем. Сол. 12:24). Странно как, макари по различни причини, днес Заблуденото съзнание отново поставя прасето на пиедестал, така да се каже. Имам предвид съвременната криворазбрана хуманност в отношението ни към околния свят. Вярвам, че гнусно в очите на Бога не е да се заколи животно (за храна, ада бъде то превърнато в идол. В Новия завет Господ Исус Христос, Който винаги говори много конкретно и ясно, като повика народа при себе си, рече
им: Чуйте и разберете не това, което влиза в устата, осквернява човека,
а онова, което излиза от устата, то осквернява човека (Мат. 15:10-11). И ако някой все пак не разбира, както апостол Петър, има и пояснение

В отговор Петър Му рече Разясни ни тази притча Иисус им каза Вие
все още ли не разбирате Още ли не разбирате, че всичко, което влиза в
устата, отива в корема и после се изхвърля навън А онова, което излиза
от устата, идва от сърцето то именно осквернява човека“ (Мат. 15:15-
18).
За това става въпрос чисто ли е сърцето ни, или сме допуснали някой социумен бяс да оскверни святая светих на битието ни. Да не хвърляме бисерите сина свинете означава да не влагаме естествения стремеж към добро във фалшиви идеали. Винаги да си задаваме въпроса това, което сме превърнали в символ верую на живота си, истина ли е, или сме запленени от някоя лъжа с красива опаковка. Истинската човечност е в следването на идеалите на нашата божествена природа. Един от най-

известните духовници на XX век – отец Йоан Крестянкин, ни показва и как можем да го сторим
– Да се въздържа умът ти от суетни помисли
– да се въздържа волята ти от зли желания
– да се въздържат очите ти от лоши зрелища
– да се въздържат ушите ти от мръсни словоизлияния и клеветнически
шепот;
– да се въздържа езикът ти от клевети, осъждане, лъжи, ласкателства
и сквернословия
– да се въздържат ръцете ти от увреждане и кражба на чуждото добро
– да се въздържат краката ти от ходене влоши пътища.
Това е християнското въздържание. Постът, който очаква от нас
Господ.
А този духовен пост е необходим, за да можем да се предпазим от изпадане в прелест, както отците наричат попадането в плен на фалшиви идеали. Да запазим здравомислието си, за да можем да ги разпознаем. Как По
плодовете..., отговаря просто Евангелието (Мат. 7:16). Защото, в последна сметка, делата са свидетелството на истината.

Изтегляне 0.77 Mb.

Сподели с приятели: