Бовоар, Симон дьо. Мандарините / Прев. Росица Ташева. – София : Колибри, 2011. – 616 с. Бушардо

279
Фрамптън, Саул. Когато си играя с котката, откъде да знам дали тя не си играе с мен, Монтен и вкусът на живота / Прев. Ирина Манушева. – София Кибеа, 2013. –
296 с.
Петрова, София. Монтен и опитът на скептицизма. – София : Милениум, 2019. –
160 с.

280
Благодарности
Сократ смятал, че философията е групова дейност. Такава е и писането на книга за философията, както открих. По времена пътешествията ми – от Ню Делхи до Ню Йорк, и приятели, и непознати ми даваха прозрение и вдъхновение, подкрепа и помощ. Дълбоко съм благодарен на всеки един от тях. В ранните етапи на моето изследване професорите от университета в
Станфорд Кен Тейлър и Роб Райх благосклонно ми предложиха своето време и мъдрост. По-късно Тим Льобон систематизира за мен древните стоици на обяд в Ню Йорк, а Роб Колтър любезно се съгласи да ме запише в Стоическия лагер сред дивата природа на Уайоминг. В Конкорд, Масачузетс, Ричард Смит, Майкъл Фредерик и Том Бландинг щедро споделиха своите прозрения за въпросите, свързани с Торо. Професорът от университета в Ню Йорк Мос
Робърте ме просвети за Конфуций.
По-нататък в Париж Гюнтер Горхан и Катрин Моне споделиха философските си разбирания сменна кафе с мляко и кроасани. В Атина имах късмета да споделя трапезата научения Брейди Кислинг, както и на двама от най- добрите епикурейци Христос Япиякис и Ели Пенса. В Швейцария Роланд
Кяер ми помогна да следвам стъпките на Русо, а Питър Вилвок – тези на Ницше. В Токио чудесната Джунко Такахаши ми осигури напътствия, преводи добра компания. Авторите, като философите, се нуждаят от място, за да мислят и пишат. Благодарен съмна Центъра за изкуства „Вирджиния“, че ми предостави точно такова място. В Ню Йорк Дейвид и Аби Сноди любезно ме снабдиха със собствена стая, както и със саке и другарство. Моите изследователски асистенти Алисън Райт и Алек Сийгъл копаеха неуморно, намираха правилния човек за правилното място и откриваха скрити философски скъпоценности. Джон Листър и Джош Хорвиц прочетоха ранните чернови на тази книга и дадоха ценни предложения. Не по-малко важна беше моралната подкрепа, предлагана от приятели и непознати. Неофициалната група от приятели писатели, Писателите, които обядват, ми осигуряваше стабилна диета от насърчения и къри. Приятелите Стефан Гюнтер, Лиза Голдбърг, Лора Блуменфелд и Джаки Лиден ме държаха здраво, когато ветровете на несигурността достигаха силата на ураган. Специален възглас за моя български издатели приятел Нейко Генчев за вдъхновените му преводи на моите думи и затова, че привлече толкова много читатели в неговия кътна земното кълбо. Моят агент Слоун Харис повярва в проекта от самото начало и никога не се разколеба. Благодарен съм затова, както и за мъдрите му съвети. Дължа особено много на Бен Льонен, моя редактор в импринта „Avid Reader“ на

281
„Simon & Schuster“, за вярата му вмени в моята книга и затова, че си служеше с такова умение и добронамереност с острия си като бръснач редакторски нож. Каролин Кели от „Avid Reader“ умело преведе ръкописа ми през всички редакционни изпитания. Благодаря на президента на „Simon
& Schuster“ Джонатан Карп затова, че е Джонатан Карп. Голямо благодаря на дъщеря ми Соня. Тя понасяше отсъствията ми от дома, както и многото ми досадни философски въпроси. По пътя тя беше добър другар, дори когато не всичко беше по неин избор. Тя е моят контрасти моята муза. Тази книга е и за нея. Повечето философи са били нещастни в любовта. Аз няма как да бъда по- щастлив. Жена ми Шарън е винаги домен и в трудни, и в още по-трудни моменти. Тя прочете грубите първи чернови и със своята любови насърчение ми даде второ, трето и четвърто дихание. Не бих могъл да напиша тази книга без нея.

282

Изтегляне 2.33 Mb.

Сподели с приятели: