Географско положение, граници и административно-териториална структура

Слънчева радиация

Община Провадия не се отличава с голямо почвено разнообразие. На територията на общината има 386009 dka селскостопански земи /~75% от цялата територия, която е 517875 dka/, от които 11751 dka са около град Провадия

Почвите в този район са представени основно от почвени типове “черноземи” (Chernozems) и “наносни почви” (Fluvisols).

В ниските крайречни райони са характерни високото ниво на подпочвените води и ерозионното действие на реката. В други райони са констатирани негативни процеси и явления като повърхностна ерозия, заблатяване, засоляване, вкисляване, явяващи се причина за намаляване на почвеното плодородие и деградиране на почвите. От архивни проучвания е установено, че почвите не са замърсени с тежки метали (Zn, Pb, Cu) и органични вещества. Засоляване е констатирано на територията на “Провадсол” АД и по трасето на разсолопроводите. За “Провадсол” АД се изпълнява програма за премахване на старите замърсявания (основно замърсени с нафта почви и плитки подземни води), а в момента се разработва цялостен Проект за рекултивация на терените на дружеството за срока на съществуването му в съответствие с изискванията на ЗПБ.

На територията на община Провадия има засолени почви от стария разсолопровод в землищата на гр.Провадия, селата Бозвелийско, Добрина и Житница. В землището на с.Житница се работи по Програма за въстановяване плодородието на засолени площи по протежение на стария подземен разсолопровод съвместно с ЗК с.Житница, “Нипроруда” АД гр.София, “Соловей соди” АД гр.Девня, “Полимери” АД гр.Девня, ОС “Земеделие и гори”, Община Провадия и РИОСВ гр.Варна.

На територията на общината няма регламентирани депа за хумус, тъй като липсват големи строителни обекти. По принцип хумусът се съхранява на строителните площадки на обектите.

На 5 км югоизточно от Провадия е открито единственото за страната Мировско солно находище. Природните запаси от сол тук са практически неизчерпаеми.

Температурата на водата е 23^оС, дебитът-280 л/мин, реакцията-алкална.

1.2.4. Водни ресурси

В хидроложко отношение главните артерии в района са реките Провадийска и Главница с техните притоци. Река Провадийска е със сравнително постоянен воден отток, докато Главница е с непостоянен дебит, лимитиран предимно от атмосферните валежи.

Водосборната област на река Провадийска е 2132 кm2 (до станция Провадия – 1288 кm2) и не е само на територията на общината. Реката води началото си от два извора около с. Добри Войниково и се влива в Белославското езеро. Дължината й е 119 km. Долината е трапецовидна, коритото й е плитко с ниски брегове. Средногодишното водно количество на реката по данни от станция Провадия е 0,98 m3/s. В годишен разрез максималните количества са през март-април, а минималните – през август-октомври. През пролетното пълноводие се оттичат ~65% от средногодишните водни количества.

Подземни води

На територията на общината подземните води формират водоносни хоризонти, които са етажно разположени както следва: кватернерен, палеогенски (еоценски), горнокреден, титон-валанжински, средноюрски, горно-среднотриаски, горнопермски.

Направената качествена характеристика на подземните води в разглеждания район показва следното:

1. Подземните води в кватернерните и неогенски отложения, както и пукнатинните, пукнатинно-карстови и карстови води от залягащите на различна дълбочина водоносни хоризонти и комплекси могат да бъдат използвани директно за напояване, за промишлено и техническо водоснабдяване и за комунално-битови цели.

2. Една значителна част от разглежданите подземни води отговарят изцяло на изискванията за питейно водоснабдяване. Друга част (съдържащи предимно незначителни количества амоняк, нитрити, нитрати или са с повишена температура) са пригодни след хлориране и/или след смесване с други чисти води или се отнасят към термоминералните води. Трета част са пригодни за такива цели само след пречистване.

Следователно хидрогеоложките условия позволяват в маловодни години да се добиват до 70-80% от общите им ресурси при частично изтощаване на водоносните хоризонти, което се компенсирана през години с по-висока влажност.

Основният извод е, че районът на общината е богат на водни ресурси.

В басейна на р. Провадийска общите естествени ресурси на подземни води възлизат на около 4000-4100 l/s, а експлоатационните – на около 2800 l/s (88.10⁶ m³/a), в това число 200-300 l/s са термоминерални води.

В община Провадия има няколко защитени местности:

За територията на община Провадия няма разработен план “Зелена система” и не е извършвано обстойно обследване на статуса на съществуващата градска и крайградска зеленина и състоянието на видовете. Въпреки това не може да се направи заключение, че се работи хаотично и неорганизирано в тази насока. Към общината е изградено звено “Озеленяване”, което се занимава и с дейностите по създаване и поддържани на зелените площи. Звеното се грижи за озеленяването в основните градски паркове в централната градска част, улиците и пространствата около обществените и жилищни сгради.

Зелената система обхваща следните категории зелени площи:

- Обществени паркове и градини;

- Специализирани паркове и градини;

- Санитарно - защитно озеленяване;

- Транспортно озеленяване;

- Озеленяване за ограничено ползване.

Зелените площи и насаждения имат важни социални и екологични функции свеждащи се до:

- рекреационни /задоволяват потребностите от спорт и отдих/;

- естетически и ландшафтно-естетически;

- биоклиматични – приток на свеж чист въздух от крайградските зони, подобряване на - микроклиматичните характеристики на средата;

- мелиоративни - преразпределение на повърхностния и подземен отток на водите;

- екологични–предотвратяване миграцията на замърсители от урбанистичните дейности и транспорта, продуцират кислород, поглъщат част от вредните газове и праха, блокират миграцията на тежките метали /от транспорта и промишлеността/ в почвата и околната среда.

Крайградските паркове – лесопарковете и екопарковете, като масивни зелени територии, разположени до градските структури влияят значително на общите екологични характеристики на града. Въздействието се изразява с подобряване на въздухообмена през летните месеци, приток на свеж богат на кислород, по-хладен и влажен въздух.

На територията на община Провадия няма проектирани и специално изградени крайградски паркове освен лесопарк “Провадия” .
Подсистема “Градски паркове”

Градските паркове като големи озеленени територии, разположени в регулацията на Провадия, са основен елемент на зелената система, обезпечаващ отдиха и свързания с това здравен статус на населението на общината. Те обуславят: ландшафтните и екологични характеристики на средата; биоклиматични /подобряване на микроклиматичните характеристики на средата – температура на въздуха, въздушна влажност, слънчева радиация, слаби ветрове/; мелиоратвни; екологични – предотвратяват миграцията на замърсители от натоварени транспортни артерии, продуцират кислород, поглъщат голяма част от вредните газове и праха отделяни от промишлени зони и транзитните и градски транспортни потоци

Градските паркове в Провадия са по-скоро локални, свързани с обществени обекти (автогара, ж.п. гара, джамията, общината и др). Няма ясно изразен и определан за основен централен градски парк. Парковите площи в града обхващат около 85-87 dka. Обособени са седем такива терена с относително по-голяма площ. Разположени са основно в близост до централната градска част и отчасти в промишлените и гранични зони. Скелетът на насажденията е от възрастна ефектна растителност, заемаща около 64% от територията им. Преобладават насаждения от ясен, липа, конски кестен, акация и рядко представители на иглолистни култури-туя. Има храстовидна растителност с представени спирея и лоницера. Към настоящия момент парковете се нуждаят от основна реконструкция на тревните площи. Ежегодно се извършва прочистване на изсъхнали насажденията. Нуждите за реконструкция са свързани основно с растителността и в по-малка степен с инфраструктурата.
Градини с общоградско значение

В гр. Провадия има изградени благоустроени и озеленени квартални градинки, с обща площ около 11-14 dka, разположени предимно в жилищните територии. Техните функции и предназначение са свързани с отдиха на малки групи хора.

Състоянието им е добро, със слабо поддържане. В тях изцяло е запазен скелетът от трайна декоративна растителност – дървета и храсти. Растителността заема средно 60-64% от общата територия, групирана в чисти и смесени групи от дървета и храсти. Основните видове, използвани за озеленяване, са бреза, чинар, топола, храсти и цветни площи. Тревните площи в по-голямата си част са в лошо състояние (изключваме централната градска част). Всички градини се нуждаят в различна степен от реконструкция.

Към тази категория спадат организирани зелени структури, с тясно специализирани функции като спортни паркове, зоопарк, гробищни паркове, мемориални паркове, църковни и музейни градини, декоративни разсадници, цветопроизводни стопанства, паметници на парковото и градинско изкуство.

На общинската територия няма специално изградени социално и екологично значими специализирани паркове (зоопаркове, спортни съоръжения, мемориални комплекси).

На територията на общината има локални наситени със зелинина гробищни паркове.

Зелените структури в тази категория са с основно екологично предназначение–ветрозащитни пояси; озеленени крайречни сервитути; озеленени дерета и оврази; санитарно защитни пояси; транспортно озеленяване. Санитарно-защитното озеленяване е най важният елемент на екологичната инфраструктура, поради прякото си въздействие върху екологичните характеристики на средата – намаляване на силата на вятъра през студеното полугодие, подобряване на санитарно-хигиенните характеристики на жилищната среда чрез ограничаване на въздействието на отделяните от транспорта замърсители; прахоулавяне; шумозащита; поглъщане на газове от промишлените зони; мелиоратвни, предпазващи почвите от развитие на ерозия – по протежение на дерета и оврази.

Транспортното озеленяване по протежение на градските улици е с площ от около 25dka. Състои се от масирано дървесна, храстовидна растителност и зелени площи по тротоарите и прилежащи зелени площи. Транспортното озеленяване е изградено предимно с липа, чинар, ясен, конски кестен. По-рядко се срещат и овощни дръвчета.

Като цяло площта на заетите от гори райони не са много. Основно, те са разположени по високите части на Провадийското плато от север и юг. Преобладават горите със стопанско предназначение (96.2%), съставени от дъбовите видове и главно цер. Около селищата от системата на общината също има локални площи горски масиви. Съществуват и полезащитни пояси. Горският фонд съставлява около 19.13% от цялата площ на общината или около 86726 dka с около 85-90 % пълнота на насажденията. Лесистостта на територията на общината е около 4.7%, което е много ниско спрямо средната за страната – 32.4%. По-голяма част от горските територии са заети от широколистни високостеблени (цер, мъждрян, полски ясен, клен, дъб) и издънкови гори около 55 %, и много малка част от иглолистни – 6.0 %, което е характерно за разглеждания регион. Горските площи също са важни от гледна точка на осигуряването на кислородния баланс, почвозащитата, пречистването на атмосферния въздух, ветрозащитни, полезащитни и противоерозиини функции и др.

Горите със специално предназначение (с изключително защитни функции) на територията обхващат около 3.8 % или 3091 dka. Основно това са вековните дъбови гори в защитената местност край с. Снежина, курортната гора край гр. Провадия и защитните ивици покрай ж.п. линиите. Разпределението им по предназначение е следното:

- защитни гори – 1720 dka в т.ч. зелени зони – 1430 dka;

- курортни гори – 476 dka;

- лесопаркове – 895 dka.