Gatanki ot nebeto
Изтегляне 0.77 Mb. Pdf просмотр
|
| И казваше на Иисус: Спомни си за мене, Господи, когато дойдеш в царството Си А Иисус му отговори Истината ти казвам днес ще бъдеш с Менев рая (Лука 23:42-43). Всички останали – светци, пророци, апостоли, мъченици, добри хора – вярващи, невярващи. както и лошите – вярващи, невярващи. чакат края навремената. И ако това е справедливо Не е, разбира се, докато използваме човешкото разбиране за справедливости добро. Християнството обаче не само не борави, но и в известен смисъл нехае за секуларния смисъл, който вкарваме в тези понятия. Морал е социумна категория, не божествена. Такава дума в Евангелието няма. Моралът играе ролята на Бог в система, която отхвърля Бога – понеже има нужда действията на хората да бъдат урегулирани чрез определени принципи и етични норми, за да може системата да функционира ида могат хората да бъдат санкционирани, когато предписанията не се изпълняват. Социумът разчитана природната добродетелност на хората, като я охранява с описани в Закон морални норми и я коригира чрез съдебната система. Лао Дзъ дава много проникновено определение в тази връзка Когато бъде изгубен Бог, остава добродетелта. Когато бъде изгубена добродетелта, остава справедливостта. Доброто е норма на битието. Светът е сътворен добър. Добротата не е ничия заслуга, а наша присъща природа и е въпросна нагласа, желание, усилие, възпитание или дори принуда в живота ни като социални същества. Всеки гражданин е наясно с последиците от неспазването на нравствените предписания. В този смисъл добър човек не означава непременно религиозен. Нито пък религиозният е непременно добър. Религиозният човек е направил откритието, че има Бог. Установил е, че иска Той да бъде част от живота му, да бъде в общение с Него, защото това му дава преживяване, което е несравнимо с никое друго познато на земята чувство. То му носи неописуема небесна радост, позната само на вярващите. Подобна радост не може да бъде обяснена, ако не сте я изпитали – именно защото е съкровено, лично преживяване. Божествената радост е най-силното, най-прекрасното чувство, изпълващо човека с мир, хармония и любов. Ако обичате някого, въпросът затова как да се отнасяте към него не стои напреден план, защото любовта сама ви кара да се държите по най-добрия за вас начин. Каквото ида правите заради него, го правите не от користно чувство, за да получите нещо в замяна, а защото знаете, че това го прави щастлив. Но същевременно него правите само заради него, а и Защото някак спонтанно искате да проявите най-доброто от себе си, да надскочите дори собствените си граници. С това искам да кажа, че смисълът на религиозния живот не е нравствеността сама по себе си. Тя е следствие на любовта към Бога. Смисълът на религиозния живот е съхраняване на връзката с Бога. От друга страна, въпреки цялото ни старание и желание да бъдем добри, понякога допускаме да разочароваме, да нараним, да обидим най-свидните си. Дали защото в момента чувстваме физически дискомфорт, или не смеси доспали, или шефът ние нахокал. Поради всякакви безумни основания може да се случи да повишим тон, да кажем нещо неприятно или да оскърбим най-любимия си човек. Възможно е да изтървем за миг от погледа си цялата значимост на тази връзка за нашия животи да нараним този, чиято любов изпълва живота ни със специален смисъли ни кара да се чувстваме живи, пълноценни и щастливи. Ако това се случи, нямали да се разкаете И нямали да разчитате, че неговата любов е по-силна от вашия грях и че ще може дави прости Нямали дави потекат сълзи от радост, когато го направи, когато ви прегърне и ви каже, че ви обича повече от всичко на света и че лошото е забравено Че започвате начисто защото вие сте го разчистили с вашето покаяние и сте го измили с вашите сълзи. Сега пренесете този сценарий в общуването с Бог иго разширете до безкрая. Защото става дума за любовта на Бога. Колкото ида ви обича вашият любим, любовта му със сигурност има граници – предел, който няма да мине, дори и заради вас. Божията любов няма такива граници. Вашият мъж може ида не успее дави прости изневяра, но Бог подаде ръка на най- голямата блудница в човешката история и я направи светица. Любимият ви може никога да не ви прости, че сте ударили кучето му, но Бог взе със себе сив рая разбойника, който може бие отнемал човешки животи. Както истински влюбеният човек се държи по определен начин вследствие на любовта си, така и истински религиозният човек се опитва да се държи по определен начин – не заради надеждата да отиде на небето като награда засвоите постъпки, а защото това прави възможна връзката му с Бога. Самата дума религия (от лат. religio) означава връзка, но не като константа, а като постоянен процес – да се свържа отново, да се свързвам през цялото време. Да намирам отново и отново пътя към любимия. Да се завръщам постоянно при Бога. И ако грях означава изгубване на целта, отпадане от Богато завръщането, повторното свързване се осъществява чрез покаянието (метаноя). Метаноя, както вече поясних на друго място, означава промяна намислите, обновление на ума. Буквално да поумнееш отново дотолкова, чеда си дадеш сметка какво зло си сторил. Да осъзнаеш кое е важно за теб ида се откажеш от онова, което те отдалечава от Бога. И от любовта. Защото Бог е любов. Не знам какво ще стане сдобрите нерелигиозни хора, които по едни или други причини не са изповядали вяра в Бога по начина, по който го правят религиозните. Не знам защо едни успяват, макари за мигновение, да усетят сладостта на Божието присъствие, дори и в последния си часа на други, много подобри от тях, никога не е дадено. Но ние знаем по принцип толкова малко и не можем да поберем небето в ума си, защото главата ни ще се пръсне. Опитвали сме, но единственото, което сме постигнали, е да разделим света надве един за Бога, там горе, и един за нас, тук долу. По-лесно е да си мислим, че това, което прави Бог, и това, което прави човек, са две отделни неща. В злото – със сигурност е така. Но, мисля си, Бог и човек винаги действат заедно в доброто, дори и ако човек не осъзнава кой насочва стъпките му. Аз лично се чувствам привилегирована от това, че съм християнка, но не за онзи свята за този. Тук имам на разположение велики тайни, които да ме държат в доброто. Може би Бог е разбрал колко съм слаба да се справя сама с лошотията си, колко мие трудно да бъда добра без Него и по великата Си милост е решил дами помогне. Дал мие изповедта, причастието, молитвата, поста, покаянието. за да не се отчайвам, да мога отново, като сгреша, да се опитам да се поправя. Може би, по думите на старец Никон Светогорец, Бог предпочита да съм Христов хулиган, вместо да ме остави да стана добро дете на дявола. Търпи ме да съм непостоянна в доброто ида съм грешна в Църквата, за да не постоянствам в Злото извън нея. Да се наричам християнка е по-скоро голяма отговорност, отколкото предимство, по отношение на вечността. И подозирам, че е много възможно християнството мида не е облекчаващо, а утежняващо обстоятелство на Страшния съд, Защото няма да мога да оправдая слабостта си с невежество. Може би в последния ден ще се наредя накрая на опашката, след добрите нерелигиозни хора, и дано бъда сума си, за да не търся справедливост като онзи бедняка да се покая и наравно с всички останали смирено да се надявам на милост. И нека да завърша тази глава, а и тази книга с едно популярно пожелание за Рождество Христово – празника, който всяка година ни напомня, че ако Бог не сее родил в сърцата ни, напразни са всички претенции, че Го познаваме 132 Ако бъдем хора, вместо победители, ако бъдем честни, вместо безразлични, ако сме толкова сърдечни, колкото интелигентни, ако притежаваме толкова обич, колкото и съмнения, ако бъдем щастливи, вместо прави, то може би сме добри християни... |