Стабилност и устойчивост на човешкия фактор

За да се излезе от това положение, е необходимо приоритетно стимулиране на човешкия фактор в здравеопазването:

• 
  На основата на анализ на нуждите от медицински кадри и регистър на специалисти в национален план да се разработи програма за осигуряването им посредством отпускане на бройки за безплатна специализация по съответни специалности „в риск” или на адекватно заплащане през периода на обучение по специалността (стипендии);
  
• 
  Договорно обвързване на възможността за кредитирано образование със задължението на медицинския специалист да работи определен брой години след приключване на специализацията си в конкретно болнично заведение в страната;
  
• 
  Разработване на механизми за повишаване мотивацията на медицинските кадри за специализация и продължаваща квалификация – заплащане, стипендии, придобиване на опит в чужбина;
  
• 
  Отделяне приоритетно място на медицинското университетско образование и научни изследвания както в сферата на терапевтичните специалности, така и в сектора на здравните грижи и здравния мениджмънт;
  
• 
  Стимулиране на медицинските специализации, следдипломни квалификации, продължаващо обучение и научноизследователска дейност;
  
• 
  Справедливо възнаграждение, индивидуализирано и обвързано с нивото на квалификация и постигнатите резултати;
  
• 
  Разработване на система от стимули за професионална реализация на специалистите в България, което да предотврати „изтичането” на младите специалисти от страната;
  
• 
  Утвърждаване на конкурсното начало чрез въвеждане на по-ясни, работещи, обективни критерии при провеждане на конкурси за различни длъжности в системата на здравеопазването;
  
• 
  Развитие на управленския професионализъм и контрол, на професионалния здравен мениджмънт. Оптимизиране на дейността на Изпълнителната агенция по медицински одит с оглед упражняване на по-обективен и по-системен контрол върху качеството на медицинската помощ и изразходването на финансовите средства.
  

8. 
   Оптимизиране на здравната мрежа
   

Решаващ фактор за повишаване качеството на медицинските услуги е преструктурирането и оптимизирането на управлението на болничната помощ чрез подобряване на ресурсното и кадровото обезпечаване, съобразено с европейските стандарти, чрез разкриване на нови структури за долекуване и продължително лечение на базата на Национална здравна карта, съобразена с потребностите и възможностите на регионите.

Когато се преструктурира доболничната и болничната помощ, трябва да изхождаме от комплексни критерии и стандарти - не само пространствени, териториални, но и социални, демографски, здравни.

Във връзка с това ще припомня моето виждане, което предложих преди две години на дискусията в Пловдив:

• 
  Във всеки от 6-те региона да се изгради многопрофилна високотехнологична болница, която да интегрира и да изпълнява реални функции не само в лечението, но и в подготовката на кадри и научноизследователската дейност;
  
• 
  Във всяка от сегашните области да има една държавна болница, която да е съобразена с конкретните условия и реалности в общините и областта;
  
• 
  Във всяко населено място над определена граница да има център за доболнична помощ, който да изпълнява и функции, свързани с профилактика и превенция на заболяванията;
  
• 
  Изграждане на мрежа от следболнични звена за долекуване и хосписи за медицински грижи.
  

9. 
   Здравеопазването – национален приоритет
   

В центъра да бъде поставен пациентът. Да се гарантира равнопоставен достъп до качествено здравеопазване, независимо от неговото материално и социално положение,и местоживеене. Ударението да се премести от скъпоструващото лечение към профилактиката и превенцията.

Приоритетно внимание следва да отделим на здравето и здравното възпитание на децата и подрастващите, на майчиното и детското здравеопазване:

• 
  Във всяко училище да има лекар и зъболекар, които да осигуряват профилактика (специализирани прегледи според възрастта и специфичната заболеваемост в конкретни региони);
  
• 
  Крайно време е да се разкрие и Национална детска многопрофилна болница.
  

През последните години съм се опитвал многократно да вземам отношение към темата за икономическата политика на държавата. Радвам се, че като държавен глава успях да мобилизирам голям експертен потенциал за т. нар. икономически доклади до президента, в които се обосноваваха много и работещи идеи по икономическата стратегия, мерки за изхода от кризата, по Стратегия „2020” и т. н.

• 
  Брутен вътрешен продукт – Министерството на финансите понижи прогнозите си за растежа в България през 2012 г. от 2,9 % на 1,4 %. БНБ обяви, че очаква ръст на икономиката ни от 0,7 %. Моята прогноза е, че ръстът на икономиката ще бъде около или малко над 0%.
  
• 
  Салдото по консолидирания бюджет към февруари 2012 г. е отрицателно в размер на 565 млн. лв. или е отчетен дефицит от 0,7 % от БВП на касова основа, като се има предвид, че към края на годината той не трябва да надхвърля 1,3 %.
  
• 
  Състоянието на фискалния резерв през февруари продължава да се влошава с нови 230 млн. лв. и възлиза на 3,8 млрд. лв. Спрямо февруари 2011 г. фискалният резерв намалява с 1 270 млн. лв. или налице е спад от 25 %. Предварителните данни на БНБ показват, че в края на март фискалният резерв нараства до около 4,5 млрд. лв. в резултат на възстановени средства от ЕК.
  
• 
  Държавният дълг в края на януари възлиза на 11 525 млн. лв. или 14,3 % от прогнозния БВП. Спрямо същия период на предходната година дългът е нараснал с 1 240 млн. лв. или с 12 %. Той ще нарасне с много повече в най-скоро време, когато се очаква да се емитира нов дълг за плащанията, които ни предстоят по еврооблигациите през следващата година. Закъсняла емисия, която се провежда по много порочен начин и който ще доведе до нейното оскъпяване.
  
• 
  Инфлацията за февруари е 0,9 %. Годишната инфлация за февруари 2012 г. е 2 %, а средногодишната е 3,8 %. За годините на управление на сегашното правителство сумарната инфлация е над 10 %.
  
• 
  По данни на Агенцията по заетостта през февруари безработните лица продължават да се увеличават. Отчетената безработица в края на месеца е 11,5 %, което е нарастване с 0,4 процентни пункта спрямо предходния месец и с 0,5 спрямо февруари 2011 г. По данни на ЕВРОСТАТ безработицата в България е 12,4 % в края на февруари. Година по-рано тя е била 11,1 % или е отчетено увеличение от 1,3 процентни пункта. Темпът на нарастване на броя на безработните в България е един от най-високите в рамките на ЕС.
  
• 
  Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в страната в края на януари са 44 млн. евро. Година по-рано ПЧИ са били 168 млн. евро, като е регистриран спад от 76 %. За цялата 2011 г. ПЧИ са били 1 065 млн. евро, като за 2010 г. те са възлизали на 1 780 млн. евро или е налице спад от 40 %.
  
• 
  Сериозно е намалението на индустриалното производство за трети пореден месец през февруари (на годишна база). Основният виновник за този спад е преработващата индустрия, където спадът за всеки месец от декември до февруари е двуцифрен. Строителството продължава да се свива за четвърта поредна година, като всъщност никога не е излизало от кризата, където навлезе в началото на 2009 г. Най-тежко е състоянието на малкия и средния бизнес, в т.ч. и на семейния. Той буквално е в колапс, като ежедневно спират своята дейност десетки фирми.
  
• 
  Текущата сметка на платежния баланс в края на януари 2012 г. отчете дефицит, като салдото е отрицателно в размер на 112 млн. евро или дефицитът е 0,3 % от БВП. Износът и вносът отбелязаха спад на годишна основа, съответно 10,2 % и 0,3 %, като особено притеснителен е спадът на външната ни търговия.
  
• 
  За трета поредна година правителството не индексира доходите от заплати, пенсии, социални помощи, обезщетения при безработица и редица други социални плащания. Реално има намаление на покупателната способност на населението и влошаване на жизнения стандарт. Това води и до свиване на търговията на дребно.
  

За родните условия отношението на държавата към бизнеса е от изключително значение - защото националният ни бизнес по същество е млад, без нужните традиции и опит и като такъв той се нуждае от стимулационна среда, която именно държавата трябва да осигури. Затова е необходимо:

Либералната и неолибералната концепция за икономическо развитие претърпя очевиден провал във всички развити държави. Нейната непригодност е още по- очевидна за най-бедна държава в Евросъюза като нашата – с отсъстващ едър национален капитал и отсъствие на сериозни чуждестранни инвестиции, с нискотехнологично производство и с най-ниската производителност на труда в ЕС. Без реална държавна намеса в икономиката на страната явно не разполагаме с фактор, позволяващ ни да излезем успешно от тази ситуация.

Като конкретни причини за това българските бизнес среди, както и чуждестранните инвеститори, единодушно сочат :

• 
  неизплащане на значителни суми от страна на държавата, които тя дължи на бизнеса, по сключени и изпълнени договори, главно за обществени поръчки;
  
• 
  избирателно възлагане от държавните структури на обществени поръчки на “приятелски” фирми в съчетание с неправомерно силен държавен натиск над бизнеса на “несвои” фирми, под формата на перманентни данъчни, митнически и всякакъв вид други проверки, които буквално блокират работата на предприятията;
  
• 
  нарастваща корупция и бюрокрация в държавната администрация, въпреки показните правителствени акции срещу тях;
  
• 
  политически мотиви при вземането на бизнес решения от правителствените среди и държавни институции, водещи до двойствено отношение към различни инвеститори и придобиващи твърде често уродливите форми на полицейско-политически рекет над бизнеса;
  
• 
  въвеждане на обтекаеми правни норми или такива, стимулиращи само определени бизнес кръгове;
  
• 
  негласно, но силно изявено държавно стимулиране на монополизацията на отделни бизнес дейности от определени бизнес кръгове;
  
• 
  силна демотивация на чуждестранните инвеститори от двойствения подход, който прилагат българските власти по отношение на различни инвеститори, прогонвайки престижните и приемайки в същото време неизвестни и съмнителни фигури за свои партньори.
  

Десетки са случаите през последните три години на прогонени сериозни чуждестранни инвеститори, както и на бягство на български капитали в чужбина.

Това е ключов въпрос в икономическата политика и неговото решаване веднага дава отговор на цяла група други основни въпроси, като:

• 
  стратегически направления за научни изследвания, съответно финансиране и организационно и кадрово преструктуриране на научния потенциал в страната;
  
• 
  стратегически направления за подготовка на кадри със средно специално и с висше образование, съответно преструктуриране на професионални училища и специалности в университетите и целево финансиране на държавната поръчка за приоритетните направления;
  
• 
  формиране на целева инвестиционна политика в приоритетните направления;
  
• 
  определяне на приоритетните направления за изграждане на необходимата инфраструктура за бизнеса.
  

Такова основно направление може да бъде само енергетиката и превръщането на страната наистина в енергиен център на Балканите, защото:

• 
  страната ни няма друго високотехнологично едро производство, което да развиваме и в което да заемем челни позиции поне в ЕС;
  
• 
  не произвеждаме нито един високотехнологичен продукт, който да е търсен на европейските пазари. За съжаление нашият износ основно е на метали с ниска степен на преработка и ниска добавена стойност;
  
• 
  нямаме нито един събирателен продукт, в който да се концентрират усилията на поредица от предприятия от различни отрасли и който да тегли напред цялата икономика.
  
• 
  нямаме нито един високотехнологичен научен продукт за внедряване и развитие на производство, а системата за научноизследователска и развойна дейност е поставена в безпомощно състояние.
  

• 
  постигнато много добро равнище на развитие досега;
  
• 
  конкурентоспособни цени, особено на ядрената енергетика;
  
• 
  завоювани позиции и контакти;
  
• 
  добри традиции и опит;
  
  • 
    квалифицирани ръководни и изпълнителски кадри;
    
  • 
    изградена национална инфраструктура и електропреносна мрежа.
    

Става дума за развитие на държавния сектор в приоритетните направления. Политиката на повсеместна приватизация за условията на България е дълбоко погрешна, а доказателствата са в плачевното състояние на българската икономика.

• 
  Наличието на държавен сектор в приоритетните направления дава възможност за провеждане на икономическата политика на държавата чрез икономически средства. Нещо повече, в производствените държавни предприятия чрез икономически средства може да се реализира и конкретна социална политика (Например чрез цените или условията на реализация на съответната продукция, условията на труд, на отдих и др.).
  
• 
  Още по-безсмислена икономически е приватизацията във фактически монополните производства, които на практика излизат извън контрола и въздействието на държавната икономическа политика, създават се спекулативни монополни обединения и монополни цени, ликвидира се конкуренцията и се изкривява свободният пазар. Икономическата логика предполага предприятията в тези производства да са държавни.
  
• 
  Чрез развитието на публично-частното партньорство може да се стартират целево големи инвестиционни проекти в приоритетните направления, за които няма достатъчно значими частни капитали. С укрепване на производството държавата може постепенно да се оттегли от дяловото си участие.
  

За целта трябва да се създадат условия и да се осигури стартирането на крупни проекти, като: “Южен поток”, АЕЦ “Белене” (отказът от него е груба икономическа грешка) и други, което ще доведе до разкриване по технологичната верига и като съпътстващо производство на десетки и стотици производства от малкия и средния бизнес.

Привличането на крупни инвеститори трябва да стане обект на особено внимание, защото едрият бизнес е неизменно и задължително условие за развитие на малкия и средния бизнес. Малък и среден бизнес без едър бизнес е бизнес на занаятчийството и дребните услуги. Това е нискотехнологичен бизнес, който решава проблеми на заетостта на работната ръка, но не и проблеми на икономическия растеж.

Само в комбинация с големия бизнес малкият и средният бизнес е в пряка връзка с икономическия растеж в националното производство. Той става високотехнологичен бизнес и същностен елемент на инвестиционния и иновационния процес и на икономическия растеж.

С обещаните параметри на икономическата политика на настоящето правителство бяха свързани определени, и то големи надежди на представителите на малкия и на средния бизнес.

За съжаление обаче провежданата досега икономическа политика на правителството не оправда тези надежди. Нещо повече, на практика то формира една унищожителна икономическа среда за малкия бизнес и особено за семейния бизнес.

Най-лошото е, че тази политика не само убива в зародиш самата инициатива за малък бизнес, но води до обезсмисляне и закриване на вече съществуващ бизнес или в най-добрия случай до неговото преминаване в сивата икономика.

На този процес решително трябва да се сложи край, и то по възможно най-бързия начин, като:

• 
  в най-кратки срокове се приеме национална програма за развитие на малкия и средния бизнес с присъщите му стимулационни механизми, познати във всички цивилизовани държави.
  
• 
  първа крачка от тази програма е приемането на нов закон за малкия и средния бизнес на мястото на изпразнения от съдържание Закон за малките и средните предприятия.
  

Един изключително силен по своята тежест проблем на българския бизнес е междуфирмената задлъжнялост. Нейният точен размер е трудно определим, но става въпрос за стотици милиони, които дори и като отделни суми са непоносими за фирми от малкия, дори и от средния и голям бизнес. За съжаление твърде често в началото на веригата от задължения стои държавата като неизряден платец. Лошото е, че неиздължаването на държавата към фирми за свършена робота по договори се превръща в зле отразяваща се за бизнеса практика. Реално държавата е тази, която предизвиква фалита и закриването на редица производства в икономиката.

Друга очевидна некоректност на държавата, с тежки последствия за бизнеса, са забавянията (меко казано) в сроковете за възстановяване на ДДС.

Прекратяването на тази практика е задължително условие и съществен фактор за:

• 
  излизане от икономическата криза (в частта й, която самата държава предизвиква) и
  
• 
  осигуряване на нормални условия за развитие на бизнеса
  

7.1. Най-важните предстоящи задачи до 2015 г. са:

• 
  осигуряване на финансирането на бюджетните дефицити и
  
• 
  осигуряване на плащанията по външния дълг.
  

• 
  по-висока събираемост на приходите (по-ефективна и резултатна работа на приходни агенции);
  
• 
  емитиране на нов дълг при добра цена на финансовите пазари;
  
• 
  осъществяване на политика по стимулиране на икономическия растеж.
  

7.2. Преките данъци, вкл. размерът на ДДС, на този етап не е необходимо да бъдат преразглеждани, като промените трябва да са насочени към:

• 
  стимулиране на бизнеса чрез например намаляване на тежестта на косвеното облагане на бизнеса, което е изключително голямо и основно. То го принуждава да преминава в сивата икономика;
  
• 
  социално подпомагане на хората с ниски доходи (например въвеждане на необлагаем минимум при данъчното облагане).
  

• 
  рязкото редуциране на предоставяните от държавата лицензионни, разрешителни и съгласувателни режими и преминаването им в ръцете на съответните браншови организации или въобще тяхното отпадане, или заменянето им със стандарти; (Тези режими в българското законодателство са над 600, като средно за старите държави-членки на ЕС са около 60, а в САЩ - средно за различните щати са между 12 и 15.)
  
• 
  въвеждане на срокове в законодателството за изпълнение на всички административни процедури, отнасящи се до бизнеса. Сега в преобладаващата си част такива срокове няма, което поставя бизнеса изцяло в зависимост от желанията и настроенията на администрацията;
  
• 
  въвеждане на принципа на “мълчаливото съгласие” при изтичане на определения срок за административната процедура и отсъствието на отговор;
  
• 
  въвеждане на сериозни санкции за администрацията при необоснован отказ на отправена молба.
  

• 
  опростени процедури по регистрация;
  
• 
  своевременно обявяване в несъстоятелност;
  
• 
  осигуряване на вземанията;
  
• 
  неприкосновеност на собствеността;
  
• 
  гаранции за спазване на поетите задължения и т.н.
  

Става дума не за добра или лоша нормативна уредба, а за нейната стабилност. Практика е българските закони да се променят десетки пъти за няколко години. Това определено възпира предприемането на всяко едно бизнес начинание.

Не е възможно бизнесът да прави каквито и да е инвестиции, особено ако те са големи и дългосрочни, при непрекъснато променяща се нормативна уредба.
11. Освен чисто дипломатическите, държавата да търси икономическите измерения на външнополитическите отношения на страната основно в следните две направления:

• 
  установяване на тесни контакти с високотехнологичен бизнес, особено от страните членки на ЕС и НАТО, с цел създаване на изнесени производства у нас, лицензиране на технологии, създаване на смесени предприятия;
  
• 
  възстановяване на пазари в държави, където българската продукция е имала традиционно добър прием (Това означава и развитие на съответните производства съобразно с променените изисквания на тези пазари.);
  

Досегашната работа на Националния съвет за тристранно сътрудничество през целия му период на съществуване е доказателство, че при наличието на добро желание и конструктивизъм от страна на правителството, между държавата, работодателските организации и синдикатите може да се води ползотворен за българската държава диалог в областта на социалното сътрудничество.

За съжаление обаче всички правителства след 1989 г., без изключения, търсят диалога в Националния съвет за тристранно сътрудничество главно в ситуации на социално напрежение и кризи.

Настоящото правителство не прави изключение от това правило. Свидетели сме на действия от негова страна, които не могат да се окачествят по друг начин освен като груби и силови опити да се заобиколи и да се игнорира социалният диалог като цяло, и в частност диалогът с българския бизнес.

Твърде показателен е фактът, че Съветът за икономически растеж, създаден преди близо 10 години като структура за диалог между правителството и бизнеса за целите на икономическото развитие, на практика вече не функционира.

Ползотворният диалог липсва. Когато няма диалог, няма и конструктивно сътрудничество между двете страни и това дава своето негативно отражение върху българската икономическа действителност.

Политическата конфронтация е придобила уродлив вид и размери по отношение на бизнес средите, особено във варианта “управляваща партия и неуправляващи бизнес среди”, като държавната администрация толерира представителите на управляващите и действа унищожително спрямо другите.

Затова и първата стъпка на едно ново, лявоцентристко управление трябва да бъде прекратяване рекета над бизнеса, създаване на един нормален работещ климат.