Съдбоносен въпрос е: какво да се прави?

Съдбоносен въпрос е: какво да се прави?

Какво е?

„Обикновените хора" черпят своята информация глав­но от медиите, сред които на първо място е телевизията. Медиите са тези институции, които „промиват мозъците" на широката публика, според манипулативните технологии, които Мафията е разработила. При това не е задължително всеки журналист да знае в какъв манипулативен процес учас­тва (и обикновено не знае). Но ръководителите им знаят го­ляма част от истината. Представите за „Мафията" у „обикновения човек" са доста размити – обикновено се визират охранителни фирми, рекетьори, спекуланти и други дребни изпълнители на нейната воля; почти никой не отнася към Ма­фията държавните институции, политическите партии и дру­ги явни или неявни структури, без чието участие изпълните­лите не биха могли да действат ефикасно. Сред широката публика няма враждебно отношение към „едрия капитал" и другите „фирмаджии", започнали бизнеса си с ограбени от об­ществото пари. Самото понятие „бизнес" от презряна дума, будеща асоциации с нещо неморално и нередно, за няколко го­дини се превърна в нещо авторитетно и свещено. А хората с „промити мозъци" са едни и същи – и преди, и сега. Ето колко мощни са манипулативните технологии! Те карат иначе неглупави и сравнително образовани хора да възприемат само видимата страна на нещата, при това не цялата.

Фактът, че „отиваме към лошо", е ясен за всички, кои­то не са заредени с неограничени дози детски оптимизъм или не са се „облажили" от „демокрацията". Между червените, сините и другите „бетонни глави" съществуват всезнайковци, които имат отговор на всеки въпрос. Те поразяват с наи­вните си съждения и тоталната си неосведоменост относно действителните механизми на събитията, и това е изворът на непоклатимата увереност в правилността на оценките им. Ян Хус би възкликнал: „О, свещена простота!". Тези про­сто устроени и неосведомени всезнайковци са гръбнакът на различните електорати. И тъжно, и жалко.

Като цяло, хората не знаят какво точно става в стра­ната, а могат само да се досещат за това. Лоша шега с тях си прави претенцията за „самостоятелно мислене". Зловредността идва не толкова от неспособността им да мислят логично, колкото от факта, че се упражняват в мислене вър­ху предмети, които не познават. В този случай има не мисле­не, а емоционално тълкуване на ограничен обем от факти и схеми, лансирани от манипулативните технологии на Мафи­ята.

В период на избори, каквито често се провеждат, политическите страсти се разгарят. Тъй като в „мирно време" почти всички страдат от „демокрацията", те са склонни да се съгласяват с твърдението, че у нас „всички са маскари". По време на избирателните кампании под натиска на медии­те обаче голяма част от тях стигат до зомбиране. Особено активни са пенсионерите – тогава те забравят за обидно ниските си пенсии и за мизерното си съществуване и тръгват да „спасяват България" чрез подкрепата за своята партия, въпреки че по-естествено е да бойкотират изборите в знак на протест; по-естествено е също да се борят за повишава­не на пенсиите си било чрез биене по празни тенджери пред Народното събрание, било по друг начин. Особено агресивни в агитацията в полза на „нашите" и против „техните" са по-примитивните хора. Разпалва се дива спортна запалянковщина. Така Мафията получава одобрение, и следователно леги­тимност, направо от народа. Масовото оглупяване е резул­тат както от инфантилността на непорасналите българи, така и от манипулативното въздействие на медиите.

Иначе „обикновеният българин" е безпомощен на всяка крачка. Сега няма комитети на БКП, ДКМС, ОФ, комисии за народен контрол, пионерска организация... И добре е, че ги ня­ма! Но на тяхно място не бяха създадени никакви структури, които да запълнят образувалия се вакуум. Единствените ин­станции, където гражданинът може да се оплаче, са община­та и съдът; и в двата случая той е просител, чиято молба (иск) може да бъде удовлетворена и след години, вместо за няколко дни. Място за текущо общуване между колеги и съсе­ди могат да бъдат кафенетата в предприятията (учрежденията) и в квартала, а трибуна, от която да се каже мнение­то, просто липсва. Човек се чувства сам, изолиран, изоста­вен, отчужден. Това е дирижирано отчуждаване на човека и атомизиране на обществото.

Като цяло, БЪЛГАРСкИЯТ НАРОД е смазан и се на­мира в етап на ДУХОВНА И МОРАЛНА ДЕГРАДАЦИЯ И НА ФИЗИЧЕСКО ИЗТРЕБВАНЕ. Илюзия е да се мисли, че някой може да благоденства само в своя двор, обкръжен от всеобща разруха. НЕ СЕ ЗАБЕЛЯЗВА НИКАКВА ИСКРА НА СЪПРОТИВА СРЕЩУ РОБСТВОТО. Българинът покорно се приспособява към всякаква обстановка, включително и към режим на бавно загиване. ТОВА ВСЪЩНОСТ Е НАЙ-СТРА­ШНОТО.

Какво трябва?

И така, какво трябва да направят българите, за да се освободят от мафиотското робство? Повечето от тези не­ща (предварителни изисквания) са добре известни на широката публика и добре забравени от нея:

1. ОСЪЖДАНЕ НА ВИНОВНИЦИТЕ ЗА ПОСЛЕДНА­ТА НАЦИОНАЛНА КАТАСТРОФА, включително за после­дните години (политически „нюрнбергски" процеси), незави­симо от мнението на Запада. Без този акт не може да се извърши морално възраждане на народа ни. В момента за то­ва не говори никой.

2. КОНФИСКАЦИЯ (ЕКСПРОПРИАЦИЯ) НА ЗАГРА­БЕНИТЕ НАРОДНИ БОГАТСТВА, включително изнесени­те в чужбина. Всеки богаташ трябва да докаже законния про­изход на богатствата си. Това ще укрепи моралния дух на народа и ще даде възможност на икономиката да стъпи на краката си. Сега всички партии мълчат по този въпрос.

3. ФАКТИЧЕСКО УНИЩОЖАВАНЕ НА УЖ УНИЩО­ЖЕНАТА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ. Това би лишило Ма­фията не само от координационно-ръководен център, но и от квалифицирани изпълнителски кадри. Осъществяването на първите две задачи е възможно само при реално унищожена ДС. И тук всички мълчат.

Това са фундаментални и ключови изисквания. Без тях­ното изпълнение всеки законодателен, административен, стопански или друг акт би служил само на Мафията.

Към изброените три основни точки могат да се доба­вят и по-конкретни дела:

1. КАТЕГОРИЧНО „НЕ!" НА ПРИВАТИЗАЦИЯТА. В този й вид и обем тя е в интерес на новобогаташите, мафиотите и спекулантите, в чиито ръце са парите. За масова приватизация са определени само 4% от основните фондове на страната. А останалите?

2. Отказ да се плащат заемите, отпуснати от чуждестранни банки на бившата номенклатура и на новата Мафия и употребени за собственото й обогатяване. ВЪНШНИЯТ ДЪЛГ НА СТРАНАТА ТРЯБВА ДА БЪДЕ ИЗПЛАТЕН ОТ ТЕЗИ, КОИТО СА ГО НАПРАВИЛИ.

3. РЕШИТЕЛНО „НЕ!" НА ВЛИЗАНЕТО НА БЪЛГА­РИЯ В НАТО. Съществуването на НАТО след ликвидирането на варшавския договор е безсмислено освен като колективен жандарм на Запада и главно на САЩ. Идеалното решение за България е ПЪЛЕН НЕУТРАЛИТЕТ ЗА ВЕЧНИ ВРЕМЕНА.

4. ДА НЕ СЕ ПРИЕМА ДИКТАТЪТ НА МЕЖДУНАРО­ДНИЯ ВАЛУТЕН ФОНД И НА СВЕТОВНАТА БАНКА и да не се получават заеми от тях. Заемите са скромни по размер, а съпровождащите ги условия – заробващи. МВФ и СБ са финансовата полиция на Запада и главно на САЩ, която има за задача да задържа развитието на другите страни.

Тук могат да се включат и други точки като аграрния проблем, социалното осигуряване, здравеопазването и пр.

Подобна българска позиция би се натъкнала на остра реакция от страна на Запада. Би започнало „избиване на ръце" по икономически, политически, дипломатически (може би и воен­ни) и други пътища – у нас винаги се намират достатъчно хо­ра, готови да бъдат пета колона на външни сили.

За да може да устои на натиска, българският народ тря­бва да бъде единен. Това не значи, че трябва да става единение с Тодор Живков и Григор Стоичков, с Андрей Луканов и Фи­лип Димитров, с „Мултигруп" и Първа частна банка, с БСП, СДС и други структури, тласкали и тласкащи България към пропаст. Обединявайки се в името на национални цели и общочовешки ценности, НАРОДЪТ ТРЯБВА ДА ОТСТРАНИ ОТ СНАГАТА СИ ВСЯКАКВИ властогонци, кариеристи, разбой­ници и други ПАРАЗИТИ. Напук на лансираните теории и кон­цепции, че трябва да се обединяваме с паразитите. Паразити­те се боят от това, и за да не се превърне то в реалност, разделят народа на електорати, насъсквани един срещу друг.

Прави впечатление, че по-горе преобладават деструктивни и негативни пунктове. Това е естествено: ЯСНО Е КАК­ВО НЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕ, А КАКВО ТРЯБВА ДА БЪДЕ, ПОДЛЕЖИ НА ОБСЪЖДАНЕ – преходът от реален социализъм (държавен капитализъм) към (частен) капитализъм е ново яв­ление и за него няма готови рецепти.