Кандидат-медици ще плащат 900 лв. такса

Кандидат-медици ще плащат 900 лв. такса

Новоприетите кандидат-лекари, които успеят да се класират за 90-те места по държавна поръчка в плевенския Медицински университет, ще плащат 900 лв. годишна такса.

Във факултет "Здравни грижи" ще се плащат 700 лв., а за основните специалности в "Обществено здраве" - 640 лв. Обявените места за редовно и задочно обучение в трите факултета и в колежа са 380. Изпитите по биология и химия са на 1 и 8 юли.

Държавата ще плаща пълни здравни вноски през 2026 г.

Според приетите промени от догодина процентът, който държавата ще плаща върху минималния осигурителен доход за осигурените от нея, ще расте с 5 процентни пункта годишно, т.е. през 2016 г. бюджетът ще дава 55% от минималния доход за здравни вноски, през 2017 г. - 60 на сто, докато не станат 100% през 2026 г.

От БСП предложиха още догодина държавата да започне да плаща изцяло дължимите вноски, но поправката не беше приета. Оттам припомниха за 1.4-те млрд. лв., които бяха национализирани от резерва на НЗОК при предишното управление на ГЕРБ. Левите смятат, че с приетата поправка се дават индулгенции на държавата да е некоректен платец още 10 години и да е привилегирована в сравнение с работещите граждани. Това са финансовите възможности на държавата и с промяната сме първите, които даваме график как ангажиментът на държавата ще се увеличава, отговори пък министър Петър Москов.

От друга страна законът предвижда да се увеличи периодът за вход в системата. В момента за неосигурени се смятат тези, които дължат вноски за последните 3 г., но занапред срокът ще скочи на 5 г.

Депутатите проведоха поредната дискусия за разделянето на пакета на здравната каса на основен и допълнителен, но отново не успяха да провокират министър Петър Москов да оповести каквито и да било конкретни намерения кои болести ще попаднат в основния пакет и кои - в допълнителния, т.е. за кои лечението би трябвало да е гарантирано и безплатно и за кои ще се чака. Не мина и предложение на Мая Манолова от БСП наредбата, която определя пакетите, да не се прави от здравния министър, както предвижда законът, а от Министерския съвет. Мотивът на Манолова беше, че когато догодина излязат пакетите и хората от втория пакет установят, че ще си плащат двойно за лечението, и излязат на площадите, както стана през февруари 2013 г. при двойните сметки за ток, отговорността трябва да се носи от кабинета.

ОТ ДЕБАТА

От БСП обявиха още, че Петър Москов иска единствено да превърне здравеопазването в пазар, в който ще оцелеят само тези, които имат пари. Основни апологети на министъра бяха Димитър Байрактаров от Патриотичния фронт и колегата му от РБ Димитър Шишков, а ГЕРБ почти не участваха в дискусията по който и да било текст от закона. Шишков обясни, че определянето на допълнителен пакет, за лечението от който ще се чака, е добра стъпка към създаването на втори и трети стълб от здравното осигуряване. Самият Москов пък отново обеща, че за болестите в първия пакет никой няма да плаща нищо, за разлика от сега. Той обаче добави, че повече пари за здравеопазване не се предвиждат, т.е. повечето пари за основния пакет ще дойдат от ограниченията за лечение в допълнителния.

Депутатите обявяват дребни промени

Дребни изменения в размера на спестяванията и задълженията им обявяват депутатите в тазгодишните си декларации. Като цяло липсват големи инвестиции в имоти, както предходни години. Изпъква депесарят Венцислав Каймаканов, който през 2014 г. се е сдобил е вила край Несебър за 200 хил. лв., получени от върнат заем.

237 хил. лв. от трудови правоотношения извън депутатската заплата е декларирал съпредседателят на Патриотичния фронт и собственик на ТВ СКАТ Валери Симеонов. Отделно от това отчита 80 хил. лв. налични средства и 12 хил. лв. в банката, спестени от заплати. Партньорът му в коалицията Красимир Каракачанов държи скромните 13 хил. лв. на влог. Направо окаяно изглежда съперникът им в националистическата ниша Волен Сидеров с неговите 3680 лв. кеш. Красимира Ковачка, която е съпредседател на БДЦ и братовчедка на крупния бизнесмен Христо Ковачки, декларира около 34 хил. лв. депозити.

На този фон депутатите на левицата изглеждат направо заможни. Над 1 млн. лв. държат на влог депутатът от БСП Петър Кънев и съпругата му. От продажбата на две къщи и над 10 парцела в с. Пчелин и ниви в с. Ковачевци бизнесменът е спечелил над 60 хил. лв.

Лидерът на БСП Михаил Миков притежава акции в 11 дружества, сред които "Медика" АД, "Българска роза-Севтополис" АД, "Ломско пиво" АД, "Химимпорт" АД и др. Семейството държи на влог и над 40 хил. лв. През 2014 г. съпругата на депутата Кирил Добрев се е сдобила с апартамент от 100 кв. м. и паркомясто в София за над 250 хил. лв., като парите са от продажба на друг имот. Фирмата "Флеш" ООД е изплатила на Добрев 193 хил. лв., а "Пирин ват", чийто съсобственик е - 4700 лв.

Липсват сензационни данни и в лагера на ГЕРБ. Най-впечатляваща е декларацията на депутата Семир Абу-Мелих, който през м.г. се е сдобил с къща в Бургас от 163 кв.м, а парите му на влог са 708 хил. долара. Други 72 хил. лв. е отчел като доход от правоотношения извън заеманата длъжност. Има и 15 000 лв. от наеми. На този фон шефът на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов бледнее с декларирания си страничен доход от 59 хил. лв. за 2014 г. Големите доходи на шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова са от продажба на земеделска продукция - 115 хил. лв.

Реформаторите изглежда лобират за бизнеса безвъзмездно, ако се съди по имотните им декларации. Откроява се Румен Христов със спечелените 118 хил. лв. от дивиденти и 80 хил. лв. от трудови правоотношения извън заеманата длъжност. Съпредседателят на РБ Радан Кънев пък е декларирал странични доходи в размер над 50 хил. лв. и 17 хил. лв. на съпругата му.

Цели пет апартамента е декларирала Султанка Петрова от ПФ, придобити през годините - два в София и три в Ямбол. Това е първата имотна декларация, подадена от депутатката, която не е счела за необходимо да опише имуществото си при встъпването в длъжност. Мъжът на Петрова е собственик на фирмата "Дефанс Секюрити" ЕООД.

При министрите, които отчитат някаква динамика в имотното си състояние, впечатление правят доходите, получени извън заеманата длъжност. Тук челните места се падат на министрите на спорта и културата Вежди Рашидов и Красен Кралев. Кралев декларира, че през годината е получил 117 941 лв. от трудови доходи извън заеманата длъжност. При Вежди Рашидов общата сума на доходи извън заплатата е сходна. С доходи от друга стопанска дейност е и вицепремиерът Румяна Бъчварова през 2014 г. (21 716 лв.), вицепремиерът Кунева декларира 24 047 лв. трудови постъпления извън поста. С големи спестявания са Томислав Дончев - 107 571 лв. от заплати и командировъчни от Европейския парламент, както и външният министър Даниел Митов, който обаче декларира солидни влогове и при встъпване в длъжност. Правосъдният министър Христо Иванов пък разчита на влоговете на съпругата си.