Герб бламира министър Петър Москов
Губещите лечебници на тезгяха
Изтегляне 253.5 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Когато професията е мисия
- Касата плаща за щастливи пациенти
- Падат таксите за най-дефицитните лекарски специалности
- Здравната каса не беше одържавена
- Двата здравни пакета ще изкарат хората на улицата
- 70% от младите медици не искат да работят у нас
- МЗ обмисля да поеме таксите на лекари, които се обучават в дефицитни специалности
- Вечерен парламентарен маратон заради важни промени в здравеопазването
- Рискуваме да останем без млади лекари
Губещите лечебници на тезгяхаПриватизирането на лечебните заведения е доста радикална реформа в болничната помощ. Тя може да донесе много добри резултати, но може да заложи и проблеми. Не можем да скрием, че най-слабото място на всяка една здравна реформа, предприемана в България от 1998 година до сега, е именно болничната помощ и финансирането на самата система, като цяло. Доктор Петър Москов е първият министър, който предлага такова нещо. За да се пристъпи към конкретни действия, трябва да се дискутира какви стъпки следва да се направят, за да не се стигне до грешки и гафове. Единственото, което към момента се знае от изявления в медиите е, че лечебните заведения ще могат да се продават по пазарна оценка, като от тях ще се приватизират и обособени части, тоест "на парче". Всичко това обаче, е все още проектозакон, който не е приет от Народното събрание. Преди да се пристъпи към придвижването му по-нататък, към пленарната зала, е необходима широка обществена дискусия. От петнадесет години университетските, специализираните и областните болници са в т. нар. забранителен списък за приватизация. Една немалка част от многопрофилните и университетските лечебни заведения работят доста добре. Лекарите и персоналът им изпълняват отлично задълженията си. Не бива да крием истината, че част от общинските, както и многопрофилните болници в страната не разполагат с достатъчно квалифицирани специалисти, апаратурата им е стара, материалната им база не отговаря на съвременните изисквания за модерна медицина. Независимо от това, за да си получат парите от здравната каса, част от тях отчитат фиктивни клинични пътеки. Това е един от големите проблеми на болничната помощ. Редно е да бъдат приватизирани точно тези слаби звена, тъй като те консумират финансов ресурс без да дават качествен продукт. Ако това се случи, обществото ще спечели много. В краткосрочен план, каквото и да се случи, ще има период на негативни тенденции. Ако стъпката бъде обмислена добре и направена правилно, добрите резултати ще дойдат след 6 - 10 години. Има рискове апетитите на купувачите да се насочат към санаториумите и болниците за долекуване в балнеоложките курорти. За да не останем без тях, трябва да се предвидят възпиращи механизми. Когато професията е мисияЧесто в публичното пространство се дискутира, че да си лекар или учител, не е просто професия. То е мисия. И наистина е така. От едните зависят здравето и животът ни, от другите - възпитанието и образованието на нашите деца. Затова и кадрите в системата трябва да бъдат мотивирани, за да работят и да останат у нас. Не е тайна, че заради ниското заплащане много от тях предпочитат да се реализират навън. Поредното проучване показва, че близо 70% от младите лекари не искат да остават в страната ни. И това е плашещо. Защото ако наистина не се вземат необходимите мерки, след десет години няма да има кой да ни лекува. Или пък кой да влиза в класните стаи. Проблемът с изтичането на млади кадри съвсем не е от днес, напротив. За него се говори от години. Затова трябва да се замислим как да върнем достойнството на хората от тези професии и как да задържим младежите ни у нас. В противен случай те ще предпочитат да лекуват в болници от други страни на ЕС. 
Касата плаща за щастливи пациентиПоли Пантева Касата ще финансира болниците само ако пациентите, лекувани в тях, са щастливи. В противен случай тя ще има право да прекратява договорите си със здравните заведения. Това приеха вчера депутатите на извънредно заседание за Закона за здравното осигуряване. Промените, регламентирани в параграф 7, бяха окончателно гласувани със 104 "за" на второ четене в Народното събрание. Така над 2 млн. български пациенти ще имат възможността да осъществяват пряк контрол и да оценяват лечебните заведения и медицинския персонал. Всеки неудовлетворен от лечението си нашенец ще има право в седемдневен срок да подаде жалба до РЗОК. Критериите за удовлетвореност ще се определят от здравния министър д-р Петър Москов. Ще се гледа дали болниците отчитат неизвършена медицинска дейност, какво е качеството на оказаната помощ, има ли грубо отношение към пациентите и нерегламентирано заплащане за медицински услуги. "Вече-имаме юридическа формулировка на това какво означава неудовлетвореност. Тя ще бъде част от критериите, по които касата ще заплаща или сключва договор с определено лечебно заведение. Когато касата получи сигнал от пациент, тя ще бъде задължена в едномесечен срок да направи проверка", заяви министър Москов. Под "системно нарушение" се предвижда подаването на три или повече жалби от неудовлетворени пациенти за период от 6 месеца. Щастието на пациента пък е "постигане на съвпадение между неговите очаквания и потребности и реално оказаната му медицинска помощ". Освен да не заплаща за лечение и да прекратява договори с лечебните заведения касата ще има право да налага и финансова санкция. Падат таксите за най-дефицитните лекарски специалностиДържавата ще поема таксите, които плащат младите лекари, обучаващи се в най-дефицитните у нас лекарски специалности. Това предложение ще бъде обсъдено до края на месеца от ръководството на здравното министерство. С решението ще отпадне таксата от 180 лева за 250 лекари, специализиращи по условията на старата наредба, обясни зам.-министърът на здравеопазването д-р Бойко Пенков. Става въпрос за специалностите анестезиология и интензивно лечение, педиатрия, неонатология, обща и клинична патология, съдебна медицина и спешна медицина. Близо 1700 души все още плащат такси за специализация, защото са в заварено положение и се обучават спрямо правилата на старата наредба. 69% от младите медици в България обаче не смятат, че новата наредба за специализациите ще ги мотивира да останат и да практикуват у нас. Анкета след тях показва, че искат заплата между 1000 и 1500 лева. Междувременно д-р Пенков заяви, че здравното ведомство иска да въведе и стандарт за броя легла и съответстващ на тях фиксиран брой лекари и други медицински специалисти.
Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) няма да има надзорен съвет с мнозинство от държавата, а както и досега ще продължи да бъде управлявана от съвет с четири гласа на държавата и общо пет на работодатели, синдикати и пациент. Парламентът отхвърли предложението на здравния министър д-р Петър Москов, с което той предлагаше държавата да има шест гласа срещу пет на останалите организации. "За" одържавяването гласуваха депутатите от Реформаторския блок, Патриотичния фронт и двама от БДЦ. Против бяха от всички останали политически сили, без "Атака", която не гласува. Получи се така, че на практика ГЕРБ, без да коментират в зала, бламираха предложението на здравния министър. В здравна комисия предложението държавата да има решаващ глас също не успя да събере достатъчно гласове и въпросът трябваше да се реши в зала. Мотивът на министъра е така да поеме отговорност за управлението на обществените средства. От опозицията отвърнаха, че държавата, която внася 1/3 от здравните вноски не би трябвало да одържавява институцията, в която останалите 2/3 от средствата не са внесени от нея. "Този акт се нарича национализация. Това е лоша практика и ще обезмисли здравноосигурителния модел", заяви д-р Тунчер Кърджалиев от ДПС. Москов отвърна, че от опозицията искат да се запази сегашното статукво и че бранят лошото управление на публичните пари. Депутатът Димитър Байрактаров от Патриотичния фронт поиска прегласуване и обяви, че депутатите са станали съучастници в източването на здравната каса. Резултатът се оказа същият.
Разделянето на здравните услуги на основен пакет - който да покрива всички социално значими заболявания, и допълнителен пакет, очаквано предизвика спорове. Москов обяви, че според статистиката 66% от българите взимат заем, за да платят за здравна услуга. "В момента се плаща и се доплаща практически за всичко, независимо дали ще умреш или е заболяване на детето. Парите, които имаме ще бъдат просто ясно и точно насочени към заболяванията, които тормозят нацията ни. Целта не е пестене, а ефективност на средствата, които имаме", заяви Петър Москов. Депутатът от БСП Мая Манолова заяви, че здравният министър ще приключи кариерата си, след като съобщи кои заболявания попадат в допълнителния пакет, за който трябва да се чака или доплаща за лечение. Кои заболявания попадат в двата пакета ще трябва да реши здравното министерство с отделна наредба. Д-р Москов заяви, че плащанията към лекарите трябва да бъдат извадени на светло и напълно регламентирани. "Притесняваме се за вашата глава на здравен министър. Вие, вместо да прехвърлите на Народното събрание тази отговорност кои заболявания да бъдат в основния пакет, а кои в допълнителния, натоварихте себе си", коментира Мая Манолова. Депутатите одобриха стенограмите от заседанията и решенията на надзорния съвет на здравната каса, както парите за болниците и плащанията за лекарства да се публикуват на интернет - сайта на здравната каса.
Приетият закон предвижда здравната каса отново да има възможността да определя за кои лекарства плаща и за кои - не. Досега това ставаше по решение на здравното министерство. Преди около 10 години НЗОК също определяше за кои лекарства и колко плаща, а лишените от медикаменти пациенти протестираха пред институцията. Управителят на здравната каса ще проучва удовлетвореността на пациентите от услугите, които плаща здравната каса. Редът, начинът и критериите за проучването на удовлетвореността на пациентите ще се определят с наредба на министъра на здравеопазването.
Надзорът на касата ще определя за кои заболявания ще плаща НЗОК, решиха депутатите. Това е несериозно -здравният министър трябва да носи отговорността като определя лечението на кои заболявания ще плаща касата, категоричен бе д-р Райнов. От ДПС също не са съгласни такава отговорна задача да се възложи на непрофесионалния орган на НЗОК. От БСП поискаха да продължи дебата по този въпрос, но множеството гласува против и параграфът бе приет. Това ядоса дори Димитър Байрактаров от ПФ, който и при това обсъждане на ЗЗО се изяви като най-големия поддръжник на предложенията на министър Москов. Той горещо защити идеята да бъде увеличена квотата на държавата с 2-ма души в Надзорния съвет на НЗОК, независимо че мнозинството от депутатите го отхвърли. Срещу предложението на Москов с опозицията застана и ГЕРБ. И занапред в НС на НЗОК ще има по двама представители от работодателски организации и синдикати, 1 на пациентските организации и 4-ма представители на държавата, един от които е изпълнителният директор на НАП. От БСП направиха предложение решенията на надзора да се вземат с 2/3, но това не се прие и занапред пак решенията ще се вземат, ако 5 души от надзора са "за". За сметка на това управителят на НЗОК ще определя списъка с лекарствата за домашно лечение, за които тя плаща. Досега този списък се определяше от министъра. Москов бе упрекнат от опозицията, че се отказва от един от основните си лостове в здравната политика. Мая Манолова за пореден път напомни на министъра, че има сериозни проблеми с правосъдието, защото налага решения, които пречат на нормалната дейност на болниците и в съда предложенията му "падат". Тя предаде на министъра два въпроса на граждани в Шумен: "Ще плащат ли социалнослабите заболяване, което е в допълнителния пакет, и в кой пакет ще бъде профилактичният преглед?" Докато в чужбина листи на чакащите се формират, когато са натоварени лекари и апаратура, а у нас след този закон ще има листи на чакащи, защото болниците имат лимити и именно заради лимитите в онкоцентровете лекарите лекуват сутрин, а следобед апаратурата бездейства. Наглостта на управляващите има граница, каза Михаил Миков и поиска поименна проверка на присъстващите. След като бе установено, че има кворум, дебатът продължи. Миков каза, че каквото и да се обещае, хората няма да вярват. Той разказа случай, при който в частна болница, като свършила клиничната пътека, казали "това не е хотел" и изхвърлили пациента.
Данните, обхващащи мнението на 326 студенти по медицина, близо 300 лекари без специалност, 300 специализанти и 126 специалисти, представи д-р Деян Попов, специализант в столична болница. 60 % от анкетираните определят новата наредба за специализациите като по-добра от предишната, но въпреки това половината от тях не вярват, че приетите текстове ще доведат до положителна промяна. 23% от запитаните смятат, че специализациите в България са по-добри като подготовка в сравнение с тези в чужбина. Студентите са посочили, че мотивиращата ги за работа заплата варира между 1000 и 1500 лева на месец. Младите специализанти се оплакват, че все още пред тях стоят таксите от по 180 лева за специализация. Здравното ведомство се ангажира засега тази сума да отпадне само за наложителните специалности като педиатрия например. 'Стремим се към това да получавате достойни пари и добро образование", категоричен бе зам.-министърът на здравеопазването Бойко Пенков Пенков, който не отрече, че промените се случват бавно. Зам.-министърът изтъкна като основен проблем застаряването на медиците, чиято средна възраст е 50 години. По думите му има и дефицит на кадри, особено сред акушерките, които преди 20 г. са били 8 хиляди, а днес са едва 3250.
Ниското заплащане и качеството на обучението продължават да бъдат проблем за младите лекари у нас. Въпреки приетата нова наредба, стотици специализанти продължават да плащат такса от 180 лева на месец, за да упражняват професията си. Министерството на здравеопазването обмисля да поеме таксите на онези, които се обучават в дефицитни специалности. В същото време около 70% от завършващите лекари, заявяват желание да работят в чужбина. Репортер: Близо 90% от младите медици у нас смятат, че новата наредба за специализации не решава проблемите им, но все пак била по-добра от старата. Досега 520 медици са приети да се обучават по новата наредба. Д-р Деян Попов, съпредседател на Асоциацията за развитие на медицинската общност: Сама по себе си тя не може да реши проблема със специализациите, с младите лекари, защото все отчитаме голям интерес и желание хората да заминат да работят извън пределите на България. Репортер: Младите медици поискаха да отпадне таксата от 180 лева месечно за специализантите, които вече са започнали обучение по старата наредба. От здравното министерство обещават това да стане само за специалностите, в които не ни достигат лекари. Д-р Бойко Пенков, зам.-министър на здравеопазването: Знаете, че имаме недостиг на специалисти по обща и клинична патология, по патохистология, а нашите анестезиолози почти всичките хедхънтърите на Европа минаха и те започнаха работа в европейски болници. Д-р Радислав Наков, специализант по гастроентерология: Повечето лекари споделят, че искат да имат доста по-високо възнаграждение, според тях стартовата заплата на млад лекар трябва да е между хиляда-хиляда и петстотин лева. Д-р Бойко Пенков, зам.-министър на здравеопазването: И аз предлагам толкова, ама не ми дават! Репортер: Освен парите, младите лекари посочват и качеството на обучение като проблем. Едва 23% смятат, че специализацията у нас ги подготвя добре в сравнение с колегите им в Европа. А 70 % от анкетираните заявяват, че новата наредба за специализациите не е достатъчна мотивация, за да останат в България. 
Вечерен парламентарен маратон заради важни промени в здравеопазванетоВечерен парламентарен маратон заради важни промени в здравеопазването. Хората без здравни осигуровки ще плащат за 5 години назад. Също така медицинските услуги ще бъдат разделени на два пакета. Какво означава това за пациентите, Мия Димитрова следи извънредното заседание на парламента. Мия Димитрова: Здравейте. След близо 11 часа спорове и дебати около Закона за здравното осигуряване промените вече са факт. Здравната грижа вече ще бъде разделена в два пакета – основен и допълнителен. Лечебните заведения пък ще получават оценка за работата си от самите пациенти и затова как се грижат за тях. Освен всичко това здравно неосигурените лица вече ще трябва да плащат за правата си 5 години назад, а не както е до момента – за 3. След внезапен инсулт Филип постъпва в болницата в Монтана по спешност. Приемат го, въпреки че не е здравно осигурен. Той работи, но пак е имал неплатени осигуровки за повече от две години. Филип Филипов: Приятелите ми събраха пари и на втория ден сме си платили. Репортер: Колко? Филип Филипов: 640 лева Без да плати здравните си осигуровки престоят в болницата щял да му струва 1 300 лева. С промените обаче неосигурените ще трябва да плащат повече, за да се лекуват. Идеята е да си връщат правата, само ако платят за 5 години назад. Филип Филипов: Мисля, че това не е редно. Хората не могат да си платят за тези месеца, а камо ли за 5 години назад. С промените здравните услуги се разделят на основен и допълнителен пакет. В основния ще бъдат включени само обществено значимите заболявания, а в допълнителния - всички останали. За тях ще се направи и листа на чакащите. Д-р Красимир Каменов: Нито спешните, нито обществените, значимите заболявания могат да бъдат лимитирани, могат да бъдат планирани. Двата пакета здравни услуги запалиха и искрата между депутатите и министъра на здравеопазването, защото все още не е определено кои ще са заболяванията, включени в тях. Мая Манолова: В момента, в който вие еднолично кажете кои болести ще са плащат в допълнителния пакет и кои ще останат в основния, вие приключихте с вашата кариера. Д-р Петър Москов: Това, което прави правителството е да групира всички масови социално значими заболявания и да гарантираме на всеки здравно осигурен български гражданин, че няма да има причина да плаща и стотинка за това. Ако това е лошо за г-жа Манолова, то е лошо, защото тя се лекува в правителствена болница, където всичко е безплатно. За моята майка това е добре, защото тя се лекува в поликлиниката и в Първа градска. И още, НЗОК няма да сключва договори с лечебните заведения, чиито пациенти системно не са доволни от лечението. Но преди да се престъпи към това обаче, всички сигнали ще бъдат проверявани. Д-р Петър Москов: Това означава 2,2 млн. потенциални контрольори на Касата. Мия Димитрова: По-рано народните представители от ГЕРБ бламираха предложението на здравния министър Петър Москов да бъде увеличена квотата в Надзорния съвет на НЗОК с двама нови члена от страна на държавата. Водещ: Мия Димитрова, благодарим ти. Рискуваме да останем без млади лекариНа фона на здравните промени рискуваме да останем без млади лекари. Над 70 на сто от тях не виждат стимул да останат на работа в България. Въпреки новата наредба, според която за първи път на младите специализанти ще се дават заплати, половината от тях остават недоволни. Д-р Петя Хубенова специализира анестезиология в Александровска болница. Наскоро лечебното заведение удовлетворява молбата ? да продължи обучението си по новата наредба.
Обучението на 220 млади лекари в заварено положение вече е по новите правила. От общо 734 отпуснати свободни места за специализация по новата наредба, заети са 520. Освен, че вече не си плаща, за да лекува, д-р Хубенова получава и заплата. Д-р Петя Хубенова: На трудов договор съм, което осигурява една стабилност, една сигурност. Да има още неща за изглаждане, но това е по-добрият вариант, според мен. Близо 90% от младите лекари смятат, че новата наредба е стъпка в правилната посока, но не и панацея. Данните са от проучване сред специализанти и студенти по медицина. Д-р Радислав Наков: Младите лекари искат да преминат по новата наредба, защото тя предлага не перфектни, но по-добри условия от старата, но в същото време лечебните заведения не искат да ги назначават. Най-желани за обучение са университетските болници. Най-малък е напливът в областните болници. От Здравното министерство са категорични, че пари за заплати на специализанти има. Д-р Бойко Пенков: Големите болници в момента имат доста повече кадри, задържат се места. Лекарите в заварено положение също искат таксите им за обучение да отпаднат. От министерството обещават това да се случи. Но, с уговорки - вероятно само за по-дефицитните специалности - анестезиология, неонатология и патология. А за д-р Хубенова и много от колегите ? емиграцията ще продължава да бъде възможен изход. Д-р Петя Хубенова: Докато нещата в България изглеждат нестабилни. Каталог: news press news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> „Здравеопазване news press -> В обувките на Москов news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме Изтегляне 253.5 Kb. Сподели с приятели:
|
