Географско положение, граници и административно-териториална структура


Разпределение на населението в Община Провадия



страница6/14
Дата18.06.2018
Размер2.15 Mb.
#74783
ТипАнализ
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14

1.3.1. Разпределение на населението в Община Провадия












2001г.

2002г.

2003г.

2004г.

Гр. Провадия

17 312

17 063

16 963

16 685

Кметства

10 933

10 935

10 876

10 569

Гр. Провадия %

61,3

60,94

60,9

61,2

Кметства %

38,7

39,06

39,1

38,8

ВСИЧКО

28 245

27 998

27 812

27 254

От посочените данни се вижда, че населението през периода 2001-2004г. намалява с около 3,5%, темп по-малък от средния за страната.


1.3.2. Раждаемост, смъртност, естествен прираст

Съществува тенденция на постоянен темп на раждаемост значително намаляла в града след 2001 г. и рязко увеличена в кметствата, особено през 2004г.

През посочения период не се наблюдава теденция на намаление или увеличение на смъртността.

Естественият прираст на населението е отрицателен и той е както следва:




Година

2001г.

2002г.

2003г.

2004г.

Естествен прираст

-231

-130

-182

-157

1.3.3. Възрастова структура


По-голяма част от населението е съсредоточено в групата “трудоспособна възраст”, възлизащо на 14 144. Под трудоспособна възраст са 4 960 души. В над трудоспособна възраст са 6 282 човека.

Сравнително по-влошени са демографските параметри на населението в малките села на общината – Староселец, Петров дол,Чайка и Овчага, където преобладава население над трудоспособна възраст.

Ако тенденциите от последните години се запазят, възрастовата структура ще добие регресивен характер.

1.3.4. Разпределение по пол




1.3.5. Етнически състав на населението



Лицата с увреждания в община Провадия са 1043, от които:
от 50 до 70 % намалена работоспособност - 30 човека;

от 71 до 90 % - 561 човека;

над 90 % с чужда помощ - 291 човека;

над 90 % без чужда помощ – 161човека;

Децата с увреждания на територията на Община Провадия са 49.

1.3.6. Миграционни процеси
Трудоспособната част от населението се формира както под влияние на естествените процеси на раждаемост и смъртност, така и на механичните движения, т.е. миграционните процеси.

Най-силна е миграцията на хората в трудоспособна възраст. Факторите, които определят този процес са от различен характер: за започване на работа;за осигуряване на по-високи доходи; за професионално израстване; навици и битови предпочитания; близост до роднини и етническа общност; по-добри възможности за образование и реализация.


Основни изводи:

  • На фона на общото демографско развитие на страната, развитието на населението на община Провадия е относително благоприятно.

  • Съществуват вътрешнообщински различия в динамиката на населението

- Центърът на общината – град Провадия съсредоточава 60% от общото население на общината. Населението на общината е с висок жизнен и трудов потенциал.
1.4. Икономическо състояние
1.4.1. Обща характеристика
Икономиката в община Провадия се развива със сравнително бавни темпове. Високата безработица, спадът в промишления комплекс на общината, малкият обем на чуждестранни инвестиции водят до западане на общината като цяло.

Основни фактори, които препятстват икономическия растеж са: ограничени вътрешни инвестиционни ресурси, липса на външни инвестиции и намалени възможности за реализация на стоки и услуги.

Традиционните отрасли и подотрасли в местната икономика са:


  • Промишленост – машиностроене и металообработване, текстилна и шивашка, хранително – вкусова промишленост, строителство;

  • Селско стопанство – зърнопроизводство, животновъдство, зеленчукопроизводство, дърводобив.

Общият брой на нефинансовите предприятия на територията на общината е 1 546, в т.ч.

1 390 за гр.Провадия, от които:



  • Промишленост – 11;

  • Селско стопанство – 33;

  • Строителство – 6;

  • Транспорт – 72;

  • Търговия – 1 268.

В гр.Провадия има добре развита клонова мрежа на четири банки.

За периода 2001 – 2003г. се наблюдава нарастване на бруто продукцията с 1.09%.

Важно място заемат с относителните си дялове отраслите: “Преработваща промишленост” - 28.30%, “Търговия, ремонт и обслужване на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и стоки за домакинството – 9.53%, “Транспорт, складиране и съобщения” – 2.91% (Табл.1.4-1). Това се обуславя от географското разположение и добре изградената базова инфраструктура на общината.

Средната годишна работна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение лица в община Провадия за периода 2001 – 2003 година нараства от 2 585лв. - за 2001г., 2 906лв. – 2002г. до 2 924лв. за 2003г. (Табл.1.4-2). Значителен ръст за 2003г. бележи средната работна заплата в сектор – Снабдяване с електрическа и топлинна енергия – 5 660лв., следва работна заплата на заетите в Селското и горско стопанство – 2 479 лв., строителството – 2 274лв. и Преработвателната промишленост – 2 266лв.

Наетите лица по трудово и служебно правоотношение за периода 2001 – 2003г. са съответно 4 353 – през 2001г., 4 132 – 2002г., 4 536 – 2003г./табл.3/. Най – много заети за 2003г. има в сектор – Търговия и услуги – 685, Преработвателната промишленост – 661, следват Селско и горско стопанство – 546 и Транспорт и съобщения – 262.
1.4.2. Отраслова структура
Основна част от предприятията в Община Провадия попадат в категорията Малки и средни предприятия с персонал до 100 човека.

Едно от водещите предприятия в града е “ДТБ–Актив” ЕАД за производство на рафинирани масла и мазнини, което възобнови дейността си в последните години.



Представители на хранително – вкусовата промишленост са и “Традел” АД за производство на хранителни подправки, майонеза, сосове, кетчуп и горчица, малки и средни предприятия за производство на хляб, хлебни и сладкарски изделия, месни и млечни продукти.

Структура на промишлеността в община Провадия


Фирми

Дейност

Хранително-вкусова промишленост

ЕАД “ДТБ-Актив”

Производство на рафинирани масла и мазнини

Традел” АД

Производство на хранителни подправки, майонеза, сосове, кетчуп, горчица

Деликат” ООД

Производство и пласмент на колбаси и мляно месо

ЕТ “Марийка”

Производство на колбаси, млени меса и производи; хляб и хлебни изделия

КС – гр.Варна Хлебна промишленост – П-я

Производство на хляб, закуски и сладкарски изделия

Илчовски – 94” ЕООД

Производство на консумативи за сладкарската промишленост и крайни захарни изделия

Ролани” ООД

Производство на етерични масла

Машиностроене и металообработване

Терем” ЕАД

Производство, ремонт, пласмент на специализирано селскостопанско оборудване и специфични транспортни средства и павилиони

Протех” АД

Производство на съдове под налягане, резервоари за петролни деривати, за газ пропан-бутан, апарати за хранително-вкусовата промишленост и топлотехниката

Елдом-микс” АД

Производство на електрически домакински уреди

ТПК “Металик”

Производство на тенекеджийски изделия и услуги, пчеларски кошери

Текстилна и шивашка промишленост

ЕТ “Драм – Борислав Драмов”

Производство на дамска конфекция

Услуги

ТПК “Здравец”

Печатарски услуги

Ролани” ООД

Пране и химическо чистене на текстилни и кожени изделия

Ролани” ООД

Монтаж на газови отоплителни системи

Строителство

Стройпродукт-97” АД

Строителство на сгради от основи до ключ

Балканска стр. компания

Строителство и ремонт на сгради

Транспорт

Автоинвест” АД

Междуселищен и градски транспорт, товарни превози

Химическа промишленост

Провадсол” АД

Производство на разсол

Химик” АД

Произв. на прах за пожарогасители; фуражни смески

ЕТ “Митикон”

Производство на перилни препарати

Дърводобив:

Горско стопанство - Провадия

Стопанисва държавни горски масиви в района на гр. Провадия и с. Ветрино при обща залесена площ 12 080 ха. Общият запас от дървесина на ГС е около 980 хил. куб. м, като годишно се изсичат 25 хил. куб. м, от които 50% дърва за огрев.

Импресия” ООД

Производство на мебели - масив

На територията на общината се намират предприятия, занимаващи се с химическо производство – “Провадсол” АД, “Химик” АД, ЕТ “Митикон”.

През месец февруари 2003г. “Соловей Соди” сключи споразумение с Агенцията по приватизация за покупка на 78% от акциите на “Провадсол” АД. До края на 2003г. при експлоатацията на солното находище са инвестирани 1 893 000 долара.

“Химик” АД произвежда различни химични продукти, пожарогасителни елементи и ще възстанови производството на манганов сулфат.

“Протех” АД стабилно запълва пазарната ниша в химическата промишленост, чрез производство на съдове под налягане, резервоари за петролни деривати, апарати за хранително – вкусовата промишленост и топлотехниката.

Фирмата, представител на електротехническата промишленост за община Провадия е “Елдом – микс” АД. Работи само за вътрешния пазар. Поради липса на средства за финансиране и развитие на собствена дизайнерска и научно – изследователска дейност, както и поради високата себестойност на произвежданата продукция предприятието не може да просперира.

Тенденциите в строителството са за увеличаване на строителните обекти, отпускане на средства за изграждане на Старчески дом в общината и максимално запазване целостта на персонала.

След приватизацията на някои от фирмите в града чрез РМД се създадоха т.нар. “кухи структури”. Липсата на икономическа заинтересованост от страна на техните управители, липсата на свежи инвестиции доведоха до прекратяване на производството, съкращаване на работната ръка заета в тях, обявяване в несъстоятелност и фалити.


Основен извод: Малките и средни предприятия на територията на община Провадия имат основно значение в развитието на икономиката, което се обосновава от факта, че генерират повече от половината приходи в общината и бележат по – силни темпове на развитие по всички показатели.
В Провадийска община има добре развита търговска мрежа, като преобладават магазини за хранителни стоки – 45% от търговските обекти, магазини за промишлени стоки – 35% и заведения за хранене и развлечения – 20%. Близостта до черноморските курорти, културно – историческите дадености, добрите условия за отдих и развлечения създават условия за развитие на културно – историческия, екологичния и селски туризъм.

Започна изграждането на модерен пазар, отговарящ на потребностите на гр.Провадия, комбинация от съвременна архитектура, нови технологии и организация на пазарните площи.

Магазинната мрежа в гр.Провадия и общината е друг необходим елемент за реализиране на потребителски стоки за крайния консуматор и следва да се модернизира в посока усъвършенстване на материална база, еко-лаборатория, информационни и други услуги.

За по–пълно задоволяване на потребностите на населението от стоки и услуги в района е необходимо подобряване на базовата инфраструктура на пазарите и дистрибуцията, включително достигане на качествените хигиенни стандарти на Европейския съюз чрез привличане на нови инвестиции, включително чуждестранни, създаване на модерна структура за маркетингова реализация на потребителски стоки, изграждане на ефективна пазарна организация на базата на пазарно ориентирано производство, модернизиране на съществуващият кооперативен пазар на територията на гр.Провадия, изграждане на система от пазари на производителите в региона: с.Блъсково, с.Славейково, с.Бозвелийско и др.

Сравнително добро е нивото на използване на информационните технологии, по-специално на Интернет – броят на фирмите непрекъснато се увеличава, но достъпът до мрежата се използва главно за наблюдение на пазара и събиране на информация. Частични проучвания показват, че Интернет се използва най-вече за маркетингов мониторинг, проучване и сравняване с конкурентни фирми, набавяне на информация за новости в бранша.

Минимален е броят на фирмите, които предоставят или използват е-търговия. Много предприятия имат собствени интернет страници, но малко от фирмените web-страници са интерактивни, повечето предлагат реклама на продуктите, каталози и ценови листи без обратна връзка. Получаването или изпращането на поръчки за стоки/услуги по Интернет е дейност, която тепърва трябва да се развива.

Обобщаващото проучване на бизнесситуацията в града сочи, че основните проблеми в икономиката са следствие и отражение на общите проблеми в националната икономика:


  • Липсата на пазари и намаленото ниво на поръчки доведе редица производства до критичен минимум и дори до срив /машиностроене, електротехническа промишленост и др./;

  • Несъвършена законова и нормативна база, трудностите по получаване и обсъждане на кредити, отсъствието на достатъчно преференции за наши и чужди инвеститори са сериозно препятствие пред общинския бизнес;

  • Липса на протекционалистична политика на държавата в областта на хранително – вкусовата промишленост и селскостопанското производство;

  • Остарелите производствени мощности, недостатъчните нови технологии, трудностите по сертификация на предприятия и изделия са реална пречка за излизане на международния пазар.


1.4.3. Анализ на общинския бюджет
Бюджетите на общините се формират по единни законови критерии и на практика Общинските съвети засега не могат да влияят върху размера на техните приходи и разходи. Централно се определят и техните приоритети. За изменението на тази ситуация са необходими преди всичко законодателни промени, на първо място в конституцията, което е продължителен и сложен процес.

В Приложение № 1 са посочени данни от общинския бюджет за периода 2000 – 2005 година, въз основа на които може да се направи сравнителен анализ. По-важните заключения са обобщени на следващите редове.

За периода 2000-2003 г. относителният дял на собствените приходи спрямо общите приходи е сравнително постоянна величина (2000 г.-37,02 %, 2001 г.- 44,07 %, 2002 г.-32,31%, 2003 г.- 43,12%). За 2004 г. (20,76%) се наблюдава рязко намаляване на собствените приходи, а планът за 2005 г. е 23,50% - съгласно Приложение №1.

През разглежданият период се забелязва тенденция на увеличаване на дела на неданъчните приходи в общия размер на собствените приходи (съгл. Приложение № 1А).

В основната си част разходите по бюджета са насочени за образование (от 32,60% до 50,09%), социално подпомагане и грижи (от 30,00% до 6,74% ), управление (от 7,95% до 17,28%), жилищно строителство и БКС (от 6,46% до 12,57% ) - Приложение № 1В.

Общината предлага само такива разходи, които могат да се финансират с текущи приходи.

Целевите субсидии за капиталови разходи са незначителни и имат краткотрайно значение по отношение на заетостта на хора.

Наблюдава се тенденция към подобряване на общото финансово състояние на Общината – в края на анализирания период няма ползвани кредити и просрочени задължения (Приложение № 1С ).

Това е оптимистично и разчитайки на добрата практика и при спазване на строга финансова дисциплина, усилията трябва да са насочени към привеждане в съответствие на местните приходи и разходи в рамките на законните правомощия и отговорности и целесъобразно и ефективно разходване на бюджетните средства чрез оптимизиране структурата на дейностите, ангажираност и подкрепа на местната общност.

Общината провежда консервативна финансова политика с оглед осигуряване на стабилно и добро финансово състояние в краткосрочен и дългосрочен аспект.



Основният извод, който се налага от така направения анализ е, че при сега действащото законодателство делът на собствените приходи в бюджета на общината и в бъдеще ще продължава да е незначителен финансов ресурс за нейното развитие. Следователно приоритетно трябва да се работи по разработване на проекти и търсене на финансиране за тяхната реализация от външни източници и по въвеждането на финансова децентрализация на общините.
1.4.4. Общинска собственост
Преглед на собствеността по групи:

Общинската собственост е публична и частна сьгласно чл.3 ал.1 от ЗОС.

Община Провадия има сьставени актове за общинска собственост за 1139 имота , от които:

Публична – 199 бр.

Частна – 940 бр.

Общ преглед на формите на управление собствеността:

Имотите и вещите - общинска собственост се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона. Същите се използват съобразно предназначението им и за нуждите за които са предоставени.

Общинска собственост може да се предоставя безвъзмездно за управление на юридически лица и звена на общинска бюджетна издръжка, а тези, които не са необходими за нуждите на органите на общината или на юридически лица и звена на общинска бюджетна издръжка, могат да се предоставят безвъзмездно за управление на други юридически лица на бюджетна или на техни териториални структури.

Свободните нежилищни имоти - частна общинска собственост, които не са необходими за нуждите на органите на общината или на юридически лица на издръжка на общинския бюджет, могат да се отдават под наем на трети лица.

Отдадените под наем общински помещения и терени са както следва:

Общинска собственост

Бр. отдадени под наем

Общински помещения

100

Общински терени

93


Общинските жилища са разпредели по групи от общински съвет:


Група

Брой

За настаняване под наем на граждани с установени жилищни нужди

115

Оборотни

10

Резервни

5

Всичко:

130
Жилищния фонд е зает, няма свободни жилища. Картотекираните нуждаещи се от жилища лица и семейства отговарящи на условията на чл.4 от “Наредба №11 за условията е редът за настаняване в общински жилища и продажбата им” са разпределени в две групи ІV и V група.


1.4.5. Местно самоуправление

Орган на местното самоуправление е Общинският съвет. Той се избира от жителите на общината. Съгласно чл.20 от ЗМСМА Общинският съвет определя политиката за изграждане и развитие на общината.

Общински съвет Провадия се състои от 21 общински съветници. Постоянните комисии към него са 7, а именно:



  • Постоянна комисия по бюджет и финанси;

  • Постоянна комисия по стопански дейности, икономика, транспорт и селско стопанство;

  • Постоянна комисия по общинска собственост и приватизация;

  • Постоянна комисия по устройство на територията и екология

  • Постоянна комисия по образование, култура, вероизповедания, младежки дейности и спорт;

  • Постоянна комисия по здравеопазване и социални дейсности;

  • Постоянна комисия по обществен ред и сигурност.

На местно равнище преки участници в провеждането на политиката за развитие на общината са общинските съвети и кметовете на съответните общини. Законът за местно самоуправление и местна администрация дава възможност на общинския съвет да приема стратегии, прогнози, програми и планове за развитие на общината. Общината притежава и редица други правомощия и роли, рефлектиращи пряко или косвено върху развитието на територията.



Въпреки тези компетенции, общините не се възприемат по принцип като пълноценни агенти за местно икономическо развитие. Сегашният модел на общинско управление не е достатъчно децентрализиран. Общините не притежават ефективни лостове, за да генерират ресурси за местно развитие и да си осигурят по-голяма независимост за сметка на централизираното финансиране.



Основни икономически показатели в община Провадия по отраслови сектори за периода 2001 - 2003г.


































Отраслови сектори

Брой единици

Бруто продукция

Отн.дял на подотрасъла

Брой единици

Бруто продукция

Отн.дял на подотрасъла

Брой единици

Бруто продукция

Отн.дял на подотрасъла

 

 

хиляди лева

 

 

хиляди лева

 

 

хиляди лева

 

 

2001 г.

2002 г.

2003г.

ОБЩО

390

39 695

 

345

42 762

 

499

43 579

 

в това число:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Селско, ловно и горско стопанство

36

10 036

25.28

42

9 696

22.67

45

9 481

21.67

Преработваща промишленост

41

8 929

22.49

31

6 987

16.34

35

12 334

28.30

Строителство

18

2 669

6.72

15

966

2.26

19

2 777

6.37

Търговия, ремонт и обслужване на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и на стоки за домакинството

230

5 392

13.58

186

5 636

13.18

279

4 151

9.53

Хотели и ресторанти

22

156

0.39

22

117

0.27

38

342

0.78

Транспорт, сладиране и съобщения

17

1 594

4.02

18

1 467

3.43

27

1 266

2.91

Операции с недвижимо имущество, наемодателна дейност и бизнесуслуги

15

263

0.66

14

0

0.00

28

774

1.78

Хуманно здравеопазване и социални дейности

8

231

0.58

8

638

1.49

20

1 245

2.86

Други дейности, облужващи обществото и личността

0

0

0.00

7

63

0.15

6

201

0.46


Табл. 1.4-1

Табл. 1.4.-2 Табл. 1.4-3

Средна годишна заплата на заетите по трудово и служебно правоотношение в община Провадия по отраслови сектори за периода 2001 - 2003г.

























Отраслови сектори

2001 г.

2002г.

2003г.

ОБЩО лева

2585.00

2906.00

2924.00

в това число:

 

 

 

Селско, ловно и горски стопанство

2451.00

2366.00

2479.00

Преработваща промишлвеност

1719.00

2380.00

2266.00

Снябдяване с електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода

#

5345.00

5660.00

Строителство

2662.00

1972.00

2274.00

Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили, мотоциклети, на лични вещи и на стоки за домакинството

2497.00

2193.00

2159.00

Хотели и ресторанти

1153.00

971.00

1193.00

Транспорт, складиране и съобщения

2889.00

3057.00

3383.00

Финансово посредничество

6012.00

#

6685.00

Операции с недвижимо имущество, наемодателна дейност и бизнесуслуги

#

#

1410.00

Държавно упраление и отбрана; задължително обществено осигуряване

3092.00

3589.00

3921.00

Образование

2392.00

2867.00

3203.00

Хуманно здравеопазване и социални дейности

2156.00

2702.00

3173.00

Други дейности, обслужващи обществото и личността

1146.00

1351.00

#

Наети лица по трудово и служебно правоотношение е община Провадия по отраслови сектори за периода 2001 - 2003г.

























Отраслови сектори

2001г.

2002г.

2003г.

ОБЩО Среден годишен брой

4 353

4 132

4 536

в това число:

 

 

 

Селско, ловно и горски стопанство

563

585

546

Преработваща промишлвеност

774

521

661

Снябдяване с електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода

 

254

250

Строителство

120

94

127

Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили, мотоциклети, на лични вещи и на стоки за домакинството

627

656

685

Хотели и ресторанти

16

14

48

Транспорт, складиране и съобщения

270

273

262

Финансово посредничество

42

#

31

Операции с недвижимо имущество, наемодателна дейност и бизнесуслуги

#

#

99

Държавно упраление и отбрана; задължително обществено осигуряване

278

290

283

Образование

641

628

611

Хуманно здравеопазване и социални дейности

222

251

288

Други дейности, обслужващи обществото и личността

146

108

#


1.5. Селско и горско стопанство
Наличните природогеографски условия и почвени ресурси създават условия за развитие на зърнопроизводството, зеленчукопроизводството, животновъдството, овощарството, лозарството. Лозарството е развито в северната и югозападната част на общината, а зеленчукопроизводството – в централната и югоизточната част. Основните центрове на селскостопанско развитие са селата Блъсково, Градинарово, Черковна, Житница и Бозвелийско. С потенциал в това направление са селата Кривня, Славейково, Комарево и Манастир.

1.5.1. Поземлени ресурси

Според представените справки горските територии заемат малка площ – 19,13 % от територията на общината. Според бонитетната характеристика на територията преобладават земите с много добри условия за земеделие (II и III категории).

Делът на земеделските територии в общината е над средния за страната. Площта със селскостопанско предназначение (ССФ) възлиза на 38601 ха и 9553 ха земи и гори в горския фонд /ГФ/ (Таблица 1.5-1)

По форма на стопанисване ССФ се разпределя - земеделска земя на физически лица, възлизаща на 26309 ха с 69% дял ; ДПФ – 7349 ха , 20% дял; ОПФ – 3609 ха, 10% др. по - малко от 1%

Общината разполага с 29781ха обработваема земя, т. е. 78% от ССФ и над средната за областта. Разпределението по населени места с най - голям дял обработваема земя са селата Блъсково, Бозвелийско, Градинарово, Житница Кривня, Манастир,Снежина и Черковна.

Предпочитаната форма на ползване е арендната – 2.3 пъти повече имоти и 1.9 пъти повече площи се арендуват, отколкото се отдават под наем. Средният размер на един имот, отдаден за ползване, е 1.07 ха. Необработваемите и пустеещите земи представляват 27% от обработваемата. Особено остра е нуждата от средства за усвояването на пустеещите земи в селата Блъсково, Бозвелийско, Житница, Китен, Манастир и Овчага,


Табл. 1.5-1. Поземлени и горски ресурси на Община Провадия




Населено място

Земеделски земи, дка

Горски фонд, дка

1

Провадия

11751

4956

2

Блъсково

24445

6989

3

Бозвелийско

21094

7444

4

Бързица

9794

1750

5

Венчан

14713

4242

6

Градинарово

14272

471

7

Добрина

18110

6275

8

Житница

26246

725

9

Златина

12995

386

10

Китен

5931

3539

11

Комарево

15512

2937

12

Кривня

31400

2347

13

Манастир

18774

5840

14

Неново

10272

1360

15

Овчага

14041

72

16

Петров дол

22155

2792

17

Равна

15321

3933

18

Славейково

20393

17037

19

Снежина

15570

3641

20

Староселец

2603

3178

21

Тутраканци

8080

2305

22

Храброво

12692

254

23

Чайка

8912

4960

24

Черковна

19070

1342

25

Черноок

11863

6753




Общо

386009

95528


1.5.2. Растениевъдство

Традиционно отглежданите в общината групи култури са зърнени, технически, фуражни, овощни и лозя. Естествен приоритет е зърно производството на площ от 16280 ха, 54% дял в структурата на обработваемите площи в т.ч. мека пшеница, царевица за зърно, зимен ечемик, ръж, пролетен ечемик, овес, просо, леща. Техническите култури, представени основно от маслодайния слънчоглед и минимални площи от маслодайна рапица, са с относителен дял – 19 %, фуражните култури (царевица за силаж, люцерна, тревни смеси) заемат 2.2 %, лозя и овощни градини 590 ха – 1,9% промишлените зеленчуци едва 0,02 %.



Проправят си път нови земеделски практики – отглеждат се нетрадиционни за района земеделски култури като кориандър, резене, лавандула и други от групите на етерично-маслените и лекарствените култури с относителен дял от 2 %.Има предпоставки за развитие на биологично земеделие съобразено с европейските стандарти.

През стопанската 2003/2004 г. новосъздадените трайни насаждения са 31.7 ха, в т.ч. промишлен масив от съвременни бели и червени винени сортове лози в село Венчан. Ново засадените овощни култури от видовете лешник и бадем едва 8 ха и 7 ха малини. Сериозно е отстъплението в традиционно силния за общината подотрасъл - лозарството от близо1300 ха до незавидните 520 ха.

Неблагоприятната тенденция към влошаване размера, възрастовата структура и състоянието на насажденията се задълбочава. Висок е относителният дял на амортизираните, невъзстановими овощни насаждения – 82,1 %; плододаващи в добро агротехническо и фитосанитарно състояние 16%; млади неплододаващи насаждения – по – малко от 1 %.

Инвестиции, обезпечаващи висок темп на развитие, особено селата Блъсково,Бозвелийско,Градинарово и Снежина с високо ниво на безработица, са повече от необходими. В сравнение с 2001 г. размерът на ликвидираните овощни насаждения е повече от два пъти, ликвидирано е насаждението в село Славейково и частично в село Кривня.Състоянието на лозовите насаждения в общината е аналогично: 60 - 65 % от съществуващите масиви са амортизирани и невъзстановими. Площите с новосъздадени винени сортове лози през стопанската 2003/2004 г. са под 1 % от съществуващите. Слабата мотивация на гроздопроизводителите за регистрация на лозарските им стопанства е продиктувана от липсата на адекватно финансиране в сектора - към настоящия момент са регистрирани лозарски стопанства на площ по – малко от 100 ха.

1.5.3. Животновъдство

През 2004 г. в сектора се усети оживление, продиктувано главно от финансовата помощ, която регистрираните земеделски производители-животновъди получаваха чрез целевите субсидии за изхранване на животните през зимните месеци, за Националния генофонд, за мляко от ДФ ”Земеделие”. Изплатените субсидии са в повече спрямо 2003г., а броят на подпомогнатите животновъди е нараснал повече от два пъти. Нараснал е общият брой на регистрираните земеделски производители до 229 броя.

През 2004 г. тенденция към спад спрямо 2002 г. бележи броят на говедата, овцете, козите и зайците. Увеличението на пчелните семейства и на птиците е значително - почти два пъти за пчелите и до 1,5 пъти за птиците.

Полученото краве и овче мляко през 2004 г. е значително над това през базовата 2001 г. Производството на месо от едър рогат добитък, от дребен рогат добитък, свинско и птиче месо силно се колебае през трите години, но бележи ръст спрямо 2002 г. при месото от ЕРД, месото от ДРД и свинското месо и спад при птичето месо. На един средностатистически животновъд, регистриран като земеделски производител в община Провадия, се падат 7 крави и 12 овце - факт твърде показателен за маломерността на стопанствата и оттам ниската ефективност на производство.


1.5.4. Хидромелиорации

Поливните площи на територията на Община Провадия са 11077 ха или 37 % от обработваемата земя, разположени в селата Бозвелийско, Блъсково, Градинарово, Добрина, Житница и Снежина. Хидромелиоративната мрежа на територията на общината включва вътрешно-канална мрежа и изравнителни басейни. Водоизточници за поливните системи са язовирите: Цонево, Тръстиково, Снежина и Комарево. В техническа годност са съоръженията върху 762,7 ха, или ефективни поливни площи са само 6,3 % от обработваемата земя.



Основните насоки, по които трябва да се работи за развитието на поливното земеделие и на хидромелиорациите в дългосрочен план, са:

  • В провеждане на процеса на преструктуриране на собствеността върху водните обекти и хидромелиоративните инфраструктури; независимо чия собственост са, постепенно трябва да се трансформират в собственост на съответните земеделските производители - собственици или ползватели на земеделски земи. Това преструктуриране може да се осъществи чрез възникването на новия субект в поливното земеделие - сдружение за напояване, чието учредяване и дейност се регламентира със Закона за сдруженията за напояване и приетите към него Наредби. От момента на възникването сдружението придобива безвъзмездно право на ползване (респ. на собственост) на хидромелиоративната инфраструктура, която попада в територията му или на обособена част от нея.


1.5.5. Горско стопанство
Горите в района на община Провадия се стопанисват от държавно лесничейство (ДЛ) –Провадия.

Общата площ на горския фонд в общината е 9553 ха, от които залесена част -9668,1ха, незалесена част 1942,2 ха, От него Държавният горски фонд е 10228,8 ха,- 95,5 %, общинският горски фонд е 264,7 ха – 2,4 %, горите на частни физически лица са 198,0 ха - 1,9 %, горите на частни юридически лица и религиозни организации – 18,8 ха 0,1 % .

Горите се характеризират със значително биоразнообразие и изключително важно екологическо и социално-икономическо значение.

Естествената горско-дървесна растителност в общината е с доминиращо участие на видовете от рода дъб. Срещат се 48 бр. широколистни дървесни вида, 29 бр. храстови вида и 5 бр. увивни растения. Най-голяма е площта на цера - 28 %, следван от дъбовете - 25,5 %, акацията - 9,4 %, черен бор - 4,2 %, обикновен габър - 4 %, ясен, източен бук, липа и други дървесни и храстови видове. Средногодишно в общината се залесяват 120,6 ха, предимно с местни дървесни видове – благун, летен и космат дъб, цер, а също и акация, червен дъб, кедър и други.

Годишното ползване от горите на общината е 22137 хил.куб.м. дървесина, по-малко от средногодишния прираст на горите. Наблюдава се значително застаряване на горския фонд.В горите се осъществяват и много странични ползвания, в т.ч. паша на животни – 5206,6 ха събиране на гъби, билки, охлюви и др. Горското стопанство осигурява заетост и доходи на населението в селските райони, чрез включването му в горскостопанската дейност, осигурява му дърва за огрев.

Дейността по охраната на горите се подобрява с усъвършенстването на действащите и въвеждане в практиката на нови норми, режими и механизми при контрола по добива, движението, преработката и търговията с дървесина. Взаимодействието с другите институции се налага като една от най-ефективните форми при охраната и опазването на горите. Наред с това остават и нерешени проблеми и пропуски в работата по охраната и опазването на горите, по-важни от които са много ниската събираемост на наложените с наказателните постановления парични санкции и неспазването на противопожарните правила при паленето на стърнищата и горенето на сухи треви в съседство с горския фонд.

Основните насоки за развитието на горските територии се определят от лесоустройствените проекти на лесничействата. Проектите осигуряват добри предпоставки за стопанисване и ползване на горския фонд. Най-важните лесокултурни дейности са залесяването (след сечи, ново залесяване, при реконструкция на насажденията, попълване на редини, подпомагане на естественото възобновяване), правилното извеждане на различните видове сечи и други мероприятия, изцяло съобразени с екологическите условия на района.
1.6. Туризъм
Природните дадености и богатото културно - историческо наследство на община Провадия благоприятстват за развитието на туризма. Районът се определя като разнообразен и атрактивен. Затова общината е разработила Стратегия за развитието на туристическата си дейност за период до 2007 година, целяща превръщането на общината в една желана и атрактивна за туристите дестинация.

1.6.1. Туристически ресурси и туристическа база



Археологически обекти: Крепостта Овеч – над Провадия, тракийски гробници на Табиите, останки от римски селища и стени ( Табиите), крепост и скален манастир с.Китен, раннохристиянски манастир край с.Равна ( за възстановяване), над 15 скални манастира със запазени графити и надписи.
Архитектурни обекти: Запазени къщи от възраждането в Провадия – архитектурен комплекс “Вароша” – Провадия с Ламбовата и Панайотовата къща;

Църквата “Свети Теодор” в село Добрина от ХVІ в.


Религиозни обекти: Църквата “Свето Благовещение” в Провадия, Църквата в Добрина,Бозвелийско . Запазена богата колекция от икони.
Художествени обекти: картинната галерия в Провадия
Музеи: Градския музей в Провадия - с отдели по етнография, античност и средновековие и Възраждане. С музейна експозиция за живота и делото на композитора Светослав Обретенов. Етнографски музейни сбирки в селата Манастир, Добрина, Черковна ( килийно училище) , Черноок, Петров дол, Градинарово, Равна, Комарево, Снежина. “Жив”музей в Ламбова къща.
Фолклор: Народната традиция се съхранява чрез читалищата. Богатите етнографски изложби и възстановените и запазени над 20 местни народни обичаи са част от културната традиция на общината.Събират се песни, предания и легенди. Към читалищата работят над 20 състава за автентичен фолклор.
Традиции и съвременни културни прояви: Празници по селата – Манастир, Добрина, Бозвелийско, Блъсково, Градинарово, Славейково и др. Празниците са на основата на съхранена местна традиция – общоселски фолклорен празник, религиозен празник или възстановен обичай.

Празниците на Овеч съчетават историческата проблематика с легендите за крепостта и поезията.

Една от най-представителните национални изяви е Националният конкурс “Светослав Обретенов” – единственият в страната конкурс за българска музика.

Специални прояви като тематични вечери, концерти, срещи с творци и др. се провеждат ежегодно, съгласно Културния календар на общината за годината.


Традиционни поминъци и кухня: Община Провадия предлага местни специалитети от Сърта – сливено ястие, баници, тиквеник, лимонада, бяло вино ,сухи мезета. Градски сладка – рачел, бяло сладко, сладко от диня и др.
Балнеолечение: Съчетание на лечение с минерална и солена вода.
1.6.2. Развитие на туристическия бизнес
Търговски и битови услуги :състоянието на магазинната мрежа е добро – дребни частни магазини. Пазар за зеленчуци и плодове – вторник и петък.На територията на Провадия има 4 бензиностанции,а на територията на общината – 5, както и 5 автосервиза.

Туристическа инфраструктура и услуги: на територията на общината работят няколко организации,които са свързани с туризма:

  • Културно-туристически информационен център – Провадия

  • Туристическо дружество “Овеч”

Общият брой на категоризираните заведения е:

-заведения за хранене - 86

-места за настаняване – 2

От внесената в Общинския съвет информация от консултативния съвет по туризъм – Провадия през 2004 г.става ясно, че туризмът като поминък в икономиката на общината навлиза трудно, но голяма част от местните предприемачи са отворени за него. През последните две години интересът към предлаганите туристически обекти е нараснал. Макар туристическият пазар да е доминиран от вътрешния туризъм, към региона проявяват интерес руски и английски групи. Регионът се предпочита за еднодневни посещения и по-малко с нощувки.

Макар, че близо половината от селата в общината, притежават богат потенциал за развитие на туризма, най-активна туристическа дейност е регистрирана в Провадия.

През 2003 г. броят на туристите, посетили крепостта Овеч и Ламбовата 280. През 2004 г. те са вече 468. Като нов бизнес, туризмът в общината бележи тенденция на разрастване.Недостатъчно е усвоен един от основните ресурси – използването на минералния извор и балнеотуризма.

Въпреки, че най-малките села в общината Чайка, Неново, Староселец и Китен притежават сериозен потенциал за развитие на селски, еко и др.видове туризъм, те все още са далече от активна дейност. Липсват готови къщи за развитие на селски туризъм.

Засилен интерес за изкупуване на къщи има в селата Чайка, Манастир, Добрина, но те се изкупуват от предприемачи с цел препродаване. В село Кривня има готова база за селски туризъм, която не е разработена добре. Частната база “Измътец” също не се разработва.

Все още е малък броят на леглата в хотелите в Провадия. Категорийната структура като цяло е неблагоприятна, тъй като хотелиерите се въздържат да влагат повече средства, поради все още нестабилния туристически поток. Наличната леглова база се използва неефективно, особено през зимния сезон. Кадрите, работещи в ресторантьорството и хотелиерството, не са достатъчно квалифицирани, съобразно европейските стандарти в бранша. Слаба езикова подготовка на кадрите, липса на кадрова политика в тази сфера.

Въпреки, че общината полага грижи за пробуждане на частната инициатива в сферата на рекламата и изработването на сувенири, тя е все още неадекватна на нуждите на пазара. Поради ограничени финансови средства са оскъдни рекламните материали за района - брошури,карти, електронно представяне.


Проблеми в състоянието на инфраструктурата:

- Достъпът до туристическите обекти в общината е чрез железопътен транспорт

(жп линията Варна-София и Варна–Русе), автобуси до Варна, таксита за малки групи. Пътищата като цяло са в лошо състояние, особено във вътрешността на общината;


  • Липсва свободен достъп до атрактивните обекти – скалните манастири в общината;

  • Ограничени места за паркиране в близост до туристическите обекти. Лошо състояние и липса на указателни табели до обектите;

  • Все още липсва атрактивния достъп до обектите – въжени линии, лифтове и др.


Туристически сезон:
Туристическият сезон включва: 4 месеца активна дейност ( Юни, Юли, Август и Септември), 3 месеца слаба активност (Април, Май, Октомври) и 5 месеца неактивност ( Ноември, Декември, Януари, Февруари, Март).

Засега туристите посещават предимно гр. Провадия – Ламбова къща и крепостта Овеч. По-слабо посещение на музея и другите забележителности на града. Необходимо е разработване на маршрути във вътрешността на общината: Скалните манастири от Провадийско, Църквите от Провадийско и др.


Настаняване и изхранване:

Настаняването на туристите става основно в две бази: Ламбова къща ( две звезди) с капацитет 21 места и частен хотел “Радига” – 26 места (две звезди).

Изхранването – в ресторант “Камината” – 80 места ( до 100-120 места с градината). Останалите ресторанти в града не са предпочитани от туроператорите или туристите.

Кафе-аперативите са в по-добро състояние. Местата за бързо хранене са ограничени, ограничен е и вида на предлаганата храна. Собствениците предлагат меню на твърде висока цена, неотговаряща на предлаганото качество. Обядът в едно заведение е средно 5-6 лева.

Нощувките в базите през 2003 г. са били общо 1692, а през 2004 – 2405.

В местата за подслон не се предлагат други услуги или атракциони.


Осъществени или текущи програми и проекти, свързани с туризма:

  • Проект “Красива България” – изграждане на екопътека “Овеч” – от гр.Провадия до крепостта Овеч

  • Проект “През очите на времето – природа и култура” – проект за екотуризъм по програма ФАР

  • Проект “Красива България”- изграждане на сгради ,свързани с туристическата визия на Провадия

  • Малки инвестиционни проекти за ремонт и реставрация на църкви – Бозвелийско, Добрина.

  • Малки инвестиционни проекти за информационни табели за туристически обекти

  • Участие в панаира на “Туризма и свободното време” – Варна


ИЗВОДЪТ от направения анализ, е че устойчивото развитие на туризма в общината може да се постигне с една наситена, последователна, развиваща се и агресивна стратегия.
1.7. Социална сфера
Предлагането на работна сила се определя от съвкупност от обективни и субективни фактори. Обективните фактори са непосредствено свързани с населението, с неговия брой и неговата структура. Количеството на работната сила зависи от населението в трудоспособна възраст, като се изключат лицата, които не търсят заетост по различни причини, допълнително желаещите да работят (пенсионери, учащи и др.) и се отчетат миграционните процеси. Субективните фактори са тези, които се определят от отделната личност и неговото семейство

Каталог: stranici -> strategii -> obstinski
obstinski -> Общински план за развитие на община
obstinski -> 1. Увод 7 анализ на ситуацията 10
obstinski -> Общински план за развитие на община
obstinski -> Съдържание увод 4 резюме 8 анализ на социално -икономическото развитие 10
obstinski -> 2007 – 2013 г. Април, 2005 г. Съдържание I. Увод обща характеристика на общината
obstinski -> Г. Общински план за развитие
obstinski -> Програма за равноправно интегриране на малцинствата в българското общество; Програма за опазване на околната среда в община Аврен (2004 2007)
obstinski -> Общинският план за развити
obstinski -> Програма за равноправно интегриране на малцинствата в българското общество; Програма за опазване на околната среда в община Аврен (2004 2007)
obstinski -> Община бяла


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница