Гергана Фъркова Лингвистични, параЛингвистични и културноспецифични измерения на българо-немската комуникация в бизнес среда

В светлината на теорията за езиковата относителност могат да се открият редица вербални примери в българския и немския език, които отразяват и различния начин на възприемане на реалността. В таблиците към глава шеста са посочени редица примери за разминаване на вербално ниво (лексикални и морфологични), невербално и паравербално ниво като доказателство за различното категоризиране, структуриране и проектиране на представите за света на двете култури.

Нашата съпоставка на речевите и неречевите различия, породени от културните особености на България и на Германия, използваме онези културни измерители, които са основният извор за недоразумения и комуникативни конфликти между българи и германци, а именно:

• 
  Приоритет на „отношенията“<> Приоритет на „съдържанието“;
  
• 
  Ориентиране към „групата“ <> Ориентиране към „индивида“;
  
• 
  Индиректност <> Директност;
  
• 
  Имплицитност <> Експлицитност;
  
• 
  Полихронност <> Монохронност.
  

7. 
   Заключение и изводи
   

Изследванията на лингвистичните и културноспецифичните измерения на българо-немската бизнес комуникация в контекста на настоящата работа имат важна практическа цел – да съдействат за преодоляване на проблемите в тази комуникация.

Повечето чуждестранни инвеститори и външни наблюдатели идентифицират редица проблеми като потиснатото върховенство на закона, невъзможност да се намали корупцията, ниска трудова дисциплина. В същото време част от тях вече си дават сметка за културната подплатеност на повечето от тези проблеми. Доброто познаване на националните културни специфики е най-прекият път и за преодоляване на тяхното отрицателно въздействие не само в бизнес комуникацията на ежедневно ниво, но и в цялостната институционална и бизнес среда.

За повишаването на ефективността в общуването и двете страни трябва да могат да преценят, как би се интерпретирало дадено различие в конкретната ситуация. А за преодоляването на недоразуменията и конфликтите в бизнес комуникацията най-важното си остава готовността и желанието за разбиране, което означава именно респект и приемане на различията, а не опит за доминиране и налагане на собствените норми. Реално успешно е едно партньорство, което постига съгласие не на базата на доминиране и постоянни компромиси, а на основата на междукултурна интелигентност под формата на културна синергия. Тъкмо контрастите между българския и германския модел на мислене и поведение дава чудесна възможност за синергия, противопоставянето на силните и слабите страни води до баланс и по-голяма ефективност. Познаването на слабостите и предимствата на двете култури и използването им целенасочено може да доведе но нови креативни начини за развитие на общи бизнес идеи.

Междукултурният анализ е много подходящ при сравнението на българската и немската култури, тъй като те макар и европейски, имат дълбоки различия. Ако осъзнаем, че всяка култура има своя вътрешна логика и структура, която подлежи на опознаване и ако се запознаем с типичните комуникативни модели, както вербални, така и невербални, това определено ще намали риска от грешки и демотивиращи преживявания.

Въз основа на една цялостна система от установените специфични различия интерпретирахме междукултурната комуникация в българо-немска бизнес среда, за да достигнем до поредица от изводи. Те са очертани на основата на съпоставката между двойки понятия, които разкриват различния светоглед на двете култури и различния стил на комуникация.

В България властват отношенията, в Германия - съдържанието. От това следва смущението на германците от по-късата дистанция при общуването на българите, докато поради по-голямата дистанция българите възприемат немците като хладни, дистанцирани и много формални. Оттук многословието на българите създава често погрешно впечатление за разпиляност и повърхностност, докато целенасоченото говорене на немците им създава образа на сухи, сдържани и педантични събеседници. Българите възприемат критиката лично, те не я разбират като опит за решения на проблема, а като атака. Немците не се интересуват от личностните измерения на общуването, а се стремят да наложат принципите си.

В българското мислене приоритет има групата. Този мисловен модел на родовата култура се пренася във всички аспекти на езика и на отношенията с другите. При немците мисловният модел на индивидуалистичната култура определя всички аспекти на поведението. Използването на множество видове безлични конструкции в българския език се интерпретира като бягане и прехвърляне на отговорност, а в професионалната сфера наблюдаваме размити ресори. Докато според германските културни стандарти всеки има ясни компетенции и е длъжен да ги изпълнява добросъвестно, а навлизането в чуждата сфера на отговорности е недопустимо. С това е свързано ясното разграничаване на лична и служебна сфера при немците и силно размитите граници между двете при българите. От друга страна българските отношения се характеризират със строга йерархичност („по-високопоставеният е по-добър във всичко“), докато в съвременна Германия йерархиите са гъвкави, мотивирани от експертността и отразяват сравнително ниската властова дистанция, включително и на работното място.

Множество езикови примери доказват характерните за немското словно богатство прецизност и детайлност при обозначението на отделни аспекти от едно явление. За българския език са характерни по-общите понятия, които обобщават множество значения, при необходимост от прецизност са нужни допълнителни лексикални единици. Това се проявява дори в правото, където българските юридически термини понякога са доста общи и изискват допълнителни лексикални единици за уточнение. При преговори българите обикновено трудно казват „не“ и често поемат ангажименти, които не могат да изпълнят, докато немците съгласуват дълго условията, формулирайки ги максимално еднозначно, а след това педантично настояват да се изпълни всеки пункт от споразумението. В този смисъл българите възприемат немците като лишени от въображение, като хора, които приемат всичко буквално, но в същото време ги уважават много заради тяхната коректност и благонадеждност като партньори. По отношение на справянето с конфликтите българите не обичат да говорят директно за тях, по-скоро дават замаскирани сигнали. От своя страна немците интерпретират индиректните сигнали буквално, те не разбират от намеци.

„Българската“ комуникация се характеризира с многозначност и кодираност на някои съобщения, изисква се „четене между редовете“, докато „немската“ се основава на ясни и точни формулировки, всичко се назовава с конкретното име, наличие на понятия за всяко нещо и всеки детайл. Това различие води до объркване: германците не очакват, че информациите са непълни и че човек винаги трябва да ги разглежда в по-широк контекст, докато за българите немският стил е поредното доказателство за прекалено задълбочаване и липса на въображение. Особено ярък пример за проявлението на културните различия в езика е използването на условното наклонение: на немски то се използва както за несъстояли се и условни събития, така също задължително за изразява и на учтивост, докато на български служи главно за пропуснати, ненастъпили и невъзможни събития и особено характерно – за изразяване отношението на говорещия към истинността на информацията чрез ренаратив. Високият контекст на комуникацията за българите намира израз и по отношения на поздрава. Той не е задължителен жест на учтивост, първи знак за добронамереност, а израз на отношение: знак за включване или изключване от „ние-групата“.

Сложната система от български граматически времена подчертава двете различни нива на ориентация – момент и резултат, докато по-простата темпорална система в немския отразява разбирането на времето като непрекъснат и линейно протичащ времеви лъч: от минало през сегашно към бъдеще. Чрез преизказното наклонение в българския не е толкова важно да се съобщи за някакво събитие като извършен факт в конкретен момент, колкото да се изтъкне отношението на говорещия към събитието. По този начин се затвърждава различното възприемане на времето: то е централна категория за немската култура и в много отношения – подчинена за българската. Немците имат прецизно, „дигитално“ разбиране за времето, докато за българите то е „аналогово“, „разтегливо“ понятие, което понася по-широка интерпретация. Оттук следва важността на планирането, определянето на приоритетите и управлението на времето в германската бизнес култура и по-голямото безразличие към този аспект в българския мениджмънт. От това произтичат редица културни противоречия, които създават основа за сериозни конфликти – немската планомерност и строго следване на срока се интерпретират от българите като неспособност за спонтанност, гъвкавост и импровизационност; българското подценяване на графика се възприема като неточност, безотговорност, лоша организация и неясни приоритети.

Темата за междукултурните различия е практически полезна, когато се разглежда в светлината на възможностите за синергия. При съвременната тотална глобализация изолирането и разделението е немислимо, затова е важно да се работи в посока как да предотрватяваме конфликтите и да учим един от друг, как да комбинираме и използваме различията, за да бъдем по-ефективни като цяло.

Първата стъпка към стимулирането на афинитет към синергия е познаването на културноспецифичните модели на мислене и поведение, на ценностите, които организират и движат процесите в дадено общество. Втората стъпка е правилната интерпретация и едва след това може да се говори за развитието на емпатия във взаимоотношенията и възможности за напасване. Новите форми на мениджмънт и организация вземат предвид и са производно на националните различия. Ако се игнорират културните особености, те се превръщат в скрити мини и неминуемо ще доведат до трудности и проблеми в комуникацията. Но когато различията се използват като ресурс, може да се очакват следните ползи: повече гледни точки към определен въпрос и повече мнения, повече идеи, повече интерпретации. Следователно определено ще се повиши креативността, гъвкавостта и ефективността при вземането на решения и справянето с проблемите.

7. 
   Приносни моменти на докторанта
   

• 
  Осмисля се поблемът за обвързаността между култура, език и комуникация като важна предпоставка за правилното разбиране и успешното общуване в бизнеса.
  
• 
  Разкрива се ефективността на подхода за изследване на културите на Хол и Хофстеде, приложен към характеризирането на различията между българската и германската култури.
  
• 
  Посочено е значението, което имат различията между двете култури за осъзнаване на спецификите както на чуждото, така и на собственото поведение.
  
• 
  За първи път в българската научна литература се прави сравнителен анализ и се систематизират културните различия между България и Германия по отношение поведението на работното място.
  
• 
  За първи път в научно изследване на български език се анализират възможни погрешни интерпретации на посланията поради различни културни кодове и се предлагат алтернативи за избягване на недоразуменията.
  
• 
  За първи път в българската научна литература се прави културологична съпоставка на лингвистично и паралингвистично ниво между български и немски език.
  
• 
  Направените обобщения на различията в табличен вид дават възможност за разработването на тренировъчни програми за развиване на междукултурна чувствителност и междукултурна компетентност.
  
• 
  Формулирани и систематизирани са конкретни изводи за българската култура и бизнес поведение, които могат да послужат като отправна точка за сравнение с други култури, чиито езици се изучават масово, напр. аглийски, френски, испански, което да доведе до задълбочаване в това изследователско поле.
  
• 
  Културните характеристики и съответните различия са обобщени в удобен модел, приложим в часовете по немски език за обяснение както на лексика, така и на граматически структури с цел превръщането на обучението в по-привлекателно, и за трансформиране на сухото наизустяване в откривателско приключение, при което едновременно с усвояването на чуждия език обучаваните се подготвят и за срещата с новата културна среда.
  

7. 
   Публикации по темата на дисертацията
   

Fyrkova, Gergana (2015): Kulturschock Bulgarien: Erwerb interkultureller Kommunikationskompetenzen im Fremdsprachenunterricht. In: Emilia Dentschewa, Maja Razbojnikova-Frateva, Emilia Baschewa, Reneta Kileva-Stamenova, Radka Ivanova, Svetlana Arnaudova (Hrgs.): Traditionen, Herausforderungen und Perspektiven in der germanistischen Lehre und Forschung. 90 Jahre Germanistik an der St. -Kliment-Ochridski-Universität Sofia. Akten der Jubiläumskonferenz der Fachrichtung Deutsche Philologie 11.-12. Oktober 2013. Sofia: Universitätsverlag „St. Kliment-Ochridski- St. Kliment-Ochridski". 747-758.

Фъркова, Гергана (2015): Междукултурните различия като елемент на бизнес комуникацията. В: Веселинов, Д. (състав.): Дванадесета конференция на нехабилитираните преподаватели и докторанти от Факултета по класически и нови филологии. София: Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“. 275-281.

Фъркова, Гергана (2013): Проблемът с мотивацията в процеса на обучението и ролята на преподавателя. В: Цацова, Д. (състав.): Знанието е сила. Съвременни методи за повишаване на мотивацията в учебния процес. София: Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“. 14-21.

7. 
   Библиография към дисертационния труд
   

1. 
   Apeltauer, Ernst (2002): Interkulturelle Kommunikation. Tübingen: Narr.
   
2. 
   Apeltauer, Ernst (2014): Nonverbale Aspekte interkultureller Kommunikation. In: Polytechnik. Ausgabe 6: http://politeknik.de/p4768/
   
3. 
   Auernheimer, Georg (Hrsg) (2003): Interkulturelle Kompetenz und pädagogische Professionalität. Wiesbaden: VS Verlag für Sozialwissenschaften.
   
4. 
   Bannenberg, Ann-Kristin (2010): Die Bedeutung interkultureller Kommunikation in der Wirtschaft. Kassel: Kassel University Press.
   
5. 
   Birdwhistell, Ray (1970): Kinesics and Context. Essays on Body Motion Communication. Philadelphia: University of Pennsylvania Press.
   
6. 
   Blusz, Pawel (2008): Wirtschaftskommunikation zwischen Polen und Deutschen. Ratgeber für die Praxis. Norderstedt, Books on Demand GmbH.
   
7. 
   Boas, Franz (1911): Handbook of American Indian languages. Part 1. Washington: Government Prinring Offece.
   
8. 
   Boas, Franz (1987): Anthropology and Modern Life. New York: W. W. Norton and Company.
   
9. 
   Bohnaker, Elke (2011): Kommunikationsstandards für den deutsch-europäischen Wirtschaftskontakt. Aachen: Shaker.
   
10. 
    Bolten, Jürgen (2006): Interkulturelle Kompetenz. Erfurt: Landeszentrale für politische Bildung Thüringen.
    
11. 
    Bolten, Jürgen (2007): Einführung in die Interkulturelle Wirtschaftskommunikation. Göttingen: Vandenhoeck & Ruprecht Verlag.
    
12. 
    Bonacchi, Silvia, (Un)höflichkeit. Eine kulturologische Analyse Deutsch-Italienisch-Polnisch. Frankfurt (Main): Peter Lang Edition Verlag.
    
13. 
    Böning, Uwe (2000): Interkulturelle Business Kompetenz. Frankfurt am Main: Frankfurter Allgemeine Buch.
    
14. 
    Bronszinsky-Schwabe, Edith (2011): Interkulturelle Kommunikation, Missverständnisse – Verständigung. Wiesbaden: VS Verlag für Sozialwissenschaften.
    
15. 
    Bronszinsky-Schwabe, Edith (2011): Interkulturelle Kommunikation. Wiesbaden: VS-Verlag.
    
16. 
    Das Digitale Wörterbuch der deutschen Sprache: http://www.dwds.de
    
17. 
    Dimova, Ana (2011): Kulturspezifik und Sprache. In: Philologie und Kulturwissenschaft in der der Wende. Fetschrift zum 60. Geburtstag von Prof. Penka Angelova. Велико Търново: Университетско издателство „Св.Св. Кирил и Методий”, S.223-233.
    
18. 
    Dumetz, Jerome (2012): Cross-Cultural Managment Textbook. CreateSpace Independent Publishing Platform.
    
19. 
    Ehrhardt, Cl., Heringer, H.J. (2011): Pragmatik. Paderborn: Wilhelm Fink.
    
20. 
    Erll, A., Gymnich (2013):Interkulturelle Kompetenzen. Stuttgart: Klett.
    
21. 
    European values study: 2015. http://www.europeanvaluesstudy.eu/
    
22. 
    Ferraro, Gary (2001): The Cultural Dimension of International Business. New Yersey: Prentice Hall.
    
23. 
    Ferraro, Gary (2011): Cultural Anthropology. An Applied Perspective. Belmont: Thomson Wadsworth
    
24. 
    Flader, D., Comati, S. (2008): Kulturschock: interkulturelle Handlungskonflikte westlicher Unternehmen in Mittel- und Osteuropa. Wiesbaden: VS Verlag für Sozialwissenschaften.
    
25. 
    Flader, Dieter (2008): Kulturschock. Interkulturelle Handlungskonflikte. Wiesbaden: VS Verlag für Sozialwissenschaften.
    
26. 
    Frahm, Thomas (2006): Bulgarien und die Staatsmafia. In: Merkur. (Jahrgang 60, Heft 1, S. 44). Stuttgart: Klett-Gotta.
    
27. 
    Frahm, Thomas (2010): Bulgarische Transformationen. In: Merkur. (Jahrgang 64, Heft 1, S. 83). Stuttgart: Klett-Gotta.
    
28. 
    Frahm, Thomas (2011): Zehn Jahre in Bulgarien. In: Merkur. (Jahrgang 65, Heft 6, S. 547). Stuttgart: Klett-Gotta.
    
29. 
    Frey, Siegfried (1999): Die Macht des Bildes. Der Einfluß der nonverbalen Kommunikation auf Kultur und Politik. Bern: Verlag Hans Huber.
    
30. 
    Gemeinsamer europäischer Referenzrahmen für Sprachen: Lernen, lehren und beurteilen, Langenscheidt, 2001
    
31. 
    Grice, Paul (1989): Studies in the Way of Words. Harvard: Harvard University Press.
    
32. 
    Gudykunst, William B. (2003): Cross-Cultural and Intercultural Communication. California: Sage Publications.
    
33. 
    Gudykunst, William B., Ting-Toomey, St. (1988): Culture and Interpersonal Communication. California: Sage Publications.
    
34. 
    Gullberg, Marianne (2010) : Gestures in language development. Amsterdam: Benjamins.
    
35. 
    Hall, Edward T. (1959): The Silent Language. New York: Anchor Books.
    
36. 
    Hall, Edward T. (1990): The Hidden Dimension. New York: Anchor Books.
    
37. 
    Hall, Edward T., Hall, Mildred R. (1990): Understanding Culture Differences. Boston: Intercultural Press.
    
38. 
    Hasenstab, Michael (1999): Interkulturelles Management. Sternenfels: Verlag Wissen und Praxis.
    
39. 
    Herder, Johann Gottfried von (1768/1984): Über die neuere deutsche Literatur. Fragmente. In: Wolfgang Pross ed. (1984): Erste Sammlung. Werke. Bd. 1. München: Hanser.
    
40. 
    Herder, Johann Gottfried von (1785): Ideen zur Philosophie der Geschichte der Menschheit. In: Sämmtliche Werke, Buch VIII. Stuttgart und Tübingen: Hrsg. von Johann von Müller.
    
41. 
    Herder, Johann Gottfried von (1799): Verstand und Erfahrung. Eine Metakritik zur Kritik der reinen Vernunft. Leipzig: Hartknoch.
    
42. 
    Hinnenkamp, Volker (1989): Interaktionale Soziolinguistik und Interkulturelle Kommunikation. Tübingen: Max Niemeyer Verlag.
    
43. 
    Hinnenkamp, Volker (1994): Interkulturelle Kommunikation. Paderborn: Schöningh Verlag.
    
44. 
    Hofstede, G., Hofstede, G. J., Pedersen, P. (2002): Exploring Culture: Exercises, Stories and Synthetic Cultures, Intercultural Press, Yarmouth (Maine), 2002
    
45. 
    Hofstede, Geert (2001): Culture's Consequences: International Differences in Work-Related Values (Cross Cultural Research and Methodology). California: Sage Publikations.
    
46. 
    Hofstede, Geert (2012): Lokales Denken, globales Handeln: Interkulturelle Zusammenarbeit und globales Management (Cultures and Organizations: Software of the Mind). Kindle Edition. München: C. H. Beck.
    
47. 
    House, R.J., Hanges P., Javidan M., Dorfman P., Gupta V. (eds) (2004): Culture, Leadership, and Organizations. London: Sage Publications.
    
48. 
    Hübler, Alex (2001): Das Konzept Körper in den Sprach- und Kommunikationswissenschaften. Tübingen: A. Francke Verlag.
    
49. 
    Humboldt von, Wilhelm von (1836): Über die Verschiedenheit des menschlichen Sprachbaues und ihren Einfluss auf die geistige Entwicklung des Menschengeschlechts. Berlin: Königliche Akademie der Wissenschaften.
    
50. 
    Humboldt, Wilhelm von (1904):, Wilhelm von Humboldts Werke. Band III. Berlin: Hrgb. Albert Leitzmann.
    
51. 
    Humboldt, Wilhelm von (1906): Über den grammatischen Bau der chinesischen Sprache. In: Wilhelm von Humboldts Gesammelte Schriften, Band V. Berlin: Bers Verlag.
    
52. 
    Humboldt, Wilhelm von (1968): Über das vergleichende Sprachstudim in Beziehung auf die verschiedenen Epochen der Sprachentwicklung. In: Gesammelte Schriften, Band IV. Berlin: Hrgb. Albert Leitzmann.
    
53. 
    Kim, Young Yun(2000): Becoming Intercultural: An Integrative Theory of Communication and Cross-Cultural Adaptation. London: Sage Publications.
    
54. 
    Knapp- Potthoff, A., Liedke, M. (Hrsg) (1997): Aspekte interkultureller Kommunikationsfähigkeit. München.
    
55. 
    Kolarova, Zornitza (2011): Lexikon der bulgarischen Alltagsgesten. Dissertation.
    
56. 
    Kroeber, A.L., Kluckhohn, C. (1952): Culture: A critical review of concepts and definitions. Cambridge: Museum of Archaeology & Ethnology, Harvard University Cambridge
    
57. 
    Kumbier, Dagmar (2013): Interkulturelle Kommunikation: Methoden, Modelle, Beispiele. Reinbek bei Hamburg: Rohwolt
    
58. 
    Lehmann, Beat (2000): Rot ist nicht „rot“ ist nicht rot. Tübingen: Narr Francke Attempto.
    
59. 
    Lewis, R. D. (2006): When cultures collide. Boston/London: Brealey.
    
60. 
    Linton, R. (1945): The Cultural Background of Personality. New York: . (p. 32):
    
61. 
    Lipinsky, Lutz von Rosenberg (2012): Die 33 tollsten Ängste - und wie man sie bekommt.: Hamburg-Ottensen: Carlsen-Verlag
    
62. 
    Loenhoff, Jens (1992): Interkulturelle Verständigung: Zum Problem grenzüberschreitender Kommunikation. Opladen
    
63. 
    Molcho, Samy (1998): Körpersprache. München: Goldmann.
    
64. 
    Mondiacult (1983): Mondiacult. Weltkonferenz der UNESCO über Kulturpolitik Mexiko 1982 - Dokumente. Berlin: Staatsverlag der DDR.
    
65. 
    Moosmüller, Alois 1996: Interkulturelle Kompetenz und interkulturelle Kenntnisse. In: Roth, Klaus (Hrsg.): Mit der Differenz leben: Europäische Ethnologie und Interkulturelle Kommunikation. Münster: Waxmann Verlag.
    
66. 
    Mühlisch, Sabine (1997): Mit dem Körper sprechen. Wiesbaden: Gabler.
    
67. 
    Müller, Cornelia (1998): Beredte Hönde. Theorie und Sprachvergleich redebegleidender Gesten. In: Schmauser, Caroline: Körperbewegungen und ihre Bedeutungen. Berlin: Berlin-Verlag Spitz.
    
68. 
    Müller, Cornelia (2013): Body - Language - Communication. Beriln/ Boston: De Gruyter Mouton.
    
69. 
    Neuliep, James (2015): Intercultural Communication: A Contextual Approach. Sage Publications
    
70. 
    Robinson, Peter (2008): Handbook of cognitive linguistics and second language acquisition. New York: Routledge.
    
71. 
    Rösch, Olga (1999): Interkulturelle Kommunikation mit polnischen Partnern in Wirtschaft und Wissenschaft. Beiträge aus Wissenschaft und Praxis zum 3. Wildauer Workshop “Interkulturelle Kommunikation”. Berlin: Verlag News and Media.
    
72. 
    Samovar Larry A. (1981): Understanding Intercultural Communication. Belmont: Wadsworth Publishing Company.
    
73. 
    Samovar Larry A., Porter, Richard E., McDaniel, Edwin R. (2006): Intercultural Communication: A Reader. Boston: Thomson Wadsworth.
    
74. 
    Samovar, Larry A. (2000): Oral Communication: Speaking Across Cultures. USA: Oxford University Press
    
75. 
    Samovar, Larry A., Porter, R. E. (2001): Communication between cultures. Boston: Thomson Wadsworth.
    
76. 
    Sapir, Edward (1939): Language. An Introduction to the Study of Speech. New York: Harcourt. Brace&World.
    
77. 
    Sapir, Edward (1949): Culture, Language and Personality: Selected Essays. Berkeley: University of California Press.
    
78. 
    Sapir, Edward (1994): The psychology of culture. Berlin: Mouton de Gruyter.
    
79. 
    Saussure, Ferdinand de (1967): Sprachwissenschaftliche Kommunikationstheorie: Grundfragen der allgemeinen Sprachwissenschaft. Berlin: De Gruyter.
    
80. 
    Schmauser, C., Noll, Th. (1998): Körperbewegungen und ihre Bedeutungen. Berlin: Berlin-Verlag Spitz.
    
81. 
    Scholz, Antje (2000): Verständigung als Ziel interkultureller Kommunikation. Münster: LIT Verlag.
    
82. 
    Schroll-Machl, S., Novy, I. (2003): Perfekt geplant oder genial improvisiert? München: Rainer Hampp Verlag.
    
83. 
    Schroll-Machl, Sylvia (2013): Die Deutschen – Wir Deutsche. Fremdwahrnehmung und Selbstbild im Berufsleben. Göttingen: Vandenhoeck&Ruprecht.
    
84. 
    Schugk, Michael (2004): Interkulturelle Kommunikation. Kulturbedingte Unterschiede in Verkauf und Werbung. München: Vahlen.
    
85. 
    Schugk, Michael (2014): Interkulturelle Kommunikation in der Wirtschaft. München: Vahlen.
    
86. 
    Schulz von Thun, Friedemann (2009): Miteinander reden/1 Allgemeine Psychologie der Kommunikation. Berlin: Rohwolt.
    
87. 
    Schwartz, Shalom (1997): Value Priorities and Social Desirability. In: British Journal of Social Psychology (Vol. 36, Issue 1, p. 3-18)
    
88. 
    Simon, Peter (2012): Bulgarien – ein Platz zum Leben und ein Platz für Business. In: Bulgarien von Profis für Profis. Sofia: Deutsch-Bulgarische Industrie- und Handelskammer.
    
89. 
    Straub, Jürgen (2010): Lerntheoretische Grundlagen. In: Wiedemann, Arne / Straub, Jürgen / Nothnagel, Steffi (Hrsg.). Wie lehrt man interkulturelle Kompetenz? Theorien, Methoden und Praxis in der Hochschulausbildung – Ein Handbuch. Bielefeld: Тranscript Verlag.
    
90. 
    Thomas, Al., Palazova, M., Saure, Ina Kr., (2010): Beruflich in Bulgarien. Göttingen: Vandenhoeck & Ruprecht.
    
91. 
    Thomas, Alexander (1999): Kultur als Orientierungssystem und Kulturstandarts als Bauteile. IMIS-Beiträge H.10: 91-130.
    
92. 
    Thomas, Alexander (2003): Interkulturelle Kompetenz – Grundlage, Probleme und Konzepte; in: Erwägen, Wissen, Ethik (EWE) – Streitforum für Erwägungskultur
    
93. 
    Thomas, Alexander (2005): Das Eigene, das Fremde, das Interkulturelle. In: Thomas, Alexander / Kinast, Eva-Ulrike / Schroll-Machl, Sylvia (Hrsg.): Handbuch Interkulturelle Kommunikation und Kooperation – Band 1: Grundlagen und Praxisfelder. 2. Überarbeitete Auflage. Göttingen: Vandenhoeck & Ruprecht.
    
94. 
    Triandis, H. C. (1989): The self and social behavior in differing cultural contexts. In: Psychological Review. Washington: American Psychological Association.
    
95. 
    Trim, J., North, Br., Coste, D. (2001): Gemeinsamer europäischer Referenzrahmen für Sprachen: Lernen, lehren und beurteilen. München: Langenscheidt.
    
96. 
    Trompenaars, F., Hampden-Turner, Ch.: 1997. Riding The Waves of Culture: Understanding Diversity in Global Business. London: Nicholas Brealey Publishing.
    
97. 
    Tylor, Edward: 1920 [1871]. Primitive Culture. New York: J. P. Putnam’s Sons.
    
98. 
    Warthun, Nicole: 1997. Interkulturelle Kommunikation in der Wirtschaft. Eine Studie zu den Erfahrungen deutscher Führungskräfte. Bochum: Brockmeyer.
    
99. 
    Watzlawick, Paul (2011): Pragmatics of human communication. New York: Norton.
    
100. 
     Werlen, Iwar (2002): Sprachliche Relativität. Tübingen: Francke Verlag.
     
101. 
     Whorf, B. L (1997): Sprache - Denken -Wirklichkeit. Beiträge zur Metalinguistik und Sprachphilosophie. Reinbek: Rowohlt Verlag.
     
102. 
     Wierzbicka, Anna (1997): Understanding Cultures through Their Key Words. English, Russian, Polish, German, and Japanese. New York Oxford: OXFORD UNIVERSITY PRESS.
     
103. 
     Wittgenstein, Ludwig (1970): Eine Philosophische Betrachtung. In: Schriften 5. Franhfurt a.M.: Suhrkamp.
     
104. 
     World Values Survey: 1981-2014. http://www.worldvaluessurvey.org/wvs.jsp
     
105. 
     Александрова, Матилда: Предприемаческата ориентация в контекста на националната културна среда, дипломна работа, УНСС.
     
106. 
     БАН (1995): Речник на българския език. София: БАН.
     
107. 
     Българският национален корпус: http://dcl.bas.bg/bulnc/
     
108. 
     Василев, Митко (2012) : По пътя към успеха. Личности от Германия и България. София: Издателство Сивас.
     
109. 
     Вацлавик, П., Бивин, Дж. (2006): Прагматика на човешкото общуване. София: Наука и изкуство. – по-добре оригиналът да остане
     
110. 
     Вежбицкая, Анна (1999) Понимание культур через посредство ключевых слов. В: Анна Вежбицкая, Семантические универсалиии описение язъков. Москва, с. 268
     
111. 
     Велева-Петрусенко, Бисерка (2015): Контрастивен анализ на деминутивите в немски и български език. Дис. София.
     
112. 
     Витгенщайн, Л (1988): Избрани съчинения, София: Наука и изкуство.
     
113. 
     Войнов, М., Милев, Ал. (1980): Латинско-Български речник. София: Наука и изкуство.
     
114. 
     ГБИТК (2015). Анкета за бизнес средата в България 2015: http://bulgarien.ahk.de/landesinfo/publikationen/ahk-konjunkturumfrage-2015/#c980077
     
115. 
     Генов, Ю. (2004): Защо толкова малко успяваме. София: Класика и стил.
     
116. 
     Давидков, Цветан (2002): Измерители на организационната култура, бюлетин „Стопанско управление, СУ „Св. Ил.Охридски”, кн.1, София: Университетско издателство.
     
117. 
     Давидков, Цветан (2009): Национална и организационни култури. София.
     
118. 
     Давидков, Цветан (2015): Изследване върху културата в България през периода 1995-2014: Ориентири за организационно развитие. В: Лидерство и организационно развитие. София: Университетско издателство.
     
119. 
     Димитров, Георги (2009): Кризата на обществения живот в България в началото на XXI век. В: Фотев, Георги (съставител): Европейските ценностите в днешното българско общество. София: Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“.
     
120. 
     Димова, Ана (2009): За другото време. Несвоевременни разсъждения за културно специфичните различия в езиците. В: Любословие. Годишно списание за хуманитаристика. № 10/2009, с.17-22
     
121. 
     Долапчиева, Майя (2008): Езикова действителност и методология на езиковите изследвания. В: Европейски перспективи. Юбилеен сборник по повод 10 години специалност Европеистика. София: Университетско издателство, стр. 383-394 
     
122. 
     Еленков, Ив., Даскалов, Р. (1994): Защо сме такива. В търсена на българската културна идентичност. Сборник. София: Издателство Просвета.
     
123. 
     Кертиков, К. (2012): Българските национални ценности. Статика и динамика в евроинтергационния процес. София: ИИОЗ – БАН.
     
124. 
     Кови, Стивън (02.2012): Уроци по лидерство. URL: www.futurist-hr7.com/2012/02/стивън-кови/
     
125. 
     Кюлюмова-Бояджиева (1991): Германската културна политика и България. София: Университетско издателство.
     
126. 
     Лазарова, Ерика (2012): Демокрацията и вечните ценности. В: Кертиков, К. (съставител): Българските национални ценности. Статика и динамика в евроинтергационния процес. София: ИИОЗ – БАН.
     
127. 
     Марков, Георги (1990): Задочни репортажи за България. София: Профиздат.
     
128. 
     Минков, Михаил (2007): България върху културната карта на света. Европейци сме ний, ама. София: Класика и стил.
     
129. 
     Минков, Михаил (2007): Защо сме различни. София: Класика и стил.
     
130. 
     Неделчева, Таня (2012): Жизнеността на етатисткия синдром на българина. В: Кертиков, К. (съставител): Българските национални ценности. Статика и динамика в евроинтергационния процес. София: ИИОЗ – БАН.
     
131. 
     Пашов, Петър (1999): Българска граматика. София: ИК Хермес.
     
132. 
     Силгиджиян, Х., Карабельова, С., Герганов, Е., Генов, Ю. (2007): Подобни и различни в рамките на българската култура. Резултати от представителното изследване на ценностите и културните практики в България. В: Годишник на СУ „Св. Кл.Охридски”, кн. 95, София: Университетско издателство.
     
133. 
     Славов, Атанас (1983): С трева обрасли. Париж: Пеев&Попов.
     
134. 
     Славов, Атанас (1995): Шаманът в теб и мен. София: Народна култура.
     
135. 
     Снегаров, Иван (1997): Българските земи през погледа на чужди пътешественици. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“.
     
136. 
     Сосюр, Ф. дьо (1992): Курс по обща лингвистика. София: Наука и изкуство.
     
137. 
     Тахир, Мюмюн (2011): Към интегрираща идентичност. София: Академия за европейска култура.
     
138. 
     Тромпенаарс, Фонс; Хампдън-Търнър, Чарлз (2004): Да се носиш по вълните на културата. Разбиране на културното разнообразие в бизнеса. София: Класика и стил.
     
139. 
     Фотев, Георги (2009): Европейските ценности в днешното българско общество. София: Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“.
     
140. 
     Хаджийски, Иван (1945): Бит и душевност на нашия народ. София: Издателство Хемус.
     
141. 
     Хаджийски, Иван (1986): Гражданска смърт или безсмъртие. Варна: Издателство Георги Бакалов.
     
142. 
     Хаджийски, Иван (1989): Неизвестно от него, неизвестно за него. София: Издателство на Отечествения фронт.
     
143. 
     Хаджийски, Иван (1997): Оптимистична теория за нашия народ. София: Издателство Отечество.
     
144. 
     Хердер (1985): Естетически студии и статии. София: Наука и изкуство.
     
145. 
     Хофстеде, Х. Я., Пидърсън, П.Б., Хофстеде, Х. (2003): Изследване на културата. София: Класика и стил.
     
146. 
     Хофстеде, Хеерт (2001): Култури и организации. Софтуер на ума. София: Класика и стил.