КАК СЕ ОТНАСЯТЕ КЪМ ПАРИТЕ

94
Стигнал той при Господа и Му разказал за двамата мъже. Господ го
изслушал и му рекъл
– Кажи на богатия, че ако стане недоволен и започне да роптае против
Мене, Аз ще му отнема всичкото богатство. Ана бедняка кажи да бъде
благодарен и всичко ще му се даде.
На връщане мъдрецът предал на богатия каквото е заръчал за него
Господ. Богатият обаче възразил
– Не мога да направя това
– Тогава богатството ти ще остане – казал старецът.
– На бедняка той също предал поръката на Господно и този възразил
– Как да съм благодарен при такива лоши условия Не мога да направя
това!
– Тогава гол ще ходиш и гол ще бъдеш погребан – казал старецът.
Има една невярна представа, че християнството осъжда богатството и че някак по подразбиране смята богатите за лоши и ги обричана вечни мъки. Христос обаче никога не е изразявал подобно негативно отношение, нито е казвал, че богатите няма да влязат в Царството Божие. Той просто предупреждава, че богатството е голям капан пред спасението на човека.
Колко трудно богатите ще влязат в Божието царство (Марк. 10:23), казва Той с едно особено съжаление. С обич, забележете – така е посочено в един от предишните стихове. Продължението на евангелския текст е много интересно
Учениците се смаяха от думите Му. Но Иисус пак им заговори Чеда,
колко трудно е за онези, които се надяват на богатството си, да влязат в
Божието царство. По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото
богат да влезе в Божието царство (Марк. 10: 24-25).
Апостол Павел обяснява защо на богатите име толкова трудно

А онези, които ламтят за обогатяване, падат в изкушение, в примка и в
много безразсъдни и вредни желания, които потопяват хората в провала и
гибел (1 Тим. 6:9).
Хората, които имат пари, са просто хора, които печелят повече. Те не са нито по-умни или по-глупави от тези, които нямат, нито по-способни или неспособни, по-талантливи или по-бездарни. Животът предлага разни примери на забогатели таланти, на гении, умрели в нищета, на кретени с много пари. Но със сигурност има нещо, което е общо за богатите теса по- уязвими. Затова и Христос говори за тях с такава загриженост. Защото

богатството е много тежък кръст – много по-тежък от бедността. Рискът да се погубиш – духовно и телесно, е много голям. Предполагам, всеки може да разкаже история запознат с финал Не мога да го позная. Той е друг човек. Парите го промениха. И за съжаление, промяната, за която говорим в тези случаи, винаги е със знак минус. Чела съм заявлението „дауншифтинг“ – разкази за хора, които изоставят всичко, което са придобили, и Заживяват скромен живот, близо до природата, за да спасят себе си и живота сина ръба на прегарянето. Докато бях на Камино, срещнах такъв човек – Дейвид. Всеки, който е минавал оттам, може да го види – малко преди Асторга, Дейвид живее в нищото, без нищо. Аз нямам нищо мое, побърза да ме увери той, когато се притесних, че съм седнала на мястото му. Но колкото ида впечатлява подобно решение, аз лично харесвам повече един друг вариант – в който героят не обръща гръбна дяволите, а не им позволява да му се качат на главата. Предпочитам история, в която, също като Пипи Дългото чорапче, той има сандък с жълтици, към които се отнася просто като към. сандък с жълтици. Те не са център на живота му, а възможност да почерпи всички деца в града с лакомства. Защото, когато сърцето ти е златно, като на Пипи, то те осветява отвътре и външният блясък на златото не може да те заслепи. Затова моят любим пример не е Дейвид, а Джеф. С баща ми, който е ръководител на няколко фолклорни формации, преди време организирахме поредица обучения в българско народно пеене за английски хорове. При две от посещенията ни във Великобритания отсядахме при Джеф. Той небе единственият, предложил гостоприемството си. И други хора са ни осигурявали подслон. Причината да разказвам за Джеф, а не за някой друг от любезните ни домакини на Острова, е, че той ми напомни за богатия мъж от притчата. Много е богобоязлив – в смисъл изпитва страх да не оскърби Бог с действията си. Аз не познавам друг християнин, който да е толкова богати материално, и духовно. Вярващ, искрен, благодарен, отзивчив, доверчив, добър и щедър. С Джеф станахме чудесни приятели, а моментите, прекарани в неговата компания, са сред най-скъпите ми спомени. Разговорите за Бога, докато късаше броколите за задушените зеленчуци, са най-задушевните разговори за вярата, които съм имала. На него дължа и първия си досег с творчеството на един от най-любимите ми съвременни християнски автори – К. С. Луис. С Джеф сме обсъждали много теми в християнска перспектива, включително и темата запарите. Очевидно той има таланта да развива бизнес. Но притежава и далеч по-важното умение да не робувана парите. Сподели ми, че редовно си припомнял два текста от Библията. Единият е от Стария завет

96
Да не кажеш в сърцето си Моята сила и якостта на моята ръка ми
придобиха това богатство, но да помниш Господа, твоя Бог, защото Той
ти даде сила да придобиваш богатство (Втор. 8:17-18).
Другият текст е от Новия завети е емблематичен:

Никой не може да слугувана двама господари защото или единия ще
намрази, а другия ще обикне, или към единия ще се привърже, а другия ще
презре. Не може да слугувате на Бога и на мамона (Мат. 6:24).
В Библията има много примери на богобоязливи заможни хора, има и обещания за задоволяване начисто материални нужди. Но за всеки стих, който обещава материален просперитет, има друг, който предупреждава закапаните на богатството. И много ясни наставления как да бъдат избегнати, като например в посланието на апостол Павел до Тимотей:
Поръчай на богатите в този свят да не бъдат високомерни, нито да се
надяват на сигурното богатство, а на живия Бог, Който ни дава всичко в
изобилие за наслада. Нека те вършат добро, да богатеят сдобри дела, да
бъдат щедри ида споделят с другите това, което имат. Така те си
събират съкровище – добра основа за бъдещето, за да постигнат вечен
живот (1 Тим. 6:17-19).
Защото, както казва мъдрият Соломон, богатството няма да помогне в Деня на Страшния съди не Златото, а делата ни ще бъдат претегляни.

Изтегляне 0.77 Mb.

Сподели с приятели: