География на транспорта
Изтегляне 64.74 Kb.
|
Свързани:
ЛУ8, КомуникативенАспектНаДелеовотоОбщуване-Т.Симов, bunt2
- Навигация на страницата:
- Софийски район.
- Пловдивски район.
- V. Съобщения
| Придунавски район. Обхваща дунавското крайбрежие и съседните му земи. Основният районообразуващ фактор е река Дунав (транспортен коридор № 7). На второ място е по външни превози. По река Дунав и през нея се превозват предимно суровини и материали: въглища, руда, кокс, метали и др. С най-голямо стопанско значение са пристанищата Русе, Видин, Лом, Оряхово, Силистра, Свищов, Белене, Сомовит, Тутракан, мостът при Русе и фериботните комплекси: Оряхово-Бекет, Русе-Гюргево, Силистра-Кълъраш; Никопол-Турну Мъгуреле и др.. Най-големия транспортен център е Русе с пристанище, ферибот, ж.п. и автомобилни връзки с Румъния и с вътрешността на страната. Макар и с по-малък обем подобна транспортна роля имат Видин, Лом, Оряхово, Свищов и Силистра.
Софийски район. Обхваща град София и съседните територии. Главните районообразуващи фактори са: благоприятното транспортно-географско положение стопанската развитост и столичните функции на града. Независимо, че София е в котловина, край нея има множество речни проломи и планински седловини, които позволяват прекарването на пътища във всички посоки. В София и Софийско са силно развити железопътния и автомобилния транспорт. Тук е най-голямото летище на страната. През територията на София преминава част от трасето на европейските транспортни коридори № 4, № 8 и № 10. От София започват най-важните железопътни и автомобилни пътища. В града е силно развит градския пътнически транспорт. Пловдивски район. Обхваща град Пловдив и Пазарджишко-Пловдивското поле. Главни районообразуващи фактори са транспортно-географското положение, концентрацията на производствени мощности на промишлеността и аграрното стопанство. В този район се пресичат множество пътища и от него тръгват много пътища. През този район преминава част от трасето на европейските транспортни коридори № 10 и № 8. V. Съобщения Съобщенията са отрасъл на третичния сектор на българското национално стопанство. Те са предназначени за обмен на сведения и информация, за връзки, общуване и комуникация между хората на различни разстояния. Тяхната основна особеност е, че не се произвежда нов веществен продукт, а само се осъществява пренос на информация, на дребни пратки, колети, писма, телеграми и други. Чрез тях се преодолява пространствената отдалеченост и територията на страната се превръща в единна структура с надеждни връзки между отделните и части. В съвременни условия съобщенията са неотменна част от производствената сфера. Чрез тях се получават и изпращат сведения и предложения между производители, между производители и потребители и т.н. Те помагат да се реагира бързо на промените на вътрешния и външния пазар. Съобщенията са навлезли дълбоко и в бита на хората. Чрез тях те осъществяват и улесняват връзките помежду си, получават и предават информация. В съобщенията е заета част от работната ръка на страната. Следователно те имат важно стопанско и социално значение. Основните фактори, които влияят за развитието на съобщенията са научно-техническите и социално-икономическите. Развитието на съобщенията е в пряка зависимост от развитието на икономиката на страната и от жизненото равнище на хората. Внедряването на съвременните достижения на НТП променя характера на съобщенията. През последните два века в България се премина от обикновеното пренасяне на пратки (писма и колети), разнасяне на печатни издания, телефонни и телеграфни съобщения, радиовръзка до съвременните интернет връзки, мобилни телефони, телевизионни излъчвания. Повишават се надеждността, бързината, гъвкавостта и пълнотата на съобщителните услуги. Съобщенията по българските земи се развиват от древността. Пощенското обслужване започва де се развива преди Освобождението, в края на 18 век. През 1855 г. се откриват първите телеграфни линии Цариград-Одрин-Шумен; Шумен-Варна; Шумен-Русе. По време на Руско-Турската освободителна война руските войски организират пощенска служба и военни телеграфни служби. След Освобождението на 1 май 1879 г. е пусната в обръщение първата българска пощенска марка. През 1881 г. са приети законите за пощите и за телеграфа. След това най-бързо се развиват пощенските услуги. От началото на 20 век започва организираното разпространение на печата. Развитието на телефонните съобщения се развива след 1935 г., когато започва автоматизирането на телефонните станции. Началото на радиоразпръскването е поставено през 1913 г., а на радиопредаванията през 1929 г. След Втората световна война започва създаването на нови съобщителни връзки. Непрекъснато се разширява пощенската мрежа. Печатните издания започват да се разпространяват предимно чрез абонатната система. След 1948 г. започна масовото радиофициране на селищата. Територията на страната се покрива с две национални радиопрограми. От 1959 г. започват телевизионните предавания. В периода след 1989 г. започна модернизацията на съобщенията. Развива се мрежата на мобилните телефонни връзки, кабелната телевизия, интернет и т.н. Започна използването на цифрови телефонни централи, оптични кабели и т.н. Появяват се частни радиостанции и телевизии. В отрасловата структура на съобщенията са обособени стопански направления като: Пощенски съобщения. Те са възникнали най-рано. Те осигуряват приемането, пренасянето и доставянето на пощенски пратки, колети, печатни издания, а доскоро и парични преводи. През последните години тяхната роля и място в отрасъла намаляват. Те са изместени от по-съвременните системи и начини за връзка и комуникация. През 2013 г. в страната, в градовете и в села, има 2981 пощенски станции, а само в селата има 2837 пощенски агентства. Чрез тях циркулира писмовната кореспонденция. През 2013 г. са доставени 34 092 хил. писма. Чрез пощите се доставят и периодични издания (вестници и списания) по абонамент. През 2013 г. са доставяни 21 676 хил. бр. вестници и списания. През последните години има тенденция на намаляване на бр. на доставяните писма, вестници и списания, но се увеличава броя на колетните пратки. През 2013 г. да стовани 3388 колетни пратки. Телеграфни съобщения. Те осигуряват на потребителите и контрагентите в бизнеса надеждна връзка за предаване на информация чрез телеграми. И този подотрасъл в съвременни условия намалява своята роля и място в структурата на съобщенията.. Телефонни съобщения. Те са средство за основна връзка между хората, между фирми и т.н. Почти всички телефонни връзки в България са автоматизирани. Има установена стабилна стационарна телефонна мрежа. Успешно се разширява мобилната телефонна мрежа. Осигурена е телефонна връзка с всички части на света. Налице е конкуренция между операторите на мобилни телефони. Радиопредавания. Те са добре развита система. В страната действат над 140 радиопредавателя, които покриват цялата територия на страната и осигуряват сигнал за редица други страни. Функционират две държавни национални радиостанции (Хоризонт и Христо Ботев) и над 20 частни радиостанции („Дарик”, „Тангра” и др.). Телевизионни предавания. В България се реализират от над 30 телевизионни предавателя. Широко се използват сателитни телевизионни връзки и излъчвания. Работят множество кабелни телевизии. Това осигурява разнообразие на програмите и задоволяване в по-пълна степен на зрителския интерес. В последните години много бързо нарастват ролята и значението на Интернет за осъществяването на връзки и съобщения, за ползване и обмен на информация. Включването на страната в международната интернет-система обогатява възможностите за осъществяването на бърза връзка без ограничения. Като цяло равнището на съобщенията в България изостава от европейските стандарти. Все още е бавен процеса на цифровизация на телефонната система, бавно навлизат чуждестранните инвестиции в развитието на преносната и предавателната мрежа. Изтегляне 64.74 Kb. Сподели с приятели:
|