Провадия е един от най-старите градове в Североизточна България. В землището му е открита тракийска керамика от V в. Пр.Хр. Градът е основан като крепост от византийците през V в. Първи сведения за името му са известни от ХІ в., когато византийски автори го наричат Проват, а българите – Овеч. По времето на втората българска държава Овеч е административен, стопански военен и религиозен център на тази част от страната.
През ХVІІ в. Провадия е седалище на голяма дубровнишка търговска колония. Пътешественикът Евлия Челеби констатира, че тук има около 3500 къщи.
По време на руско-турската война 1828-1829 г. Градът е напълно разрушен. Когато през 1848 г. Рашко Блъсков основава първото новобългарско училище в Провадия наброява едва 80 къщи. Освобождението заварва града с малко повече от 3000 жители. За няколко години той е център на окръжие и околия.
Българската община в Провадия възниква през 1866 г. Първите й учредители са Иван Стоянов, революционерът Тодор Мутевски и свещ. Иван Радов. Тогава тя има църковно-просветни и граждански функции.
След Освобождението, на 11.VХ.1878 г. Руският комендант на града, подполковник Вигант предава властта на местните първенци. За кмет е избран учителят Никола Калипетровски. Отговорностите на общината нарастват. Те се разширяват в посока на административното управление, благоустрояването, здравеопазването и ред други дейности.
Вече повече от 120 години общината е стожер за развитието на града и околните села (до 25). В своята 120-годишна история Провадия има 36 кмета. С дейността си начело на местната администрация те допринасят за “разцвета“на Провадийския край.
Гордост за Провадия е културното наследство – 26 разкрити археологически обекти, 185 археологически паметници, 8 древни църкви, 13 съвременни паметника, 6 музейни сбирки, 2 музея, една картинна галерия. Огнища на духовната култура са образцовото народно читалище “Алеко Константинов”, което разполага с модерна сграда с театрален салон, читалня и библиотека с над 74 000 тома и 18-те читалища в селата.
Любителското народно творчество намира изява в 4 танцови състава, 10 певчески групи, женски народен хор, духов и жанров оркестър, театрален състав – всички с многобройни изяви в страната и чужбина.
В Провадия се провежда националния музикален конкурс “Светослав Обретенов”, свързан с живота и творчеството на именития музикант Светослав Обретенов, родил се и отрасъл в града.
Провадия е родното място на драматичните артисти – братята Христо и Борис Ганчеви, художника Никола Тузсузов; съвременните диригенти и композитори Милко и Нелко Коларови; писателя Цончо Родев; певиците Соня Кънчева и Ивелина Балчева; тук известно време са живели и творили популярните български писатели Стилиян Чилингиров, Николай Райнов, Вичо Иванов.
В Общината съществува добра етническа съвместимост.
Както за повечето малки общини в страната и тук безработицата и миграцията се явяват основния проблем.
Голяма част от предприятията в Община Провадия са приватизирани, но поради липса на инвестиционен капитал и пазари за реализацията на продукцията не се извършва стабилизация и разширяване на производството. Повечето от преструктурираните стопански единици намалиха обема на произвежданата продукция, в следствие на което голяма част от персонала бе освободен.
Районът на Общината е селскостопански. Земеделските кооперации са малки и отглеждат култури не изискващи голям брой заети лица. Наемат се работници само за сезона, а през зимата те отново са контингент на Агенцията за социално подпомагане.
Икономическото състояние на района се определя от няколко фактора:
- липсват инвестиции които да доведат до подем на съществуващите производства или до развитието на нови ;
- производствени мощности с голям потенциал;
- техническо остаряло оборудване, което води до неконкурентна продукция ;
- липса на ясна визия за развитие на стопанските единици.
- висок ръст на безработица;
Вътрешният пазар се характеризира с малко потребление и оцеляването на фирмите зависи от реализирането на продукцията им на външния пазар.
Основен отрасъл в общината си остава селското стопанство, съсредоточено в 19 земеделски кооперации и 19 частни сдружения.
Отглеждат се предимно слънчоглед, пшеница, ечемик и царевица.
Обработваемата земя в общината е общо 300 хил.дка., от които 1800 дка общински поземлен фонд.
Икономическата ситуация в страната през последните години породи проблеми, свързани със заетостта. Приватизацията и структурните промени в икономиката доведоха до значителна безработица. Заетостта на населението в града е функция на икономическата ефективност на предприятията. В резултат на преструктуриране на националната икономика голяма част от работоспособното население остана без постоянни доходи. Непоследователните действия към приватизация, структурните промени и банковите фалити доведоха до закриване на фирми, масови освобождавания и социално напрежение. Равнището на безработицата надвишава средното за страната. Това засяга най-вече ромското население и младите хора, много от които напускат общината за да търсят по-доходни занятия на други места.
Частният сектор се разраства бавно и все още не може да реши проблемите на трудовия пазар. Действащите малки и средни предприятия са в сферата на хранителната промишленост и търговията.
Липсата на инвестиции и преференции за частния бизнес, екологично и технологично ноу-хау и информация за пазарите свива мащабите на дейност на малките фирми.
Регионът на Община Провадия се намира в добро географско положение което е предпоставка за рационалното му развитие.
Климатът, природните дадености, историческите особености и близостта до големи градове като Шумен и Варна могат да благоприятстват за социално-икономическото развитие на региона
Петнадесетвековната духовна традиция на град Провадия има достойни продължители и днес
Анализ на състоянието
-
Географско положение, граници и административно-териториална структура
Община Провадия е разположена в североизточната част на Дунавската равнина и според административно-териториалното делене на страната се намира във Варненска област, част от Североизточен планов район.
Община Провадия е с обща площ 517 875 dka и обхваща град Провадия (град от ІІІ функционален тип)и още 24 населени места.( населени места – 1 от V-ти, 5 от VІ-ти, 14 от VІІ-ти и 4 от VІІІ функционален тип)
Общината граничи с общините Ветрино, Девня, Аврен, Долни Чифлик, Дългопол, Смядово, Шумен и Каспичан. Град Провадия е общински център и е ситуиран в южната част на Провадийския пролом на двата бряга на река Провадийска. Релефът е хълмисто-платовиден.Средната надморска височина е около 120 m. Площта на град Провадия е 17,59 km2.
1.2. Природо-географски и ресурсен потенциал
Общината има удобно транспортно географско разположение, разполага с висок природен, икономически и човешки потенциал, благоприятен биоклиматичен ресурс, обработваеми земи, подземни води и защитени територии. Тези фактори предопределят възможности за просперитет в развитието.
1.2.1. Релеф и климатични условия
Релефът е хълмисто-платовиден.Средната надморска височина е около 120 m.
Скорост и посока на вятъра
Данните за вятъра в района от най-близките ХМС показват, че той се характеризира с относително постоянни и високи средномесечни скорости – Табл.1.2-1. Средната скорост за годината е 3.6 m/s. По отношение на посоката преобладават северните (23.7%) и североизточните (21.2%) ветрове. Най-слабо изразено е проявлението на ветровете от югозапад (3.9%). Много висок за територията е делът на тихото време (53.6%) - табл.1.2-2.
Табл.1.2-1
Месец
|
І
|
ІІ
|
ІІІ
|
ІV
|
V
|
VІ
|
VІІ
|
VІІІ
|
ІХ
|
Х
|
ХІ
|
ХІІ
| Ср. скорост
m/s
|
3.8
|
3.8
|
3.9
|
3.3
|
3.1
|
3.1
|
3.1
|
3.5
|
3.7
|
4.6
|
3.6
|
3.5
|
Сподели с приятели: |