Архимандрит Варнава Янку, един от любимите ми съвременни богослови, обяснява чудесно как се става псевдоправедник – като се вкара човешко разбиране в спазването на Божиите заповеди. В човешкото разбиране за добро се счита това, което се вижда, тоест външното спазване на закона. Не са малко случаите обаче, при които в очите на Бога добродетелта се явява гряха грехът – добродетел. А това е
объркващо за човешката логика, която е склонна да пренася механично в духовния свят човешки норми. Интелектуалният процес, който отсъжда и преценява дали дадено предписание се изпълнява, функционира последния алгоритъм Какво казва законът Това и това. Нарушил си го Значи си грешник. Не си го нарушил Значи си праведник. В християнството обаче не става въпрос за изпълнение на закони, а за любов. Любовта, а не законът, е призмата, през която се оглежда и оценява всяко човешко действие. Любовта е критерият запознаване на Божията воля
„...който не люби, той не е познал Бога, защото Бог е любов (1 Йоан 4:8). Спазването направилата за благочестие има смисъл само ако е подплатено с любов. Например заповедта Не лъжи не означава постоянно да сверяваме дали сме изрекли лъжа или не, защото
това е не просто самоцелно, а и без никаква полза за душата. Това, към което ни призовава заповедта, е изграждането на
истинна връзка с другите хора. И тук най-ненадейно ми хрумва да дам за пример любимата ми Пипи. Лъжели Пипи Дългото чорапче Юридически погледнато – да, ето дефиницията Лъжата е съзнателно изречено неистинно твърдение с цел въвеждане в заблуда на адресата ѝ“. За закона няма значение дали става въпрос за безобидни детски измислици. Отправна гледна точка Пипи е лъжкиня, защото всяка изопачена истина е лъжа. Но въпреки опашатите лъжи, които честичко изрича, Пипи, поне в моята класация, е един от най-силните примери на честност, чисто сърце и способност за обич. Тя беше моят детски идеал за подражание в доброто и истината и има своя принос в това да се науча да различавам същественото от маловажното. Избрах историята за „сериозника“ още и затова,
Защото препраща към една, според мен, от най-важните притчи, разказани от Христос. Именно тази притча напомня Църквата по времена богослужението в първата седмица, когато вярващите се подготвят за Великия пост. Позволявам си да я споделя и тук – като евангелска покана да вникнем в смисъла на поговорката Прекален светец и Богу не е драг. Да обърнем повече внимание дали стремежът да бъдем подобри хора ида живеем по- достойно е искрен, или благочестието ние просто камуфлажна егото. Автентичен стремеж да се приближим към Бога или прикритие на самодоволството да се превъзнасяме над другите.