Gatanki ot nebeto
ПРЕВЪЗНАСЯТЕ ЛИ СЕ НАД ДРУГИТЕ
Изтегляне 0.77 Mb. Pdf просмотр
|
| ПРЕВЪЗНАСЯТЕ ЛИ СЕ НАД ДРУГИТЕ ...понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен... (Лука 18:14) Един благочестив възрастен мъж се молел по пет пъти наден на Бог, докато съседът му никога не стъпвал в църквата. В деня на осемдесетия си рожден ден старецът се обърнал към Бога с думите – О, Боже От детството си не съм пропуснал нито един ден да вляза сутрин първо в храма Ти. Молех се по пет пъти наден. Към нито едно действие, към нито едно решение в моя живот, важно или незначително, не съм пристъпил, без да спомена първо Твоето име. Сега, когато остарях, увеличих благочестивите си дела двойно, а молитвите ми към Теб не спират ден и нощ. Но въпреки всичките ми старания аз си останах беден като църковна мишка. Затова пък съседът ми, който пие, играе хазарти въпреки преклонната си възраст се забавлява в компанията на жени със съмнително поведение, се търкаля в парии лукс. Не ми се вярва дори една молитва да се е отроним от устните му Господине искам от Теб да го накажеш, защото това не е християнско, но, моля Те, кажи ми едно защо на мен си отредил такава печална съдба, а него си наградил с богатство – Защото – отвърнал Бог – ти си се взел толкова на сериозно. Избирайки тази история, може би изглежда катода поощрявам неблагочестиво поведение и начин на живот, при това – от Божие име. Надявам се обаче, че гротеската е достатъчно очевидна, за да не си прави никой подобни заключения. Всъщност, като християнка, най-големите ми страхове са били свързани с това да не развия самочувствие на праведник ида не попадна в плен на идеята за собствената си непогрешимост. Знам отличен опита и многобройни са свидетелствата на свети хора затова колко е лесно човек да вземе на сериозно собственото си благочестие. Има един чуден пример от живота на свети Антоний Велики. Някакъв човек му казал – Отчети си най-великият монах в целия Източен свят. – Дяволът вече мие казвал това – отвърнал свети Антоний. Архимандрит Варнава Янку, един от любимите ми съвременни богослови, обяснява чудесно как се става псевдоправедник – като се вкара човешко разбиране в спазването на Божиите заповеди. В човешкото разбиране за добро се счита това, което се вижда, тоест външното спазване на закона. Не са малко случаите обаче, при които в очите на Бога добродетелта се явява гряха грехът – добродетел. А това е объркващо за човешката логика, която е склонна да пренася механично в духовния свят човешки норми. Интелектуалният процес, който отсъжда и преценява дали дадено предписание се изпълнява, функционира последния алгоритъм Какво казва законът Това и това. Нарушил си го Значи си грешник. Не си го нарушил Значи си праведник. В християнството обаче не става въпрос за изпълнение на закони, а за любов. Любовта, а не законът, е призмата, през която се оглежда и оценява всяко човешко действие. Любовта е критерият запознаване на Божията воля „...който не люби, той не е познал Бога, защото Бог е любов (1 Йоан 4:8). Спазването направилата за благочестие има смисъл само ако е подплатено с любов. Например заповедта Не лъжи не означава постоянно да сверяваме дали сме изрекли лъжа или не, защото това е не просто самоцелно, а и без никаква полза за душата. Това, към което ни призовава заповедта, е изграждането на истинна връзка с другите хора. И тук най-ненадейно ми хрумва да дам за пример любимата ми Пипи. Лъжели Пипи Дългото чорапче Юридически погледнато – да, ето дефиницията Лъжата е съзнателно изречено неистинно твърдение с цел въвеждане в заблуда на адресата ѝ“. За закона няма значение дали става въпрос за безобидни детски измислици. Отправна гледна точка Пипи е лъжкиня, защото всяка изопачена истина е лъжа. Но въпреки опашатите лъжи, които честичко изрича, Пипи, поне в моята класация, е един от най-силните примери на честност, чисто сърце и способност за обич. Тя беше моят детски идеал за подражание в доброто и истината и има своя принос в това да се науча да различавам същественото от маловажното. Избрах историята за „сериозника“ още и затова, Защото препраща към една, според мен, от най-важните притчи, разказани от Христос. Именно тази притча напомня Църквата по времена богослужението в първата седмица, когато вярващите се подготвят за Великия пост. Позволявам си да я споделя и тук – като евангелска покана да вникнем в смисъла на поговорката Прекален светец и Богу не е драг. Да обърнем повече внимание дали стремежът да бъдем подобри хора ида живеем по- достойно е искрен, или благочестието ние просто камуфлажна егото. Автентичен стремеж да се приближим към Бога или прикритие на самодоволството да се превъзнасяме над другите. 30 Двама човека влезли в храма да се помолят. Единият бил митар – те. събирач на данъци. Човек корумпиран, който бил ненавиждан от съвременниците си. Другият бил фарисей, представителна религиозно- политическа партия, чиито членове претендирали, чеса „ревнители на благочестието“. Фарисеинът застанали започнал да се молив себе си тъй „Боже, благодаря Ти, чене съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам А митарят, като стоял надалеч, не смеел дори да подигне очи към небето, а само мълвял „Боже, бъди милостив към мене грешника Казвам ви – завършва Христос, – че тоя [митар] отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня [фарисея]; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизена който се смирява, ще бъде въздигнат (Лука 18:10-14). Изтегляне 0.77 Mb. Сподели с приятели:
|